Р Е Ш Е Н И Е №
261913
гр. Пловдив, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на десети
юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4689 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от „Групама Застраховане“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А
против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която
е предявен иск с правно основание
чл.410, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 208,41 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения л.а. „ ***“ рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско
Престиж” по застрахователна полица № *** за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато при движение в ***, близо до № 17 лекият автомобил, е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, както и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2020 г. до оконачателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
Ищцовото
дружество твърди, че на *** г. при движение по ***, близо до № 17 „ ***“ рег. № *** е преминал през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно,
в резултат на което настъпили увреждания по автомобила. Твърди се също така, че
при настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил имал валидна
имуществена застраховка „Каско Престиж“ в
ищцовото дружество със срок на действие от 29.12.2018 г. до 28.12.2019
г. Посочва се, че поради това след
постъпване на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е
образувана щета, като е извършен опис и оценка на вредите по лекия автомобил
и е изготвен снимков материал. Застрахователят е определил обезщетение в
размер от 196,67 лв., като за ликвидационни нужди по щетата са направени и
обичайни ликвидационни разноски в размер от 11,74 лв. Общият размер на вредите
се сочи, че е 208,41 лв. Твърди се наличие на причинно – следствена връзка
между попадането в дупката и причинените вреди. В тази връзка се посочва, че
общината съгласно чл. 29 от ЗП следва да поддържа пътищата, съобразно
транспортното им значение, изискванията
на движението и опазването на околната среда. Цитират се законови разпоредби в
подкрепа на становището, че ответната община е отговорна за поддържането на
пътя в изправно състояние. Твърди се, че с изплащане на обезщетението на
основание чл.410, ал.1, т.2 и т.3 от КЗ ищцовото дружество встъпило в правата
на застрахованото лице против Община Пловдив, която на основание чл.31 от ЗП
отговаря за ремонта и поддържането на ***
в гр. П.. Твърди се, че ответната Община, в качеството й на Администрация,
стопанисваща процесния път, не била изпълнила задълженията си по чл.3, ал.1 и
ал.2 и чл.167, ал.1, изр.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, да го поддържа в изправност,
съответно да сигнализира неизправните участъци по него, в резултат на което
били настъпили материални щети по застрахования лек автомобил. Посочва се,
че е уведомила общината за заплащане на
регресната претенция, като с писмо от 11.11.2019 г. изрично е отказано то да се
заплати. Моли за осъждане на ответника
да заплати съответната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. Твърди се, че не са
налице предпоставки за деликтна отговорност. Оспорва се механизмът на
произшествието и наличието на причинна връзка с настъпилите щети Прави се възражение за съпричиняване на
произшествието от водача на лекия автомобил, тъй като се счита, че той не бил
съобразил скоростта си или не е предприел маневра, с която да избегне
повредата. Оспорва и претенцията за
ликвидационни разноски. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото
имущество и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, а именно: застрахователна
полица № *** с валидност от 29.12.2018 г. до 28.12.2019 г., която е действала
към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени
вреди, която
въпреки, че не е подписана поражда действие.
В съдебната практика се приема, че въпреки формалността
на застрахователния договор, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.
293, ал.3 от ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността,
ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението, като следва да се има предвид, че това оспорване следва да е
налице към момента на извършването му. По този въпрос е налице и задължителна
съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на
ОСГТК на ВКС, а именно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
50/25.04.2012г. по т.д.№ 95/2011г. на ІІ т. о., в което е прието, че:
"Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската
сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между
търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните, като нищожността, при неспазване на изискването за
форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез
разпоредбата на чл.293, ал. 3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението”, както и решение № 115/23.07.2013г.
по т.д.№ 348/2012г., І т.о. и др.
В случая от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че застрахованият е подал заявление за щета, като му е изплатено
определеното застрахователно обезщетение, поради и което съдът приема, че е
налице действително правоотношение по сключения договор за застраховка.
От приетия по делото протокол за ПТП се установява,
че на *** г., около 15,30 часа в гр. П., *** е настъпило ПТП С.С. – водач на
процесното МПС л.а. марка „***“ , с ДК № *** при движение е попаднал в дупка на пътното платно с размери 50/50 см.
и дълбочина 8 см., като вследствие на ПТП – то са настъпили материални щети по
МПС-то. Отразени са следните видими щети по МПС-то – предна дясна гума и гума с джанта. Изрично е
отразено в протокола, че ПТП-то е посетено на място.
На *** г. в
ищцовото дружество постъпило искане за
изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил от лицето, което
е управлявало автомобила С.С., която е и
собственик на същия. Описано е, че при движение на посоченото място – ***,
автомобилът е попаднал в дупка и е увредена предна дясна гума и джанта.
Въз основа на искането от застрахования е образувана преписка
по щета, като е направен опис на претенцията, в който са отразени щетите по
автомобила и е отразена увреда на предна дясна джанта за боя и за подмяна с 90
% ост. с-ст. Калкулирана е претенцията, като е определено застрахователно
обезщетение в размер от196,67 лв. Определени са и ликвидационни разходи в
размер от 11,74 лв. Сумата е изплатена
на застрахованото лице.
На 20.06.2019 г.
ищецът е изпратил на ответника регресна покана за възстановяване на заплатеното
от него застрахователно обезщетение в размер на 196,67 лв. и ликвидационни
разноски в размер от 11,74 лв. , като е предоставен 15 дневен срок от
получаване на поканата за доброволно заплащане на претендираната сума. Ответникът е изпратил отговор на поканата на
11.11.2019 г., като е посочил, че следва да предяви претенцията си по съдебен
ред, като докаже същата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. С.С.,
управлявал увреденото МПС към датата на процесното ПТП. Свидетелят посочва, че си спомня за процесното
ПТП, като сочи, че същото се е случило в индустриалната зона на Кичука, като
там и в момента е пълно с дупки. Тъй като е индустриална зона е имало паркиран
тежкотоварен автомобил – ТИР и тя не е имала възможността да избегне дупката,
защото иначе е щяло да се блъсне в тира. Минала през дупката и се спукала
гумата. Дупката не била обезопасена, както и останалите дупки в района. Слагали
се на място тръби и сега е покрито всичко с дупки. Дупката била доста голяма,
защото има постоянно движение на тирове. Св. С. се обадила на телефон 112,
описали дупката, видели я и се съставил протокол. Била спукана гумата и
изкривена джантата. Това се случило през лятото.
От разпита на св. Х.П., изготвил протокола за ПТП се
установява, че същият е съставил и подписал процесния протокол. Посочва, че
всичко отразено в протокола той го е написал и се е подписал. След като е
отбелязал размери на дупката, то ги е измерил. Снимките посочва, че се правят
от него или от колегата на мястото на ПТП-то. Посочва, че всяко число в
протокола отговоря на определени условия – дали е било сухо времето, каква е
била настилката и други неща, като то е на гърба на протокола, но се хвърля,
като свърши корицата. На самото лице се дава тази схема и застрахователите също
я имат. Не си спомня конкретния случай, като посочва, че не отбелязват скорост
на движение в протокола.
По делото е изслушано заключение на автотехническа
експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, като експертът
прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка от техническа страна между
механизма на ПТП и щетите. Определя обща стойност на вредите – части, материали
и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно –
следствена връзка с изследваното ПТП по пазарна стойност в размер от 302,40
лв. При разпита вещото лице посочва, че
в протокола за ПТП е отразена увреда, както на гумата, така и на джантата. При
описа на щетите от застрахователя е отразена увреда в джантите, като това може
да се дължи и на факта, че автомобилът е преместен и може да е нямало ясно
видимо изразени данни за такава увреда. Вещото лице установява, че джантата не
е сменена, а е ремонтирана, като стойността на ремонта на щетите, включващи
както джантата, така и гумата надвишава претенцията. В калкулацията на щетите
вещото лице е взело предвид увредените детайли съгласно протокола и е сметнало,
както ремонт на джанта, така и подмяна на гума.
Съдът кредитира изцяло заключението, като обосновано,
пълно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение
между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена
застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е
покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП. Оттук се установява и първата необходима предпоставка за
изплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото гласни доказателства, преценени
във връзка едно с друго и с оглед на писмените доказателства се установяват и
посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието. Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени
и гласни доказателства, изразява
становище за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на
произшествието и щетите. Второ, самият водач
в разпита си пред съда е
категоричен в показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по
автомобила, а и видно от уведомлението за шета е деклариран точно такъв
механизъм на събитието - дупка на пътното платно. В същото време ответникът не
установява различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това
са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и
главно доказване.
Описаната фактическа обстановка се установява, както от
събраните гласни доказателства, така и от приетия, като писмено доказателство
протокол за ПТП. По въпроса дали протоколът за ПТП като официален свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана съдебна
практика, материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.
на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012
г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП, като в него е отразено, както наличието на дупка, която е необезопасена и
необозначена, така и материалните щети по автомобила, които обстоятелства са
възприети на място от служителите на МВР.
Не се спори, че
пътят, на който се е осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив, като същият
е в границите на населеното място. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3,
ал. 1 Закон за движението по пътищата, тя е длъжна го поддържа изправен с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по
смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е препятствие на
пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с
нарочен пътен знак, (което обстоятелство се установи от разпита на св. Георгиева), който да указва на водачите да го
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от
ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което
е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и
ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната община. Налице
е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността
на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водача да
избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно и
съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек
автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
Не се установяват твърденията на ответника, че е налице
съпричиняване от страна на водача на МПС, доколкото липсват доказателства
същият да е управлявал МПС-то с несъобразена скорост и да е могъл да избегне попадането в дупката.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички
предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно
сключената имуществена застраховка, като относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, съдът кредитира изцяло приетото по делото
заключение на САТЕ, от което се установява, че един от сменените детайли не е
във връзка с просецното ПТП. С изплащане на застрахователното обезщетение на
застрахования, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу
причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410,
ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до предявения размер, който е по- малък
от установения от вещото лице, като
размер на щети, вледствие на ПТП-то.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на
законна лихва върху уважената главница.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, както
следва: сумата от 50 лв. – държавна такса, сумата от 150 лв.- разноски за САТЕ,
15 лв. – депозит за свидетел, 15 лв.- депозит за свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредба
за заплащането на правната помощ съдът определя в размер от 100 лв., като следва в полза на
ищеца да се присъдят разноски в общ
размер от 330 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на
„Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А сумата от 208,41 лв. – главница,
представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а. „ ***“ рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско
Престиж” по застрахователна полица № *** за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато при движение в ***, близо до № 17 лекият автомобил, е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, както и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 330 лв.- разноски
по делото.
Присъдените суми да се преведат
по следната банковата сметка: IBAN: ***, BIC ***, ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да
се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