Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9167 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по
предявен от АН-Н.И.И., действаща чрез законния си представител А.М.И. иск за
осъждане на З. „Е.“ АД за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.03.2016 г.,
ведно със законната лихва от 05072016 г до окончателното изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че на 13.03.2016 г. около 20.45 ч. л.а. „Пежо“, модел
„206“ с ДК № ********, управляван от И.П.И. се движил по път ІІ-81, км 103+500
в посока към гр. Монтана. Поради движение с несъобразена скорост излязъл от
пътното платно и се преобърнал. Вследствие инцидента пострадала А.-Н.И., пътник
в л.а. „Пежо“.
Непосредствено
след произшествието пострадалата била откарана в МБАЛ „Д0-р С. И.“ АД с травма
в областта на главата .След преглед била изписана за домашно амбулаторно
лечение. Около месец след инцидента детето изпитвало болки в главата,
по-интензивни през първата седмица. Преживяло силен стрес и съществувала
опасност това да се отрази на личността му в зряла възраст.
Водачът
на л.а. „Пежо“, модел „206“ имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество, поради което моли съдът да осъди З.
„Е.“ АД да заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, последица от
настъпилото на 13.03.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 05.07.2016
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва механизма на ПТП, вината на водача И. И., получените
от ищцата увреждания и размера на претенцията. Твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на законните представители на ищцата, които не
взели марки за безопасното й пътуване.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Според
констативен протокол № 0000527 от 13.03.2016 г. на АД МВР – Монтана, сектор
„Пътна полиция“ водачът на л.а. „Пежо“, модел „206“ с ДК № ******** И.П.И. се
движил с несъобразена скорост и излязъл отдясно по посока на движението си,
като се преобръща.
Въз
основа на данните от протокола и разпит на свидетеля И. И., управлявал л.а.
„Пежо“, модел „206“ на 13.03.2016 г. е изготвена комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза. Според заключението на инж. А. водачът И. И. е управлявал
автомобила със скорост не по-ниска от 70 км/ч. в тъмната част на денонощието и
върху мокро пътно платно. От дъжда и страничния наклон на асфалтовата пътна
настилка в десния край на платното за движение се образували локви.
Най-дълбоката вода била вдясно до десния край, където се движели десните колела
на автомобилите. Съпротивлението им било по-голямо от съпротивлението на левите
колела. Така се получавал силов дисбаланс и се създавал въртящ момент, от който
автомобилът придобивал въртене и насочване надясно, или ротация в посока на
часовниковите стрелки. Поради това автомобилът завил бързо надясно, преминал
през десния банкет и напуснал пътя вдясно по спираловидна траектория. След
преминаване през десния банкет автомобилът навлязъл в крайпътния терен, продължил да се движи косо
надясно с лявата си страна напред и когато се оказал завъртян на значителен
ъгъл спрямо посоката на движение и започнал да се преобръща през лявата си
страна След началото на преобръщането автомобилът преминал през покрива си и
когато е легнал на дясната си страна, преди да се изправи отново на колелата
си, се е подпрял в храстите и се е установил полулегнал на лявата си страна, с
опора само на десните колела.
Водачът
могъл да забележи локвата и да я заобиколи, съответно да намали скоростта до 50
км/ч. При първото преобръщане и падане на лявата страна детето политнало наляво
и напред Ако е била без колан, е щяло да падне на тавана и докато автомобилът
се преобърне на дясната страна може да се плъзга по тавана във всички посоки.
Движенията на тялото на детето биха били едни и същи, в една и съща посока, но
при поставен колан, той би ги ограничил. При падането наляво, тялото на детето
могло да се измъкне от поставения предпазен колан от горна диагонална раменна
част и при преобръщането да се удари в облегалката на предна дясна седалка и в
интериора на дясна задна врата.
По
делото е изискана и приета административно-наказателна преписка за съставен акт
за установяване на административно нарушение серия № 989 от 14.03.2016 г.
Издадено е наказателно постановление № 16-0996-000989/28.06.2016 г., с което на
И.П.И. е наложена глоба за управление на МПС със скорост, несъобразена с
атмосферните условия, релефа, видимостта, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението.
Според
вещото лице д-р М. при процесното ПТП А.-Н.е получила лекостепенна
черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение, контузия на главата и
разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата. Значителни болки
пострадалата търпяла през първите 10 дни след инцидента и умерени – до 20-30
дни. Предвид получените увреждания, детето е било с поставен предпазен колан,
но не е и в специално обезопасително столче за деца. Поради ниския ръст на А.-Н.предпазният
колан нямал напълно ефективно действие. Ако е била в обезопасителен стол
уврежданията не биха били с получената тежест, а черепно-мозъчната травма могла
да бъде избегната.
Допусната
е съдебно-психологична експертиза, като вещото лице П. е констатирал кратък
ступор при детето непосредствено след катастрофата. Вследствие подобни силни
травматични епизоди като ПТП при децата се провокирали най-силните страхове. Посттравматично
стресово разстройство при А.-Н.не е констатирано, но са установени натрапливи
съновидения след катастрофата, които до началото на лятото на 2016 г.
