РЕШЕНИЕ № 1501
гр. Пловдив, 21.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 2568/2016 г. по описа на
ПОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.437 ГПК вр. чл. 435, ал.2 и сл. от ГПК, образувано по жалба от Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, с обичайно местопребиваване в Република Кипър, чрез пълномощник
адв. Д.Ф., против действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20138250400718, по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 и район на действие
Окръжен съд – Пловдив, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.511.189.2.1. по кадастралната карта на гр. Пловдив, с адрес на имота гр.
П., ул. „****, ап. Д, с предназначение на обекта: жилище – апартамент, с площ
124 кв. м., ведно с избено помещение № 9 с площ от 11,27 кв. м., както и
съответните части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място с искане за неговата отмяна. С жалбата се поддържа
несеквестируемост на жилището. Твърди се, че жалбоподателката не притежава
друго жилище, което да е фактически годно за задоволяване на жилищни нужди, тъй
като притежаваните от същата недвижими имоти, представляващи четири обекта от
жилищни сгради от жилищен комплекс „С*“, предвиден за изграждане и изграждащ се
в УПИ І – 385, 387, отреден за жилищно строителство по плана кв. „Христо
Смирненски – ІІІ етап“ – гр. Пловдив, не са жилищни обекта – един от тях е
магазин, а три от тях са ателиета, както и не са въведени в експлоатация. На
следващо място се сочи, че жалбоподателката е направила отказ по реда на чл.52 ЗН от наследството, останало от покойните й наследодатели Г. П. К. и В. С. К., в
което наследствено имущество се включва недвижим имот – жилищна сграда,
находяща се в гр. К., ул. „***“ № *. На следващо място се твърди, че
надхвърлящите жилищните нужди площи от жилището – обект на насочено
принудително изпълнение, не могат да бъдат продадени, тъй като не могат да се
ползват самостоятелно, без значителни неудобства, по- големи от обикновените по
смисъла на чл.39, ал.2 от ЗС във вр. с изискванията на чл.444, т.7 ГПК. Претендират
се разноски. Направени са доказателствени искания за допускане до разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че
семейството на жалбоподателката е едночленно; за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза със задача възможно ли е съобразно строително- техническите
нормативни изисквания надхвърлящите жилищните ми нужди площи да се ползват
самостоятелно, без значителни преустройства и без неудобства по- големи от
обикновените, както и със задача на кой етап се намира строителството на
недвижимите имоти - обекта от жилищни сгради от жилищен комплекс „С*“, и какви
актове по строителството има издадени и въведени ли са в експлоатация тези
обекти. Прилага и писмени доказателства.
Взискателят „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е,
чрез пълномощник адв. Ф.М., със съдебен адрес ***, с писмено възражение оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Излагат
се съображения, че извършеният отказ от наследство е действие, целящо увреда на
кредитора, както и че направеният отказ е недействителен. Претендира разноски.
Направени са доказателствени искания за издаване на съдебни удостоверения, по
силата на които да се снабди с документи, доказващи приемането на наследството
от страна на жалбоподателката.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Стефан Горчев, в които са изложени аргументи, че
жалбата е неоснователна, тъй като направеният отказ от наследство е
недействителен, поради приемане на наследството от жалбоподателката чрез
конклудентни действия. На следващо място се сочи, че отказът от наследство е
непротивопоставим, тъй като върху имота, който се включва в наследствената маса,
е наложена възбрана преди подаването на заявление за отказа от наследство. На
следващо място се твърди, че съдебният изпълнител има задължението да следи за
несеквестируемостта, като изследва дали длъжникът притежава друго жилище, но не
и дали другото такова жилище е въведено в експлоатация и дали е обитаемо.
Пловдивски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по писмена молба на взискателя „Банка Пиреос България“ АД, на
основание изпълнителен лист от 31.10.2013 г., по ч. гр. д. № 17823/ 2013 г. на
РС – Пловдив, срещу длъжниците Р.Г.Д., И.Г.Д. и С. В.К., за изпълнение на парични вземания.
На 31.08.2016 г. е извършен опис на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.511.189.2.1. по кадастралната карта на гр. Пловдив, с адрес на имота гр.
П., ул. „****, с предназначение на обекта: жилище – апартамент, с площ 124 кв.
м., ведно с избено помещение № 9 с площ от 11,27 кв. м., както и съответните
части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
обективиран в протокол за опис и оценка на недвижим имот от 31.08.2016 г., и е
насрочена публична продан на описания имот за периода 18.09.2016 г. –
18.10.2016 г.
На 07.09.2016 г. е постъпила жалба от длъжника Р.Д.
до ПдОС чрез ЧСИ Горчев, срещу извършените от съдебния изпълнител, изразяващи
се в насочване на изпълнението върху несеквестируема вещ.
Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, по следните съображения:
Недвижимият имот, находящ се на
адрес гр. П., ул. „****, ап. Д, с предназначение на обекта: жилище –
апартамент, с площ 124 кв. м., ведно с избено помещение № 9 с площ от 11,27 кв.
м., както и съответните части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, е собствен на длъжника.
Жалбоподателката е направила
откази от наследство, останало й от покойните й наследодатели Г. П. К. и В. С.
К., вписани в особената книга на съда под №№ 406/ 2016 г. и 407/ 2016 г.,
съгласно приложените по изпълнителното дело удостоверения, издадени от ПдРС по
ч.гр.д. № 12073/ 2016 г. и ч.гр.д. № 12072/ 2016 г.
В наследствената маса на наследството,
от което се е отказала жалбопадетлката, се включа и правото на собственост
върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 39921.504.174 с
площ от 286 кв. м. ведно с ½ идеална част от построените в имота сграда
с идентификатор 39921.504.174.1, сграда с идентификатор 39921.504.174.2 и
сграда с идентификатор 39921.504.174.3, ведно с ½ идеална част от всички
подобрения и приращения в имота, находящ се гр. К., ул. „***“ № *. Върху същия
е наложена възбрана, вписана под вх. рег. № 30340/ 27.10.2014 г., акт. № 296,
том 9, по описа на Служба по вписванията – Пловдив.
Отказът от наследство, съгласно
нормативното тълкуване в Тълкувателно решение № 148/10.12.1986 г. ОСГК, поражда
обратно действие – от момента на откриване на наследството и действието му се
изразява в това, че отреклият се от наследството няма и никога не е имал
качеството на наследник. Това означава, че считано от момента на откриване на
наследството и във всеки един момент след това, отреклият се от наследството
никога не е придобивал и не е притежавал права от наследството и не отговаря за
задълженията на наследството. Отказът от наследство не представлява действие на
разпореждане с включените в наследството права по смисъла на чл.452 от
Гражданския процесуален кодекс, защото след извършване на отказ от наследство с
обратно действие към момента на откриване на наследството се счита, че
отреклият се няма - никога не е
придобивал и не е притежавал права от състава на наследството и това е така във
всеки един момент, считано от откриване на наследството, поради което и
отреклият се от наследството няма как да се разпореди с права от състава на
наследството. Ето защо отказът от наследство не представлява разпореждане с
недвижимия имот и дори да е извършен след вписване на възбраната в
изпълнителния процес, той е противопоставим на взискателя и присъединилите се
кредитори.
Настоящото производство е
контролно- отменително и с оглед на неговия характер в настоящото производство
не може да бъде разглеждан въпросът дали извършеният от длъжника отказ от
наследство е действие, увреждащо кредитора, както и дали отказът е
недействителен поради извършени от длъжника
преди това правни или фактически действия, имащи за резултат приемане на
наследството. Подобни спорни въпроси могат да бъдат разрешени единствено в
отделно исково производство. Предвиден е специален ред - иск по реда на чл.56 ЗН, а не инцидентно в
настоящото производство. След като няма влязло в сила решение за унищожаване на
отказа от наследство, направен от жалбоподателката, следва да се приеме, че е
налице отказ от наследство, в чиято наследствена маса се включва недвижимия
имот, находящ се в гр. К., ул. „** *“ № *. По изложените съображения за целите
на настоящото производство не е относимо и необходимо събирането на
доказателства за установяване факти, доказващи приемане на наследство от
длъжника, с оглед на което и направените доказателствени искания от взискателя
с възражението на жалбата следва да бъдат оставени без уважение.
От данните по изпълнителното дело
се установява, че длъжникът Р.Д. е собственик на недвижими имоти,
представляващи четири обекта от жилищни сгради от жилищен комплекс „С.“,
предвиден за изграждане и изграждащ се в УПИ ***, отреден за жилищно строителство
по плана кв. „Христо Смирненски – ІІІ етап“ – гр. Пловдив. Установява се, че два
от тях не са за жилищни нужди, тъй като единият с предназначение търговска цел
и представлява магазин със склад, а другият с предназначение ателие за
творческа дейност. Останалите два обекта са ателиета, с предназначение жилище,
апартамент, които обекти са придобити в груб строеж със степен на завършеност
63 %. По делото няма данни същите да са въведени в експлоатация, което да ги
прави от правна страна годни за живеене. От изготвеното по изпълнителното дело
заключение за оценка на коментираните обекти от оценител в. л. инж. Ч. П. се
установява, че по отношение на коментираните имоти са необходими довършителни
работи, същите са без изградена ел. инсталация. С оглед на обстоятелството, че
коментираните обекти не са въведени в експлоатация съгласно строителните
нормативи, поради което същите от правна и фактическа страна не са годни да
задоволят жилищните нужди на длъжника, то същите следва да бъдат изключени при
преценката досежно секвестируемостта на жилищния имот, върху който е насочено
принудително изпълнение.
От данните по делото, в това
число приложените справки от СВ- Пловдив, не се установява жалбподателката да
притежава право на собственост върху други недвижими обекти, освен
горепосочените и коментирани такива. При това положение процесният недвижим
имот се явява единствено жилище на длъжника и същият е несеквестируема вещ по
смисъла на чл.444, т.7 ГПК.
Не е предмет на настоящото
производство изследването на въпроса доколко надвишаващата част от жилището,
която част надхвърля жилищните нужди на длъжника, може да бъде обект на
самостоятелна продан. Този въпрос следва да бъде изследван от съдебния
изпълнител с помощта на нужната техническа експертиза, с оглед на което
доказателствените искания, направени с жалбата в тази връзка, са неотносими към
предмета на спора и следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените по – горе
съображения недвижимият имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.511.189.2.1. по кадастралната карта на гр. П., с адрес на
имота гр. П., ул. „*****“ № ****, с предназначение на обекта: жилище –
апартамент, с площ 124 кв. м., ведно с избено помещение № 9 с площ от 11,27 кв.
м., както и съответните части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, се явява несеквестируем, поради което насоченото срещу
него принудително изпълнение чрез насрочване на публична продан следва да бъде
отменено.
В частта за разноските.
С оглед основателността на жалбата, заявената
претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната
направа, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски за
настоящото производство в размер на 121 лв.
– за заплатени такси по сметка на ПОС и по сметка на съдебния изпълнител
за администриране на жалбата. Към жалбата е представено само пълномощно за адв.
Д.Ф., но не и договор за правна помощ, с оглед на което остава неустановен
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което такова не
следва да бъде присъждано.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ извършените
от ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 и район на действие Окръжен съд – Пловдив
изпълнителни действия по изпълнително дело № 20138250400718 по описа на същия,
изразяващи се в насочване на изпълнението чрез насрочване на публична продан на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.511.189.2.1. по кадастралната карта на гр. П., с адрес на имота гр. П.,
ул. „****“ № *, с предназначение на обекта: жилище – апартамент, с площ 124 кв.
м., ведно с избено помещение № 9 с площ от 11,27 кв. м., както и съответните
части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
като несеквестируем имот на длъжника Р.Г.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Банка Пиреос България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, да заплати на Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на
121 (сто двадесет и един) лева разноски за производството пред ОС - Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.