ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 16.10.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 388/2020г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.166, ал.3 от АПК,
във връзка с чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Делото е
образувано по жалба от А.Б.Р., действаща
в качеството си на ЕТ „ Хефес А.Б.“ ЕИК 20********,
със седалище и адрес на управление гр. С.С.,
община С., против Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/311/00577/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8608 от 06.03.2020г. издаден от Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“.
С молба вх.№6033 от 16.10.2020г. жалбоподателката e направила
особено искане – на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК съдът да спре
изпълнение на обжалваната заповед, допуснато по силата на закона – чл.27, ал.8
от ЗПЗП.
В искането се сочи, че предварителното изпълнение на АУПДВ щяло да причини
на жалбоподателката значителна или труднопоправима вреда. Представя доказателства, за това че е майка на
две непълнолетни деца, че бащата на децата, с когото нямат сключен граждански
брак е безработен, с регистрация в БТ от
07.11.2019г., като получаваното от него парично обезщетение за безработица е в
размер на 61.60 лева дневно, като същото е отпуснато до 04.11.2020г. Представят
се доказателства и за сключен между жалбоподателката и Изипей АД договор за
представителство, по който е получавала възнаграждение при уговорени в него условия,
като се излагат твърдения, че след като
на 09.10.2020г. публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив е наложил
възбрана върху сградата хотел построен
по мярка 311“Разнообразяване на
неземеделски дейности „ от ПРСР 2007-2013г. , върху земята и запор върху всички налични, и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на
касетите, както и суми представени за доверително управление,
находящи се в сметки в Банка ДСК АД и Интернешънъл Асет Банк АД, вкл. върху
вземанията от трето задължено лице“ Изипей“ АД, последното дружество е прекратило сключения договор и оспорващата няма
доходи от тази дейност. Твърди, че единственият й доход са част от приходите в
хотела, които остават след изплащане на текущите задължения, свързани с
дейността. Наред с това се излагат и твърдения, че АУПДВ е издаден на
06.03.2020г., а на 13.03.2020г. е обявено
в страната извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от Covid-19 , което е довело
и до спад в приходите от туристическа дейност в хотела. Тези обстоятелства били
нови и следвали времето на издаване на АУПДВ. Сочи се, че предизвиканото с
АУПДВ имуществено разместване щяло да
причини тежки вреди за оспорващия освен в контекста на обявеното извънредно
положение и заради значителният размер
на установеното публично вземане.
Събирането на тази вреда била несъизмерима с
преследваната цел и предполагала
въздържане от действия по изпълнението. Това засягало следващият от принципа на съразмерност
баланс на изпълнението и с и с него биха е засегнали законните интереси на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с
издаването на акта. Цитира се и практика
на ВАС .
Съдът, като се запозна със жалбата, приложените към нея документи и с
документите от административната преписка по издаване на оспорения, акт,
намира, че искането е допустимо, а разгледано по същество, и основателно, по
следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден по реда
на чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.
165 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г.,
обжалването на издадените от Изпълнителния Директор на ДФЗ или от
оправомощените от него длъжностни лица, актове за установяване на публични
държавни вземания, не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е
възпроизведена или не в АУПДВ, то по силата закона, жалбата срещу акта няма
суспензивен ефект и актът се явява годно изпълнително основание.
Затова допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да
бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при
условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за
съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа. За да
постанови спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспореният акт, съдът
следователно следва да установи
наличие за молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК-т.е., че от принудителното
изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. и това да са новонастъпили факти.
В практиката си, вкл. най –новата такава -
Определение № 11511 от 10.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9436/2020 г., VIII о.
Върховният административен съд приема , че
при допуснато със закон предварително изпълнение на административен акт
е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на тези по чл.
60, ал. 1 от АПК. Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е
значително и трудно поправимо, поради което за всеки конкретен случай е необходимо
извършване на преценка относно наличието на предпоставките за спиране. За да
спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида
и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да
се прецени дали са значителни. Наличието
или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със
съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за
настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и
финансово състояние, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни
новите финансови тежести.
Не се представят доказателства за твърдяното обстоятелство, че „Изипей“Ад е
прекратил сключения с жалбоподателката договор по силата на който тя е
получавала доходи, и обстоятелството, че на 09.10.2020г. публичен изпълнител
при ТД на НАП-Пловдив е наложил
запор върху всички налични, и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл.
съдържанието на касетите, както и
суми представени за доверително
управление, находящи се в сметки в Банка ДСК АД и Интернешънъл Асет Банк АД,
вкл. върху вземанията от трето задължено лице“ Изипей“ АД. Съответно тези твърдения съдът приема за недоказани.
Същевременно безспорно се
установява от приложените по делото доказателства, че жалбоподателката е майка
на две непълнолетни деца, както й че бащата на децата, с когото живее на
семейни начала е безработен, с
регистрация в Бюрото по труда, като
отпуснатото му обезщетение е до 04.11.2020г., т. е. основната тежест от издръжка на семейството
пада върху нея и реализираните от нея доходи. Безспорно е че наложената санкция е в
значителен размер спрямо получаваните от ЕТ доходи от дейността на хотела
изграден с отпуснати средства по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ ОТ ПРСР 2007-2013г. Видно е от
представените към молбата за спиране доказателства, че – обяснителна записка,
че е налице намаление в приходите от
продажби на търговец в размер на
21696.33 лева, като доходите на ЕТ за
периода м.03-м.06 2020г., възлизат на 10
360.30 лева.
Безспорно е също и че през м. март 2020 г. в Република България е обявено извънредно
положение, а към настоящият момент е налице обявена извънредна обстановка с оглед усложнената и усложняваща се ситуация с броя
на заразени от COVID
-19 лица. Тези обстоятелства не е обсъждани в оспорения АУПДВ
и се явяват ново за производството и предвид размера на установеното публично
държавно вземане са достатъчни, за да обосноват извод за реална
възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за
оспорващия. Действително,
свързаната с предварителното изпълнение на АУПДВ /допуснато с чл. 27, ал. 8 ЗПЗП/
промяна в имуществото на адресата на акта е типична, предвидима и дължима
вреда, но обявяването на извънредно положение, респ. извънредна обстановка
променя обществено-икономическите условия, при които актът въздейства върху
правната сфера на длъжника и това рефлектира върху интензитета на увредата и е
основание тя да се квалифицира като тежка. Това засяга следващия от принципа на
съразмерност /вж. чл. 6, ал. 2 АПК/ баланс на изпълнението и
с него биха се засегнали законните интереси на адресата на акта в степен
по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта. Предизвикваното с АУПДВ имуществено разместване ще причини тежки вреди за
оспорващата освен в контекста на обявеното извънредно положение и заради
значителния размер на установеното публично държавно вземане. Събирането на
вземането в
тази ситуация, ще затрудни стопанската дейност на жалбоподателката, на стопанската дейност на жалбоподателката, а това е вреда несъизмерима с
преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане
от действия по изпълнението. В този смисъл е практиката на ВАС по аналогични
случаи изразена в определение № 6042/26.05.2020 г. по адм. д. № 4097/2020
г. на състав на ВАС, първо отделение, Определение №
17017/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 14133/2019 г. по описа на ВАС,
Осмо отделение и Определение № 6295/28.05.2020 г., постановено по адм. дело №
4403/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, Определение № 6472/02.06.2020
по адм. дело № 4134/2020г., Определение
№10134/23.07.2020г. по адм.дело № 7204/2020г.и др.
Воден от гореизложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА предварителното изпълнение на Акт за установяване на
публично държавно вземане Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/311/00577/3/01/04/01 , изх. № 01-6500/8608 от 06.03.2020г. издаден от Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ до приключване на производството по адм.
д. № 388/2020г. по описа на АдмС-Хасково, с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия: