№ 18819
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110110523 по описа за 2025 година
Производствотo e по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. В. Ц. против **************, с която са
предявени следните обективно, кумулативно съединени искове: 1/ иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ за признаване за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 1/30.01.2025 г., подписана
от управителя на ************** – Д.М., и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност „специалист продажби“ при **************, както и 3/ иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на
9784,42 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 31.01.2025 г. до 30.07.2025 г. /след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в публично съдебно заседание на
06.10.2025 г./, ведно със законната лихва за периода от 21.02.2025 г. до окончателното
плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение,
като ищецът изпълнявала длъжността „специалист продажби“. Със Заповед №
1/30.01.2025 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „злоупотреба с доверието на
работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения“, като трудовото му
правоотношение с ответника било прекратено. Счита заповедта за незаконосъобразна
поради издаването й в нарушение чл. 195 КТ, тъй като в същата не били
конкретизирани по ясен и разбираем начин вида, характера и времето на извършване
на твърдените нарушения. Поддържа, че в заповедта били изложени единствено общи
и неясни твърдения, като не било ясно каква информация работодателят счита за
споделена, какъв е нейният конфиденциален характер, с кое дружество и с какви
клиенти и цени на услуги е било извършено нарушението. Твърди да е нарушена и
установената в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ процедурата при доводи, че не му
била предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, а напротив
– работодателят го поканил даде незабавни обяснения, което ищецът не могъл да
1
стори поради неясния характер на нарушението и дългия времеви период /от месец
юли 2024 г. до края на месец януари 2025 г./, в който се твърдяло да е извършвано
същото. Оспорва и да е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина. По
така изложените доводи моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че заповедта е
законосъобразна, като излага съображения за спазване на реда за изискване на
обяснения по чл. 193 ГПК. Възразява, че продължителността на срока за предоставяне
на обяснения от работника се преценявала за всеки отделен случай. В поканата за
предоставяне на обяснения не бил конкретизиран крайният момент, в който ищецът
следвало да даде такива. Ищецът имал възможност да поиска допълнително време или
да отрече извършеното нарушение, но вместо това изрично отказал да даде обяснения.
Ответникът бил изпълнил задължението си за мотивиране на заповедта, тъй като
макар и същата да не съдържала изрично периода на нарушението, той бил посочен в
отправената до ищеца покана за предоставяне на обяснения, към която заповедта
препращала. Точният обхват на информацията, която работодателят считал за
поверителна, бил конкретно и детайлно е посочен в Споразумението за
конфиденциалност, неразкрИ.е на информация, непривличане на служители и клиенти
и неизвършване на конкурентна дейност, към което препращали и поканата за даване
на обяснения, и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по
делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото, обективиран в определение № 22613/22.05.2025 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 29.03.2022 г., по силата
на който ищецът Р. В. Ц. е заемал длъжността „специалист продажби“ при ответника
**************, както и че правоотношението било прекратено със Заповед №
1/30.01.2025 г., с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Видно от съдържанието на приложената по делото Заповед № 1/30.01.2025 г.,
подписана от управителя на ************** – Д.М., /л. 10 и сл./ на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание за следните деяния: „споделяне на конфиденциална
информация за работодателя на конкурентно дружество *****************,
участие в организацията и дейността му и предоставяне на чувствителна клиентска
информация на последното (в това число имена на клиенти и цени на предоставяни
услуги), като по този начин подпомага дейността на посоченото по-горе
конкурентното дружество и застрашава бизнеса на работодателя и свързаните с
него дружества“. Описаните фактически действия са довели според работодателя до
„неизпълнение на основни задължения на служителя, установени в разпоредбите на
чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда („да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения,
като и да пази доброто име на предприятието“), нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 8 от
Трудовия договор („да опазва поверителна информация от непозволено използване,
публикуване или разкрИ.е“) във връзка с чл. 10 „Конфиденциалност“ от Трудовия
договор, както и на Споразумението за конфиденциалност, неразкрИ.е на
2
информация, непривличане на служители и клиенти и неизвършване на конкурентна
дейност между служителя и работодателя от 29.03.2022 г.“. Описаните деяния са
оценени в заповедта като виновно тежко нарушение на трудовата дисциплина,
установена от работодателя, а именно: злоупотреба с доверието на работодателя и
разпространяване на поверителни за него сведения, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“ по реда на чл. 188, т. 3 КТ, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ е прекратено трудовото правоотношение на служителя. В заповедта е посочено, че
датата на връчване на същата на служителя следва да се счита като последен работен
ден на служителя. Заповедта е връчена на ищеца на 30.01.2025 г. при отказ,
удостоверен с подписите на двама свидетели, положени на стр. 4 от същата.
По делото е приложено съобщение за нарушение и покана за предоставяне на
обяснения от 30.01.2025 г. /л. 12 и сл./, в което са описани вменените нарушения така,
както са описани и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, но
индивидуализирани и по времеви признак /в периода от юли 2024 г. до януари 2025 г./.
В посочения документ се съдържа информация за започване на дисциплинарно
производство за установяване на фактите на нарушението и по определяне на
евентуалното наказание, както и покана за незабавно даване на обяснения в офиса на
работодателя. Документът е връчен на ищеца на 30.01.2025 г. при отказ, удостоверен с
подписите на двама свидетели, положени на стр. 3 от същия.
Като писмено доказателство по делото е прието Споразумението за
конфиденциалност, неразкрИ.е на информация, непривличане на служители и клиенти
и неизвършване на конкурентна дейност между служителя и работодателя от
29.03.2022 г. /л. 53 и сл./, в чл. 1 от което понятието „поверителна информация“ е
определено като „всякакви данни или информация, която е собственост на
разкриващата информацията страна и която не е широко известна на
обществеността, независимо дали в материална или нематериална форма, когато и
както е оповестена, включително, но не ограничено до: всички маркетингови
стратегии, планове, финансова информация или прогнози, операции, оценки за
продажбите, бизнес планове и резултати от изпълнението, свързани с миналите,
настоящите или бъдещите стопански дейности на тази страна, нейните филиали.
дъщерни предприятия и асоциирани дружества; планове за продукти или услуги,
както и списъци на клиенти или доставчици; всякаква научна или техническа
информация, изобретение, проектиране. процес, процедура, формула, подобрение,
технология или метод; всякакви концепции, доклади, данни, ноу-хау ( научно познание
), работи в процес на изпълнение, дизайни. инструменти за разработка,
спецификации, компютърен софту ер, изходен код, обектен код, диаграми, бази данни,
изобретения, информационни и търговски тайни; и всички и всякакви проучвания,
анализи, предложения, проекти на споразумения, писма за намерения, кореспонденция
(както писмена така и електронна), записки от срещи, презентации, цени, проценти,
разходи, данни, чертежи; и всяка друга информация независимо под каква форма,
устна или писмена, която основателно следва да бъде призната като поверителна
информация на разкриващата информацията страна, и фактът, че страните водят
дискусии относно сключване на договора и статусът на тези дискусии, фактът, че
страните са сключили договора и всяка информация относно уговорените в същия
условия; и фактът, че страната-получател получава и се ползва от поверителна
информация.“.
От представената в заверен препис извадка от трудова книжка на ищеца /л. 164 и
сл./ и представената справка от НАП /л. 194 и сл./ се установява, че последният не е
започнал след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника нова работа
при друг работодател.
3
От представената по делото справка от Търговския регистър към Агенция по
вписвания /л. 66 и сл./ се установява като управител на ******************* лицето
И. Т.К., а като едноличен собственик на капитала – чуждестранното юридическо лице
***********************. Видно от същата справка, предмет на дейност на
посоченото търговско дружество е следния: покупка на промишлени и непромишлени
стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид;
производство на стоки с цел продажба; комисионни и спедиционни сделки; търговско
представителство и посредничество; хотелиерска, туристическа, рекламна,
информационна, компютърна, импресарска дейност или предоставяне на други услуги
за бита; превозни сделки в страната и в чужбина със собствен или друг превоз;
складови сделки, лицензионни сделки, стоков контрол; счетоводни услуги и
консултации; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
лизинг.
От представеното по делото оперативно споразумение на
*********************** /л. 121 и сл./ се установява, че същото е създадено чрез
подаване на учредителен сертификат в службата на щатския секретар на щат Делауер
на 23.05.2024 г., както и че съдружници в същото са лицата И. К,В.Б. и П.Ч..
От представената по делото справка от Търговския регистър към Агенция по
вписвания /л. 68 и сл./ се установява като управител и едноличен собственик на
капитала на *******************, с ЕИК *************, лицето М.Р.К.. Видно от
същата справка, предмет на дейност на посоченото търговско дружество е следния:
офис администриране, подпомагане на управленската дейност, както и всяка друга
дейност, незабранена от законите на страната.
От постъпило по делото писмо от ************* /л. 183/ се установява, че
лицето М.Р.К. е майка на ищеца Р. В. Ц., а лицето В.Р.Б. – негова леля.
От представените по делото електронни съобщения /л. 160 и сл./ се установява,
че от представител на фирма *********** до управителя на свързано с ответника
юридическо лице – ************** във връзка с извършвана проверка за конфликт на
интереси е изпратено на 30.01.2025 г. в 16.38 ч. електронно съобщение, съдържащо
искане за предоставяне на информация относно трудовата ангажираност на ищеца Р. В.
Ц. с ************** и ************
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Л.Л. във
връзка с установяване на обстоятелствата около извършване на процесните
нарушения.
От показанията на св. Л., намиращ се в служебни отношения с ответника в
качеството си на съдружник в правна кантора ***********, занимаваща се с
обслужване на корпоративни клиенти, се установява, че на 08.01.2025 г. посредством
видеоконферентен разговор с ищеца и трето лице – И. К. била осъществена
консултация, свързана с оказване на правна помощ за изграждане на правен и
финансов модел на регулиране на отношения между дружество в *** и българско
дружество, както и определяне на подходяща структура за привличането на външен
инвеститор, т.е. уреждане на собствеността от дружеството в *** и ********** и във
връзка с изготвяне на договор за услуги между двете дружества, който да отговарят и
на условията за трансферно ценообразуване, тъй като между двете дружества се
очаквало да има свързаност. Бизнесът, с който двамата се занимавали, бил описан
накратко като извършване на посреднически услуги във връзка с превоз на автомобили
на територията на ***. По време на разговора било споменато името ********.
Свидетелят изяснява, че винаги преди кантората да встъпи във формални
взаимоотношения с клиент се извършва проверка на публично достъпна информация
относно самото юридическо лице и свързаните с него физически лица. При
4
осъществяване на тази проверка в края на месец януари 2025 г. се установило, че
ищецът е служител на ответното дружество, поради което и на 30.01.2025 г.
последното било уведомено за наличието на конфликт на интереси.
Съгласно заключението по приетата съдебна счетоводна експертиза, брутното
трудово възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца е в размер на 1 630,20 лв., с оглед на което дължимото обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ се остойностява на сумата от 9 784,42 лв. Вещото лице изяснява, че при
включване на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, който
за месец декември 2024 г. – последният отработен месец преди месеца на прекратяване
на трудовото правоотношение, е 69 часа или 96,57 лв., размерът на брутното трудово
възнаграждение се изменя на 1 726,77 лв. В този вариант експертът определя размера
на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на сумата от 10 364,03 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във
вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на
работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание
уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на
давностните срокове, както и наказанието да е съответно на нарушението, като за тях
съдът не следи служебно, а извършва проверка на база релевираните от ищеца доводи
в тази насока, при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес. В
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася
само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението.
Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно
задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване. / така решение № 167 от 30.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК).
Следователно с оглед конкретните наведени доводи на ищеца основателността на
иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки относно
спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за
ангажиране на дисциплинарната отговорност за вмененото дисциплинарно нарушение,
чието установяване е в тежест на ответника: че преди налагане на дисциплинарното
наказание е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; че
заповедта съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ относно индивидуализация на
нарушението; че ищецът е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина.
На първо място, разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ установява задължението за
изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя на трудовата
дисциплина, като съществен елемент на дисциплинарната процедура. Непоискването
на обяснения е въздигнато от закона в абсолютно отменително основание – чл. 193, ал.
2 КТ. Неизвършването на действието прави незаконно дисциплинарното наказание
само на формално основание и тъкмо поради това законът повелява на съда да не
разглежда спора по същество и го задължава да отмени дисциплинарното наказание,
5
поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички
обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита
на работника.
Последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 307 от 24.06.2011
г. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 г., ІV г. о., ГК, решение № 49 от 08.02.2011 г. на ВКС
по гр. дело № 824/2010 г., ІV г. о., ГК, решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр.
дело № 68/2009 г., III г. о., ГК, решение № 137 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. дело №
20/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 272 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. дело № 145/2014
г., ІV г. о., ГК, решение № 254 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 7086/2013 г., ІV г.
о., ГК, решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2943/2016 г., ІІІ г. о., ГК,
приема, че при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална
процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки
целите на чл. 193, ал. 1 КТ – работникът или служителят да има възможност да изложи
пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните
дисциплинарни нарушения, а работодателят да прецени всички обстоятелства. Дали на
работника е дадена реална възможност да даде обяснения, при това по отношение на
всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали налагане на оспорвано
дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен
случай – отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от
определени справки, проверка на документи и пр.
В конкретиката на настоящия случай се налага извод, че ищецът е бил поставен в
невъзможност да даде обяснения непосредствено след поискването им по следните
съображения. На първо място, в искането на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ
деянията са индивидуализирани по период на извършване – от юли 2024 г. до януари
2025 г., който признак свидетелства за многобройност на нарушенията, осъществявани
в един сравнително дълъг времеви отрязък. Същевременно, липсват други
отличителни признаци от обективен характер на деянията, подведени от работодателя
под хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието предприятието и
разпространяване на поверителни за него сведения, а именно: какъв е техния брой,
каква по съдържание информация е била споделена, защо е охарактеризирана като
поверителна и по какъв начин е била оповестена. В действителност, е допустимо както
в искането на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, така и в заповед за налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 195 КТ работодателят да препраща към други
документи, в които нарушенията са установени и уточнени и които са станали
достояние на работника или служителя, но настоящият случай не е такъв. В
приложеното съобщение за нарушение и покана за предоставяне на обяснения от
30.01.2025 г. действията на ищеца са оценени като нарушение на сключеното между
страните в производството Споразумението за конфиденциалност, неразкрИ.е на
информация, непривличане на служители и клиенти и неизвършване на конкурентна
дейност от 29.03.2022 г., което, макар и известно на ищеца, не съставлява акт на
работодателя, установяващ конкретни нарушения на трудовата дисциплина, а
регламентира понятието „поверителна информация“ по обстоен, но неизчерпателен
начин, както и задължения за нейното съхраняване и опазване. Съчетанието на
посочените обстоятелства води до еднозначен извод, че определеният от работодателя
срок за изслушване на ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ – незабавно, е неразумен и
недостатъчен дисциплинарно уличеният да се ориентира във фактите, след което да
изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена
форма, съответно и да изрази субективното си отношение към нарушенията. В този
смисъл на ищеца не е била осигурена реална възможност да реализира единственото
си в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита – обясненията по чл.
193 КТ, поради което отказът му не попада в хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ.
6
С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваната заповед е
незаконосъобразно издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание
работодателят не е спазил императивните изисквания на чл. 193 ГПК. При така
констатираното формално основание за отмяна на уволнението, доводите на ищеца по
същество на спора не подлежат на обсъждане, съобразно чл. 193, ал. 2 КТ.
Независимо от горното, за пълнота на изложението е необходимо да се упомене,
че оспорваната в настоящото производство уволнителна заповед не съдържа всички
необходими реквизити по чл. 195 КТ, а именно описание на нарушението по разбираем
начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в
съдебното производство по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Съществено
изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките
обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
Мотивите, свързани с осъществяване на посоченото в заповедта основание за
уволнение, трябва да бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях
съдът може да провери осъществени ли са в обективната действителност релевантните
за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на
посоченото от работодателя основание. В оспорената заповед № 1/30.01.2025 г. не се
съдържат отличителни признаци от обективен характер на вменените на ищеца
нарушения на трудовата дисциплина, по изложените вече мотиви, като дори не е
посочен времевия период от юли 2024 г. до януари 2025 г., съдържащ се в искането на
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Съобразно константната практика на
върховната инстанция, обективирана в решение № 122 от 27.05.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 975/2012 г., III г. о., ГК, решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1208/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 30 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 388/2011 г.,
III г. о., ГК, решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., ГК,
решение № 376 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г., III г. о., ГК, решение №
201 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 38/2009 г., IV г. о., ГК, дисциплинарните
нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ на работодателя,
посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на
наказаното лице, т. е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1
КТ, когато препраща към конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено
нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. Настоящия
случай обаче не е такъв, съобразно вече изложените по-горе съображения.
Предвид горните изводи, предявеният конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание „уволнение“, извършено със Заповед № 1/30.01.2025 г., подписана от
управителя на ************** – Д.М., е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието
на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357,
ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и предвид безсрочния характер на процесното трудово
правоотношение, конститутивният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност при ответника, следва да се уважи като основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка с уволнението е останал без работа за
процесния период, поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на
7
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението.
В случая, атакуваното уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно.
Обстоятелството, че ищецът е останал без работа за периода от 31.01.2025 г. до
30.07.2025 г., се установява и от приетите като писмени доказателства по делото –
заверен препис извадка от трудова книжка на ищеца /л. 164 и сл./ и справка от НАП за
актуално състояние на действащи трудови договори /л. 194 и сл./. По делото не бяха
ангажирани доказателства, от които да може да бъде изведен еднозначен извод, че за
исковия период работникът е получавал доходи от труд, поради което фактът на
принудителната безработица следва да се счита установен. В брутното трудово
възнаграждение, което служи за база при определяне обезщетението по чл. 225, ал. 1
КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор. Не се включва допълнителното
възнаграждение за нощен труд поради непостоянния характер на същото. В този
смисъл и съобразно изслушаното и прието заключение на допуснатата по делото
съдебна счетоводна експертиза, което съдът кредитира като изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно, размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълен отработен месец възлиза на сумата от 1 630,20 лв., като за
шестте месеца, през които ищецът е останал без работа, размерът на дължимото
обезщетение се остойностява на сумата от 9 784,42 лв.
При тези констатации съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да се уважи за целия предявен размер.
По отговорността за разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането
на деловодни разноски разполага единствено ищеца. Същият е претендирал такива и е
представил доказателство за извършени разноски в размер на 3000 лв. за платено
адвокатско възнаграждение. Ето защо разноските подлежат на присъждане в пълен
размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 551,38 лв. (по 80 лв. по исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ и 391,38 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, , вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ уволнението на Р. В. Ц., ЕГН **********, извършено
със Заповед № 1/30.01.2025 г., подписана от управителя на ************** – Д.М., с
която на основание чл. 195, ал. 1 КТ, вр. чл. 186, чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо и
трето, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Р. В. Ц., ЕГН **********,
на заеманата до уволнението длъжност „специалист продажби“ при **************,
ЕИК ************.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ************, да заплати на Р. В. Ц., ЕГН
8
**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 9784,42
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 31.01.2025 г. до 30.07.2025 г., ведно със законната лихва за
периода от 21.02.2025 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **************, ЕИК ************,
да заплати на Р. В. Ц., ЕГН **********, сумата от 3000 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ***************, ЕИК ************,
да заплати по сметка на СРС сумата от 551,38 лв. – държавна такса за разглеждане на
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9