изчезнали. При изследването детето е било спокойно и уравновесено, като в безсъзнателната
сфера се наблюдавали по-архаични психични травми, свързани с произшествието –
страх от загуба на близки, най-вече на майката, което можело за в бъдеще да
конституира чувство на вина и малоценност. Избягването на темата за
катастрофата допринасяло за изтласкване на травматичното съдържание по-дълбоко
в безсъзнателното пространство. Това изтласкване представлявало незрял психичен
защитен механизъм, който в детска възраст могъл да конструира страхова и
натраплива неврози. В конкретния случай при пострадалата не се наблюдавали
явни, а латентни тревожности. Към момента на прегледа при детето се отчитала
добра психична картина.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на бащата на ищцата за
търпените от А.-Н.болки от получените при процесното ПТП увреждания.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Пежо“, модел „206“ с ДК № ******** и З. „Е.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. От представената и приета по делото застрахователна полица се
установява, че за управлявания от И.П.И. автомобил е имало действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 13.03.2016 г.
На
следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищцовата страна е да докаже
осъществяване на всички елементи от фактическия състав на генералния деликт - протИ.правно
поведение на застрахования, причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице и вредите и техния размер.
Предвид законоустановената презумпция за вина
(чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), в тежест на ответника е да я обори, както и направените
от него възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
Елементите от състава на
генералния деликт съдът намира за доказани. Подробното описание на механизма на
ПТП води до извода, че произшествието е настъпило в резултат на протИ.правно
поведение на И. И., който нарушил правилата за движение по пътищата. При
управление на МПС в тъмната част на денонощието и при мокра пътна настилка той
е следвало да избере такава скорост на движение, която да му позволи да избегне
всяка предвидима опасност на пътя. От една страна, мократа настилка е
предполагала по-дълъг спирачен път и следователно по-ниска скорост на движение.
И. е могъл и е бил длъжен да възприеме и локвата в десния край на платното,
което е предполагало да се съобрази с това препятствие като създаващо опасност
за движението. Като е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, И. е реализирал
протИ.правно поведение, в причинна връзка с което се намират получените от А.-Н.увреждания.
Ответната страна, която носи
тежестта на доказване не установи факти, изключващи отговорността на И., за да
се приеме за опровергана презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи по справедлИ.ст, съгласно нормата
на чл. 52 от ЗЗД, като се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира са
причинени именно от процесното ПТП. В периода на лечението А.-Н.е изпитвала
интензивни болки и страдания през първите 10 дни, след което те са били със
затихващ характер до 30-тия ден. Към момента при детето не се наблюдават и
тежки психологически последици. Възможността за евентуални отражения върху
психическото състояние в зряла възраст са с ниска степен на вероятност от
проявлението им. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че А.-Н.не проявява
избухлИ.ст, затвореност, дистанциране от околните, а гради позитивна нагласа
към света и случващото се около нея.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 4 г. към датата на процесното ПТП, сравнително
леката травма и бързото възстановяване от нея, но и внезапният страх и
състояние на ступор, в които е изпаднала непосредствено след инцидента, пълното
физическо възстановяване и липсата на качествени психо-емоционални изменения,
които да се отразят на развитието на личността й, съдът намира, че 6 000
лева е справедлив размер на обезщетението.
Ответникът е направил възражение
за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредите. По смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде
конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС,
II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и
го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи
навелият го – ответникът ЗД „Евроинс”.
Като съобрази обстоятелствата,
при които се е случило произшествието и безспорният факт, че за А.-Н.не е използвана
система за обезопасяване на деца, което е допринесло за тежестта на
уврежданията, съдът намира за основателно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.-Н.. Съгласно т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г., от значение е причинната връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат, а наличието на вина е ирелевантно
обстоятелство. Това е и причината Върховният съд да счете, че когато малолетно
дете допринесе за настъпване на резултата, следва да се приложи нормата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, независимо, че това лице не може да действа виновно.
При отчитане приносът на пострадалата,
съдът намира, че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 4 000 лева.
За обезщетяването на вреди от
непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение
(чл. 84, ал.3 ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той
дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е
парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223,
ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
поради което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря
за всички вреди при условията, при които отговаря техният причинител. По тези
съображения законната лихва върху обезщетението се дължи от 13032016 г, но предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, лихвата следва да се присъди от
посочената в исковата молба дата - 05.07.2016 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата се следват
разноски съразмерно на уважената част от иска – 61.54 лева, а на ответника –
сумата от 973.08 лева, съобразно отхвърлената част от претенцията.
Тъй като
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, ответникът дължи, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 160 лева.
На ищцата
е била оказана безплатна правна помощ, поради което ответникът следва да
заплати на адв. Я.Д. сумата от 241.85 лева адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Е.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на АН-Н.И.И., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител А.М.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 13.03.2016
г., ведно със законната лихва от 05.07.2016 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 61.54 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, АН-Н.И.И., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител А.М.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 973.08 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, З. „Е.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на СГС сумата от 160 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв., З. „Е.“ АД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адв. Я.Д. *** сумата от 241.85 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: