Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2118/21.11.2023г.
гр. Пловдив,
21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 24.10.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа КНАХД № 1789 по описа
за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на П.С.А. против Решение №998/07.06.2023
г. по НАХД № 20235330207078 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с
което е потвърден електронен фиш Серия К № 3276028 от 18.12.2019 г., издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи, че районният
съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, която изключва
приложението на чл. 189, ал. 4 ЗАНН, регламентираща издаване на електронен фиш,
когато нарушението предвижда налагане на наказание глоба до 50 лева.
Ответникът – ОДМВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на
чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния
срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение.
Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС -
Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на
съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания,
свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на
жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а
не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Районният съд е приел за установена фактическата
обстановка, изложена в електронния фиш, че на 18.12.2019 г. в 10:54 ч., система
за видеоконтрол TFR1-M № 648, заснела лек
автомобил марка „БМВ 320”, с рег. № ****,
собственост на П.С.А.,***, с превишена скорост – 62 км/ч., при максимално
разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от ОДМВ - Пловдив обжалваният електронен фиш серия К№
3276028 от 18.12.2019 г., издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на П.С.А. е наложена глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при издаване
на ЕФ са спазени изискванията за компетентност и процесуалните правила.
Нарушението е извършено от обективна и субективна страна, поради което и
правилно е ангажирана отговорността за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Посочил
е, че не е изтекла погасителната давност за търсене на
административнонаказателна отговорност.
Решението е правилно.
Съобразявайки
легалната дефиниция за електронен фиш и неговото съдържание, разписани в
разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.2 ЗДвП, настоящият касационен състав приема,
че са правилни изводите на въззивния съд относно съответствието му с
процесуалните правила за негово издаване. В посочената разпоредба е отразено,
че електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай,
оспореният електронен фиш отговаря на посочените изисквания, като в него се
съдържа посочената информация. В електронния фиш ясно е посочено, че
установената стойност на скоростта на лекия автомобил на касатора е 62 км/ч,
при ограничение на скоростта за населено място от 50 км./ч, описано е колко е
превишението, както и е отчетена допустимата грешка от +- 3 км/ч видно от
представения снимков материал.
В съставения ЕФ, както се посочи по-горе, нарушението е описано по
начин, който дава възможност на
лицето да разбере
повдигнатото му административно наказателно
обвинение. Във фиша е конкретизирано населеното място, в което е
извършено нарушението, улицата, по която се е движело МПС-то, датата и часа на
преминаване през участъка, в който е засечена превишената скорост. В
направеното заснемане на нарушението, мястото на извършване на нарушението е
установено с координати. Съставеният електронен фиш съответства на одобрения от
министъра на вътрешните работи образец, представен като такъв по
административната преписка, както и е представена заповедта, с която е одобрен
образеца. Предвид на това, не са налице нарушения относно съдържанието на
оспорения фиш, водещо до неговата отмяна.
Използваното
техническо средство отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. и по-конкретно, същото да е от одобрен тип и е преминало през последваща
метрологична проверка. По делото са представени Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. и Протокол от проверка № 1030р-34070/19.12.2019
г., от които е видно, че системата за контрол отговаря на метрологичните
изисквания, т. е., нарушението е установено с годно техническо средство,
преминало през задължителната техническа и метрологична проверка.
С разпоредбата на
чл. 21, ал.1 ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да
превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното
МПС. В конкретния случай максималната допустима скорост за движение в населено
място е 50 км./ч., а в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е предвидено, че
за превишаване от 11 до 20 км/ч, нарушителят се наказва с глоба 50 лева. Скоростта,
с която е засечен жалбоподателят е 62 км/ч, като е отчетена допустимата грешка
в полеви условия от 3%., поради което правилно е установено превишението на
скоростта от 12 км/ч. В конкретния
случай, жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, поради което
съгласно чл. 188 ЗДвП отговаря за извършеното с него нарушение (не е посочил с
декларация друго лице да е управлявало МПС – то).
Не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че че районният съд не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, която изключва приложението на чл. 189, ал.
4 ЗАНН, регламентираща издаване на електронен фиш, когато нарушението предвижда
налагане на наказание глоба до 50 лева. Правилни са
съображенията на ПРС по отношение прилагане нормата на чл.39 ал.4 ЗАНН и в
допълнение се отбелязва следното:
Съгласно чл. 39
ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш. Последната разпоредба урежда реда за налагането на глоби на мястото на
нарушението при установени маловажни случаи, тогава, когато нарушението е
установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за
налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е електронен. Посочената
глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., става
необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се съгласи да заплати
глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва
спор по нарушението и да е налице съгласие на нарушителя да заплати глобата по
фиша, независимо от нейния размер. Необжалваемостта по смисъла на чл.39 ал.2 ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на
административнонаказателното производство, защото с издаването на фиша се
постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на
настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39 ал.2 ЗАНН изключва
възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече
и санкционирано с фиш нарушение. Съгласно действащата към момента на приемане на
въпросната разпоредба друга такава на чл.59 ал. 3 ЗАНН, не подлежаха на
обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена
глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата
отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително, или е присъдено
обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон
е предвидено друго. Сиреч въпросната разпоредба е предвиждала необжалваем
минимум от 10 лв., а не от 50 лв. Към момента на приемане на разпоредбата
на чл. 39 ал. 4 ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл.59 ал. 3 ЗАНН, е
била приета и разпоредбата на чл.189 ал.4 и ал.13 ЗДв.П, като според ал.13 не
подлежаха на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е
наложена глоба до 50 лв. включително. Посочената разпоредба бе обявена за
противоконституционна от КС на РБ, но съдейки по нейното съдържание, изводът е,
че необжалваем минимум според законодателя всъщност е този за глобите до 50
лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда
на чл.39 ал.2 ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в
чл.39 ал.4 ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., тъй
като и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна
разпоредба на чл.189 ал.13 ЗДв.П, не се изключваше тази възможност, а напротив,
изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена
глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога подобна
възможност. Още повече, че разпоредбата на чл.59 ал.3 ЗАНН, действаща към онзи
момент, не е изключвала възможността за издаване на електронни фишове и под 50
лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв. Така, независимо, че чл.189 ал.4 ЗДв.П,
който въвежда института на електронния фиш е приет едновременно с приемането на
чл.39 ал.4 ЗАНН, не се изключва възможността разпоредбата на чл.39 ал.4 ЗАНН да
се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено
за нарушения, за които глобата е до 50 лв.
Необходимо е да
се отбележи за пълнота, че нормата на чл. 85а ЗАНН е приета също едновременно с
посочените по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях.
На практика разпоредбата на чл. 85а ЗАНН препраща към специален закон при
липсата на правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. Отделно
от това, според чл. 189 ал. 14 ЗДв.П /предишна ал. 6/, за неуредените в този
закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания
се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Ето защо, съдът намира, че не е възможно ЗАНН да се счита за специален закон
спрямо ЗДв.П. Следва да се посочи, че единственото императивно въведено
ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в
случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /по чл. 189
ал. 4 ЗДв.П/.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за
неговата отмяна.
С оглед изхода на
делото, направеното искане в становище към жалбата и на основание чл. 63д, ал.
3 ЗАНН следва в полза на ответника по касация да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, съответстващо на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №998/07.06.2023 г. по НАХД №
20235330207078 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА П.С.А. ***
сумата в размер на 80 лева, представляваща направени разноски в касационното
производство.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
(подписано с особено мнение) 2.
Особено мнение на съдия
Здравка Диева по КАД № 1789/2023г.
на Административен съд – Пловдив:
Не споделям становището
на мнозинството на съдебния състав за законосъобразност на обжалваното решение,
с което е потвърден електронния фиш, по следните съображения:
Съгласно чл. 39 ал. 2 ЗАНН : „За маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до
50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността
на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението,
нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния
орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на
финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.“.
Според чл. 39 ал. 4 ЗАНН – „За случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш.“. Без съмнение електронният фиш и
фишът по чл. 39 ал. 2 ЗАНН са различни по правното си естество и последици документи,
обективиращи различни волеизявления. За разлика от електронния фиш, фишът по
чл.39 ал.2 ЗАНН не е електронно изявление и за да породи целените правни
последици е необходимо да съдържа две волеизявления - първото е писмено
обективирано изявление на овластения контролен орган, удостоверено със
саморъчният му подпис, относно неговите констатациите за самоличността на
нарушителя, мястото и времето на нарушението, извода му за нарушените
материални правила за поведение и разпореждането му за налагане на конкретното
административно наказание глоба в размер от 10 до 50 лв., а второто е писмено
обективирано и удостоверено със саморъчен подпис волеизявление на нарушителя, с
което възприема фактическите констатации на контролния орган относно
извършеното административно нарушение, приема правната квалификация на деянието
и се съгласява да заплати размера на наложената глоба. Именно второто
волеизявление във фиша по чл. 39 ал. 2 ЗАНН придава статуса на
"необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявяването на
разпоредбата на чл. 189 ал. 13 ЗДв.П за противоконституционна.
Аргумент за това, че
правилото на чл. 39 ал. 4 ЗАНН не се прилага в случаите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П
поради това, че първо посочената норма е обща, последно посочената е специална,
не следва да бъде споделен като основателен. В тази насока се съобрази, че и
двете разпоредби са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДв.П /обн. ДВ,
бр. 10 от 1.02.2011г./ - нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П е приета с § 8 от ЗИД
на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./, а тази на чл. 39 ал. 4 ЗАНН, с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./. Ако
законодателят е искал да изключи прилагането на чл. 39 ал. 4 ЗАНН в
хипотезите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П, то несъмнено би указал това, каквото указание
отсъства. Включително, нормите на чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН /Нов - ДВ, бр. 10
от 2011 г./ -Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата./ са приети и обнародвани с изменението и
допълнението на ЗДв.П, направено с бр. 10 от 2011г. на ДВ, с което изменение се
въвежда и институтът на "електронния фиш", респ. и самата норма на
чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. След посоченото основно изменение в ЗДв.П, като с него са
изменени и други закони, вкл. и ЗАНН, въпреки последвали други изменения в
ЗДв.П, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни, вкл. и при последната
промяна в ЗАНН, приета с ДВ бр. 109/2020г. в сила от 23.12.2021г. В този смисъл
следва да се приеме за необосновано твърдението, че нормите на чл. 39 ал. 4 и
чл. 85а ЗАНН са общи по отношение нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. Самият ЗИД на
ЗДв.П сочи, че правилата от него вкл. чл. 189 ал. 4, се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо друго с нормите си и особено тази на чл. 39 ал. 4, която е
изрично посочена /с позоваване на Решение № 69 от 7.02.2022г. на АдмС -
Пазарджик по КАНД № 1316/2021г.; Решение № 1657 от 4.10.2022г. на АдмС - Пловдив
по КАНД № 1823/2022г.; решения по КАНД №№ 1018/22г., 1093/22г., 1263/22г. и
др. – АС - Пловдив /.
Съдия
Здравка Диева :