О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 11.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8567 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Е.Д.М. е предявил иск
срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
извършени процесуални нарушения от прокурори при Специализирана прокуратура и
Апелативна специализирана прокуратура по пр.пр. №
1490/2018 г. и пр.пр. № 703/2018 г.
Искът е недопустим, тъй като
се основава на твърдения за противоправни действия на прокурори.
Съгласно разпоредбата на чл.
132 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите,
прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
В настоящия случай няма
твърдения и данни прокурорите, извършили посочените в исковата молба действия
да са привлечени към наказателна отговорност за техни служебни действия. Ето
защо и с оглед извеждането на спорните права на обезщетение за вреди от факти,
свързани със заеманите прокурорски длъжности, следва да се направи извод за
недопустимост на иска по чл. 49 от ЗЗД.
Въпреки че гаранционно -
обезпечителната отговорност е самостоятелна, същата е функционално обусловена
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Предвид нормата на чл. 132 от Конституцията на РБ и основанието на иска, липсва надлежна пасивна процесуална
легитимация по предявения иск за ангажиране на отговорността на Прокуратурата.
В този смисъл е определение № 615/20.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4318/2017 г. на
ВКС, ІV г.о.
Искането
за предоставяне на правна помощ е неоснователно, с оглед нормата на чл. 24, т. 2
от ЗПрП, предвид процесуалната недопустимост на иска
по гореизложените съображения. (в този смисъл определение № 548/05.10.2015 г., ч.гр.д. № 3744/2015 г. на ВКС,
ІІІ г.о.).
Ищецът
следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса, предвид материалното му
състояние.
Така мотивиран и на основание
чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Д.М. за
предоставяне на правна помощ, изразяваща се в представителство по гр.д. 8567/2019
г.
ОСВОБОЖДАВА Е.Д.М. от внасяне на държавна такса, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Прекратява
производството по гр.д. № 8567/2019 г. по описа на СГС, І-17 състав.
Определението може да се
обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: