РЕШЕНИЕ
№267
гр.
Велинград, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова Гр.дело
№ 519, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за делба с правно
основание чл. 34 ЗС от Г.В.Б. с ЕГН **********,*** против Л.В.Б., с ЕГН: **********,***, с искане да бъде допуснат до делба
съсобственият между страните недвижим имот, представляващ: втори жилищен етаж от двуетажна
масивна къща, построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал
№ 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на
АГКК, при
граници и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III,
пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2
ид. част от мазето и тавана и ½ идеална част от УПИ XXIX / двадесет и девети / отреден за имот № 3539 от кв. 180 по
плана на град Велинград, при граници и съседи - Л. и Г. Б. , Ф.Б., П.П. и улица
и съседи по скица - от север УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III пл. №
3540, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, при квоти на собственост - по 1 /2
ид. част за всеки от съделителите.
Ищецът Г.В.Б. излага, че с ответника са съсобственици
на процесния недвижим имот, а съсобствеността върху същия е възникнала по
следния начин. Съгласно договор за покупко- продажба на недвижим имот
28.12.1974 г., обективиран в нотариален акт № 460, том II,
дело № 961 от 28.12.1974 г., А.В.Б. е придобила собствеността върху делбения имот. Страните по делото са братя на
покойната А.В.Б., починала на 02.11.2017 г.. Излага се, че с ответника не може да се постигне съгласие относно
прекратяване на съсобствеността, поради което се моли процесните недвижими
имоти да бъде допуснати до съдебна делба при квоти по 1/2 идеални части за всеки от съделителите.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника Л.В.Б. с изразено
становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба при
заявените квоти по отношение на недвижимия имот, представляващ УПИ. Твърди се, че искът за делба на описания
жилищен етаж е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като ответникът е
негов едноличен собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност. В тази насока се поддържа, че ответникът е започнал да упражнява
давностно владение по отношение на жилищния етаж през 2000 г, което е
продължава и до настоящия момент. Твърди се, че наследодателката живяла в
процесното жилище до 1998 г., когато го напуснала. Така през 2000 г. ответникът
установил своя фактическа власт върху жилищния етаж с намерение за едноличното
му своене, като макар да не го ползвал физически, предприел действия за
осуетяване достъпа на всяко друго лице до него. Твърди се, че тази фактическа
власт била явно манифестирана от ответника пред наследодателката Боснева през
2005 г., когато ответникът осуетил намерението й да се върне и заживее в този
имот. Сочи се, че ответникът й предоставил първия етаж от жилищната сграда,
който междувременно бил придобил, чрез договор за покупко- продажба през 2004
г.. Излага се, че през 2007 г., докато сестра му живеела в собствения му първи
жилищен етаж от процесната сграда, с нейно знание започнал ремонт на нейния етаж,
който продължил с прекъсвания до 2009 г.. Излага, че това фактическо положение
продължило до нейната смърт през 2017 г., като до този момент осуетявал нейния
достъп до този етаж. Прави искане на основание чл. 341, ал. 2 ГПК да бъдат
включени в наследствената маса и други имоти, а именно УПИ XXVII, пл.
№ 3538, в кв. 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед №
300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи ПИ 501.3539, ПИ
501.3536, ПИ 501.9579 и улица, ГАРАЖ, построен в УПИ XXVII, пл. № 3538, в кв. 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед №
300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи ПИ 501.3539, ПИ
501.3536, ПИ 501.9579 и улица, както и ПАЯНТОВА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА,
с площ от 27 кв. м., построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл. №3539, в
квартал № 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202
г. на АГКК, при граници и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от
изток УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542,
при квоти по ½ идеална част за всеки. Ангажира доказателства.
С протоколно определение от 11.06.2019
г. по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената маса е включен и следния имот: ГАРАЖ, построен в УПИ XXVII, пл. № 3538, в кв. 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед №
300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи ПИ 501.3539, ПИ
501.3536, ПИ 501.9579 и улица.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за наследници изх.- № 3923 от 06.11.2017 г. се установява, че лицето А.В.Б., ЕГН: **********,
е починала на 02.11.2017 г., като след смъртта си е оставила следните
наследници по закон- Г.В.Б.,
ЕГН **********- брат и Л.В.Б., ЕГН: **********- брат.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена
се установя, че имената А.В.Б. и А.В.Б.
са на едно и също лице.
Видно от Договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 460, том II, дело № 961, от 28.12.1974 г., А.В.Б. е
придобила правото на собственост върху втория етаж от двуетажна къща, цялата
построена върху 70 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от тавана и избените
помещения, с общите части и ½ идеална част от парцел XXVII- А, имот пл. № 309, в кв.
180, състоящ се от 320 кв. м., при съседи:
улица, Ф.Б., П.П. и улица, срещу задължението да издържа В.И. Б. и съпругата му
С.Б..
От Договор за продажба на недивжим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 459 от 28.12.1974 г., том
II, дело №
960/1974 г. се установява, че В.И. Б. е
прехвърлил правото на собственост върху собствения му първи етаж от двуетажна
къща, цялата построена върху 80 кв. м., заедно с ½ идеална част от
тавана, избените помещения, заедно с общите части и1/2 идеална част от парцел XXVII, имот пл. № 310, в кв. 180, при
съседи: улица, И.Г. и И.Б. на Л.В.Б., срещу задължението да го издържа него лично и съпругата
му И.Г.Б.. От същия е видно, че В.И. Б. е прехвърлил правото на собственост
върху собствения му втори етаж от двуетажна къща, цялата построена врху 80 кв. м.,
заедна с ½ идеална част от тавана, избените помещения, заедно с общите
части и1/2 идеална част от парцел XXVII, имот пл. № 310, в кв. 180, целият с
площ от 230 кв. м., при съседи: улица, И.Г. и И.Б. на Г.В.Б., срещу
задължението да го издържа него лично и съпругата му И.Г.Б..
От Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 863 от 16.12.2004 г, том V, дело № 841, рег. № 5687 се установява, че И.Г.Б. е
прехвърла правото си на собственост на Л.В.Б. върху следния недвижим имот: ½ идеална част от
ПИ, целият с площ от 295 кв. м., находящ се в строителните граници на
населеното място, за който регулацията е приложена, означен като парцел XXIX / двадесет и девети /, пл.
№3539, в квартал № 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед №
300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, при граници на поземления имот Л. и Г. Б., Ф.Б.,
П.П. и улица, а по скица - от север УПИ
XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и от юг -
УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно
със самостоятелен обект в сграда- първи жилищен етаж от построената в подробно
описания по- горе поземлен имот жилищна сграда- къща, представляваща южната
половина от къща, построена на калкан, която е на застроена площ от 72 кв. м.,
състояща се от избен етаж, два жилищни етажа и таван, ведно с ½ идеална
част от избата и тавана и общите части.
От разпита на свидетеля Г.Н.П.-К. става ясно, че е съсед
на процесните имоти. Описва ги като къща на два етажа с четири апартамента,
като единият на втория етаж е бил собственост на ищеца, а другия на
наследодателката на страните. Свидетелят излага, че апартаментът собственост на
ответника е на първия етаж от къщата и се намира под този на ищеца. От
показанията му се установява, че А.Б. е живяла в процесния етаж от къща до
смъртта си, като същевременно е пребивавала и на първия етаж от нея, докато е
полагала грижи за майка си, а след смъртта й е поддържала чистота в него. От
разпита му става ясно още, че когато ответникът бил във Велинград винаги
отсядал в собствения му първи етаж от къщата, който се намира под този на
ищеца, като обикновено това се случвало веднъж годишно. Свидетелят излага, че
не знае Л.Б. да е имал ключ от втория етаж на къщата собствен на А.Б., нито да
е чувал от нея, че той не я допуска в него или че не може да си влезе в него, нито тя да е прекратявала ползването
му. От показанията му става ясно, че наследодателката е държала там своите
дрехи, бижута и пари. Правила му е ремонт около 5-6 години преди да почине,
както и е ремонтирала покрива на къщата, за което платила на майстори 400 лв.,
които поискала от ответника да си разделят, но той отказал. От майка си, с
която наследодателката била близка свидетелят разбрал, че А. споделила да
разполага с около 4/5 хиляди лева, които държала на етажа си, за да разплаща
текущите си задължения. Приживе тя поддържала отношения с В. Палазов, при
когото живеела известен период от време, но и през него продължавала да ползва
етажа си, като там бил багажът й, дрехите й, имала ключ от него и си влизала в
него с нейните ключове. Свидетелят сочи, че ответникът придобил първият етаж от
къщата, в която се намира етажа на наследодателката от тяхната майка след
смъртта на баща им. Той идвал епизодично във Велинград през събота и неделя,
като разполагал с ключ от него. От
разпита му се установява още, че след смъртта на А. ответникът сменил бравите и
заключил целия вход.
От разпита на свидетелката Н.Б.П.- приятелка на А.Б. от
65 години и нейна съседка, става ясно, че последната до смъртта си на
02.11.2017 г. е живяла в процесния имот, като на практика е ползвала и двата
етажа на къщата, въпреки че единствено вторият етаж бил нейна собственост.
Свидетелката излага, че тя не й е споделяла някой да й пречи да ползва втория етаж,
там стояли дрехите, парите й, отглеждала е цветя, включително и тези на
свидетелката, пили са кафе и чай, спяла на него след смъртта на майка си, а
преди това спяла на първия етаж, тъй като майка й бил неподвижна. Никой от
братята й не й е казвал, че този етаж е негов или е сменял ключа, никой не го е
заключвал или не й е разрешавал да влезе в него, никой не е давал пари за
ремонтите, които са били извършвани там. Наследодателката е правила ремонт на
етажа си, като сменила дограмата, бойлера в банята, направила навес на
терасата, подменила дюшемето в антрето с ламинат, а когато имало теч от покрива
викнала хора, които го отремонтирали. Свидетелката твърди, че А. не е имала
финансови проблеми, разполагала с пари в брой около 3000 лева за текущи
разходи- дърва, зъби и др.. Когато се е случвало да не й достигат пари е
ползвала в заем по 50-100 лв. от свидетелката, които й връщала още на следващия
ден, като не знае някой друг да й е давал пари. От разпита й става ясно, че А.
не й е споделяла ответникът да е собственик на втория етаж, но й направил
предложение да замени собствения й етаж с неговия етаж в другата половина от
къщата за да направи къща за гости, използвайки европейско финансиране, с което
предложение не била съгласна и за което го наричала „хотелиера“. Свидетелката
сочи, че за ремонтите ползвала майстори, които брат й Л. водел, тъй като той
имал строителна фирма и за не ползва непознати, а хора, на които може да се
разчита и да има контрол, тъй като така или иначе плаща за ремонта, поне да е
доверен човек. Свидетелката е категорична, че А. сама заплащала материалите и
труда за тези ремонти, но не може да каже дали е плащала директно на майсторите
или е давала парите на Л.. Последно знае, че когато били подменени улуците на
покрива, за което платила 400 лв. Л. отказал да й даде неговата половина, под
предтекст, че няма пари, което се случило малко преди да почине и от което била
силно разстроена. От показанията й се установява, че
От разпита на свидетелката Л.Б.П.- приятелка на А. от 54
г. става ясно, че наследодателката живеела в собствения й апартамент на втория
етаж от къщата, както й на първия етаж докато полагала грижи за майка си до
нейната смърт. Свидетелката твърди, че до смъртта си през м. март 2018 г. А.
живеела на първия етаж на къщата, където били вещите й, а докато В. бил жив при
него на семейни начала. От показанията й се установява, че наследодателката не
е имала финансови проблеми. Свидетелката твърди, че А. й споделила, че брат й Л.
й помагал- зареждал хладилника й, давал й пари, купувал й дърва, сменил
дограмата и плочките на етажа й, извършвал ремонти с негови средства, тъй като
имал строителна фирма. От разпита й става ясно, че около 4/5 години преди
смъртта на наследодателката свидетелката не е посещавала дома й, като последно
е влизала в къщата в деня на погребението за да я облече като е взела дрехи,
които стояли на първия етаж, затова не се е качвала на втория. Свидетелката не е
чувала Л. да казва на А., нито пък тя й е споделяла той да не я пуска на втория
или първия етаж от къщата, нито да й е забранявал да ги ползва, нито да й е
заявявал, че той е техен собственик. От разпита й става ясно, че е близка с Л.,
който я посещавал със сестра си всеки път, когато е във Велинград. Твърди, че
всяка майка, баща и сестра би се радвал да имат такъв грижовен брат и син. При
разпита на свидетелката по реда на чл. 171, ал. 3 ГПК в протокола е отбелязано
състоянието и поведението на свидетелката.
Свидетелят П.Д.П. излага, че е работник във фирмата на
ответника, знае процесния апартамент защото е работил много пъти в къщата,
която е близнак с по два апартамента от едната и другата страна. Твърди, че
работил първо в апартамент, собственост на ответника на първия етаж от ляво, а
след доста време и в двата апартамента от дясно. От разпита му става ясно, че е
обръщал прозорците в процесния имот след като дограмата е била сменена.
Свидетелят твърди, че са извършвани множество ремонтни дейности на втория етаж
от къщата, в които от една страна твърди да е участвал, а от друга да са
извършвани от други негови колеги. Твърди също, че не си спомня времето, когато
се е случило това, като веднъж излага, че е било приживе на майката на страните,
а друг път, че тя била починала. На следващо място излага, че А. живеела на
първи етаж от къщата, но я бил виждал и на втория. Поддържа, че всички ремонти
на къщата били финансирани със средства на шефа му- Л.Б., но като му свършели
пращал бригадата на обекти в гр. Пазарджик. От друга страна твърди, че в
годините при него имали много работа и изкарвали много добри пари. Сочи, че
ремонт на втория етаж от къщата е правен през 2055 г/2006 г., а от друга
страна, че продължил с месеци в периода 2005-2008 г.. Поддържа, че ремонт на
покрива е правен преди 5 г., а преди това, че е поставена настилка от теракотни
плочки на терасата, че е извършил ремонт в банята, като поставил на стените
„зеленикави“ плочки, а на пода друг цвят, но не помни, дали е слагал
гипсокартон в стаите, впоследствие твърди, че е изпълнил ремонтни дейности
единствено в банята, а останалото е извършено от други негови колеги.
От изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза се
установява, че в процесния имот е извършен вътрешен ремонт с частична замяна на
настилки, облицовки, дограми и инсталации, на двете открити тераси е положена
настилка от пердашена циментова замазка с бяла мозайка, в банята е извършен
ремонт, предстваляващ изпълнена настилка от теракот, стени с цокъл облицовани с
фаянс, таван с латекс на мазилка, водопроводна инсталация от поцинковани тръби
и санитарно обзавеждане, като не са представени строителни книжа и документи за
началото на извършените в имота строително- ремонтни дейности. От разпита на
вещото лице в съдебно заседание става ясно, че в банята са поставени фаянсови
плочки в шарено- зелено/бяло, които се произвеждат в заводи в България и могат
да престоят в складовете до 10 години, така че не може да се даде категоричен
отговор кога е извършен ремонт в нея. При огледа вещото лице е установило, че
няма липсващи или счупени плочки, здрави са, променяна е водопроводната
инсталация, която е скрита зад облицовката по стените, на двете тераси е
положена пердашена циментова замазка и не са поставени плочки, стените по
всички стаи са с извършена мазилка върху която е положен латекс и няма положен
гипсокартон.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът за делба по чл. 34 от ЗН има за предмет прекратяването на съществуваща между
страните съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите
на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да
установи по безспорен начин съществуването на съсобственост между страните на
посочените в исковата молба основания относно процесния недвижим имот, както и
всеки един от елементите, подлежащи на доказване в първата фаза на делбата, а
именно по отношение на кой имот/ вещ, между кои страни и при какви квоти от
правото на собственост, следва да се допусне делбата.
Не се спори, а и от приетото удостоверение за наследници се установява, че ищецът Г.В.Б. и
ответникът Л.В.Б., са наследници по закон на А.В.Б.,
починала на 02.11.2017 г..
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства- нотариален акт № 460, том II, дело № 961, от
28.12.1974 г., се установява, че наследодателката на страните А.В.Б. е
придобила правото на собственост върху втори жилищен етаж от
двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл. №3539,
в квартал № 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед №
300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, при граници и съседи по скица - от север УПИ
XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и от юг -
УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2 ид. част от мазето и тавана и ½
идеална част от УПИ XXIX / двадесет и девети / отреден за имот № 3539 от кв.
180 по плана на град Велинград, при граници и съседи - Л. и Г. Б. , Ф.Б., П.П.
и улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III
пл. № 3540, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI.
Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по
равни части. В конкретния случай видно от представеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че наследодателката е оставила двама братя.
Следователно на всеки от наследниците по закон- общо двама, по силата на
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗН се припада по 1/2 ид. ч. от наследството на
наследодателката А.В.Б. или за Г.В.Б. - 1/2 ид. ч. и за Л.В.Б. - 1/2 ид. ч. от процесните втори жилищен етаж и
½ идеална част от УПИ (доколкото останалата ½
ид. ч. не е предмет на настоящото производство).
По възражението на ответника Л.Б. по см. на чл. 79 ЗС
Придобивната давност е оригинерен придобивен способ и за
настъпването на последиците ѝ е необходимо да се осъществи фактическия
състав, посочен в нормата на чл. 79 ЗС. Съгласно постановките на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, в хипотеза, при която се завладява (т.е.
установява се фактическа власт при липса на основание) чужд имот, не се изисква
наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а
единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно (не по
скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. В такива
случаи според презумпцията на чл. 69
ЗС се
предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.е.
има качеството на владелец, поради което за придобиването на имота по давност в
този случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за
своене спрямо собственика, тъй като още от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане.
Владението представлява упражняване на фактическа
власт върху една вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя
- чл. 68,
ал. 1 ЗС. Една от
най-важните последици на упражняваното владение е възможността да се придобие
собствеността върху вещта с изтичането сроковете по чл. 79 ЗС. Владението на чужда вещ, като фактическо състояние
по см. на чл. 68,
ал. 1 ЗС предполага
упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за своене т. е.
упражняване на фактическата власт със съзнанието, че вещта е негова. Когато
фактическата власт се упражнява по силата на нищожно правно основание или при
липса на такова, същото е недобросъвестно.
Съобразно правната теория и практика владението се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта, и субективен - намерението да се държи вещта като своя.
Освен това владението трябва да е явно, спокойно, несъмнено. Намерението на
владелеца да държи вещта като своя се изявява чрез извършваните от него
действия, които по съдържание и обем трябва да съответстват на правото на
собственост /или на друго вещно право/ върху вещта. Тези действия трябва да са
от такъв характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за
собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ. Когато фактическата
власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за владението,
в т.ч. и за собственика на имота, владението е явно.
За да се приеме, че е налице придобиване на право
на собственост, съгласно чл. 79,
ал. 1 ЗС, изискващо
непрекъснато владение върху недвижимия имот в продължение на десет години,
следва безспорно да бъде установено упражняване на фактическа власт върху имота
от страна на ответника, към кой момент е настъпила, както и дали е налице за
този период намерение у него за своенето му.
По делото не се твърди, нито установява от
събраните гласни и писмени доказателства ответникът Л.Б. да е установил
фактическа власт върху процесния етаж от къща лично. От събраните гласни
доказателства, чрез разпита на всички свидетели по делото не се установи
ответникът да е установил фактическа власт върху него и чрез другиго. От
разпита на свидетелите Г.Н.П.-К., Н.Б.П. и Л.Б.П. безспорно се установи, че ответникът в никой
момент не е предприемал действия, които да пречат на наследодателката да ползва
процесния имот, нито да е заявявал, че той е негов собственик, да й е отказвал
да я допусне в него или да й даде ключ. От показанията на същите свидетели се
установява, че служители на строителната фирма на ответника са извършвали
ремонти в него, но не се установи с категоричност, че това е станало в израз на
намерението на ответника да го поддържа като свой. На следващо място не се
установи и датата, на която са извършени ремонтите и следователно би могло да
се приеме, че е налице начало на течението на срока за придобиване по давност
на имота. Налице е противоречие в показанията на разпитаните свидетели по отношение
на това с чий средства са извършени ремонти, като могат да се обособят две
групи- едната, която твърди, че това е станало със собствени средства на
наследодателката и друга, която твърди, че това е станало със средства на
ответника. Съдът дава вяра на първата група свидетелски показания- Г.Н.П.-К. и Н.Б.П.,
тъй като ги намира за по- пълни, последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, в съответствие с останалия доказателствен материал (СТЕ). Съдът намира, че показанията
на свидетеля П.Д.П. следва да бъдат преценявани при съобразяване разпоредбата
на чл. 172 ГПК и обстоятелството, че той все още е в трудово правоотношение с
ответника, отделно от това ги намира за вътрешно противоречиви, непоследователни,
непълни, необективни и противоречащи на останалите доказателства по делото, а
именно изслушаната съдебно- техническа експертиза, поради което не ги
кредитира. Показанията на свидетелката Л.Б.П., която твърди, че ремонтите в
процесния недвижим имот са извършени със средства на ответника, дори и да бъдат
кредитирани в тази част, не могат да обосноват извод за наличие на предприети
от негова страна действия, които сочат на това, че той счита себе си за
собственик и отрича правата на наследодателката, а по- скоро следва да бъдат
разбирани в смисъл, че той като грижовен брат е помогнал на своята сестра, в
този смисъл свидетелката в показанията си твърди „всяка майка, баща и сестра би
се радвал да имат такъв грижовен брат и син“. От приетите по делото писмени
доказателства установяващи закупуване на материали за извършване на строително-
ремонтни работи не може да се направи категоричен извод, че това е станало със
средства на ответника, от една страна, защото от свидетелските показания се установи,
че именно на неговата фирма е било възлагано извършването им, а от друга тъй
като това, че те са в негово държане не означава той да ги е заплатил с лични
средства.
