№ 978
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110150315
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „****” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника „***“ ЕООД за следните суми: 154,95 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия през периода октомври 2018 г. - април 2020 г. в имот с
абонатен № 428399, 33,20 лева, представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. – февруари 2020 г., с които суми
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 29.6.2021 г. до
погасяване на задълженията, 27,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за периода
31.12.2018 г. – 21.6.2021 г. и 6,41 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018 г.
– 21.6.2021 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период
ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността , както и със стойността на услугата дялово
разпределение, която ищецът е заплатил на третото лице помагач. Ето защо ответникът
следва да плати стойността на доставеното количество енергия, формирана на база
1
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира и обезщетение за забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва в имота да е доставена топлинна енергия, оспорва такава да се
ползва в имота, вкл. за сградна инсталация. Сочи, че между страните не е сключен договор в
писмена форма. Поддържа, че не ползва имота в процесния период, тъй като е отдаден под
наем на трето лице. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите на чл. 55 – 58 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. Общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия. Следователно, наличието на възможност за ищеца да защити правата си чрез
друг иск, както такъв на договорно основание, така и такъв, основан на друг
извъндоговорен факт, например деликт, изключва възможността за този правен субект да се
защити чрез субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и в този случай последният трябва да
бъде отхвърлен от съда. Ето защо съдът следва да отговори на въпроса дали между
страните по спора е сключен договор, както и дали той обвързва страните за спорния
период, през който се твърди, че е настъпило разместване на блага, за което липсва правно
основание.
От представения по делото договор за покупко-продажба на търговско предприятие се
установява, че в процесния период ответникът е собственик на процесния имот, като не се
спори, че магазинът се намира в сграда в режим на етажна собственост. Няма данни по
делото за процесния период ответникът да е заявил, че иска в имота да бъде предоставяна
топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала
към процесните отношения/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, а съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се сочи
конкретно, че разпоредбата се прилага единствено за битови клиенти на топлинна енергия,
то следва, че всички собственици/ титуляри на вещно право на ползване на имоти,
2
намиращи се в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са потребители на
топлинна енергия, без оглед на това дали ползват енергията за битови или за небитови
нужди. Следователно и по силата на чл. 153 ЗЕ, имаща характер на специална спрямо
нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, от момента, в който ответникът е придобил собствеността
върху процесния имот, между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата
на което ответникът, в качеството на собственик на имота в топлоснабдената сграда /респ.
на потребител на топлинна енергия/, има задължение да заплаща стойността на доставяната
от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Ако се приеме обратното – че за търговци
облигационното правоотношение възниква едва с факта на сключване на писмен
договор /осъществяването на който зависи единствено от волята на търговеца/, то в
случая той би бил в по-благоприятно положение от битовия клиент – физическо лице,
от потребителя. Това е така, защото всеки потребител-битов клиент, става страна по
облигационното правоотношение с факта на придобиването на имот с топлоснабдена
сграда. А за търговеца, професионалист, който законът никога не толерира като по-
слаба страна, би се дало право на избор – сам да реши да сключи или да не сключи
договор с доставчика на топлинна енергия. Такъв подход на законодателя не е мислим,
поради което и съдът несъмнено счита за правилен и законосъобразен горния извод за
еднакво положение на собствениците на имоти в сграда в режим на етажна
собственост, независимо дали са търговци ли не.
Дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се отнася единствено до
собствениците – битови клиенти, респ., че, за да е действителен сключеният договор за
продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената
в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, то искът отново би бил неоснователен. Съгласно
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ /приложима в настоящия случай, доколкото страните са
търговци и този договор би имал характер на търговска сделка на основание чл. 286, ал.
1 и ал. 3 ТЗ/ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да
се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По силата на общите
условия, които обвързват ответника, тъй като е потребител на топлинна енергия, той следва
да заплаща и стойността на предоставената от третото лице помагач услуга дялово
разпределение.
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за топлопреносното
предприятие да защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно основание,
субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат от
неоснователно обогатяване следва да се отхвърли - по делото се доказва наличието на
основание за извършеното разместване на имуществени блага - договор между страните,
възникнал по силата на чл. 153 ЗЕ /респ. по силата на чл. 149 ЗЕ вр. чл. 293, ал. 3 ТЗ /,
поради което предявеният въз основа на извъндоговорен източник иск е неоснователен.
Дори и да се приеме, че между страните не е налице облигационно отношение искът
също би бил неоснователен, защото от представените доказателства не се установява
обогатяване на ответника. Ищецът, който носи тежестта не доказа, че в процесния период
3
именно ответникът е ползвал имота /доколкото това обстоятелство не се признава от
последния/, респективно – че именно той реално е ползвал доставената от ищеца топлинна
енергия и услугата дялово разпределение. Напротив, ответникът е предтсавил
доказателства, от които се установява, че в по-голямата част от процесния период
имотът се ползва от трето за спора лице – наемател.
Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца не е възникнало претендираното
срещу ответника вземане. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то неоснователна
е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Дори и да се приеме, че е налице главен дълг, то акцесорната претенция отново би била
неоснователна. По отношение на вземанията за неоснователно обогатяване липсва
предвиден срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана за плащане на процесново задължение от дата, предхождаща подаването
на исковата молба, поради което акцесорната претенция е неоснователна. Ето защо искът за
установяване на вземане за мораторна лихва също следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита в
исковото производство в размер на 300лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****” ЕАД, ЕИК ********* срещу „***“ ЕООД, ЕИК
********* искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 154,95 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия през периода октомври 2018 г. - април 2020 г. в
имот с абонатен № 428399, 33,20 лева, представляваща стойност на заплатена такса за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. – февруари 2020 г., с
които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, 27,57 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за стойност на
доставена топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. – 21.6.2021 г. и 6,41 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
4
услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018 г. – 21.6.2021 г.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5