Решение по дело №357/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 301
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20222300500357
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Ямбол, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500357 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна
жалба и допълнение към нея, подадени от Х. А. П. с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. С. Т. от ЯАК, против Решение №288/10.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№3581/2021 г. по описа на ЯРС и по въззивна частна
жалба на С. К. Л. против постановеното по делото, в производство по чл.248
ГПК, Определение №1370/04.07.2022 г.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. П., ЕГН ********** против С. К. Л., ЕГН
********** иск с основание чл.109 ЗС да бъде осъдена ответницата да
преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху недвижимия си имот, находящ се в гр. *, ж.к.
„**** като извърши ремонт да подовата плоча, канализационната и
отводнителна система в целия й собствен недвижим имот.; ОСЪЖДА С. К.
Л., ЕГН ********** да заплати на Х. А. П., ЕГН ********** сумата от 509, 13
лв. - необходимите СМР и материали за отстраняване на причинените вреди ,
в едно със законната лихва от датата на исковата молба - 18.11.2021 год., до
окончателното изплащане, като претенцията за разликата над тази сума до
1
пълния предявен размер от 2500 лв., като неоснователна -ОТХВЪРЛЯ.;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. П., ЕГН ********** против С. К. Л., ЕГН
********** иск с основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 1 500 лв. -
неимуществени вреди.; ОСЪЖДА С. К. Л., ЕГН ********** да заплати на Х.
А. П., ЕГН ********** сумата от 1185, 99 лв., представляваща разноски за
настоящата инстанция.; ОСЪЖДА Х. А. П., ЕГН ********** да заплати на С.
К. Л., ЕГН ********** сумата от 449,10 лв. , представляваща разноски за
настоящата инстанция.
С въззивната жалба на Х. А. П. и допълнението към нея, решението на
ЯРС се атакува в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен
предявеният срещу ответницата С. К. Л. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
за разликата над сумата от 509.13 лв. до размера на сумата от 862,37 лв.,
представляваща стойността на необходимите СМР и материали за
отстраняване на причинените имуществени вреди в имота на ищеца, находящ
се на адрес: гр. * ж.к. „***; в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният срещу ответницата С. К. Л. негаторен иск с правно основание
чл.109 от ЗС, с който от съда е претендирано да осъди ответницата да
преустанови противоправните си действия, с които пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху самостоятелния му обект, както и
в частта на решението, с която съдът се е произнесъл по разноските.
Оплакването е, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота
всички събрани по делото доказателства. Въззивникът сочи, че от страна на
първоинстанционния съд е извършена избирателна и тенденциозна преценка
и анализ на повторното експертно заключение, като съдът не е изложил
съображения относно това защо е дал вяра на стойностите на СМР и труд,
съдържащи се в първото приложение, а не е взел за меродавни тези, посочени
в Приложение №2. Направено е възражение за непълнота на мотивите, което
води до необоснованост на решението в обжалваната част. Направено е
оплакване, че размерът, до който искът за имуществени вреди е уважен, не
съответства на действителната стойност на причинените щети, които с оглед
естеството си и влиянието на редица обективни, в т.ч. и пазарни фактори,
надвишават значително размерът, до който съдът е уважил иска. В
допълнението към въззивната жалба е направено възражение, че ЯРС не е
2
изяснил в необходимата пълнота фактическата обстановка относно това дали
течът в имота на жалбоподателя, за който обосновано е прието, че идва от
имота на ответницата, е бил преустановен и че към настоящия момент теч и
респ. пречки, породени от него не съществуват. Изложени са и твърдения, че
след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въззивникът е
установил, че въпросният теч, идващ от собствения на Л. апартамент е бил
отново възобновен след временно прекъсване. Моли ЯОС да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно и неправилно решението
на ЯРС в обжалваните части, като вместо това да постанови ново решение, с
което да осъди ответницата да заплати на ищеца разликата над сумата от
509.13 лв. до размера на сумата от 862,37 лева, представляваща стойността на
необходимите СМР и материали за отстраняване на причинените
имуществени вреди в имота на ищеца, находящ се на адрес: гр. * ж.к. „***,
както и да осъди ответницата да преустанови противоправните си действия, с
които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като извърши
необходимите за целта ремонтни дейности в имота си, ведно със законните
последици. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.263 ГПК С. К. Л. чрез адв. М. Т. от ЯАК, е упражнила
правото си на писмен отговор и е изразила становище за неоснователност на
въззивната жалба, като е поискала оставянето й без уважение, излагайки
съображения в тази насока. Моли ЯОС да потвърди атакуваното решение на
ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
По делото е постъпила и въззивна частна жалба от С. К. Л. против
постановеното по делото, в производство по чл.248 ГПК, Определение
№1370/04.07.2022 г., с което ЯРС е оставил без уважение искането на
частната жалбоподателка за изменение Решение №288/10.06.2022 год. по гр.д.
№3581/2021 год. по описа на ЯРС, в частта му за разноските. В частната
жалба за изложени твърдения, че ЯРС е приел по отношение на иска по чл.45
ЗЗД, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с
уважената част на иска, но на практика осъжда ответника да заплати на ищеца
изцяло внесената държавна такса в размер на 100 лв., както и заплатените
разноски за вещи лица в размер на 700 лв. Единствено по отношение на
адвокатското възнаграждение е присъдил размер, съответстващ на уважената
част от иска. Посочено е още, че по отношение на иска по чл.109 ЗС ЯРС
3
неоснователно е приел, че с поведението си ответника е дал повод за
завеждане на иска, като сочи, че по делото безспорно е установено, че към
момента на завеждане на иска в имота на ищеца не е имало теч, който да идва
от имота на ответника, поради което счита, че не следва да бъдат присъдени
разноски в полза на ищеца, а следва да бъдат присъдени разноски в полза на
ответника, тъй като искът е отхвърлен. Моли ЯОС да измени постановения
съдебен акт в частта за определените на страните разноски, а именно: - за
ищеца съобразно уважената част от исковите претенции сума в размер 198,56
лв.; - за ответницата съобразно отхвърлената част от исковите претенции сума
в размер на 699,09 лв., както и моли за присъждане разноските за настоящото
производство.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът по частната жалба Х. А. П. е
депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за допустимост, но
неоснователност на частната жалба, като е поискал оставянето й без
уважение, излагайки съображения в тази насока. Моли ЯОС да постанови
определение, с което обжалваното определение да бъде потвърдено като
законосъобразно, ведно с всички законни последици от това.
В о.с.з. въззивникът Х. А. П., редовно призован, не се явява, но чрез
процесуалния си представител - адвокат, поддържа въззивната жалба,
допълнителната такава и депозирания отговор на въззивната частна жалба.
Допълнителни съображения излага в представена писмена защита. Моли
въззивната жалба да бъде уважена, а първоинстанционното решение да бъде
отменено, респ. изменено в обжалваните части при съобразяване с
заключението на вещото лице, изслушано в съдебното заседание от
01.11.2022 г. Моли въззивната частна жалба бъде оставена без уважение.
Заявява и претенция за присъждане на направените разноски пред двете
инстанции, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемата С. К. Л., редовно призована, не се явява, но чрез
процесуалния си представител - адвокат оспорва въззивната жалба по
съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Поддържа и
въззивната частна жалба. Допълнителни съображения излага в представена
писмена защита. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и
уважаване на въззивната частна жалба. Заявява претенция за присъждане на
разноските, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
4
След преценка на оплакванията по жалбите, мотивите на обжалвания
съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в
чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок от легитимирана страна с правен интерес
от обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивна частната жалба също е допустима, като
подадена от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, в
предвидения в чл.248 ГПК срок срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и
допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че
последното е валидно и допустимо.
В производството пред първостепенния съд са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД - за имуществени
и неимуществени вреди. Решението на ЯРС, в частта, с която иска за сумата
1500 лв. - неимуществени вреди е отхвърлен не е обжалвано, влязло е в
законна сила и не е предмет на въззивната проверка.
Предмет на въззивната проверка, с оглед заявеното във въззивната
жалба, е първоинстанционното решение в частта му относно исковете с
правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД - за имуществените вреди.
В тази връзка, преценено по същество – решението, в обжалваните
части, е неправилно, а въззивната жалба е основателна. Съображенията са
следните:
По иска с правно основание чл.109 ЗС:
Предвидения в чл.109 ЗС негаторен иск е средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние,
което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота
или в съответствие с обема на правото му на собственост. Основание за
защита чрез този иск се поражда и само при състояние на заплашване или
опасност от вредно и смущаващо въздействие. Претендираната чрез
5
негаторния иск защита включва както задължение за прекратяване на
неоснователното въздействие върху чужд имот, така и съдебна заповед за
премахване на последиците от нарушението на собствеността, чрез
отстраняване на обективните дадености, които са причинили и ще продължат
да причиняват вредното въздействие върху имота на ищеца, т.е. съдът следва
да се произнесе и досежно мерките, които следва да предприеме ответника, за
да се прекрати неоснователното въздействие.
В мотивите към т.3 на ТР №4/2015 г. на ОСГК е разяснено, че от самия
текст на разпоредбата на чл.109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Тъй
като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово
съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово
съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
В Решение №150/25.05.2011 г. по гр. д. №551/2010 г. на ВКС, II г.о. е
прието, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност
на негаторен иск по чл.109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга
неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством
което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване
на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават
пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Целта на
6
негаторния иск е защита на правото на собственост, когато то е накърнено, а
не защита на други права. Даденото в цитираната съдебна практика
разрешение относно приложното поле на негаторните искове по чл.109 ЗС се
споделя и в Решение №63/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№388/2012 г., I г. о.,
ГК. Според него искът по чл.109 ЗС по своя характер е вещен иск, който е
насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия,
които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на
собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение.
В контекста на изложените разяснения, предявеният в производството
иск с правно основание чл.109 ЗС се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Въз основа на събраните пред първата и пред въззивната инстанция
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ищецът Х. П. е собственик на апартамент
№*, находящ се в гр. *, ж.к. *****, а ответницата С. Л. е собственик на ап.**,
находящ се непосредствено над този на ищеца. Установено е безспорно и че в
имота на ищеца са настъпили вреди в резултат на течове, поради
неизправности в апартамента на ответницата.
Пред ЯРС са събрани гласни доказателства. В показанията си св.Х.
(майка на ищеца) заявява, че апартамента е купен 2010 г., като до 2018-2019 г.
нямало проблеми, но после започнала да се появява влага и от 2020 г. не било
за живеене в апартамента, поради което синът се преместил да живее при
нея. Твърди, че причините за преместването били страх за тока и влагата и
наличието на здравословни проблеми. Свидетелката сочи, че стените
изсъхнали вече, но не ставало за живеене; миришело на мухъл, а синът се
задушавал от влагата и мухъла. Допълва още, че работата му е в гр.Ямбол и
всеки ден пътувал сутрин и вечер. Изтъква, че апартамента не е отдаван под
наем, тъй като поради състоянието, в което се намира, нямало кой да живее
там. Твърди, че всички стени били излющени от горе до долу. В спалнята
нямало влага, но в коридора, банята и на терасата имало влага. В показанията
си св.Т. (съсед на страните и домоуправител на входа) сочи, че ищецът
многократно му се оплаквал за наводняване. Влизал е в апартамента му много
пъти и преди поне 2 години е виждал как тече и стените се лющят, мазилката
направо падала, поради което се свързал с бащата на ответницата, който
7
казал, че „ще оправим нещата“, но нямало действия. И в жилището на
свидетеля, по стената, която била обща с ищеца, имало мокри петна и влага.
Твърди, че ищецът и майка му се изнесли и никой не живеел в апартамента
им, нямало наематели. В апартамента на свидетеля към момента нямало теч,
но се виждали следи от наводнението. Последно около преди 5-6 месеца бил
влизал в апартамента на ищеца - влага нямало голяма, но следите били
останали и си било за ремонт. Според свидетеля наличието на влага зависело
от времето - ако е хубаво - изсъхвало. Твърди, че е показал на бащата на
ответницата къде бил кранът, последният спрял водата и казал, че ще прави
ремонт. Сочи, че апартамента на ответницата го давали под наем. В
показанията си св. Л. (баща на ответницата) твърди, че собственик на
апартамента била дъщеря му и че давали жилището под наем, за да
подпомагат ответницата материално. През 2019 г. му се обадил съседът
отдолу (ищецът) и той предприел мерки, като извикал водопроводчик и
огледали навсякъде какво има - спрели водата централно, сменили всички
кранчета в банята и кухнята с нови, навсякъде уплътнили тръбите, сменили
даже резбата на бойлера - всичко направили както трябва. Мисли, че вече
никъде не трябвало да тече.
По делото пред ЯРС е назначена и изслушана СТЕ, вещото лице по
която в заключението си е посочило, че в жилището на ищеца са
констатирани повреди по шпакловка и бояджийски работи по стени и тавани
в банята, кухнята, коридора в участъка, граничещ с банята и кухнята и по
терасата. Към момента на огледа петната от намокряне са сухи. Като причини
за намокряне на тавана и външната стена на терасата на ищеца, в.л. е
посочило малкия отвор, който е изпълнен в настилката от теракот на терасата
на ответника и отвеждащ водата в тръбата за отводняване; нeдобро
уплътняване на връзката между отвора в подовата настилка и тръбата за
отводняване на терасата; отворена, лошо обработена фуга между перваза и
външната стена на терасата. Тавана, в банята на ищеца е със следи от
намокряне и подкожушена шпакловка, като основното, по-голямо намокряне
е в участъка около тръбата, отвеждаща водите от мивката, монтирана в банята
на ответника и в участъка около душа на ответника. Причината за
намокрянето според вещото лице е лошо обработена, или по-точно не
обработена фуга между пода и стената в банята на ответника, която е
пропускала вода между пода и стената и пропускане на вода на мястото
8
където минава тръбата, отводняваща мивката на ответника. Стената и тавана
в кухнята на ищеца, граничещи с пода на банята на ответника, в участъка, в
който е свързването на тоалетното гърне с вертикалната канализационна
тръба са със следи от намокряне и подкожушена шпакловка, като причината
за намокрянето на стената и тавана в кухнята и стената в коридора на ищеца,
според вещото лице, е била спукана тръба, свързваща тоалетното гърне с
вертикалната канализационна тръба или лошо уплътнение на свързването
между същите тръби. Вещото лице е посочило какви строително-монтажни
дейности следва да се извършат за отстраняване на уврежданията и е
посочило стойността на труд и материали, съобразно пазарните цени на стоки
и услуги, които следва да се вложат, за да се възвърне първоначалния вид на
апартамента – 404 лв. без ДДС, съотв. 484 лв. с ДДС. В.л. е посочило, че
повредите в апартамента на ищеца са в резултат на повреди в строителни
работи, които са изпълнени или не са изпълнени добре в жилището на
ответника.
Във връзка състоянието на апартамента на ответницата, вещото лице е
посочило, че имайки в предвид информацията на представителя на ответника,
че е извършен ремонт на банята и че същата се ползва, можем да приемем, че
ремонта в банята на ответника е извършен, поради което и петната от
намокряне са сухи към момента на огледа и към настоящия момент не е
необходимо да се извършват нови строителни работи в жилището на
ответника.
При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че
петната в жилището на ищеца са сухи и няма нито мухъл, нито миризма на
мухъл. В жилището на ответницата била подменена тръбата, свързваща
гърнето с вертикалната канализационна тръба. По въпроси №3 и №4 относно
СМР и стойностна сметка към експертиза, същите били изчислени на база
Справочник за цени в строителството – книга актуална към момента на
изработване. Измервано е разрушеното, а не цялата шпакловка, а
изчисляването за боядисването е за цялата стена, на която има повреда.
Грундирането било отделно и не е предвидено такова, тъй като не може да се
каже дали е задължително. Цената е определена общо – за материали, за труд
и за допълнителни разходи. В цените, предвидени в справочника, не била
предвидена печалба на изпълнителя. Не била констатирана повреда на
канализационната система в апартамента на ответницата, петната били сухи и
9
нямало теч. Подовата настилка на терасата била направена от теракот и било
сухо. Вещото лице не може да каже, че дограмата на апартамента на ищеца
била повредена и че се нуждае от нова такава. Нямало повредена изолация на
тавана на терасата на ищеца, плочките в банята не били нарушени, влагата по
стените в банята била изсъхнала, като посочва, че ако била сериозна влага, то
плочките щели да се отлепят. Черните петна на снимките на апартамента на
ищеца били подкожушените шпакловки, а не мухъл, като при едно
изшкурване на шпакловката, тези петна щели да изчезнат.
Заключението на вещото лице е оспорено в частта относно стойността
на необходимите СМР за отстраняване на повредите в жилището на ищеца и
по делото е назначена повторна СТЕ, която трябва да даде отговор на този
въпрос. Вещото лице, е дало отговор на поставения въпрос в два варианта: 1/
използвайки Справочник за цени в строителството, бр.4/2021 год. - сума в
размер на 424,28 лв. без ДДС и 509,13 лв. с вкл. ДДС; 2/ по оферта на
строителна фирма „СИЛМА“ ЕООД – гр. Ямбол - 653,31 лв. без ДДС и 862,37
лв. с вкл. ДДС.
По искане на въззивника, пред ЯОС бе назначена нова СТЕ, поради
изложените във ВЖ твърдения за наличие на новонастъпили факти и
обстоятелства - теч и мокри петна на тавана на банята на въззивника и мокри
петна по тавана на терасата и коридора. В изготвеното заключение, вещото
лице е посочило, че в банята, коридора, кухнята и терасата на жилището на
въззивника П. са видими следи от намокряния, като счита, че мокренето било
извършвано многократно. Теч бил наличен и в момента от връзките на
хоризонталната канализация, която преминава по тавана на ап. * - в зоната
под подовия сифон, както и при включването на хоризонталната тръба във
вертикалния клон. Петната от навлажняване по тавана на банята били основно
от подовия сифон в банята на ап.**, както и от местата на преминаване на
отвеждащите канализационни тръби. Течът, който сега бил видим, се дължал
предимно на износване на уплътненията в местата на снаждане на
хоризонталната канализация. Тези навлажнявания и теча се дължали на
неподдържането през годините на банята - без фаянсови облицовки по
стените, без теракота по пода. Навлажняването по тавана на терасата се
дължало и идвало от лошо изпълнения цокъл по терасата на ап.**,
недостатъчния като размер отвор за отвеждане на водата. Течовете и
навлажняването в имота на въззивника П. довели до повреди на шпакловките
10
по таваните и стените в коридора, банята, кухнята и по терасата на ап. *. За
отстраняване на повредите било нужно цялостно изстъргване на повредените
шпакловки, грундиране по стените и таваните, нанасяне отново на
шпакловка, боядисване с латекс двукратно. За отстраняване на теча от
хоризонталните тръби, които преминават под тавана на банята, било
необходимо цялостната им подмяна, включително фасонните части.
Определената стойност на СМР в апартамента на въззивника П. е определена
на 1097,55 лв. без ДДС, 1317,06 лв. с ДДС. Вещото лице, при определяне
стойността на видовете ремонтни СМР, посочва, че е ползвал данните за
средните цени към м.7/2022 г. на „Стройексперт СЕК", които са последните
по време публикации, като не бил търсил информация за цените от фирми от
строителни фирми от града. Вещото лице е посочило, че по време на огледа
на 18 октомври 2022 г. не установило извършвани ремонтни работи в банята
на ап.**. Състоянието съответствало на снимките, приложени към
заключението по гр.д.3581/2021 г. от в.л. инж.Д.. Минималният обем
ремонтни работи, които следвало да се извършат, поне за намаляване на
течовете и навлажняванията към ап. * били: 1/ подмяна на подовия сифон; 2/
направа на настилка от теракота включително цокъл по периферията на
настилката; 3/ подмяна на канализационните тръби, преминаващи по тавана
на банята в ап. *. Според в.л. по-добрият вариант бил цялостен ремонт в
банята, при което поцинкованите тръби да бъдат сменени с полипропиленови,
да се извърши цялостна облицовка по стените с фаянс. По време на огледа на
18 октомври 2022 г., ВЛ не установило следи от намокряне по подовата плоча
в апартамент 65, но в същото време от тръбите под тавана на ап. * капела
вода, като уточнява, че това, че по време на огледа не се откривали следи от
намокряне по подовата плоча на ап.**, не променяло изводите за причините
за повредите в ап. *.
При така установените по безспорен начин факти, следва извода, че
предявеният иск по чл. 109 ЗС е основателен, противно на приетото от
първостепенния съд.
По делото липсва спор относно правото на собственост на ищеца и
ответницата. Безспорно е установено и че е налице увреждане на имота на
ищеца (понастоящем въззивник), в резултат на течове, поради неизправности
в апартамента на ответницата, което увреждане го е направило неизползваем
11
по предназначението му. От заключението на вещото лице по изслушаната
пред въззивния съд СТЕ се установява, че в банята, коридора, кухнята и
терасата на жилището на въззивника П. са видими следи от многократни
намокряния. ВЛ сочи, че теча продължава и бил наличен такъв от връзките на
хоризонталната канализация, която преминава по тавана на ап. * - в зоната
под подовия сифон, както и при включването на хоризонталната тръба във
вертикалния клон. Петната от навлажняване по тавана на банята били основно
от подовия сифон в банята на ап.**, както и от местата на преминаване на
отвеждащите канализационни тръби. ВЛ установило и видим теч, който се
дължал предимно на износване на уплътненията в местата на снаждане на
хоризонталната канализация. Тези навлажнявания и теча се дължали на
неподдържането през годините на банята - без фаянсови облицовки по
стените, без теракота по пода. Навлажняването по тавана на терасата се
дължало и идвало от лошо изпълнения цокъл по терасата на ап.**,
недостатъчния като размер отвор за отвеждане на водата. Течовете и
навлажняването в имота на въззивника П. довели до повреди на шпакловките
по таваните и стените в коридора, банята, кухнята и по терасата на ап. *.
В съответствие с постановеното в т.3 на ТР №4/2015 г. на ОСГК на
ВКС, при извършване на конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и
дали тези пречки са по-големи от обикновените, настоящия съд прие, че с
неоснователните си действия/бездействия ответницата създава на ищеца
пречки за упражняване на правото му на собственост, които пречки се явяват
по-големи от обикновените такива. По дело са ангажирани и приети
безспорни доказателства, че и към настоящия момент, след временно
прекъсване, продължават течовете, които нанасят имуществени вреди върху
жилището, собственост на ищеца и последният не може да упражнява в пълен
обем правото си на собственост, като използва апартамента си според
неговото предназначение.
При всичко изложено до тук, претенцията на ищеца с правно
основание чл.109 от ЗС е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По отношение начина, по който следва да бъде прекратено отрицателното
въздействие върху имота на ищеца, въззивния съд приема изложеното в
заключението на вещото лице по изслушаната пред въззивния съд СТЕ,
12
съобразно което минималният обем ремонтни работи, които следва да се
извършат в банята и терасата на собствения на ответницата ап.** са: 1/
подмяна на подовия сифон в банята; 2/ направа в банята на настилка от
теракота, включително цокъл по периферията на настилката; 3/ подмяна на
канализационните тръби, преминаващи по тавана на банята в ап. *; 4/
уплътняване на връзката между отвора в подовата настилка и тръбата за
отводняване на терасата; 5/ затваряне на фугата между перваза и външната
стена на терасата. Предвид това следва ответницата да бъде осъдена да
прекрати неоснователното въздействие върху имота на ищеца, като извърши
за своя сметка горе - описаните ремонтни дейности.
ЯРС, като е отхвърлил иска с правно основание чл.109 ЗС е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови ново такова, с което предявения на това основание иск да се
уважи.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД за имуществени вреди:
Решението на ЯРС касателно този иск се обжалва в частта, с която той
е отхвърлен за разликата над сумата от 509.13 лв. до размера на сумата от
862,37 лв., представляваща стойността на необходимите СМР и материали за
отстраняване на причинените имуществени вреди в имота на ищеца.
В тази връзка правилно ЯРС е изложил, че за да бъде ангажирана
отговорността на ответницата на това основание, следва да са налице
кумулативно предпоставките на фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: деяние - действие или бездействие, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която се предполага. Правилен е и извода, че в
конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, са налице
описаните законови основания за ангажиране на гражданската имуществена
отговорност за вреди. Поради течове в жилището на ответницата и
неотстраняване на неизправностите, безспорно се установи, че са се
образували повредите и щети по таванската плоча и стената на терасата на
жилището на ищеца, както и по тавана и стените на кухнята и банята в
жилището му. От заключението на вещото лице по изслушаната пред
въззивния съд СТЕ се установява и стойността на необходимите СМР и
материали за отстраняване на причинените имуществени вреди в апартамента
13
на ищеца. Според заключението на СТЕ стойността на необходимите СМР в
апартамента на въззивника П. възлиза на 1097,55 лв. без ДДС, респ. на
1317,06 лв. с ДДС. Тъй като обаче въззивника е поискал да бъде уважена
претенцията му до размера на сумата от 862.37 лв., ЯОС следва да отмени
атакуваното решение на ЯРС в частта, с която иска за имуществени вреди е
отхвърлен за разликата над сумата от 509.13 лв. до размера на сумата от
862,37 лв. и да присъди на въззивника П. допълнително сумата от 353,24 лв.
По въззивната частна жалба:
С атакуваното решение ЯРС е осъдил въззиваемата С. К. Л. да заплати
на въззивника Х. А. П. сумата от 1185,99 лв., представляваща разноски за
първата инстанция. С атакуваното с въззивната частна жалба на Л.
Определение №1370/04.07.2022 г. ЯРС е оставил без уважение искането на
частната жалбоподателка за изменение решението в частта му за разноските.
Решението на ЯРС, в частта за разноските, е правилно като краен
резултат и следва да бъде потвърдено, а частната жалба - оставена без
уважение. С оглед крайния изход на правния спор на ищеца П. са дължими
сторените пред първата инстанция разноски за двата уважени иска - този по
чл.109 ЗС и този по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди. Именно за тях е
присъдил разноски и ЯРС, независимо от това че е отхвърлил иска по чл.109
ЗС, приемайки приложимост на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, т.к. с
поведението си ответницата е дала повод за завеждане на този иск.
По разноските в настоящото производство:
Предвид изхода на правния спор във въззивната инстанция и с оглед
основателността на въззивната жалба и допълнението към нея, на въззивника
следва да се присъдят сторените в тази инстанция разноски, предвид
наличието на надлежно искане за присъждане на разноски и на доказателства
за сторени такива. Въззивника П. за въззивната инстанция е направил
разноски в размер общо на 900 лв. (в т.ч. за ДТ - 50 лв., за възнаграждение на
адвокат - 350 лв. и за възнаграждение на в.л. - 500 лв.), които следва да му
бъдат присъдени, съответно въззиваемата да бъде осъдена да заплати.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ Решение №288/10.06.2022 г., постановено по гр.д.
№3581/2021 г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от
Х. А. П. срещу С. К. Л. иск с правно основание чл.109 от ЗС и в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Х. А. П. срещу С. К. Л. иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за имуществени вреди за горницата над сумата от 509,13
лв. до размера на сумата от 862,37 лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА, на основание чл.109 ЗС, С. К. Л., ЕГН ********** да
преустанови по-нататъшно нарушаване на правото на собственост на Х. А. П.,
ЕГН ********** върху недвижимия му имот ап. *, находящ се в гр. * ж.к.
„****, както и да извърши за своя сметка следните ремонтни дейности в
банята и терасата на собствения й недвижим имот ап.**, находящ се в гр. *
ж.к.„*****, а именно: 1/ подмяна на подовия сифон в банята; 2/ направа в
банята на настилка от теракота, включително цокъл по периферията на
настилката; 3/ подмяна на канализационните тръби, преминаващи по тавана
на банята в ап. *; 4/ уплътняване на връзката между отвора в подовата
настилка и тръбата за отводняване на терасата; 5/ затваряне на фугата между
перваза и външната стена на терасата.
ОСЪЖДА С. К. Л. с ЕГН ********** да заплати на Х. А. П. с ЕГН
**********, на основание чл.45 ЗЗД, допълнително сумата от 353,24 лв. -
необходими за материали и извършване на СМР за отстраняване на
причинените имуществени вреди в собствения му недвижим имот ап. *,
находящ се в гр. * ж.к.„****, в едно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 18.11.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №288/10.06.2022 г., постановено по гр.д.
№3581/2021 г. по описа на ЯРС в частта за разноските, както и Определение
№1370/04.07.2022 г., постановено по гр.д.№3581/2021 г. по описа на ЯРС.
В останалата част Решение №288/10.06.2022 г., постановено по гр.д.
№3581/2021 г. по описа на ЯРС, като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. К. Л., ЕГН ********** да заплати на Х. А. П., ЕГН
********** сумата 900 лв., представляваща сторените разноски за въззивната
инстанция.

Решението, в частта му по иска по чл.109 ЗС, подлежи на обжалване
15
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. В останалата
част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16