Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.С., 15.05.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 12227 по
описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск от С.Р.М., ЕГН **********
против П.НА Р.Б.с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан изцяло с влязла в сила оправдателна
присъда за сумата от 70 000 лв., ведно със законна лихва върху нея,
считано от датата на привличането му като обвиняем – 16.08.2006 г. до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1940 лв. – направени
разноски за адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното и съдебното
производство, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 11.10.2010 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди,
че на 03.11.2000 г. е депозирал молба в 06 РПУ-СДВР, че собственият му
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК №******е отнет от владението му
в гр. С., по повод на което била образувана предварителна проверка, а
впоследствие била образувано досъдебно производство № ЗМ 279/2004 г. по описа
на СДП, пр. пр. № 47326/2004 и № НСИ 865/2006 г.по описа на СРП. Твърди, че по
време на извършените проверки бил призоваван да деде обяснения и да заяви дали е
съгласен да получи автомобила /според него „близнак“ на неговия автомобил със
същите идентифициращи белези - номера на рама и двигател/, който бил открит в
гр. Озерск в Русия.
Ищецът излага, че през 2006 г.
срещу него е започнало наказателно производство за лъжесвидетелство и измама,
като на 16.08.2006 г. на една и съща дата му било повдигнато обвинение, бил е привлечен
като обвиняем и са му били предявени материалите по ДП № ЗМ 279/2004 г. П.внесла
обвинилен акт срещу ищеца за престъпления по чл. 290, ал. 1 и по чл. 210, ал. 1,
т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, по повод на което в СРС били
образувани следните НОХД: № 12520/2006 г., което било върнато на прокуратурата;
№ 13812/2006 г., по което били насрочени заседания на 30.11.2006, 27.02.2007 г.
и на 15.05.2007 г. и делото било върнато на прокуратурата; № 7615/2007 г.,
което било върнато на прокуратурата; № 6315/2007 г., по което били насрочени
заседания на 27.09.2007 г., 22.11.2007 г., 22.02.2008 г. и на 17.04.2008 е било
върнато на прокуратурата; както и НОХД № 5261/2008 г., по което били насрочени
заседания на 11.09.2008, 22.01.2009, 21.04.2009, 28.05.2009, 06.10.2009, 19.01.2010,
13.04.2010 и на 08.06.2010 е била постановена оправдателна присъда № 26 от
08.06.2008 по нохд № 5261/2008 г. на СРС, НО, 100 с-в. Присъдата била
протестнирана, по повод на което в СГС било образувано ВНОХД № 3538/2010 г., по
което с Решение № 1027 от 11.10.2010. оправдателната присъда по нохд №
5261/2008 г. на СРС, НО, 100 с-в била потвърдена. Ищецът твърди, че по посочените
дела били насрочени общо 15 заседания в СРС и едно в СГС, за които е бил призован
и по които се е явявал с упълномощен защитник. В резултат на това ищецът
излага, че за продължителен период от време е бил субект на незаконно
повдигнато обвинение, вследствие на което е претърпял вреди, изразяващи се в
силни тревоги и претеснения от несигурността, в която се е намирал, напрежение
и страх. Ищецът излага, че като служител на Агенция „Митници“ с месторабота
митница Кюстендил - ГКПП „Гюешево“ и „Олтоманци“ е имал допуск за работа от
Гранична полиция, който периодично е трябвало да се подновява и когато е наближавало
времето за подновяването му е изпитвал силно притеснение относно това дали е получена
оперативна информаця за това, че е разследван и обвиняем. Изпитвал е страх дали
допускът му ще бъде подновен и дали ще може да продължи да работи. Това е продължило
през всичките тези години до март 2008 г., когато по друг повод бил уволнен от
работа и от този момент е без работа. Тази несигурност, напрежение и страх се е
отразила и на семейните му отношения, в резултат на което се е стигнало до
раздяла със съпругата му и прекратяване на брака им. Твърди, че освен
неимуществените вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, значителни
претеснения, стрес и неудобства е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за адвокатска защита в хода на досъдебното и съдебно
производство в размер на 1940 лв., които претендира да бъда обезщетени.
Ищецът поддържа предявеня иск,
чрез своя пълномощник и претендира присъждане на разноски.
Ответникът - П.НА Р.Б.счита, че
предявеният иск е допустим, тъй като е налице влязъл в сила оправдателен акт на
съдебен орган по см. на чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, но исковата молба е предявена
след изтичането на 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от влизане
в сила на оправдателна присъда на CPC - 11.10.2010 г. до предявяване на
исковата молба в съда, пред вид което прави възражение за изтекла погасителна
давност на претенцията за главница, а също така и на претенцията за лихви. На
следващо място, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. На
първо място се твърди, че от ищеца не са представени доказателства сочените от него
вреди да са в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. В
отговора се излага, че въпреки, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко
умишлено престъпление липсват твърдения и доказателства за изпълнявана мярка за
неотклонение спрямо него или прилагане на друга мярка за процесуална принуда.
На следващо място се твърди, че не следва да се ангажира отговорността на П.за
претърпяни вреди във връзка с извършваните по отношение на ищеца предварителни
проверки в периода от 2000 г. до месец август 2006 г., тъй като началният
момент, от който се търпи вреда е от датата на привличане на лицето като
обвиняем. Излага се също така, че ищецът не е ангажирал и доказателства за
продължителността на разследването, за дълбокото унизяване на честта и
достойнството му в обществото, както и за наличието на пряка-причинно
следствена връзка между прекратяването на брака на ищеца с воденото наказателно
преследване срещу него. Счита, че така предявените искове са прекомерно завишени
с оглед принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД и с оглед липсата на
изпълнявани по-тежки мерки за неотклонение или други процесуални ограниченияв,
т.ч. и за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ. Оспорва като недокозана и неоснователна и
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Прави възражение
за изтекла давност по отношение за претенцията за лихви, с твърдение, че са
погасени за минал до исковата молба период над 3 години.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че с Постановление за привличане на обвиняем от 18.08.2006
г. на прокурор при СРП по ДП № 279/2004 г., пр. пр. № 47326/2004 г., ищецът по
делото С.Р.М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 290,
ал. 1 НК, по чл. 290, ал. 1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
С обвинителен акт на СРП по ДП
№ 279/2004 г., пр. пр. № 47326/2004г., ищецът С.Р.М. е обвинен по три обвинения
за това, че: 1./ на 03.11.2000г., както
и 2./ на 08.12.2000г. - в гр. С., в сградата на 06 РПУ-СДП, пред надлежен орган
на властта - дознател К.Й.З., като свидетел по дознание № ЗМ 5337/2000г. по
описа на 06 РПУ-СДВР, пр. пр. № 49920/2000г. по описа на СРП, водено срещу
неизвестен извършител, за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, устно и писмено,
съзнателно потвърдил неистина - че лек автомобил, марка “Фолксваген”, модел
“Пасат”, с ДК № С ****, бил отнет от владението му, на 03.11.2000г., в гр. С.,
като същия автомобил, бил изнесен на 26.10.2000г., през ГКПП - Дуранкулак, от
страна на беларуския гражданин С.Е.С., в качеството на пълномощник на дееца, на
основание пълномощно за извършване на разпоредителни действия с лекия автомобил
от 24.10.2000г., нотариално удостоверено под peг. № 28519 от 24.10.2000 г. на
нотариус Б.Я.- престъпление по чл. 290, ал. 1 НК;
3./ че на 03.11.2000 г., в гр. С.,
площад “Света Неделя” № 16, в сградата на “И.Б.” ЗЕАД - гр. С., с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у К.Х.Ч.и К.Н.И., съответно -
мениджър в отдел “Ликвидация” и експерт в отдел “Автомобилно застраховане” към
“И.Б.” ЗЕАД, че лек автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, с ДК№ С ****,
бил отнет от владението му, на 03.11.2000г., в гр. С., като същия автомобил,
бил изнесен на 26.10.2000г., през ГКПП - Дуранкулак, от страна на беларуския
гражданин С.Е.С., в качеството на пълномощник на дееца, на основание пълномощно
за извършване на разпоредителни действия с лекия автомобил от 24.10.2000г.,
нотариално удостоверено с peг. № 28519/24.10.2000г. на нотариус Б. Я., с което
направил опит да причини имотна вреда на “И.Б.” ЗЕАД, в размер на 41 000 германски
марки, с левова равностойност 41 000 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за отнетото МПС, като имотната вреда е в големи размери и
престъплението, останало недовършено, поради независещи от дееца причини-отказ
на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение - престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр чл. 18, ал. 1 НК. Делото
било внесено за разглеждане в СРС, по повод на което било образувано н.о.х.д. №
5261/2008 г. на СРС, НО, 100 с-в.
С Присъда № 26 от 08.06.2010 г.
по н.о.х.д. № 5261/2008 г. на СРС, НО, 100 с-в, съдът е признал подсъдимия С.Р.М.
за невиновен по повдигнатите му обвинения по чл. 290, ал. 1 НК, по чл. 290, ал.
1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан изцяло по тях.
По внесен въззивен протест срещу
постановената присъда е образувано в.н.о.х.д. № 3538/2010 г. на СГС, НО, 11
с-в, по което с Решение № 1027 от 11.10.2010 г. е потвърдена присъдата от 08.06.2010
г. по н.о.х.д. 5261/2008 г. на СРС, НО, 100 с-в и същата е влязла в сила на 11.10.2010
г.
От ищцовата страна по делото са
представени и Разпореждане от 15.09.2006 г. по н.о.х.д. № 1250/2006 г., образувано
по ДП № 279/2004 г., с което на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 2, т.
3 НПК е прекратено съдебното производство по делото и е върнато на СРП поради
констатирани съществени нарушения на чл. 246, ал. 2 и 3 НПК, водещи до неяснота
на повдигнатото обвинение и невъзможност същото да бъде разгледано от съда.
С Разпореждане от 08.06.2007г.
по н.о.х.д. № 7615/2007 г., образувано по ДП № 279/2004 г. по описа на СДП, пр.
пр. № НСН № 865/2006 г. отново е прекратено съдебното производство, поради
това, че не са отстранени констатираните с предходния акт от съдията съществени
процесуални нарушения и делото е върнато на СРП за изпълнение на указания.
По делото са представени и 3
броя протоколи от проведени открити съдебни заседания по н.о.х.д. № 13812/2006
г. на СРС, НК, 100 с-в /от 30.11.2006 г.; 27.02.2007 г. и 17.05.2007 г./, видно
от които в о.с.з. от 17.05.2007 г. съдът отново е прекратил производството по
делото и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения.
Представени са 4 броя протокли
от открити съдебни заседания по н.о.х.д. № 8315/2007 г. на СРС, 100 с-в /от
27.09.2007 г.; 22.11.2007 г.; 28.02.2008 г. и 17.04.2008 г./, видно от които в
о.с.з. от 17.04.2008 г., съдът е прекратил производството по делото и е върнал
делото на СРП за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и непълноти.
По делото от ищеца са приложени
и 8 броя протоколи от открити заседания по н.о.х.д. № 5261/2008 г. на СРС, 100
с-в /на л. 46 – 61 от делото/, в последното от които с дата 08.06.2010 г. е
постановена оправдателната присъда по отношение на ищеца по делото.
В производството по делото са
събрани и гласни доказателствени средства – чрез разпит на свидетеля Г.С.. От
показанията на свидетеля се установява, че познава ищеца от 2000 г. Свидетелят
заявява, че е адвокат и работи в една кантора с адв. Л. /пълномощник на ищеца/
и познава всичките му клиенти. Твърди, че ищеца е идвал много пъти, за да се
вижда със защитника си и когато го е нямало е споделял с него, че срещу него се
води несправедливо наказателно дело. Свидетелят твърди, че ищецът е бил силно
притеснен, особено се е притеснявал това да не достигне до местоработата му,
тъй като биха го уволнили. Той е работел тогава в митницата. Притеснявал се е
много от това, че делото срещу него е било „особено тежък случай“, поради което
е имало вероятност да влезе в затвора. Споделял му е, че вследствие на този
процес чувства дискомфорт, не може да спи, пие сънотворни лекарства за
успокоение, както и че вследствие на това се е развел с жена си. Посочва, че
ищецът е бил във физически и психически дискомфорт. Едното обвинение е било лъжесвидетелстване,
другото за измама в особено големи размери. Свидителят твърди, че след
приключване на делото също са продължили да се виждат, но ищецът си е останал същият
и не се е успокоил от стреса.
По делото е представена и Епикриза,
издадена от Кардиологична клиника на Болница „Лозенец“ на ищеца С.Р.М., от
която се установява, че същият е постъпил в облница на 02.01.2017 г. и е
изписан на 12.01.2017 г. с диагноза „Остър долен миокарден инфаркт“.
Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 16.08.2006 г., ищецът е договорил
адвокатско възнаграждение по образуваното ДП № 279/2004 г. по описа на СДП, с
адв. С.Л. в размер на 150 лв., като в договора е отбелязано, че е заплатено в
брой.
От приложения по делото договор
за правна защита и съдействие от 30.11.2006г. се установява, че ищецът е
договорил адвокатско възнаграждение за защита по н.о.х.д. № 13812/2006 г. на
СРС, 100 с-в с адв. С.Л. в размер на 300 лв., с отбелязване, че е заплатено в
брой. С Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2007г. е уговорено
адвокатско възнаграждение с адв. Л. за явяване в три съдебни заседания по
н.о.х.д. № 13812/2006 г. в размер на 90 лв., заплатено в брой.
С договор за правна защита от
17.04.2008г. ищецът е договорил адвокатско възнаграждение за защита по н.о.х.д.
№ 8315/2007 г. на СРС, 100 с-в с адв. С.Л. в размер на 120 лв., заплатено в
брой.
С договор за правна защита от
11.09.2008г. ищецът е договорил адвокатско възнаграждение за защита по н.о.х.д.
№ 5261/2008 г. на СРС, 100 с-в с адв. С.Л. в размер на 300 лв., заплатено в
брой. С Договор за правна защита от 08.06.2010 г. е уговорено адвокатско
възнаграждение с адв. Л. за защита и явяване в осем съдебни заседания по
н.о.х.д. № 5261/2008 г. в размер на 480 лв., заплатено в брой.
По делото е представен и
договор за правна защита от 20.09.2010 г., с който между ищеца и адв. С.Л. е уговорено адвокатско възнаграждение по
в.н.о.х.д. № 3538/2010 г. на СГС, 11 с-в в размер на 500 лв., с отбелязване, че
сумата е платена в брой.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.
1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. Следователно основтелността на иска по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от
общ характер; 2/ наказателното производство срещу него да е приключило с
постановяване на оправдателна присъда; 3/ да е претърпял вреди и 4/ между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици да е
налице причинно-следствена връзка. Доказването на елементите от фактическия
състав е в доказателствена тежест на ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 от ГПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички неимуществени
и имуществени вреди, които са пряка и непосредсвена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице, т.е.
отговорността на държавата е обективна.
На първо място съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност на претенцията на
основание чл. 110 ЗЗД, тъй като исковата молба е предявена след изтичането на 5-годишния
давностен срок, считано от влизане в сила на оправдателна присъда на CPC - 11.10.2010
г. Производството по настоящото дело е образувано по искова молба с вх. №
116462, депозирана на 29.09.2015 г., а оправдателната присъда, с която ищецът е
признат за невиновен е влязла в сила на 11.10.2010 г., видно от отбелязването
върхе нея. Следователно искът е предявен преди изтичането на 5 годишния
давностен срок по чл. 110 ЗЗД /който в случая изтича на 11.10.2015 г./.
Съдът намира, че от
представените по делото доказателства безспорно се установи, че срещу ищеца по
делото С.Р.М. е било повдигнто и поддържано обвинение от страна на
представители на П.за извършване на престъпления от общ характер – по чл. чл.
290, ал. 1 НК, по чл. 290, ал. 1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, както и че по така повдигнатото му обвинение на
основание чл. 304 от НПК същият е бил оправдан изцяло от съда с влязла в сила
на 11.10.2010 г. присъда № 26 от 08.06.2010 г. по н.о.х.д. № 5261/2008 г. на
СРС, НО, 100 с-в. Безспорно е установено по делото също така, че за периода от
повдигане на обвинението срещу него до датата на постановяване на крайния
съдебен акт, с който е оправдан за период от около 4 години и 2 месеца същият е
имал качеството на обвиняем и подсъдим за умишлено пресъпление от общ характер,
заедно със свързаната с това възможност за налагане на наказание лишаване от
свобода. По делото е установено също така, че в резултат от тези действия на
длъжностните лица/Прокуратурата/ на ищеца са причинени неимуществени вреди,
както и че тези факти са достатъчни да ангажират отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение на ищеца, срещу който наказателното преследване е
приключило с оправдателна присъда. В този смисъл, съдът намира, че предявения
от него иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Това означава, че то следва да бъде съразмерно с обществения критерий за
справедливост, като при определянето му се вземат пред вид конректните
обстоятелства по делото. При определяне на обезщетението съдът следва да отчете
характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, последици,
тежест на обвинението и
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви мерки за
процесуална принуда са били упражнени, ефектът на тези действия върху ищеца, продължителност
и интензитет, възраст на увредения и обществено и социално положение.
При съобразяване на всички тези
обстоятелства съдът взема предвид възрастта на ищеца в периода на наказателното
преследване срещу него – същият е бил на около 42 годишна възраст към момента
на привличането му като обвиняем, както и обстоятелството, че производството
срещу него е продължило в един относително дълъг период от време – повече от 4
години. Съдът отчита и факта, че въпреки тази продължителност на наказателното
производство, обаче, по отношение на него не са били взети по-тежки мерки за
неотклонение или други процесуални ограничения – като напр. „задържане под
стража“ или „домашен арест“, които да ограничат правата на ищците. По отношение
на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която не е ограничила
правата му да се придвижва свободно в пространството и да води обичаен начин на
живот. Съдът съобразява също така и броя, вида и тежестта на повдигнатите
обвинения, включително и факта, че същите са били за извършването на тежко умишлено
престъпление от общ характер /лъжесвидетелстване и измама в големи размери/, за
което се предвиждат тежки по закон наказания,
свързани с „лишаване от свобода“, което обстоятелство безспорно е повлияло
върху психиката му, формирайки в него силни страхови изживявания от възможното им
налагане. Съдът съобразява също така, начинът, по който тези обвинения са се
отразили върху неговата психика и доброто му име в обществото. Посредством
показанията на разпитания свидетел по делото, които съдът кредитира, тъй като
се базират въз основа на преки впечатления на свидетеля се установи, че ищецът
е бил силно притеснен, особено се е притеснявал случилото се да не достигне до
местоработата му, тъй като като служител на митницата е имало вероятност да
бъде уволнен. Установи се също така, че е бил под силен стрес от това, че
делото срещу него е било „особено тежък случай“, поради което е имало вероятност
да влезе в затвора, не е могъл да спи и е пиел сънотворни лекарства за
успокоение, както и че като цяло е бил във физически и психически дискомфорт,
който продължава и до настоящия момент. Съдът намира, че по делото не е
установено по категоричен начин, че настъпилия развод между ищеца и неговата
съпруга са пряко следствие от воденото срещу него наказателно производство. В
този смисъл не бяха представени доказателства, които да установят този факт, а
също така и по делото не се доказа, че полученият от ищеца „остър миокарден
инфаркт“ е в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно
производство.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответната страна за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ при определяне
размера на обезщетението, тъй като от страна на ответника, който носи
доказателствената тежест за това, не бяха представени доказателства по делото,
които да установят, че поведението на пострадалия е в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, респ. че същият е допринесъл за
настъпването му.
Като взе всички тези факти пред
вид, както и установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, съдът намира,
че предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 4000 лв., а над уважения размер до претендирания от 70
000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за
обезщетение за имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение по
образуваното досъдебно и съдебно производство в размер на 1940 лв., съдът
намира следното:
Безспорно от представените по
делото договори за правна защита и съдействие се установи, че ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в общ размер от 1940 лв. по ДП № 279/2004 г. по описа
на СДП, както и на водените срещу него съдебни производства по н.о.х.д и в.н.о.х.д., във връзка с повдигнатите му
обвинения. Безспорно е, че направените разходи в хода на наказателното производство,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, с което ищецат е оправдан се
явяват имуществена вреда за лицето, подложено на неоправдана наказателна
репресия, за която Държавата чрез съответния правозащитен орган дължи
обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като липсва
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес. Необходимо условие да се породи това вземане е претендираните разноски
в наказателното производство да са извършени реално и да са в пряка причинна
връзка със същото. От визираните договори за правна защита се установи, че ищецът
е престирал посочените суми в общ размер на 1940 лв., тъй като направеното
отбелязване върху тях, че сумата е платена в брой има характер на разписка за платените
суми. Безспорно е, че сумата представлява имуществена вреда за ищеца, тъй като
е довела до намаляване на неговия патримониум,както
и че тази вреда е пряко следствие от повдигнатото обвинение. Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата от 1940 лв.
- обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан и следва да се уважи
изцяло.
С оглед основателността на
главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва върху присъдените главници, която се дължи от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда- 11.10.2010 г. съгласно ТР № 3/22.04.2004 г. на
ВКС на РБ/ до окончателното изплащане на сумите, а не както се претендира от
ищеца присъждане на законна лихва върху претенцията за неимуществени вреди от
датата на привличането му като обвиняем – 16.08.2006 г.
На следващо място, по делото е
направено възражение от ответника за изтекла погасителна давност по отношение
на претенцията за лихва за забава на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което
съдът намира за основателно. Съгласно тази разпоредба с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания, а съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск. Исковата молба по настоящото дело е подадена в съда на 29.09.2015
г., съответно лихвите са погасени за периода отпреди 3 години от завеждане на
исковата молба, т.е. погасени са за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 11.10.2010 г. до 28.09.2012 г. Следователно законна
лихва върху всяка една от главниците се дължи от 29.09.2012 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в размер на 10 лв. – държавна такса, както и на пълномощника на ищеца
адв. С.Л. на основание чл. 38 ЗА сумата от 627 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ П.НА РЕПУБЛИКА Б., гр. С., бул. ”Витоша” № 2 да заплати на С.Р.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. С.Л.,***, офис 201 сумата
от 4000 /четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила на 11.10.2010 г. Присъда
№ 26 от 08.06.2010 г. по нохд № 5261/2008 г. на СРС, НО, 100 с-в, както и
сумата от 1940 /хиляда деветстотин и четиридесет/ лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи направени разходи за адвокатско
възнаграждение по воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно
производство, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от
29.09.2012 г. до окончателното им изплащане, както и за сумата от 10 лв. –
държавна такса и 627 лв. – адвокатско възнаграждение като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на неимуществени вреди над
уважения размер до претендирания такъв от 70 000 лв. и претенциите за заплащане
на законна лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди за
времето преди 29.09.2012 год.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: