№ 19
гр. Ямбол, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Т.С.С.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20232300100246 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.*, представляван от пълномощника адв.М. А. от АК-Ямбол против
Прокуратурата на Република България, с която са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумите, както следва:
сумата от 10 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, които са пряка последица от
повдигнатите обвинения за умишлени престъпления, ведно със законната лихва, считано от
22.01.2022 год. до окончателно изплащане на присъдената сума; сумата от 70 000 лева -
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка последица от
повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление, ведно със законната лихва, считано
от 22.01.2022 год. до окончателното изплащане на присъдената сума. Претендират се и
направените по делото разноски.
С Молба вх. № 5783/01.10.2024 г. подадената чрез адв.М.А., ищеца е заявил и съда е
приел, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение чрез увеличение на предявения иск за
имуществени вреди от 10 000 лв. на 21 145.27 лева общо, която сума е образувана както
следва: 18 100 лв. - адвокатски възнаграждения, (в т.ч. 4 800 лв., съгласно ДПП от 15.10.2014
г.; 8 000 лв. - за участие в 40 о.с.з. по 200 лв.; 1 500 лв. - за представителство по ВНОХД
№355/2020 г., 3 800 лв. по ВНОХД №107/21 г.) и 3 045.27 лв. - транспортни разходи,
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза.
Исковата си претенция ищеца основава на следните обстоятелства: Твърди, че
срещу него в продължение на 7 години и 11 месеца в РБългария е водено наказателно
производство, което е завършило с оправдателна присъда на Специализирания наказателен
съд, протестирана от Специализираната прокуратура и потвърдена от Апелативния
1
специализиран наказателен съд. Ищецът сочи, че в досъдебната фаза на наказателния
процес наблюдаващият прокурор е давал задължителни указания на разследващия орган за
повдигане на обвинения срещу ищеца и за извършване на други следствени действия и е
внесъл обвинителен акт срещу Г. и другите обвиняеми. В съдебната фаза от процеса,
прокурорът пред първата инстанция е поддържал обвинението, събирал е доказателства и се
е стремил да докаже твърдяното обвинение. По отношение на неимуществените вреди,
оценени от ищеца на 70 000 лв. посочва, че същите се изразяват в силен психоемоционален
стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и
обреченост, злепоставяне пред близки, приятели, влошаване на здравословното му
състояние, всичко това породено от незаконно повдигнатото обвинение. Задържането на
ищеца е предизвикало изключителен шок за самия него и за близките и приятелите му.
Силният психоемоционален стрес, причинен от повдигането на обвинение срещу ищеца е
довел до притеснение, тревожност, раздразнителност. Г. твърди, че страда от безсъние,
нервност и има нисък праг на възбудимост. Сочи, че семейството има финансови
затруднения, но висящото наказателно производство е пречка за Г. да се установи в
чужбина, тъй като съдебните заседания били всеки месец. Всичко това се отразило
изключително негативно върху самочувствието на ищеца и върху репутацията му сред
познати и колеги - много от близките приятели на ищеца преустановили контактите си с
него, разбирайки за воденото дело срещу Г.. По отношение на претърпените имуществени
вреди, ищецът е посочил, че същите се съизмеряват със заплатените адвокатски
възнаграждения за всички инстанции и за всички съдебни заседания в размер на 8 000 лева.
Останалите 2 000 лева, до пълния претендиран размер от 10 000 лева е посочено, че се
изразяват в направени разходи за транспорт, предвид факта, че Г. живее в гр.*, а съдебното
производство е провеждано в гр.София и в гр.Ямбол.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е
депозирал писмен отговор чрез Т. С. – прокурор при Окръжна прокуратура Ямбол, в който е
заявил становище по допустимостта и по основателността на предявените искове. Заявено е,
че исковете са допустими, но са изцяло неоснователни и недоказани. Алтернативно исковите
претенции са оспорени и по размер, като несъответстващи на чл.52 ЗЗД, на икономическия
стандарт в страната и степента на засягане на ищеца от воденото срещу него производство.
Твърди се, че в периода на описаното в ИМ досъдебно производство, срещу ищеца е водено
и друго наказателно производство - по НОХД №3063/2016 г. на СпНС, по което последния е
осъден, а и по същото за периода 22.09.2014 г. - 02.10.2014 г. му е била наложена МНО
"задържане под стража". По отношение на иска за имуществени вреди се твърди, че е
недоказан.
В о.с.з. по същество, ищeцът, редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния
представител – адвокат М. А. поддържа предявените искове и претендира за уважаването им
в пълен размер, като основателни и доказани. Допълнителни съображения излага в писмена
защита. Иска и присъждане на сторените по делото разноски, като представя и списък по
чл.80 ГПК.
2
В о.с.з. по същество представителят на ЯОП поддържа заявеното в писмения
отговор становище. Счита претендираните размери имуществени и неимуществени вреди за
недоказани. Акцентира върху воденото през същия период против ищеца друго наказателно
производство - по НОХД №3063/2016 г. на СпНС, по което последния е признат за виновен и
осъден и то за същото престъпление по чл.143, ал.1 НК, по което дело Г. е бил и задържан.
Прави подробен анализ на свидетелските показания и СПЕ, като счита че същите не
установяват неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени със сума в претендирания
размер, т.е. претенцията е силно завишена и не отговаря на чл.52 ЗЗД, на съдебната практика
и изобщо на икономическия стандарт в страната. По отношение на имуществените вреди в
размер на 21 145.72 лв., също намира, че тази претенция не е доказана. Посочената сума от
18100 лв. за адвокатски възнаграждения намира за крайно завишена и не отговаряща на
Наредба №1 за адвокатските възнаграждения. Намира, че е недоказана и претендираната
сума за транспортни разходи, т.к. някои от посочените дни, в които се твърди, че са
проведени о.с.з. са почивни, а и не е установено дали действително пътуването е
осъществено с посочения от ищеца автомобил и какво гориво е използвал. По изложените
съображения счита, че предявените искове не следва да се уважават в претендирания размер,
който е изключително завишен. Оспорва и списъка за разноски по договора за правна помощ
от 20.11.2022 г. като изключително завишен и несъответстващ на наредбата за адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Установените по делото факти се свеждат до следното: С Постановление от
18.03.2013 г. Специализираната прокуратура образувала производство по преписка
№105/2013 г. на СП, респективно ДП №32/2013 г. на ОД на МВР-Ямбол срещу неизвестни
извършители за това, че за периода 01.01.2009 г. до 10.03.2013 г. на територията на гр.Ямбол
и Република България участвали в група, която чрез използване на сила и внушаване на
страх, сключвала сделки и извличала облаги – престъпление по чл.321а, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на разследването са били разкрити извършителите на организираната престъпна
деятелност, които са били ангажирани към наказателна отговорност, сред които е и ищецът
Г. Г. Г..
По ДП №32/2013 г. на ОД на МВР-Ямбол, с Постановление от 20.12.2013 г., Г. Г. Г. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по: чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1 вр.
чл.213а, ал.2, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Със същото
постановление спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
3000 лева.
Въз основа на събраните по ДП №32/2013 г. на ОД на МВР-Ямбол доказателства,
СП на 15.08.2014 г. внася в СпНС обвинителен акт срещу 15 лица, сред които и Г. Г., въз
основа на който е образувано НОХД №1090/2014 г. по описа на СпНС. С Присъда от
29.11.2019 г. на СпНС, постановена по НОХД №1090/2014 г. ищецът, тогава подсъдим – Г. Г.
е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения. Срещу Присъдата е
3
депозиран протест, в който представителят на държавното обвинение е изразил несъгласието
си с оправдателният характер, като е заявил, че същата е неправилна, незаконосъобразна и
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. С Решение №5/23.11.2021
г., постановено по ВНОХД № 107/2021 г. по описа на АпСпНС, въззивният съд е потвърдил
Присъда от 29.11.2019 г. на СпНС, постановена по НОХД 1090/2014 година.
По делото, по искане на ищеца са събрани гласни доказателства. Свидетелката М.
П. /съжителстваща на семейни начала с ищеца/ в показанията си твърди че на 16.12.2013 г.
били вкъщи, ищецът се подготвял за работа, като в един момент, след като излязъл, същият
се обадил и казал „Знаеш ли какво е станало? Има показна акция". Свидетелката сочи, че
бабата на ищеца се обадила, тъй като маскирани полицаи с оръжия и с камера са объркали
апартаментите и са звъннали на жената, която била 80-годишна. Изтъква, че новината
гръмнала в целия град. Много се притеснили, защото всичко било много показно и било
много страшно. Задържали го- по цял ден разпити, от сутрин до късна вечер, всеки ден, но
не е бил там през нощта. Това било голям шок. Св. П. сочи, че ищецът Г. бил изключително
притеснен за обвинението и стресиран от цялата показност. По принцип бил много спокоен,
но се затворил много в себе си, като цяло бил друг човек - тревожен, затворил се в себе си,
не общувал с никой, дори с обкръжението си. Притеснявал се да излиза навън, защото
всички говорели и едва ли не го сочели с пръст. Не спял вечер. Правили опити за деца, но
след тази случка го оставили във времето, нямали сигурност. Ходили на психиатър, на
психолог в поликлиниката в гр. Ямбол, защото се притеснявали за неговото психично
здраве. Много се променил, както бил „душата на компанията" и изведнъж не искал да
споделя - затворил се. Твърди, че по другото дело било по-спокойно, нямало такъв стрес и
липсвала такава показност като при първото, което продължило „може би 8 години или
повече“. По телевизията имало много репортажи. Като цяло целият град бил окупиран с
качулки, с автомати, също и по вестници, и по фейсбук. За всички заседания пътували от
гр.Ямбол до гр.София с лека кола „Пежо“, собственост на свидетелката и се връщали
веднага след заседанието, като адв. А. пътувала с тях. Посочва, че същият автомобил
„Пежо“ бил на бензин, като наскоро сложили газова уредба. По първото дело ищецът не е
бил задържан, но всеки ден ходили заедно до полицията и бил на разпит там до късно
вечерта, до 9 - 10 часа. В началото било най-силно преживяването. Вкъщи си я имало пак
тревожността, проблемите със съня не се решили, защото много често се събуждал.
Свидетелят М. Г. /приятел на ищеца Г./ в показанията си сочи, че познава ищеца Г. Г.
от ученическите години и знае за делото. Проведената полицейска акция била много
атрактивна и бил отчасти свидетел на всичко това, което се случило. „Атрактивна“
означавало запушване на артерии на града, автобуси с жандармерия, бусове. Бил учуден, че
ищецът бил сред хората, които имали обвинение. Освен в града, имало информация
навсякъде и по националната телевизия. По вестници дори ги писали, че много голяма
организирана престъпна груба са заловили, едва ли не било най-големите престъпници на
държавата. След акцията не е виждал Г. Г. дълго време. Твърди, че не е разговарял с Г., не го
е виждал и не бил запознат с неговото състояние. Свидетелят сочи, че разбрал, че ищецът
4
бил задържан по това дело, като впоследствие имало и друго дело.
Свидетелят К. Х. /колега на ищеца/ в показанията си твърди, че след обвинението
ищецът Г. Г. бил със смачкано самочувствие, станал затворен. Не бил същият човек -
затворен, мълчалив, замислен постоянно, започнал да избягва хората, станал саможив и
отдръпнат. Отразило му се на взаимоотношенията с приятелите, събирания. Целият град
разбрал. То било зрелищно задържане, медиите гръмнали. Имало в националните медии,
местните медии, сайтове. Било отцепено всичко, полицаи, качулки с автоматично оръжие,
сериозна акция. Дали е търсил медицинска помощ, не може да каже. По другото дело били
обвинени заедно. Ходили на заседанията с лични автомобили. След като се чуло за случая
през декември 2013 г., с Г. се видели няколко дни след това. Той продължил да работи в
колекторска фирма „Булколект", която не била на бащата на К.Ж.. Работили заедно, като Г.
му споменавал за делото и че има обвинение. Делото получило обществена гласност, като
ищецът бил много притеснен, че ще има дело.
По делото, по искане на ищеца е назначена и изслушана съдебно-психологична
експертиза с вещо лице Д. Й., която в заключението си сочи, че всичко е комплексно и не
може да каже точно кое събитие какво отражение има върху ищеца. За второто дело
предполага, че влиянието му не може да бъде разделено върху емоциите. Според вещото
лице влиянието на второто дело се добавя върху общото му състояние, така че сегашното му
състояние е натрупано от първото и второто дело. Сочи, че могат да се отделят състоянията,
доколкото ищецът описва емоциите си по време на първото дело, а по време на второто
дело- той го е неглижирал и казал: „аз се съгласих на споразумение“. Допълва, че там,
където човек помни повече, ситуацията е по-травматична.
По делото, по искане на ищеца е назначена и изслушана техническа експертиза с
вещо лице доц. д-р инж. Х. У., чието заключение, като обективно, компетентно и неоспорено
от страните се възприе от съда. В заключението вещото лице, след извършени изчисления, е
посочило, че общия разход за пътуване от гр.Ямбол до гр.София за посочените от ищеца в
молба, вх.№3284/22.05.24 г., възлиза на сумата от 3045,27 лв. Твърди, че при изготвяне на
експертизата е взел предвид това, което е изнесено като данни за пътувания от ищеца. Сочи,
че се е съобразил със свидетелството за регистрация на автомобила, където е записано, че
автомобилът бил с бензинов двигател и затова е изчислявал разходите за транспорт на база
на бензина. Изтъква, че има разлика в разходната норма при бензиново, дизелово и
съответно гориво - газ.
По делото е представена справка за съдимост на ищеца Г. Г., от която се установява,
че същият е осъждан за престъпление от общ характер, а именно: по НОХД №3063/2016 г. на
СпНС, по което с Присъда от 22.03.2018 г., в сила от 07.06.2021 г. последния е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл.143, ал.1 НК на наказание "лишаване от свобода",
чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 НК и на осн. чл.59 НК му е приспаднато,
през което е бил с МНО "задържане под стража" за времето от 22.09.2014 г. до 02.10.2014 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
5
Ищеца Г. Г. е предявил против Прокуратурата на РБ обективно и субективно
съединени искове да бъде осъден ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 21
145.27 лева /след увеличение на този иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК/ - обезщетение за
имуществени вреди, които са пряка последица от повдигнатите обвинения за умишлени
престъпления; сумата от 70 000 лева - представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, които са пряка последица от повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление.
Ищеца претендира заявените главници да му бъдат присъдени ведно със законната лихва,
считано от 22.01.2022 год. до окончателното изплащане на присъдените суми.
Така предявените искове се квалифицират по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Исковете са
допустими, а преценени по същество – частично основателни.
В чл.2 от ЗОДОВ изчерпателно са изброени хипотезите при наличието, на които
възниква отговорността на държавата за действията на правозащитните органи, като в т.3 е
посочено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Незаконосъобразните действия на правозащитните органи, за които държавата носи
отговорност, се определят като "квазиделикт", т.е. субсидиарни в случая ще бъдат правилата
на ЗЗД за деликатната отговорност, доколкото са в съответствие с особеностите на правния
режим на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Разликата между общата деликтна
отговорност и тази по чл.2 ЗОДОВ е в особения субект на деянието, в особените
казуистично изброени състави на деянието и в обективния характер на отговорността по
ЗОДОВ. Тази обективна отговорност се заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва
да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган, схваната като определено
субективно отношение към техния резултат (чл.4 на ЗОДОВ). С други думи, държавата ще
отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у
правозащитния си орган, като тази липса или наличие на вина ще има значение само за
регресната отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата - чл.9 на ЗОДОВ.
Обективната отговорност се дефинира в доктрината като просто носене на риска от действия
и бездействия, но никъде тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с
осъществяването на деянието, настъпват вреди и този факт не трябва да се доказва. Общият
принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни последици не се дерогира от
ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин законова презумпция за настъпването на такива
вредоносни последици и така през нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху
ответника. Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на
държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл.2 от ЗОДОВ. За правилното разрешаване на
делото е от изключителна важност, на първо място, прецизно да се определят
6
материалноправните предпоставки на отговорността по тази законова разпоредба.
Имайки предвид гореизложеното и твърдените обстоятелства по делото, то ищеца за
да докаже основателността на иска си трябва да посочи: 1. Субекта на извършеното деяние,
а именно - надлежен правозащитен орган; 2. Факта на деянието, което в случая се заключава
в повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление и завършване
наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда; 3. Претърпени
имуществени и неимуществени вреди по чл.4 на ЗОДОВ; 4. Причинно-следствена връзка
между вредите и неправомерните актове на държавния орган.
С оглед тези постановки на закона и като съобрази практиката на ВКС, решаващият
съд намира предявените искове за вреди за доказани по основание. От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че на 20.12.2013 г. ищеца Г. Г. е привлечен в
качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по чл.214, ал.2, т.1, вр.
ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК,
като му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лева. На
15.08.2014 г. в СпНС е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД
№1090/2014 г. С влязла в законна сила на 22.01.2022 г. присъда ищеца е признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение, което обосновава извод за
незаконност на обвинението по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поражда в полза на
ищеца право на обезщетение за вредите, претърпени по повод незаконното обвинение.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от
незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4
ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52
ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия
справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното
производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка
за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно
въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение.
В случая на база на събраните гласни доказателства и изслушаната СПЕ следва
извод за наличие на условията по чл.4 ЗОДОВ - ищецът е понесъл неимуществени вреди,
които са пряка последица от незаконното обвинение в извършване на престъплението -
ищеца е изпитвал стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за
безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, приятели, а наказателното
производство в съдебна фаза е продължило твърде дълго - почти 8 години. При преценката
за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обаче следва да бъде
отчетено, че през същия период против ищеца е водено и друго наказателно производство -
по НОХД №3063/2016 г. на СпНС, по което последния е признат за виновен и осъден за
подобно престъпление по чл.143, ал.1 НК, по което дело Г. е бил и задържан.
В практиката на ВКС /така Решение №480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№85/2012 г.,
IV г.о. и Решение №165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№288/2015 г., III г.о./ е прието, че
7
ищецът по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва
подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за
установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от
наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето,
а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо
присъжда обезщетение над обичайния размер.
В контекста на горните разяснения и при приложение на установения в чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост, като се вземе предвид тежестта на повдигнатото спрямо ищеца
обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
производство, отражението на незаконното наказателно преследване върху ищеца, при
преценка съвкупността на всички тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че
сумата от 16 000 лв. справедливо би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени
вреди от повдигнатото спрямо него незаконно обвинение. До този размер искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за горницата над 16 000 лв. до предявения
размер от 70 000 лв. - да бъде отхвърлен. Така определеното обезщетение е достатъчно за
възмездяване на претърпените от ищеца обичайни неимуществени вреди от незаконното
наказателно преследване спрямо него.
С исковата молба ищеца е заявил и претенция за обезщетяване на претърпените от
него имуществени вреди в размер на 21 145.27 лева общо, която сума е образувана както
следва: 18 100 лв. - адвокатски възнаграждения, (в т.ч. 4 800 лв., съгласно ДПП от 15.10.2014
г.; 8 000 лв. - за участие в 40 о.с.з. по 200 лв.; 1 500 лв. - за представителство по ВНОХД
№355/2020 г., 3 800 лв. по ВНОХД №107/21 г.) и 3 045.27 лв. - транспортни разходи,
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза.
Претенция за имуществени вреди от заплатени от ищеца адвокатски
възнаграждения настоящия съд намира за основателна в претендирания размер от 18 100 лв.
общо, за които са налице доказателства по делото. Безспорно ищеца е бил представляван от
адвокат по време на цялото наказателно производство, за което е заплатил прентендираните
суми: 4800 лв. по ДПП от 13.10.2014 г. и 8000 лв. по ДПП от 28.11.2019 г. - за защита по
НОХД №1090/2014 г.; 1500 лв. по ДПП от 05.02.2021 г. - за защита по ВНОХД №355/2020 г.
и 3 800 лв. по ДПП26.01.2021 г. - за защита по ВНОХД №107/2021 г. Тези имуществени
вреди съставляват пряка и непосредствена вреда от действията на Прокуратурата по
повдигането и поддържането на незаконното обвинение и в тази връзка претенцията на
ищеца за присъждането им следва да бъде уважена.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатените от ищеца суми за
8
оказаната му адвокатска защита, настоящия съд счита за неоснователно, като в тази връзка
съобрази фактическата и правна сложност на делото, продължителния период, през който то
е било разглеждано, многобройните проведени о.с.з.
Претенцията на ищеца за сумата от 3045.27 лв. - имуществени вреди от заплатени
транспортни разходи за явяването му в проведените о.с.з. по наказателното дело, предвид
факта, че Г. живее в гр.*, а съдебното производство е провеждано в гр.София, настоящия съд
намери за неоснователна, като недоказана. На първо място не е безспорно установено, че
ищеца е пътувал точно с посочения от него автомобил, както и не е установено категорично
какво гориво използва автомобила, а заключението на техническата експертиза е изготвено
въз основа на данни от самия ищец, неподкрепени с други доказателства. Освен това съдът
споделя заявеното от ответната прокуратура, че някои от посочените дни, в които се твърди,
че са проведени о.с.з. са почивни дни /така 13.09.2015 г. и 18.12.2016 г. са дни - неделя/. При
изложеното обсъжданата претенция за сумата 3045.27 лв. - имуществени вреди се остави без
уважение.
В т.4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д.№3/2004 г., ОСГК е прието, че при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност
възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
В конкретния случай, според настоящия съд оправдателната присъда е влязла в
законна сила на 06.01.2022 г.. Тъй като обаче претенцията на ищеца е за присъждане на
законната лихва, считано от 22.01.2022 год. именно от тази дата следва да се присъди такава
до окончателното изплащане на присъдените главници.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноските, които той е
направил съразмерно с уважената част от иска, на основание разпоредбата на чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
В производството ищеца е сторил разноски в размер на: 10 лв. - заплатена ДТ; 720
лв. - възнаграждение за експертизи и 6500 лв. - възнаграждение за адвокат. Съразмерно с
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2701,20
лв. и 10 лв. - заплатена ДТ или общо сумата от 2711,20 лв.
Направеното от представителя на Прокуратурата възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, намиращо основание в чл.78, ал.5 ГПК, е
неоснователно и следва да се остави без уважение, т.к. заплатения от Г. адв. хонорар
съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразено е с необходимостта
от проучване на голям обем доказателства и присъствие на проведените съдебни заседания.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2
9
да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.* на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от
16 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №1090/2014 г. по описа
на СпНС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2022 г. до
окончателното изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 70 000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2
да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.*, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от
18 100 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №1090/2017 г. по описа
на СпНС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2022 г. до
окончателното изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 21 145.27 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2
да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.*, на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 2711,20 лв. - разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10