№ 152
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Светлозар Николаев Чераджийски (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300601674 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 208 от 23.11.2020 г., постановена по НОХД № 5059/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н. с., подсъдимият КР. Д. П. е
признат за ВИНОВЕН за извършени на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив, при
условията на реална съвкупност престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
- заканил се е с убийство на П.Д.Т. и това заканване е могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, както и по чл. 325, ал. 1 от НК -
извършил е непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. За всяко от тези престъпления,
съдът е определил на подсъдимия П. наказание при условията на чл. 54 от
НК, а именно шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 144,
ал. 3 от НК, а за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК - шест месеца
лишаване от свобода и обществено порицание. Постановил е приложението
на чл. 66 ал. 1 от НК за всяко от наказанията лишаване от свобода. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил за изтърпяване едно общо най-
1
тежко наказание шест месеца лишаване от свобода към което е присъединено
и наказанието обществено порицание. Съдът е приложил разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК като е определил изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ.
Постановено е наказанието Обществено порицание, в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 от НК, да се изпълни чрез оповестяване на присъдата в
районната администрация по местоживеене на подсъдимия. От определеното
общо най-тежко наказание е приспаднат периода на предварително задържане
на подсъдимия П.. Съдът се е разпоредил и с приложените към делото
веществени доказателства, като е възложил в тежест на подсъдимия
заплащането на направените разноски.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият П., който я
обжалва пред настоящата инстанция чрез защитника си – адв. П.К. с искане
да бъде отменена като необоснована и незаконосъобразна и вместо нея –
постановена нова присъда, с която подсъдимият К.П. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Алтернативно е направено
искане за изменение на първоинстанционната присъда посредством
намаляване размера на наложените наказания. В жалбата не са изложени
подробни аргументи в подкрепа на направените искания. Не се правят и
доказателствени искания.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и
защитника му, със същите оплаквания и същото искане. Твърди се, че
отправените от подсъдимия заплахи не са могли да формират основателен
страх за осъществяването им, което води до извод за несъставомерност на
извършеното.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че присъдата на РС-
Пловдив следва да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата,
изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като извърши
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобр. чл. 314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от легитимна страна, срещу
2
подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Възприетата от Пловдивският районен съд фактическа установеност на
извършеното е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и
се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Въз основа на събраните по
реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, писмените и веществено доказателства, първоинстанционният
съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият КР. Д. П. редовно посещавал игрални зали, където
прекарвал значителна част от времето си. На 07.07.2019г. посетил казино
„***“, находящо се в гр.Пловдив, бул.***. В този момент на работа били
свид. П.Т., който бил на длъжност крупие, но съвместявал и други дейности,
включително охрана. Свид. А.С. била сервитьорка, която обслужвала бара, но
също се водела на длъжност „крупие“. Около 07.00ч. тя уведомила свид.Т., че
подс.П. бил заспал пред една от машините в залата. Тъй като това
противоречало на правилата в обекта, Т. събудил подсъдимия и му направил
забележка да не спи в казиното. Последният нищо не казал, но сменил
машинката, като седнал пред електронна рулетка. На свидетеля направило
впечатление, че подс.П. бил алкохолно повлиян и тръскал пепел от цигарата
си безразборно, но с оглед избягване на конфликт, не повдигнал въпроса.
Малко по-късно обаче свид.С. отново видяла, че подсъдимият е заспал, а тя
не могла да го събуди. Клиент на заведението също се обърнал към свид.Т. за
съдействие по този повод, тъй като това поведение на подсъдимия му
пречело. Свид.Т. отново събудил подс. П., но този път му казал да напусне
заведението, а когато е в състояние да играе, да се върне отново. Това не се
понравило на подсъдимия, който отказал да напусне казиното. Започнал да
отправя претенции към персонала, че са там за да го обслужват, а не да го
гонят. Свид. Т. се оттеглил към бара, но бил последван от подсъдимия, който
продължавал да недоволства, като и отправил първоначално неопределена
закана към свид.Т., че ще му създаде проблеми, но в един момент му заявил,
че ще го погребе и ще го излежи. Това притеснило свид.Т., още повече, че
подс.П. дължал в ръката си джобно ножче. Пострадалият Т., в опит да
привлече вниманието и на другите хора в залата, на висок глас запитал
3
подсъдимия нож ли му вади. В този момент подсъдимият протегнал ръката си
напред, според собствените му обяснения с цел да покаже, че ножът не е
годен да предизвика заплаха, но свид.Т. приел това като демонстрация на
заканителните намерения. Сграбчил подсъдимия с двете си ръце през
раменете и го избутал към изхода на залата. Измъкнал ножчето от ръцете на
подсъдимия и го захвърлил в градинка встрани от казиното. След това се
прибрал, но случилото се не му давало мира, поради което отново излязъл
пред залата. Тогава видял подсъдимия облегнат на колата на свидетеля. Това
го притеснило и приел като сигнал, че подсъдимият го причаква, обърнал се
към последния да се отдръпне от автомобила му. Вместо това обаче
обстановката се усложнила, като подс.П. започнал да налита на бой на
свидетеля. Той, от своя страна, натиснал паник- бутон, за да сигнализира на
СОТ. Подсъдимият пък подал сигнал на тел.112, за да извика полиция. Първо
пристигнали служителите на охранителната фирма, а малко след това и
полицейските служители Б.Т. и С.С.. Въпреки наличието на голяма група
хора, подс.П. продължил да заплашва свид.Т., че ще му счупи главата с
жилка, която имал. Тя била с метални топчета, поради което щял с нея да го
убие. За целта щял да го причака след работа, не се притеснявал, че ще лежи в
затвора. Това вече принудило полицейските служите да задържат подсъдимия
и да го отведат в І- во РУП. Там подсъдимият бил тестван и с Дрегер, който
отчел концентрация на алкохол в кръвта му от 1.42 промила. В І- во РУ били
приканени и другите присъстващи лица да им снемат обяснения, сред тях
клиент на заведението свид.М.П. и вече дошлата управителка на залата- свид.
Д.М..
При правилната фактическа установеност на деянието, възприета въз
основа на наличните по делото доказателства, обсъдени и кредитирани в
съответствие с изискването на процесуалните норми и правилата на
формалната логика, не е налице и заявената пред настоящия съд процесуална
и материална незаконосъобразност на обжалваната присъда. Процедурно
вярно е установена фактологията по деятелността на подсъдимия.
Законосъобразното е и извеждането й като престъпна по чл.144 ал. 3 вр. с
ал. 1 НК и чл. 325 ал. 1 от НК.
Изложените от проверявания съд мотиви относно обективната и
субективна съставомерност на извършеното се споделят изцяло и от
настоящия съдебен състав.
4
Отчитайки двояката процесуална функция на обясненията на
подсъдимия- основен източник на преки доказателства, но и средство за
реализиране на правото назащита, обосновано проверяваният съд не е
възприел същите в частта, в която отрича изяло инкриминираната по делото
негова деятелност, приемайки, че в тази част те са израз на негова защитна
позиция, опровергана от останалите доказателства-показанията на свидетели-
очевидци на извършеното. Изолирани от изводимото на подлежащата на
ценене доказателствена съвкупност са обясненията на подсъдимия, че
всъщност той самият е бил жертва на насилие, защото бил ударен от свид.Т.
с юмрук. Това противоречи показанията на свидетеля Т. и на всички останали
свидетели, присъствали към този момент- свид.М.П. и свид.С.. Не се вижда
да има такова действие на свид.Т. и на приложените като ВД по делото записи
от камери. Правилно е оценена като неубедителна тезата на подсъдимия, е че
извадил джобно ножче само, за да демонстрира на пострадалия, че няма с
какво да го заплаши. Не се установява от цитирания запис ножчето да е било
с извадено острие, но в тази ситуация, изваждането му наред с отправена
вътре в залата вербална закана с убийство, показването на нож, бил той и
малък и с неразгърнато острие, е част от обстоятелствата, правилно оценени
от съда като заплашващо с убийство поведение на подсъдимия спрямо св. Т..
Логично, а не като израз на недобросъвестност е прието последният, поради
неочакваността на събитията и състоянието на стрес, предизвикани у него да
се обърка, че ножът, показан му от подсъдимия, е с извадено острие.
Правилно са били изцяло кредитирани показанията на разпитаните от
съда свидетели П.Т., А.С., М.П., Д.М., Б.Т. и С.С.. Те са подробни,
непротиворечиви вътрешно и помежду си и съответни на изводимото от
подлежащите на кредитиране писмени и веществено доказателства – диск със
запис от камери в обекта и джобен нож, червен на цвят. Отправените вътре в
залата закани и изваждането на ножа се установява от показанията на св. Т. и
св. С., както и на свид.П., а така също от приложеното ВД- запис от
видеокамери, създаден случайно, не за нуждите на наказателното
производство, изследван от вещо лице с необходимите специални знания и
опит. Отправените закани пред заведението се установяват и от показанията
на свидетелите- полицейски служители, както и свид.Механджийска.
Еднопосочно е изразеното от тях, че там подс. П. заплашвал, че ще убие
5
свид.Т. и ще го излежи, като за убийството ще ползва жилка с метални
топчета.
Споделяем е и изводът за подлежащи на кредитиране заключения на
изготвените по делото експертизи. Видно от заключението на СТЕ № 591,
/л.44-51 д.пр./, приложените по делото видеозаписи не са манипулирани. На
тях се вижда лице, което държи нож, с неотворено острие и това лице най-
вероятно е подс.П.. От заключението на СТЕ №61/на л.54-60 от дос. произв./ е
видно, че пострадалото лице е най- вероятно свид.Т.. Изготвена и
кредитирана е и съдебно психиатрична и психологична експертиза на
пострадалия / л.63-73 д.пр./. Според нейното заключение Т. не страда от
психично заболяване, няма трайни промени в състоянието му в резултат на
отправените закани, има склонност да придава по –ярка наситеност на
преживените събития, но последното не сочи на склонност към
преувеличение или фантазиране. Свид. Т. е в състояние да свидетелства по
делото.
С действията си подсъдимият К.П. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 144
ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, като на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив се е заканил с
убийство на П.Д.Т. и това заканване би могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му.
От обективна страна е установено използване на вербални закани, чрез
действията по отправяне на изрази като ..“ще те убия и излежа..“ от страна на
подсъдимия към пострадалия. Подсъдимият извадил и джобен нож, при което
дори с неразтворено острие допълнително е демонстрация на сериозност на
намерението, изразено вербално и допълнителен фактор да възбуди уплаха за
осъществяване у адресата на заканата. Приетата от съда възможност
свидетелят Т. да се е заблудил, че ножът е с разтворено острие, дори и да не
беше налице, с оглед отразените и на видеозаписа блестящи металните части
отстрани на същия, не оборва възможността това изваждане да е
допълнителен фактор за създадената у свидетеля уплаха от реализиране на
отправените му закани с убийство. Правилно РСПд е приел, че е изпълнено
изискването на закона заканата да е в състояние да породи страх от
осъществяването й у пострадалия Т.. Същата вербална закана е била ползвана
от дееца и пред заведението. РС- Пловдив е приел, че тъй като се касае за
6
една и съща конфликтна ситуация, е налице едно единно деяние, за каквото и
подсъдимият е предаден на съд, а не две отделни по смисъла на чл.26, ал.1
НК. При последвалото извън залата отправяне на закана с убийство подс.П.
отново посочил, че ще извърши това с жилка /прашка/ с метални топчета-
поведение, обективиращо съставомерните признаци на престъплението.
В допълнение към изложеното от първостепенният съд следва да се
отбележи, че:
Съобразно константната съдебна практика, основана на виждането,
изразено в Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК, с престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на
гражданите, а личната им свобода. За осъществяване на това престъпление от
обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Такова поведение
на подс. П. е несъмнено установено. За извършване на престъплението по чл.
144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има
оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство
и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Не е
необходимо и лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Въз основа на доказателствата по
делото не може да се направи извод за обстоятелства, формиращи у
подсъдимия липса на такова съзнание. Престъплението е извършено с пряк
умисъл.
Наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление,
като в достатъчна степен първостепенният съд е мотивирал спазване на
правилата по чл. 54 от НК и годност на наказанието да постигне целите по чл.
36 от НК. Отчетени са само смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, като демонстрираната от подсъдимия упоритост при
отправянето на заканите е приета като израз на личностовите особености на
характера му и склонността му да опонира. Наложеното при условията на чл.
54 от НК наказание от шест месеца лишаване от свобода, ориентирано към
7
минимума, не е несправедливо. Изпълнението му, на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е
било отложено с изпитателен срок от три години.
Правилно е прието, че не са налице материалноправните
предпоставки на чл. 55 от НК.
В съответствие с възприетата фактическа установеност на извършеното
е изведено, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна и
престъпление по чл.325, ал.1 НК, тъй като на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
Не се навяват никакви оплаквания срещу тази част на присъдата,
подсъдимият и защитника му изразяват становище, че е правилна.
От обективна страна с действията си –с конфликта, предизвикан в
самата игрална зала и отправянето на изрази насочени към закана и
преследване на свид.Т., продължилото му агресивно поведение и пред залата,
изразило се не само в демонстрацията на това, че няма да си отиде, а и във
вербално отправяните послания, че ще уволнява и изгони персонала на
залата, подсъдимият е демонстрирал грубо незачитане на установените в
обществото ни норми на поведение, с отдаден недопустим превес на
желанието да се демонстрира собствената значимост над нормите за
общуване. Такова именно поведение описват и свид.П., и разпитаните
свидетели- полицейски служители, които твърдят това да ги е мотивирало да
задържат подсъдимия. Смущаването на обществения ред е наложило
пристигане на охранители и полицейски екип. Едва намесата на последните
прекратила ситуацията.
В допълнение към мотивите на проверявания съд следва да се посочи,
че според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия", каквито е несъмнено доказано подсъдимия да е извършил както
вътре в игралната зала, така и извън нея. В съответствие с тълкуването,
дадено в Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС
е оценена от проверявания съд деятелността на подс. Папукчиев, изразила се
в "непристойни действия" - закани и буйство, скандализиращи в случая
всички присъствали на мястото лица. Подсъдимият е изразил чрез действията
си брутална демонстрация против установения ред, открито висока степен на
8
неуважение към личността. Антиобщественият характер на тези действия се
е съзнава както от него, така и от другите разпитани по делото свидетели, на
които са станали достояние. Налице са и двата признака на престъплението.
То също е извършено с пряк умисъл.
И за това престъпление са отчетени само смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства- чистото му съдебно минало ( поради
постановена от съда реабилитация), ниската му степен на обществена
опасност и факта, че липсват нанесени материални щети, които по принцип са
типични за престъпление от този вид. Отегчаващи не са констатирани.
Наложено е наказание от шест месеца лишаване от свобода и обществено
порицание. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода, на осн. чл. 66
ал. 1 от НК, е било отложено с изпитателен срок от три години.
И за двете престъпления, според настоящият съд, е следвало да се отчете
като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство реализирането на две
престъпления от общ характер, засягащи различни защитени обществено
отношения.
Наложеното наказание за всяко от престъпленията не е несправедливо.
При наличието на материалноправните предпоставки за това, на
основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия К.П. е наложено едно общо най-
тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, а на
основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено към него и наказанието
обществено порицание. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето,
през което подс. П. е бил задържан по настоящото дело, а именно на
07.07.2019 г. за срок от 24 часа по ЗМВР. Правилно на основание чл.52 от НК
наказанието обществено порицание е постановено да се изпълни чрез
огласяване на присъдата в районната администрация по местоживеене на
подсъдимия.
Не са изложени съображения относно приложението на чл. 24 от НК.
Пловдивският окръжен съд приема, че и в така определения размер
наказанието от шест месеца лишаване от свобода е годно да постигне целите,
визирани в чл. 36 от НК.
Изпълнението на общото най- тежко наказание от шест месеца
лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Налице са били материалноправните
9
предпоставки за това. Наред с размера на наложеното наказание, от данните
по делото относно обществената опасност на деянията и дееца следва извод,
че и без ефективно изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" може
да се постигне необходимия поправителен и превъзпитателен ефект, както и
би било отправено надлежно предупреждение към обществото, че всяко лице,
реализирало деяния, идентични с разглежданите, ще понесе наказателна
отговорност.
Следва да се отбележи, че ненужно след определяне на наказанието за
всяко от престъпленията, предмет на разглеждане в настоящето
производство, първостепенният съд е постановил с присъдата си отлагане на
изпълнението му по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от по три
години за всяко. След това е приложил чл. 23 от НК, като е групирал
наложените две наказания и отново се е произнесъл по въпроса за отлагане на
изпълнението на определеното общо най- тежко наказание от шест месеца
лишаване от свобода със същия изпитателен срок от три години.
Съдът не е дължал произнасяне в постановената присъда по въпроса за
изтърпяването на всяко от наложените наказания, преди те да бъдат
групирани. Достатъчно е било да определи само начина на изпълнение на
определеното общо най-тежко наказание, доколкото последното подлежи на
изтърпяване. Въпреки това не следва да бъде коригиран проверявания
първоинстанционен акт в насока неговото изменение, тъй като не е налице
основание по чл. 337 от НПК – наказанието не се изменя, не се изменя и
определения от съда изпитателен срок, нито приложението на чл.66 от НК.
Не се касае за прилагане на закон за същото престъпление, за еднакво или по-
леко наказуемо престъпление. Чл.337 ал.1 т.2 от НПК касае случаите на
интервениране от въззивния съд при проверка на атакувания съдебен акт
досежно правилното приложение на материалния закон, разбиран като състав
на престъпление, очертан в Особената част на НК. Приетото от настоящия
състав законосъобразно субсумиране от първостепенния съд на деятелността
на подсъдимия съответно в съставите на престъпленията по чл.144 ал.3 от НК
и чл.325 ал.1 от НК, не очертават необходимост преквалификация на деянията
/т.е. за прилагане на „закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление“/,
нито за промяна в техните обективни и субективни признаци в рамките на
същия състав на престъплението /т.е. за прилагане на „закон за същото
престъпление“ чрез например отпадане на някои квалифициращи признаци,
10
промяна в стойността на предмета на престъплението и т.н., в този смисъл Р
223-2020-ІІІ НО, Р 13-2013-І НО /.
В обобщение на изложеното-възраженията за необоснованост на
присъдата и неправилна фактическа установеност на извършеното като
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, са неоснователни. ПдРС е основал
изводите за виновността на подсъдимия на доказаните по несъмнен начин
факти по делото. С признаването на подс. П. за виновен по възведеното му
обвинение материалният закон е приложен правилно. Наложеното наказание,
както поотделно за всяко от престъпленията, така и общото най- тежко, не е
несправедливо.
В частта относно веществените доказателства и възлагането на
разноските присъдата е законосъобразна.
С оглед на изложеното, настоящият съд намира, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за
нейната отмяна или изменение. Ето защо и на основание чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 208 от 23.11.2020 г., постановена по
НОХД № 5059/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н. с.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11