За пълнота следва да се
посочи, че не само не е установен обективният елемент от фактическия състав на
възражението за придобиване
на право на собственост върху процесния недвижим имот по давност, но е оборена
и презумпцията за наличие на субективния. От показанията на свидетелката Н.Б.П. става ясно, че
ответникът е предлагал на А.Б. да извършат замяна помежду си, като той й
прехвърли собствения му първи жилищен етаж от къщата близнак, а тя процесния.
От тук може да се направи обоснован извод, че към този момент ответникът не е
считал себе си за негов собственик и у него е липсвало намерение за своенето
му. По делото не се установява на коя дата е отправено това предложение, но при
съобразяване обстоятелството, че ответникът при формулирането му е имал
намерение да използва европейски средства за превръщането на къщата в такава за
гости, както и, че Република България е приета за пълноправен член на
Европейския съюз, считано от 01.01.2007 г., което е ноторно известно, то следва
да се приеме, че най- рано след тази дата той би могъл да претендира в негова
полза да е започнала да тече в негова полза придобивна давност. Ето защо съдът
намира, че твърдението в отговора на исковата молба за установяване на фактическа
власт върху жилищния етаж с намерение за едноличното му своене от ответника още
през 2000 г. е недоказано.
При съобразяване всичко изложено до тук съдът
намира, че по делото остана недоказано ответникът да е осъществил непрекъснато
владение върху недвижимия имот в продължение на десет години, а още по- малко
то да е постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, поради което възражението му
за придобиване по давност на правото на собственост върху процесния етаж от
къща като недоказано следва да бъде отхвърлено.
Безспорно се установява от събраните писмени
доказателства- нотариален акт № 459 от 28.12.1974 г., том II, дело № 960/1974 г., че страните по делото са
съсобственици при равни права на следния недвижим имот: УПИ
XXVII, пл. № 3538, в кв. 180, по КК на гр. Велинград, одобрен
със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, с площ от 259 кв.м., при съседи ПИ
501.3539, ПИ 501.3536, ПИ 501.9579 и улица, като не е спорно между тях
обстоятелството, че в същият е построен процесният гараж. По силата
на чл. 92 ЗС той представлява приращение, поради което собствениците
на земята са станали и собственици на постройката, доколкото по делото нито се
твърди, нито се доказва титулярите на
права върху земята да са се разпоредили с това тяхно право. Ето защо при
съобразяване събраните по делото и обсъдени по- горе писмени доказателства следва
да се приеме, че по отношение на процесния гараж ищецът Г.В.Б. разполага с права в размер на - 1/2 ид. ч. и ответникът Л.В.Б. разполага с - 1/2 ид. ч..
Предвид горните съображения съдът намира, че искът за
делба по отношение на описаните в исковата молба и приети с протоколно
определение недвижими имоти е основателен, поради което следва да бъде
допуснато извършването на съдебна делба между Г.В.Б. и Л.В.Б., при квоти по ½ идеална част за всеки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и
Л.В.Б., ЕГН: **********,***,
на следния недвижим имот: втори
жилищен етаж от
двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл. №3539,
в квартал № 180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед №
300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, при граници и съседи по скица - от север УПИ
XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и от юг -
УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2 ид. част от мазето и тавана ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 ид.ч. за Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и
Л.В.Б., ЕГН: **********,***,
на следния недвижим имот: ½ идеална част от УПИ XXIX / двадесет
и девети / отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град Велинград, при
граници и съседи - Л. и Г. Б. , Ф.Б., П.П. и улица и съседи по скица - от север
УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III пл. № 3540, от запад - улица и от юг -
УПИ XXVI, ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 ид.ч. за Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г.В.Б., ЕГН **********,*** и
Л.В.Б., ЕГН: **********,***,
на следния недвижим имот: : ГАРАЖ, построен в УПИ XXVII, пл. № 3538, в кв. 180, по КК
на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, с площ
от 259 кв.м., при съседи ПИ 501.3539, ПИ 501.3536, ПИ 501.9579 и улица, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 ид.ч. за Г.В.Б. и 1/2 ид.ч. за Л.В.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА