РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч……………….година
в
ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен
съд …… първи гражд.състав………………
в публично заседание на…двадесет
и шести януари двехиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2.П.
ПЕНОВ
при секретаря
ДАНИЕЛА КИРОВА …и в присъствието на……
прокурора……………………като разгледа докладваното от .съдията …Данкова
гр.дело………№ 666 по описа за 2020
година, и за да се произнесе съобрази:
Производството с
правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила
е въззивна жалба с вх.№261079/23.09.20 г. от „П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *** , представлявано
заедно от двамата изпълнителни
директори - Г.И.Т. и М. К. Д., действащи чрез пълномощника си адвокат Р.К.
срещу Решение № 260013 от 28.08.2020 г.., постановено по гр.д. № 1313 2019г. по
описа на PC
Ловеч, с искане я решението да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон и вместо него да се постанови
друго решение, с което да се оставят без уважение предявените от „Ч.И П."
ООД срещу „П." АД искове. Сочи, че за да се постанови обжалвания съдебен
акт от първостепенния съд неправилно е прието, че ищцовата претенция е
основателна и доказана, като за да достигне до този извод решаващият орган е
приел, че между двете спорещи страни е сключен договор за покупко - продажба,
като доколкото относно вещта, предмет на продажбата, а именно гориво за
дизелови двигатели, не е уговорено нищо по отношение на качеството, то се
приема, че същото следва да съответства на нормативно установените
изисквания.Цитира, че съдът е посочил, че за продавача - ответник е налице
задължение да продаде вещ без недостатъци, като последният носи отговорност за
онези недостатъци, които купувачът не е могъл да забележи при обикновения
преглед, а за купувача е налице задължение да незабавно да уведоми продавача за
откритите у вещта недостатъци (чл. 194, ал.1 ЗЗД), независимо кога са открити
тези недостатъци - при получаване на вещта или по късно, ако не е могло да
бъдат установени при обикновен преглед.. Твърди, че вместо съдът да се базира
на установените по делото факти, прави извод, който не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Счита, че при така установената фактическа обстановка
направеният от съда извод е в разрез с материалния закон. Изтъква, че ЛРС е
приложил нормите на ЗЗД, без да отчете установените по делото факти, които не
обосновават направения от него извод. Изтъква, че всъщност фактът, че и друг
автомобил, с марка „Ситроен", се ползва от представител на ищцовата
страна, се установи от показанията на св. И. Г. и в тежест на ищеца е да
установи, че именно в автомобил с peг. № СВ
7302 КТ е сипано процесното гориво. Излага, че дори и да се приеме, че на
12.07.2018г. закупеното в безиностанция с инв. № 7129 гориво, за което е
издадена фактура № 71293085156, налято в резервоара на автомобил с per. № СВ 7302 КТ, отново не може да се направи категоричен
извод, че настъпилите на следващия ден проблеми с автомобил се дължат именно на
това гориво. Твърди, че ако наистина горивото е било с отклоненията в
качествата, съгласно Протокол от изпитване № 0430 от 18.07.2018г., то това щеше
да бъде забелязано от свидетелите още същия ден при потегляне на автомобила от
бензиностанцията на път към залата за репетиции в кв. „Гео Милев'. Изтъква, че
св. И. Г. сочи, че до залата за репетиции се пътува 10- 15 минути и за това
време, при наличие на толкова вода в горивото съгласно Протокол от изпитване №
0430 от 18.07.2018г. би следвало автомобилът да даде индикации. Сочи, че
неправилно от съда е прието, че резултатите от анализа следва да бъдат пряко
свързани с горивото, закупено на 12.07.2018г. от бензиностанция с инв. Х° 7129
гр. София, тъй като по делото не се установило категорично горивото, източено
от резервоара на процесния автомобил, от къде е закупено, както и на коя дата
последно е бил зареден този автомобил. Изтъква, че само защото е издадена
фактура на „Ч.И П." ООД за закупено от „П." АД гориво, не означава,
че в намиращото се към 17.07.2018г. гориво в резервоара на процесния автомобил
е същото, закупено предходния ден, а освен това не се установило какво е
източеното количество гориво, което се е намирало в резервоара на
автомобила.Изтъква, че съдът е ценил събраните по делото доказателства
избирателно, което само по себе си съставлява процесуално нарушени, тъй като е
оставил без внимание установения по делото факт, че качеството на горивото в
бензиностанция № 7129 - гр. София съответства на нормативно установените
изисквания. Твърди, че за горивата, предлагани в оперираните от „П." АД
бензиностанции, са налични декларации за съответствие на качествата на течните
горива, предоставяни от доставчиците. Излага, че съдът нито е обсъдил, нито е
взел предвид, че качеството на горивата, които се предлагат в бензиностанциите
на „П." АД са обект на периодичен контрол от Държавна агенция по
метрология и технически надзор чрез длъжностни лица от Главна дирекция „Контрол
на горивата", за което по делото са ангажирани доказателства. Твърди, че
съдът неправилно е оценил липсата на оспорване на представени от ищеца
документи от страна на ответното дружество и доколкото документите по същността
си са части документи, те нямат материална обвързваща доказателствена сила и се
преценяват заедно с всички събрани по делото доказателства. Счита, че следва да
се има предвид, че с направения по делото доклад, обективиран в протокол от
о.с.з., проведено на 16.10.2019 г., на ищцовото дружество е възложено в тежест
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че от закупеното от „П."
АД гориво са причинени вреди на процесния автомобил, както и какво обхващат
причинените вреди и доколкото документите, които са могли да бъдат оспорени, но
не са, не носят подписа на оспорващата страна („П." АД), то отново
тежестта за доказване пада върху страната, която ги е представила, съобразно
правилата на чл. 193, ал.З ГПК, а това в настоящия случай е ищецът.Моли съда да
отмени Решение № 260013 от 28.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1313 / 2019 г.
по описа на PC - Ловеч и вместо него да
постановите друго, с което да остави без уважение предявените от „Ч.И П."
ООД срещу „П." АД искове като неоснователни и недоказани.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Ч.И П." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя К.Ж.Г. чрез: пълномощника му
адвокат И.-А. Ч.Н. - САК съдебен адрес ***. Счита, че жалбата е допустима, но
по същество - неоснователна. Моли съда да остави в сила Решение № 260013 от
28.08.2020 г., постановено по гр. д. № 1313/2019 г. по описа на Районен съд -
град Ловеч, VI граждански състав, като
правилно, законосъобразно и справедливо и да присъд направените от
дружеството разноски пред настоящата
инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.Счита, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и постановено в пълно
съответствие с материалните и процесуални разпоредби и съдебната практика, а
изложените във въззивната жалба твърдения са голословни, неубедителни и не се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че въззивната
жалба не съдържа никакви убедителни доводи за неправилност, незаконосъобразност
или несправедливост на атакувания акт.Излага, че в обжалваното решение
първоинстанционният съд, като е преценил събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност,
доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на
основание чл. 235, ал.2 във връзка с чл. 12 от ГПК, и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесиите отношения, е приел за установени фактите,
както следва /цитира се първоинстанционното решение/ .Счита, че отт събраните
писмени и гласни доказателства съдебният състав правилно е заключил, че ищецът
като купувач се е възползвал от хипотезата на чл. 195, ал. 2 от ЗЗД да иска от
ответника като продавач обезщетение за вредите съгласно общите правила относно
неизпълнението на задълженията и че исковата претенция е допустима за
разглеждане и по същество правилно и законосъобразно е заключено, че тя се
явява изцяло основателна и доказана, тъй като факт е, че при възникналите
неформални договорни отношения между страните по договор за покупко-продажба на
дизелово гориво е издадена фактура №********** от "П." АД,
бензиностанция 7129, гр.София, кв. "Дървеница"-КАТ общо за сумата в
размер на 130 лева с получател "Ч.И П." ООД, а датата на данъчното
събитие е 12.07.2018 г., с място на сделката : гр.София, кв. "Дървеница'-KAT.Предвид всичко изложено, моли съда да приеме, че
въззивната жалба е допустима, но по същество – неоснователна и да бъде оставено
в сила Решение № 260013 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д. № 1313/2019 г.
по описа на Районен съд - град Ловеч, VI
граждански състав, като правилно, законосъобразно и справедливо, както и да му
бъдат присъдени направените от дружеството разноски прел настоящата инстанция,
изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание въззивникът,редовно призован участвува чрез проц.представител адв.К.. Посочва, че
поддържа въззивната жалба и моли да бъде отхвърлен иска, по изложените в
жалбата доводи.
Въззиваемият,редовно
призован в съдебно заседание се представлява от адв.Н.. Изтъква,че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
От
представените доказателства по гр.д. 1313/2019 г. на ЛРС, от становището на
представителите на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Произнесено е съдебно решение
№260013/28.08.20 г. по гр.д.№1313/19 г. от ЛРС, с което е осъден "П.”АД, да заплати на ищеца "Ч.И
П."ООД - гр.София, сумата 480 лева с ДДС, представляваща стойността на
извършено по поръчка на ищеца от „Изпитвателна лаборатория за горива СИД
1" ООД лабораторна изследване на процесното гориво; сумата 9 331,20 лева с ДДС, представляваща стойността на
извършения ремонт на автомобила; 213,31 лева с ДДС, представляващи заплатени
пътна помощ, труд и части по конкретно посочени в молбата-уточнение позиции /GFF/Guided functions, нивомер 2-ри гориво Д-М, филтър-горивен Д-М,
седалка-задна Д-М, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от
деня на завеждане на иска – 09.11.2018 год. до окончателното им изплащане, по
обективно съединените на основание правно основание чл.79, ал.1 във връзка с
чл.183 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, Присъдени са в полза на
въззиваемия съдебно-деловодни разноски за първа инстанция в размер общо на 2 379,25 /две хиляди триста седемдесет и девет лева
двадесет и пет стотинки/, включващи 1 596
лева адвокатско възнаграждение, 483,25 лева даржавна такса, 300 лева заплатени
възнаграждения за вещи лица, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдебното
решение №260013/28.08.20
г. по гр.д.№1313/19 г. от ЛРС е атакувано изцяло от въззивника. Въззивният
състав счита, че съдебният акт е валиден и допустим, но след обсъждане на
представените писмени и гласни доказателства съдът намира, че е неправилен и
следва да бъде отменен, а предявените искове да бъдат отхвърлени.
Облигационните правоотношения
между страните са възникнали по договор за
продажба на горива на 12.07.2018 година, за което обстоятелство няма спор между
страните. Този факт се установява от св.показания на И.Г.,Т.П. и писмените
доказателства по делото.Видно от фактура №**********/12.07.2018 год. от Бензиностанция
7129, находяща се в гр.***-КАТ на „П.”АД, ЕИК : *********, с адрес : *** ответникът-
„Ч.И П.”ООД, ЕИК : ***, с адрес : гр.***, представляно от М. Г. е закупил дизелото
гориво РRO FОCRCE ДГ за сумата в размер
общо на 130,51 лева, в включен 20,00% ДДС. Предмет на договора за продажба е
било гориво в количество и вид 56,99000 РRO FОCRCE ДГ, с единична цена 2,29 лв., на колонка №5.
От писмо вх.№13687/09.12.2019 год. на Агенция „Митници”, Централно
митническо управление, е видно, че на 07.07.2018 год., в 08:54:36 в Българската
акцизна централизирана информационна система /БАЦИС/ е регистриран електронен
акцизен данъчен документ /АДД/ с уникален контролен номер 0000000003889484 за
12 884,59 литра дизелово гориво с
място на разтоварване бензиностанция №7129 и номер на анализен
сертификат/протокол за съответната партида 815А. По вложените приемо
–предавални протоколи №045666/12.07.2018 г. , №**********/12.07.2018 г.
,№**********/12.07.2018 г.и товарителници към тях се доказва доставката на
гориво дизел В6в процесната бензиностанция. По протокол за поставени пломби
№0821/12.07.2018 г. се констатира, че е извършено пломбиране на цистерната по
приемо –предавателния протокол №045666/12.07.2018 г. На 12.07.2018 год. в
12:37:59 в БАЦИС с регистриран АДД с УКН 0000 000003903924 за 18 837 литра дизелово гориво с място
на разтоварване бензиностанция №7129 и номер на анализен сертификат/ протокол
за съответната партида 70607.07.2018. С писмо №24-29-334/27.11.2019 год. На НАП се доказва, че в
информационна система „Фискални устройства с дистанционна връзка /ФУДВ, обект
бензиностанция с инв.№7129 на „П.”АД-гр.***” - срещу КАТ на 12.07.2018 год. са
регистрирани от нивомерната система на обекта две доставки на дизелово гориво
от 14:37:28 часа на 4 959,86 литра в резервоар
203 при реална температура и от 14:38:27 часа на 13 970,67 литра в резервоар 201 при същата температура. Отбелязано е ,че съобщението за доставка е от
нивомерната система, следователно горивото в посочените часове е постъпило в
резервоарите на бензиностанцията. В 14:45:14
часа на същата дата е издаден документ за горивото в резервоар 203. Съставен е
и акцизен даанъчен документ с уникален контролен номер 0000000003903924 от
12.07.2018 год., с издател „НИС П.”ЕООД за 18 930,53 литра дизелово гориво.
Съдът приема, че качеството на
доставеното гориво в бензиностанция 7129, находяща се в гр.***”-КАТ на „П.”АД се установява по представената декларация за
съответствие на качеството на течните горива №706/07.07.2018 год. вносителя
„НИС П.”ЕООД . В нея е отразено, че течното гориво за дизелови двигатели /със
съдържание на биокомпонент мин.6%/ от партида №НИС 07072018 /Т4, Т5, Т6, Т7, Т8
и Т9/ в количество 688 тона съответства на изискванията на Наредбата
заизискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол. Горивото е изпитвано за съответствие от Изпитвателна
лаборатория на NTC NIS Nafiagas d.o.o. Ноди сад, Сърбия със
сертификат за акредитация АТС 01-372 /протокол за изпитване №535192/ и е
сертифицирано от SGS Сърбия със сертификат за
качество №683W/18 от 27.06.2018 и
/протокол №256/26.06.2018/.
В анализно свидетелство №24/24.07.2018 год. на Изпитвателна лаборатория
за ГСМ „П.”АД за проба от дизелово гориво /Б6/, предоставена от бензиностанция
№7129, са вписании резултати от анализа на всеки един от показателите, в
съотвествие с метода на изпитване, които не са дали отклонения от нормите. Качеството на доставеното на бензиностанция
7129 е било
съответствие с изискванията за качество на течно гориво ,предвид отразените
данни по констативни протоколи №КП-0272/25.07.2018 год. и за съдържание на
биогориво в течно гориво №КП-0272-Б/25.07.2018 год., издадени от гл.директор на
ГД”Контрол на качеството на течните горива” . Конкретизирано е че течното
гориво за дизелови двигатели, по изпитаните показатели и получените резултати
съответства на изискванията в Приложение №2 от НИКТГУРНТК . Доказва се, че
течното гориво за дизелови двигатели по изпитания показател и получен резултат
съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво съгласно
чл.47, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
„Ч.И П.”ООД-гр.София,
представлявано от М. И. Г. е лизингополучател на лек автомобил «Шкода», м. »Кодиак»,
шаси №TMBLJ9NS8J8034893, двигател №DFG 148852, цвят Сив с лизингодател „Еуратек
Финанс”АД. На 12.10.2017 год. е сключен Договор за лизинг №03_DL_004152 между лизингодател „Еуратек
Финанс”АД-гр.София, представлявано от И. А.Т. и лизингополучател, със следния предмет
: отдаване на лизинг на автомобил Шкода, модел Кодиак Стайл 2,0 ТDI / 110kW/ 150 к.с., DPF, 7DSG, 4х4, SCR, шаси №******, двигател №DFG
148852, цвят код F6F6 Сив кварц металик за срок от 36, при крайна дата
12.10.2020 год. Приложено е свидетелство
за регистрация на МПС №***/19.10.2017 год., със собственик на лекия автомобил
лизингодателя „Еуратек Финанс”АД.
След зареждането на процесния лек автомобил с дизеловото гориво на
бензиностанция 7129, находяща се в гр.***”-КАТ на „П.”АД, ЕИК : *********, с
адрес : ***, въззиваемият предприел пътуване на следващия ден -13.07.2018 г.към
гр.Пловдив. В района на с. Цалапица, при движение по автомагистрала «Тракия»
лекият автомобил загубил мощност, включили се лампите на подгряващите свещи,
двигателят изгаснал и трябвало с репатрак да бъде транспортиран до автосервиз
на «Еуратек ауто»-ООД-Пловдив-фактура
№**********/19.09.2018 г. За сумата 213.31 лева.
Въззиваемият поискал да получи проба от
горивото в автомобила и да бъде направен химически анализ на 16.07.2018 г.-фактура
№**********/16.07.2018 год. издадена от „СИД 1”ООД-гр.София на получателя „Ч.И
П.”ООД в размер на сумата 480 лв. с вкюлчена ставка 20% ДДС с вписана услуга :
вземане и изпитване на проба гориво за дизелови двигатели. На същата дата 16.07.2018
г. била изготвена проформа фактура №0203201_VPS_016769/16.07.2018 год. от доставчика „Еуратек Ауто”ООД
наполучателя „Ч.И П.”ООД за сумата в размер общо на 10 308,93 лева, с включен 20% ДДС, включваща материалите и
труда, вложени в процесния автомобил „Кодиак Стайл”. Пробата от горивото била
взета от служители на автосервиза на 17.07.2018 г.-св. показания на И.Г., като
била поставена в една пластмасова чаша-съдържаща мътна течност, а в друга чаша
била поставена бистра нафта. На 17.07.2018 г. Изпитвателна лаборатория за
горива към „СИД 1”ООД изготвила Протокол за вземане на проба от
№0428/17.07.2018 год., със заявител „Ч.И П.”ООД, представляван от К.Г., място
на взимане на пробата : резервоар „Шкода Кодиак”, рег.№********, обект Шкода
център-гр.Пловдив, с дата и час на вземане на пробата 17.07.2018 год. - 11.00
часа Посочено е, че пробата е везта в съответствие с БДС ЕN ISO 3170:2006 от Н. Н. в
присъствието на П. К. и К.Г.. Данните в протокола за вземане на проба не
отговарят на твърденията по св. показания на И.Г., тъй като е посочен обем на
пробата 1 л и 4 бр. Опаковки..В протокол за изпитване №0430/18.07.2018 г. също
е посочено, че се касае до проба от един литър пломбирана с пломба 076931, като
няма данни за останалите три опаковки плобирани с пломби 076935, 076933,076932
какъв е анализа. В протокола за изпитване е посочено, че основното отколонение
е в съдържанието на вода,което е 1000 пг/кг при допуск 200мг/кг и общото количество
на онечиствания 29.5 при максимум 24.С писмено становище № 26/19.07.2018 г. от „Еуратек
Ауто”ООД-гр.Пловдив, е заявено, че при лек автомобил „Шкода Кодиак” с шаси №******, двигател №DFG 148852 и ДК №СВ7302КТ, диагностиката на
електроните система е показал ниско налягане в дизеловата горивна система и
поради наличие на гориво с лошо качество се отказва извършване на гаранционен
ремонт за сметка на «Шкода ауто».
Издавани са няколко фактури с различни стойности на ремонтните работи,
като за съда остава неясно, на каква
база са издавани фактури с един номер и дата, но различни стойности, както и как
са определяни видовете ремонтни работи, които са се различавали по различните
фактури ,в т.ч. ипо стойност за едни и същи дейности и материали - проформа
фактура №0203201_VPS_016769/16.07.2018 год.
от доставчика „Еуратек Ауто”ООД наполучателя „Ч.И П.”ООД за сумата в размер общо
на 10 308,93 лева, с включен
20% ДДС, включваща материалите и труда, вложени в процесния автомобил „Кодиак
Стайл”,проформа фактура №0203201_VPS_016769/16.07.2018 год.
от лизингодателя на лизингополучателя в размер общо на сумата 9 238,92 лева, отново с включен 20%
ДДС, в която е включена стойността за вложените материали и труд относно
процесният лек автомобил, проформа фактура №0202001_VPS_115527/26.09.2018 год., като 7 417,60 лева е стойността на материалите и 358,40 лева
стойността на труда, а общо възлиза на общо на 9 331,20 лева, с включен 20% ДДС. фактура между същите
страни №**********/26.09.2018 год., но за сумата 4 000 лева, в включен 20% ДДС, която сума представлява
аванс по поръчка 0202001_VPS_115527. Последно е
издадена фактура №**********/17.10.2018 год./Оригинал/ за стойност на материали
7417.60 лева, стойност на труд 358.40 лева, като след приспадане на платен
аванс от 4000 лева е останала сума заплащане 5 331,20 лева, с включен 20% ДДС.
Въззиваемият е платил с
пл.нареждане от 19.07.2018 г. сумата 480 лева-проба гориво за дизелови
двигатели по фактура №1811, с пл.нареждане от 01.10.2018 г. аванс 4000 лева по
фактура **********, с пл.нареждане от 17.10.2018 г. сумата 5331.20 левапо
фактура №**********.
На 04.08.2018 г. въззиваемият е изпратил писмена претенция до
въззивника-„П.”АД, с искане да му бъде заплатена стойността на лабораторно
изследване в размер на 480 лева с включен ДДС по приложена фактура на
„Изпитвателна лаборатория за горива СИД 1”ООД и стойността за ремонт на лекия
автомобил „ в размер на 10 308,93 лева с включен ДДС.
От известие за доставяне –л.29 по гр.д. №71698/18 г. та СРС е видно, че
писмената претенция е получена от възивника на 07.08.2018 г. „П.”АД изразил
становище, че няма да плати претендираните от „Ч.И П.”ООД суми, тъй като
качеството на горивата се контролира от ДАМТН.Посочено е,че длъжностни лица от
Главна дирекция „Контрол и качество на горивата” вземат на проби от наличните в
резервоарите на бензиностанцията количества и ги изпитват в лицензирани лаборатории -писмо
изх.№47-00-1739/13.08.2018 год.Нови писмени претенции от въззиваемия до
въззивника са изпратени на 17.08.2018 г. /получени съответно на 20.08.2018 г./
и на 18.09.2018 г. /получена на 20.09.2018 г./, като вече претендираната сума е
възлизала на 9238.92 лева с вкл. ДДС за материали и ремонт и 480 лева с вкл.
ДДС за лабораторно изследване.
Настоящата инстанция приема
заключенията на съдебно-техническите експертизи като обосновани и компетентно
мотивирани,но ги отчита сам доколкото
отговарят на правните изводи по казуса. Теоретически становищата на вещите лица
са конкретни, но фактическите им констатации следва да се обсъждат съобразно
анализа на съда на действията на
страните в облигационната връзка, а не самостоятелно и изолирано.
Ловешки окръжен съд намира,че страните са
постигнали съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на 12.07.2018 година по смисъла на дизелово
гориво Pro Force Disel, като въззивникът има качеството
на продавач , а въззиваемия на купувач. Сделката е реализирана на 12.07.2018
г., въззиваемият е получил стоката-дизелово гориво и изплатил продажната цена
от 130.51 лева за 56.99000 л гориво-фактура №**********/12.07.2018 г. -14.59
часа. Спорът между страните произтича от
претенция за заплащане на обезщетение за вреди от продадено некачествено гориво,
което навежда правна квалификация на обективно съединените три облигационни иска
по чл. 195,ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.
193,ал.1 от ЗЗД,чл. 194,ал.1,пр.последно от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ. Отговорността
на продавача за недостатъци на вещта произтича от продажба на некачествена вещ.
На основание чл. 64 от ЗЗД, когато се
дължи родово определена вещ, каквато е дизеловото гориво, длъжникът следва да
даде вещ поне от средно качество. В казуса съдебният състав счита, че не се
доказва по безспорен начин, че въззивникът е нарушил изискванията на чл. 64 от ЗЗД. Продажбата на горива е дейност,
която предвид обществената значимост за гражданския оборот е поставена под
ясна, конкретна и подробна нормативна
регулация- ЗАКОН за запасите от нефт и нефтопродукти, ЗАКОН за данък върху
добавената стойност, ЗАКОН за енергията от възобновяеми източници, НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, НАРЕДБА за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, ЗАКОН за измерванията. Представените и
по-горе подробно описани писмени доказателства от въззивника, безспорно установяват,
че доставените горива на 12.07.2018 г. в бензиностанция 7921 в гр.София са
отговаряли на законоустановените изисквания на Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Дизелът е средна фракция, дестилат на суров П. при
температура между 2000 градуса по Целзии и 3500 градуса по Целзии,смес от
различни наситени и циклични въглеводороди-преобладаваща част парафини. Видовете дизелово гориво са обикновен и
специален. Специалният вид дизелово гориво съдържа конкретни добавки, повишаващи
неговите физико-химичните и експлоатационни свойства на горивата, подобрява
характеристиките на автомобила като дава по-добро ускорение, чистота на
двигателя и почистващ ефект, намалено вътрешно триене, което осигурява
максимална мощност и намален разход за гориво. Специалните горива обичайно се
предлагат от вериги бензиностанции, които са вертикално интегрирани с
производител на горива (рафинерия) и/или търговец на едро. Pro Force Disel е дизелово гориво,предлагано от „П.“ АД
от 2009 г., отговарящо на нормите на БДС EN 590 и емисионния стандарт EURO 5, с антикорозионна добавка. В протокола за изпитване
№0430/18.07.2018 г. няма отбелязвания, които могат да насочат към вида дизелово
гориво като Pro Force Disel.
Съдът намира, че вземането на
проба от резервоара на автомобила и извършването на изпитване на горивото от
изпитвателна лаборатория за горива към „СИД 1“ ООД не може да опровергае извода
на съда за качеството на горивото, предлагано от въззивника. Това е така, тъй
като вземането на пробата от резервоара на автомобила е направена от служители
на автосервиза, извършил ремонта на автомобила, а не от трети незаинтересовани
лица, не е присъствал представител на въззивника и проверката на качеството е
извършено в посочена от въззиваемия лаборатория. Още повече, че има и различие
в твърденията на свидетеля очевидец –св.Г. и записа в протокола за вземане на
пробата от 17.07.2018 г. относно броя на пробите, количеството и опаковката.
От друга страна дори и да се счете, че продаденото дизелово гориво от
въззивника на въззиваемия е било некачествено са нарушени изискванията на чл.
195,ал.1,пр.последно от ЗЗД, тъй като въззиваемият не е уведомил незабавно
продавача за скритите недостатаци. Към
16.07.2018 г. въззиваемият вече е знаел, че повредите в лекия автомобил
вероятно се дължат на некачествено гориво. Този извод се обосновава, както от
проформа фактура №0203201-VPS-016769 от 16.007.2018 г. за ремонт на стойност 10.308.93
лева/л.26 по гр.д. 71698/18 на СРС/, така и от проформа фактура със същия номер
и датата, но за сумата 9238.92 лева /л.36 по л.26 по гр.д. 71698/18 на СРС/,
които е получил и в които са описани повредените части на автомобила.
Същевременно предвид фактура №**********/16.07.18 г. за сумата 480 лева, на същата дата въззиваемият
е заплатил вземане и изпитване на проба гориво за дизелови двигатели. От тези
документи може да се направи извод,че още към 16.07.2018 г. купувача е имал
информация и незабавно е следвало да уведоми продавача за скрития недостатък.
За издаването на протокол за изпитване №0430/18.07.2018 г., с констатации за
съдържаща се вода и онечиствания в изследваната проба въззиваемият също е
следвало да уведоми продавача. Към
момента на изпращането на писмена претенция едва на 04.08.2018 г. /получена на
07.08.2018 г./въззиваемият като кредитор е изпаднал в забава/ от 16.07.2018 г./
и риска по чл. 96,ал.1 от ЗЗД е преминал към него.
При това положение претендираните обезщетения
за вреди от некачествено изпълнение по договора за продажба в размер на сумата
9331.20 лева ,с вкл. ДДС-стойност на извършен ремонт,480 лева-стойност на
направено лабораторно изследване,213.31 лева с ДДС-стойност на ползвана пътна
помощ,вложени труд и чати по фактура №**********/19.09.2018 г. не се дължат от въззивника.
Предвид становището на Ловешки
окръжен съд обективно съединените облигационни искове с правно основание чл.
195,ал.3 от ЗЗД във връзка с чл. 193,ал.1 от ЗЗД,чл. 194,ал.1,пр.последно от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ да бъде осъден „П." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *** , представлявано
заедно от двамата изпълнителни
директори - Г.И.Т. и М. К. Д. да заплати на „Ч.И П.”ООД-гр.София,
представлявано от М. И. Г. - обезщетения за вреди от некачествено изпълнение по договора за продажба в
размер на сумата 9331.20 лева ,с вкл. ДДС-стойност на извършен ремонт,480
лева-стойност на направено лабораторно изследване,213.31 лева с ДДС-стойност на
ползвана пътна помощ,вложени труд и чати по фактура №**********/19.09.2018
г. са неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
Въззивната инстанция обосновава
правни и фактически изводи, които не са идентични с мотивите в съдебно решение №
260013 от 28.08.2020 г.., постановено по гр.д. № 1313 2019г. по описа на PC Ловеч, поради което съдебния акт следва да бъде
отменен и съдът да се произнесе по същество
в посочения по-горе смисъл.
При този изход на процеса въззиваемият следва да заплати на въззивника съдебно –деловодни разноски в размер на сумата
236.63 лева-д.такса за въззивна инстанция, тъй като само тази сума е
претендирана за тази фаза на процеса. Няма искане нито във въззивната жалба,
нито в съдебно заседание пред настоящия състав за присъждане на разноските в
първа инстанция , не се съдържа такова
искане и в представения списък на разноски и разноски не следва се присъждат.
Воден от гореизтъкнатите мотиви, съдът:
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, съдебно решение № 260013 от 28.08.2020 г.., постановено по гр.д. № 1313
2019г. по описа на Ловешки районен съд, изцяло и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, обективно съединените искове с правно основание чл. 195,ал.3 от ЗЗД във
връзка с чл. 193,ал.1 от ЗЗД,чл. 194,ал.1,пр.последно от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ, предявени
от "Ч.И П."ООД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление : гр.***, представлявано от Управителя К.Ж.Г.
против „П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***
, представлявано заедно от двамата изпълнителни директори - Г.И.Т.
и М. К. Д. за заплащане на сумата 480
/четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, представляваща стойността на
извършено по поръчка на ищеца от „Изпитвателна лаборатория за горива СИД
1" ООД лабораторна изследване на процесното гориво; сумата 9 331,20 /девет
хиляди триста тридесет и един лева и двадесет стотинки/ с ДДС, представляваща стойността на
извършения ремонт на автомобила; сумата 213,31 /двеста и тринадесет лева тридесет и
една стотинки/ с ДДС, представляващи заплатени пътна помощ, труд и части по
конкретно посочени в молбата-уточнение позиции /GFF/Guided functions, нивомер 2-ри гориво Д-М, филтър-горивен Д-М,
седалка-задна Д-М, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от
деня на завеждане на иска – 09.11.2018 год. до окончателното им изплащане, по
обективно съединените искове .
ОСЪЖДА "Ч.И П."ООД,с горните
данни да заплати на „П." АД,,с горните данни съдебно-деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на сумата 236.63
лева /двеста тридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/.
Решението е окончателно на основание
чл.218а,б. “А” от ГПК по цена на исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.