№ 20878
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110160186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 133156 от 14.04.2025г. от ищеца П. И. Х., с която се иска
постановеното по делото съдебно решение № 5982 от 03.04.2025г. да бъде изменено в частта
за разноските, като присъденото в полза на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение бъде намалено до размера от 1,68 лева. Изложени са съображения, че от
определения от съда размер за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал. 8 ГПК от 100,00
лева следва да бъде присъдена на ответника сумата от 1,68 лева, която е съразмерна с
отхвърлената част на предявените от ищеца искове, а не пълният определен размер.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът ********* е подал писмен отговор, с който
оспорва основателността на искането на насрещната страна за изменение на решението в
частта за разноските и моли същото да бъде оставено без уважение.
Постъпила е и молба с вх. № 138452 от 17.04.2025г. от ответника *********, с която
също се иска постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските,
като бъде отменено в частта, с която в полза на адвокат Р. М. е присъдена сумата от 450 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, евентуално
определеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера на сумата от 100
лева. Изложени са съображения, че не са налице основанията по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата за оказване на безплатна адвокатска защита в полза на ищеца П. И. Х.. В тази
връзка ответникът сочи, че участието на адвокат Р. М. се свежда единствено до нейното
присъствие по време на откритото съдебно заседание, по време на което ищецът сам се е
защитавал, като процесуалният представител и ищеца освен това работели в една и съща
кантора. Цялата подготовка на защита на ищеца била извършена лично от него. Поради това
в полза на адвокат М. не следвало да се определя възнаграждение. В условията на
евентуалност, ответникът намира, че определеното от съда адвокатско възнаграждение е
прекомерно и не съответства на фактическата и правната сложност на делото, поради което
моли същото да бъде намалено.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът П. И. Х. е подал писмен отговор, с който оспорва
основателността на искането на насрещната страна за изменение на решението в частта за
разноските и моли същото да бъде оставено без уважение.
Софийски районен съд, I ГО, 27 с-в, след като обсъди доводите и исканията на
страната и доказателствата по делото, приема следното:
Двете молби по чл.248 ГПК са подадени в законоустановения срок, от легитимирани
страни, имащи право да искат изменение на решението в частта за разноските, поради което
1
се явяват процесуално допустими.
По отношение на молба с вх. № 133156 от 14.04.2025г., подадена от ищеца П. И. Х.:
Разгледана по същество, съдът намира, че молбата на П. И. Х. по чл.248 ГПК е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая общият размер на
предявените от ищеца искове възлиза на 6862,34 лева и същите са уважени до размера на
сумата от 6747,34 лева, като са отхвърлени са сумата от 115,00 лева, т.е. именно с тази сума
следва да бъде съобразявана основателността на претенцията на ответника за присъждане на
разноски. В чл.78, ал.8 ГПК е предвидено, че в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Видно е от
мотивите на съдебното решение, че съдът е определил, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение в полза на ответника е в размер на 100 лева, но е пропуснал от така
определения размер да определи каква сума се следва на ответника по съразмерност,
съобразно правилото на чл.78, ал.3 ГПК. При това положение, по съразмерност и с оглед
отхвърлената част на предявените от ищеца искове, възлизаща на сумата от 115,00 лева, в
полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,68 лева. В този
смисъл искането по чл.248 ГПК се явява основателно и съдебното решение следва да бъде
изменено в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата над размера от 1,68 лева до размера на сумата от 100,00 лева.
По отношение на молба с вх. № 138452 от 17.04.2025г., подадена от ответника
*********:
Разгледана по същество, съдът намира, че молбата на ********* по чл.248 ГПК е
частично основателна по следните съображения:
Хипотезите, в които адвокат може да предоставя безплатна адвокатска помощ, се
предвидени в разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗА: 1) на лица, които имат право на издръжка; 2)
на материално затруднени лица; 3) роднини, близки или на друг юрист, като в ал.2 се
посочва, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, като съдът е посочил в решението си, че не е
обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения (така Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22), а
следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, размера на
предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на
производството. В настоящия случай съдът е приел за основателен предявения от ищеца иск
по чл.124, ал.1 ГПК, както и за частично основателен иска по чл.439 ГПК, поради което в
тежест на ответника ********* е възникнала отговорност по общите правила на чл.78 ГПК
да заплати сторените в производството разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита.
Съдът е запознат с противоречивата практика на ВКС по въпроса дали решаващата
инстанция има право на преценка налице ли са обстоятелствата за предоставяне на
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено
искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите
се и не подлежат на проверка от съда. Въпреки това, районният съд споделя практиката на
ВКС, съгласно определение № 1738 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 1522/2023 г., г. к., ІІ г. о. на
ВКС, в което е разяснено, че за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в
2
който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. В посочената норма липсва изискване клиентът
да доказва наличието на някое от основанията при сключването на договора за правна
помощ, респ. не е уредено правомощие на адвоката да извършва проверка на
действителното материално положение на последния. Не е предвидена и възможност в ГПК
или ЗА насрещната страна да оспорва наличието на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА,
което оспорване би довело до „процес в процеса“; не е ясно кога тя би могла да стори това,
важат ли сроковете и преклузиите на ГПК, чия е доказателствената тежест. Правото на
адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36,
ал. 1 ЗА и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2
ЗА за присъждането му.
Липсата на необходимост от страна на съда да преценява и страната да доказва, че е
налице някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА е потвърдена и в определение № 60227 от
03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1954/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС. Достатъчно е да се представи
договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни отношения
между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при
освобождаване от публични държавни вземания по чл. 83 от ГПК.
В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие от
10.10.2024г., сключен между ищеца П. И. Х. и адвокат Р. М., видно от който страните са
уговорили на клиента да бъде предоставена безплатна адвокатска защита на основание
чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК е счетен за основателен, а искът по
чл.439 ГПК – за частично основателен, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение да заплати сторените в производството разноски, в т.ч. и на основание чл.38,
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждание в полза на адвокат Р. М.. Определеният глобален размер
на адвокатското възнаграждение от 450 лева според съда съответства на фактическата и
правната сложност на делото, с каквито същото не се отличава, като следва да се има
предвид, че така определеният размер е по – нисък от размерите, посочени в Наредба №
1/2004г.
Независимо от изложеното, съдът посочи по – горе, че разноските по делото се
присъждат по съразмерност, като по отношение на ищеца намира приложение разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК, сочеща, че разноските се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. След като е определил справедлив глобален размер на адвокатското
възнаграждение в полза на адвокат Р. М., съдът е пропуснал да определи каква сума от него
следва да бъде заплатена от ответника, съразмерно на уважената част на предявените
искове. С оглед уважената част на предявените от ищеца искове, възлизаща на сумата от
6747,34 лева, в полза на адвокат Р. М. се следва възнаграждание за оказана безплатна
адвокатска защита в размер на 442,45 лева. Съдебното решение следва да бъде изменено в
частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
адвокат Р. М. сумата над размера от 442,45 лева до размера на сумата от 450,00 лева. До този
размер молбата на ********* е основателна, като в останалата част следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 5982 от 03.04.2025г. по гр.дело № 60186/2024г. по описа на СРС,
27 състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която П. И. Х., ЕГН
**********, е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на *********, ЕИК *******,
сумата над размера от 1,68 лева до размера на сумата от 100,00 лева, представляваща
3
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като го ОТМЕНЯ и в частта, с която
*********, ЕИК *******, е осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.1
ГПК на адвокат Р. М. от САК сумата над размера от 442,45 лева до размера на сумата от
450,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца по исковете - П. И. Х. в производството пред Софийски районен съд, 27 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК с вх. № 138452 от 17.04.2025г.,
подадена от ответника *********, в останалата част.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4