№ 82
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20222001000052 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1202, район О., бул. „С. № 188,
вх.Б, ап.офис 20, представлявано от С. К. – управител, с адрес за връчване:
София 1000, ул. „Д.“ № 1, ет.5, офис 9 - адв. Вл. М., против Определение №
261677/ 1.11.2021 г., постановено по т.д. № 73/ 2020 г. по описа на Окръжен
съд Бургас, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че този съдебен акт е неправилен и
се въвежда искане за отмяната му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Излагат се съображения, че по силата на Договор за прехвърляне на
вземане от 15.11.2021 г., частният жалбоподател е придобил качеството на
кредитор на „С. С.“ ЕООД (н.), което е породило необходимата активна
процесуална легитимация да поддържа установителния иск, по който
прекратеното производство е било образувано.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да
се произнесе, намира за установено следното:
Производството по т.д. № 73/ 2020 г. по описа на Окръжен съд
1
Бургас е образувано по искова молба на „К.“ ЕООД, с правно основание
чл.694, ал.3 ТЗ и искане за приемане за установено, че не съществуват
индивидуализираните в молбата вземания на „Д. п. г. ООД към „С. С.“ ЕООД
(н.), т.е. частният жалбоподател – предявил вземания в несъстоятелността на
последното дружество, е повдигнал спор относно съществуване вземането на
друг кредитор. Вземанията, предявени от ищеца „К.“ ЕООД, не са били
приети в несъстоятелността – включени са били в списъка на неприетите
вземания, и той е контестирал това решение в рамките на развиващото се,
успоредно с настоящото, т.д. № 79/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Горепосоченото дело е приключило с Решение № 165 от 14.05.2021
г., за отхвърляне на предявения установителен иск, потвърдено с Решение №
53 от 4.10.2021 г. на Апелативен съд Бургас. С горното, спорът относно
качеството на кредитор на „К.“ ЕООД в несъстоятелността на „С. С.“ ЕООД
(н.), с вземанията, предмет на исковата молба по т.д. № 79/ 2020 г. е разрешен
с окончателност.
Поддържа се от жалбоподателя, че по силата на договор за цесия от
15.11.2021 г., представен с частната жалба, той е придобил вземане срещу
несъстоятелния длъжник, с предходен титуляр „С. П.“ ЕООД,
представляващо разноски по решение по арбитражно дело, постановено на
4.11.2019 г., спорът относно валидността на същото, в осъдителната му част, е
разрешен с неподлежащо на обжалване Решение № 49 от 21.04.2021 г. на
ВКС. Поради горното, се претендира да се приеме, че жалбоподателят се
легитимира като кредитор в несъстоятелността и изводът за противното на
съда от първа инстанция е неправилен.
Настоящият апелативен състав отбелязва, че транслативният ефект
на договора за прехвърляне на вземане е настъпил на датата на сключването
му – 15.11.2021 г. и от този момент вземането е преминало от патримониума
на цедента в този на цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, по изрично закрепената договорна воля – чл.2 от
съглашението, възпроизвеждаща нормата на закона – чл.99, ал.2 ЗЗД. Новият
кредитор встъпва в несъстоятелността на мястото на стария такъв, като я
заварва в състоянието, в което производството се намира, без да може
ретроактивно да интервенира спрямо процесуални възможности, които е
следвало да бъдат упражнени в определен преклузивен срок. Правото да се
2
оспори вземане на друг кредитор не се „възкресява“ с прехвърлянето на
вземането на нов носител. Обратното би означавало да се допусне
ненамираща нормативна опора привилегия на нов кредитор да заобиколи
преклузията на права в несъстоятелността, като оспори приети до момента
вземания, относно които е нямало подадено възражение.
Качеството кредитор в несъстоятелността не е абстрактно понятие,
то е неразривно свързано с конкретното вземане, което се претендира. В
хипотеза, каквато е настоящата, когато първоначалният носител на вземането
не е упражнил правомощието си да възрази в законния срок относно правата
на друг кредитор, възможността титуляр на това вземане да оспори списъка и
оттам да упражни отрицателния установителен иск е изчерпана. Новият
носител е обвързан от това правно положение, без да може фактът на
придобиване на вземането да се зачете като новонастъпил в рамките на
процеса правнорелевантен факт, както се поддържа в жалбата, по изложените
съображения относно свързаността на качеството – кредитор с конкретното
вземане, за което правото на оспорване е изчерпано.
Всичко гореизложено обосновава извода, че производството по
установителния иск подлежи на прекратяване, поради липса на положителна
процесуална предпоставка за неговото развитие и изводът на съда от първа
инстанция в този аспект следва да бъде подкрепен. Частната жалба се явява
неоснователна и следва се остави без уважение.
Налице са предпоставките за потвърждаване на постановения
атакуван съдебен акт на първоинстанционния съд.
Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261677/ 1.11.2021 г., постановено
по т.д. № 73/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е прекратено
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страната.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4