№ 226
гр. Русе, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520102231 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Разград” АД твърдят, че са доставяли топлинна
енергия на ответника по реда на ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, при публично известни Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, на адрес
**********, вх.1, ап.9.Сочи се, че за извършваните от дружеството услуги,
абонатът им дължи заплащане на цена за времето 30.11.2018 г.–26.06.2019 г. в
размер на 439,60 лв.Поради допусната от лицето забава, в съответствие с
чл.32 ал.6 от ОУ, то следва да им престира и лихва, считано от изтичане на
определения там 30-дневен гратисен период и до 07.11.2019 г., на стойност от
17,78 лв. В тази връзка и въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело №
7009 / 2019 г. по описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочените стойности.В хипотезата
на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предявяват претенциите си по общия исков
ред.Искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 7009 / 2019 г. по описа на РРС, със
законната лихва от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете
производства.
1
Ответникът В. Д. В. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва исковете.Сочи, че ответникът не е
потребител на предоставяните от ищеца услуги, че дружеството не е
доставяло топлинна енергия до процесния имот, че няма надлежно извършени
отчети от индивидуални разпределители на топлинна енергия в
жилището.Оспорва се автентичността на положения подпис във Формуляр за
допълнителна услуга от 07.02.2019 г.Претендира се отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 7009/2019 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство e издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от В. Д. В.
консумирана топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Разград по
ул.*********, вх.1, ап.№ 9, през периода 30.11.2018 г.-26.06.2019 г. в общ
размер на 439,60 лв., с обезщетение за забава от 31.12.2018 г. до 08.11.2019 г.
на стойност от 17,78 лв., със законната лихва върху главницата, считано от
09.11.2019 г., както и 325 лв. –разноски за производството.Актът е връчен на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК, за което заявителят е уведомен
на 31.03.2021 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е постъпила на 27.04.2021 г.
Видно от документа на л.32-л.33, ответникът е бил собственик на
процесния имот за заявения по исковата молба период. На 18.05.2018 г.
лицето е подало заявление за промяна на партидата.Ведно с нея, на
дружеството бил представен титул за собственост-нотариален акт за покупко-
продажба от 16.05.2018 г. (л.93,94). Видно от издадените от доставчика
фактури, ответникът е регистриран при тях като потребител под № 201241.
По делото е приложен Формуляр за допълнителни услуги от 07.01.2019
г., съставен във връзка с молба от наемател в имота-лицето Т.П. за проверка
състоянието на радиаторите и на водомера в жилището.В документа са
посочени наличните отоплителни тела към нея дата.На 07.02.2019 г. е
съставен протокол, подписан от наемателя и от служител на дружеството за
дялово разпределение за извършено спиране на топлоподаването и частично
източване на водата, след което е отразено, че е бил извършен монтаж на 4 бр.
радиатори и на уред за измерване.
2
Приложени са Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация Разград“ ЕАД на потребителите за битови нужди,
публикувани в местен ежедневник на 09.11.2005 г. и одобрени с Решение на
ДКЕВР от 23.01.2006 г. (л.19-л.31).
Назначената в производството техническа експертиза, след запознаване
с представените по делото доказателства и оглед на процесния имот, се е
произнесла, че апартаментът е разположен в жилищен блок, присъединен към
топлопреносната мрежа на “Топлофикация Разград”. АД чрез индивидуална
абонатна станция.Сградната инсталация е с вертикални щрангове,
преминаващи през отопляеми помещения, с хоризонтални отклонения към
отделните отоплителни тела.Измерването на топлоенергията се извършва
чрез индивидуални разпределители на топлинна енергия с визуален отчет-
изпарителен тип.Измерването на БГВ по отделните имоти е с
водомери.Експертът е докладвал, че разпределението на топлинната енергия
за периода м.ноември 2018 г.-м.април 2019 г. в сградата било извършвано в
съответствие с чл.155 ал.1 т.2 от Закона за енергетиката-на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и една изравнителна вноска.В
жилищния блок е въведено дялово разпределение, извършван оот фирма
“Бруната“ ООД.Вещото лице е установило, че през процесния период в имота
не се е използвала битова гореща вода, като отклонението към сградната
инсталация е прекъснато.В апартамента са налични 4 броя отоплителни тела
от 04.02.2019 г., като до 06.02.2019 г. те са работили без монтиран уред за
дялово разпределение.Експертът е определил, че при спазване правилата за
дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия, за заявения по исковата молба период за процесния апартамент са
начислени общо 439,60 лв., при следващи се 439,64 лв.Лихвата за забава е
определена на 17,76 лв. при съобразяване чл.32 от ОУ.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7009/ 2019 г. по описа на РРС за
процесните суми, като актът, насочен срещу В. Д. В., е бил връчен при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК.В указаното от съда време заявителят е
3
предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което
претенциите му са допустими.
Ответникът е оспорил наличието на договорни отношения между него и
ищцовото дружество по повод процесния имот.Съдът намира, че събраните в
производството доказателства не могат да обосноват такъв извод.По делото
се установява, че ответникът е придобил жилището по покупко-продажба на
16.05.2018 г., а на 18.05.2018 г. лично е подал заявление до доставчика на
услугата за промяна партидата на имота на негово име. Съгласно чл.153 от
ЗЕ, за потребител на топлинна енергия се считат всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.Без значение е обстоятелството дали ответникът е живял в имота
през процесния период.По делото се установява, че до жилището е била
доставяна топлинна енергия, поради което и ответникът дължи заплащане на
съответната цена за това.Неоснователен е доводът, че лицето не е обвързано
от ОУ на дружеството. Според чл.150 и сл. от ЗЕ, преисъединяването на
клиенти към топлинна енергия за битови нужди в сгради ЕС към
топлопреносната мрежа става при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносните предприятия и одобрени от КЕВР, в които се
определят всички условия за присъединяване, както и всички други въпроси,
относими към продажбата на топлинна енергия. Одобрените от Комисията
общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди, се публикуват в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да необходимо изрично писмено приемане от страна на
клиентите.Ако последните не са съгласни да встъпят в договорни отношения
с дружеството, то те следва в така определеното време да внесат заявление, в
което да предложат специални условия.По делото не се твърди такива
постъпки да има предприети от страна на ответника.
В хода на производството безспорно се установява, че процесният имот
е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа,
поддържана от ищеца и за времето 30.11.2018 г.–26.06.2019 г. дружеството е
доставило топлинна енергия до ап.№ 9.Няма спор, че цената за услугата не е
заплатена. Според ответника, задължение за нея има трето за спора лице-
наемател в жилището.В хода на делото са ангажирани доказателства, че към
4
07.02.2019 г. в имота е имало допуснат наемател.Липсват данни обаче
относно времетраенето на наемното правоотношение.Отделно от това, според
ОУ на дружеството, наемателите на топлоснабдените имоти в сгради ЕС
стават задължени лица за плащане на потребена топлинна енергия към
топлопреносното предприятие само ако бъде уведомено дружеството и бъде
подадено заявление за смяна на партида.При липса на волеизявление в тази
насока, задължено лице се счита собственикът на обекта.Неуредените
финансови вземания по повод ползването на отдадената под наем вещ стоят
извън предмета на този спор.Размерът на главната искова претенция се
доказва от приетата в производството техническа експертиза, по която
страните са нямали възражение.Сумата се дължи със законната лихва от
подаване на заявлението.
Според чл.32 от Общите условия на дружеството, купувачите трябва да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се внасят.След това на потребителя
започва да се начисляват лихви за забава.Вещото лице е определило, че
лихвата за забава за заявеното по исковата молба време възлиза на 17,76
лв.Над тази стойност искът трябва да се отхвърли.На ищеца се следват
направените разноски за двете производства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. В., ЕГН
**********, от с....., общ.Ветово, обл.Русе, ул.”....” № 10, че дължи на
”ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Разград, Западна промишлена зона, ул.“Черна“,
сумата от 439,60 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
ап.№ 9 във вх.1 по ул.*********, гр.Разград, за времето 30.11.2018 г.–
26.06.2019 г., със законната лихва върху нея, считано от 09.11.2019 г. до
окончателното плащане, с обезщетение за забава от 17,76 лв. за времето
31.12.2018 г.-08.11.2019 г., присъдена със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 3380 от 28.11.2019 г. по ч.гр.дело №
7009/2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на присъдената лихва по
5
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7009/2019 г. по описа на РРС над 17,76
лева до 17,78 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, от с....., общ.Ветово, обл.Русе,
ул.”....” № 10, да заплати на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, Западна
промишлена зона, ул.“Черна“, по банкова сметка IBAN: *******, BIC:
CECBBGSF, сумата от 575 лв.-разноски по делото, както и сумата от 25 лв.-
разноски по ч.гр.дело № 7009/2019 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6