№ 1086
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500514 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на Ж. ИВ. Д. срещу
определение №1276/03.02.2022г., постановено по гр. дело №17396/21г. по
описа на ВPC, с което производството по делото е прекратено.
Жалбоподателката моли определението да бъде отменено, а делото –върнато
на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че
въпреки наличието на предходни дела, предявеният отрицателен
установителен иск не е недопустим поради силата на присъдено нещо. Това е
така, тъй като по цитираното в мотивите на съда предходно водено дело
№1654/95г. към исковата молба е представена скица не на процесния имот, а
на съседния, за който е постановено и съдебното решение, т.е. налице е
хипотеза на неизпълняемост на съдебното решение, поради невъзможен
предмет, тъй като изпълняемо право между страните не съществува, но това
не означава машинално да бъде счетено, че поради факта, че ищцата не
твърди, че има друг имот на тази улица спора да се счита, че е бил
непременно точно за процесния имот. Твърди, че съдът дори не бил дал
указания ищцата да направи твърдение дали има друг имот на тази улица,
което е възпрепятстване на достъп до правосъдие, а именно на чл.17 и чл.47
от ХАРТАТА за ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, както и
на Европейската конвенция за правата на човека. Отделно от това Съдът не
1
може да прецени без експертиза, че се касае за един и същи имот, а причина
за различието в номерата била промяната на плановете в годините, което
изобщо не отговаря на действителността. Излага, че предметът на предходно
водено между страните дело е друг имот и независимо от факта дали ищцата
притежава или не друг имот, то решението не се отнася до процесния имот,
освен това правното основание на предходно воден между страните процес е
друго, поради което не е налице пълен идентитет на страни, основание и
предмет и оттам на СПН досежно предмета и основанието на настоящото
дело. Излага, че вторият предявен иск е за прогласяване на нищожност на
нотариален акт, който е обусловен от факта за липса на законово основание за
съставянето му, както и липса на законова форма. Съгл. разп. на чл.26 от ЗЗД
нищожността е следствие на липсата на законово основание, както и на
предписана в закона форма, в случая не се търси установяване на факт, а
прогласяване на нищожност на нотариален акт за собственост. С оглед
изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение, а делото –
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Ж. Ив. Д.,
срещу Държавна предприятие „Български спортен тотализатор“, уточнена с
молба вх. №53950/29.12.2021г., в която са обективирани искания да се
признае за установено по отношение на страните, че ответникът не е
собственик на имот с идентификатор 10135.1507.744.2.4; да се отмени КНА
№150, том 34, дело №8143, рег. 11225/16.05.2006г., както и съдът да се
произнесе по първ. предявения иск за обявяване на нищожност на НА.
Ищцата твърди, че е наследник на родителите си И.И., починал на
02.05.2015г. и Д.И., починала на 09.05.2015г. В периода 1983-1987г.
родителите й са извършили строеж на пететажна сграда в имот пл. 7,
идентичен на ПИ 1756 в съсобствен имот, а именно 83кв.м.ид.ч. от дворно
място цялото от 220кв.м., без в полза на ответника да е било учредено право
на строеж. С КНА № 110/15.05.2006г. нотариусът е признал ДП Български
спортен тотализатор за собственик на недвижим имот представляващ магазин
с площ от 22,41кв.м. със сервизни помещения, заедно с 0,0588%ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в
приземния – партерен етаж на сградата построена на адрес гр. Варна,
*********** УПИ 1756 по новия КП, влязъл в сила със заповед № 300-4-
2
47/01.10.2003г., в кв. 60 на 8-ми микрорайон на гр. Варна при граници на
магазина: ул. *********, калкан, стълбищна клетка с проход, вход към нея и
граници на поземления имот: ул. *********, имоти №1750, 1753 и 1754.
Твърди се, че нотариалното удостоверяване извършено от нотариус
Дионисова е нищожно поради противоречие със закона, целящо заобикаляне
на закона и е направено при липса на право на нотариуса да го извърши-
пар.11 ЗХ, чл.5 от УП на БСТ, чл.5 и чл.15а ЗДС, чл. 576 вр. чл. 569, т. 2 ГПК.
На следващо място се сочи, че документите послужили за съставяне на акта
са нищожни, тъй като удостовереното в тях право не съществува, нито КП,
нито на място, нито по съществуващи строителни документи. Твърди, че
съгласно издадено удостоверение от ВРС, за периода 1992г. до 14.07.2021г.
няма образувани граждански дела, приключили с влезли в сила съдебни
решения по иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет- подобект /СО/
недвижим имот на адм. адрес гр. Варна, ул. ********* №7, в имот пл. № 7,
кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, идентичен с ПИ 1756, 8-ми
микрорайон на гр. Варна, по КП одобрен със заповед № 300-4-47/01.10.2003г.,
а именно тото- пункт състоящ се от едно помещение и санитарен възел с
площ от 22,40кв.м. разположен на партерен етаж на пететажна жилищна
сграда по архитектурен проект одобрен на 27.07.1983г. Посочва, че между
страните е бил воден предходно спор по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, предмет
на който обаче било правото на собственост върху магазин с площ от
22,41кв.м., находящ се в гр. Варна, *********** имот пл. № 6, кв. 60. Именно
въз основа на решението по това дело ответникът се снабдил с въпросния
КНА, чиято действителност се оспорва. Същевременно, ищцата се
легитимира като собственик на имот- тото пункт с площ от 22,40кв.м.
находящ се в сграда на адрес гр. Варна, *********** имот пл. № 7, идентичен
с ПИ 1756, което право сочи да й е признато с НА № 171/2011г. Излага, че
има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй
като през 2019г. е подала заявление за изменение на КККР за процесния имот
10135.1507.744.2.4 с искане за собственици да бъдат вписани родителите й,
но последвал отказ поради наличие на спор за материално право предвид
формалното наличие на документ за собственост легитимиращ ответника
като такъв. Твърди обаче, че имотите по НА № 110/15.05.2006г. и НА №
171/2011г. са идентични с процесния, а този по НА № 110/2006г. не е този, за
който се е водил спора по гр.д. №1654/1995г. на ВРС.
3
С обжалваното определение №1276/03.02.2022г., ВРС е прекратил
производството по гр. дело №17396/2021г. по описа на ВРС, 7-ми състав, на
основание чл.130 ГПК, като на първо място е счел, че иск за установяване
нищожност на нотариално удостоверяване е изначално недопустим, тъй като
по естеството си касае установяване на факт, които искове са допустими само
в предвидените от закона случаи, какъвто настоящия не е. /така пр. решение
по гр.д. №4909/2017г. на ВКС/. На следващо място е приел, че спорът между
същите страни по отношение на същия имот е решен с влязло в сила решение
поради което предявеният отрицателен установителен иск е недопустим на
осн. чл. 298, ал.1 ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
С исковата молба е представено съдебно удостоверение, от което е
видно, че в периода 1992г. до 14.07.2021г. няма образувани гр. дело, с пр.
осн. чл. 108 ЗС по отн. на недв. Имот тото –пункт с площ 22.40 кв.м.
На съда е служебно известно, че с влязло в сила решение №
436/02.08.1994г. по гр.д. №103/1993г. на ВКС са отхвърлени исковете на
Ж.Д., М.Ж., И.И. и Д.И., за осъждане на ДП „Български спортен тотализатор”
за предаване на ищците на владението върху тото – пункт с площ 22.40кв.м.,
разположен на партерен етаж от сграда с административен адрес гр.Варна, ул.
„*********” №7.
С влязло в сила решение от 10.01.1997г. по гр.д. №1654/1995г. на ВРС
Ж.Д., М.Ж., И.И. и Д.И. са осъдени да предадат на ДП „Български спортен
тотализатор” владението върху същия процесен обект с площ 22.40кв.м.,
разположен на партерен етаж от сграда с административен адрес гр.Варна, ул.
„*********” №7, на осн. чл.108 ЗС. Ищецът в това производство „Български
спортен тотализатор” София е установил със сила на присъдено нещо, че е
носител на вещното право на собственост на основание договор за покупка на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупка на недвижим имот,
чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело номер 3855/1978г., договор за
групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна делба от 15.02.1989г. и
двата представени като доказателства по делото и предмет на първия, третия
и четвъртия иск.
С влязло в сила решение от 20.10.2000г., постановено по гр.д.
№730/2000г. по описа на ВРС, Ж.Д., М.Ж., И.И. и Д.И. са осъдени да
възстановят в полза на ДП „Български спортен тотализатор” неправомерно
промененото състояние на същия процесен обект с площ 22.40кв.м.,
разположен на партерен етаж от сграда с административен адрес гр.Варна, ул.
„*********” №7, на осн. чл.109 ЗС.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
4
допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Следователно, с исковата молба, по която е било образувано гр. дело №
17396/21 по описа на ВРС, ищцата предявява отрицателен установителен иск,
а именно да бъде признато за установено, че ответникът ДП Български
Спортен тотализатор не е собственик на магазин с площ 22.41 кв.м., заедно с
0.0588 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
място, находящо се на приземния етаж на сграда, построена в гр. Варна ул.
********* № 7 в УПИ №1756, а с вяло в сила решение от 10.01.1997г. Ж.Д.,
М.Ж., и нейните родители са осъдени да предадат на ДП „Български спортен
тотализатор” владението върху същия процесен обект с площ 22.40кв.м.,
разположен на партерен етаж от сграда с административен адрес гр.Варна, ул.
„*********” №7, на осн. чл.108 ЗС.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост, предмет
на доказване е принадлежността на правото на собственост в полза на
ответника на твърдяното от него правно основание.
Както се посочи по-горе спорът за принадлежността на правото на
собственост върху процесния недвижи имот, представляващ магазин с площ
22. 40 кв. м., находящ се на адрес вече е установена с влязло в сила решение,
постановено между същите страни, като е прието, че ДП БСП е собственик.
Предвид което съдът намира, че производството по отрицателния
установителен иск е недопустимо на осн. чл.299 ГПК, тъй като спорът за
собственост вече е решен със сила на присъдено нещо.
Във връзка с възраженията, обективирани в частната жалба следва да се
отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 299, ал.2 ГПК, повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съдът може и е длъжен още
при подаване на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл. 130 ГПК да я
провери, и ако констатира, че предявеният иск е недопустим, да върне
същата. Именно, в изпълнение на това свое задължение, след като е
установил, че спорът вече е бил решен с влязло в сила решение, ВРС е
прекратил повторно заведеното дело служебно в какъвто смисъл е
разпоредбата на чл. 299, ал.2 ГПК. Съдът не е имал задължение да дава
указания на ищцата да посочи дали има друг имот на същата улица, тъй като
към исковата молба са представени писмени доказателства, въз основа на
5
които недвижимият имот, предмет на претенцията се индивидуализира в
достатъчна степен с площ, местонахождение, адрес, граници и т.н. Дали
недвижимият имот се посочва като магазин или тото-пункт е без правно
значение, тъй като наименованието му не сред индивидуализиращите го
белези, посочени в предходното изречение.
Няма съмнение и спор, че страните по посочените решения и тези по
сега заведеното дело са едни същи- на страната на ответника -ДП „Български
спортен тотализатор”, а ищцата участвала в производството по всички
проведени дела поради което е обвързана от същите както лично, така и в
качеството си на наследник на починалите си родители, на осн. чл. 298, ал.2
ГПК.
Във връзка с твърдението, че искът, по което е образуваното
първоинстанционното дело е различен, следва да се отбележи, че предметът
на доказване при отрицателен установителен иск и по иск с правно осн. чл.
108 ЗС съвпадат, като единствената разлика е разпределението на
доказателствената тежест между страните. Следва да се има предвид също, че
доколкото не се твърди да са настъпили нови обстоятелства досежно
собствеността, то за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск като се има предвид, че наличието на такъв е
абсолютна процесуална предпоставка за воденето на установителен иск.
Отказът на Началника на СГКК- Варна не факт, влияещ върху правото на
собственост, нито е индиция за възникнал правен интерес, тъй като
материалният спор за правото на собственост по отношение на които е
постановен отказ, вече е бил решен. Обстоятелството, че ищцата се е
снабдила с КНА за собственост по отношение на същия обект през 2011г.
също не обосновава наличието на правен интерес. Наличието на правен
интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да
докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес
при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. Съставянето на
констативен нотариален акт през 2011г. не създава право на собственост, нито
6
води до възникване на нов недвижим имот, поради което не представлява
основание за ищцата да заведе за трети път дело за собственост по отношение
на магазина с площ 22.40 кв.м., описан като тото-пункт. Ищцата няма правен
интерес от воденето на ОУИ, тъй като въпреки, че е снабдила с този КНА
след приключване на делата, посочените в същия документи за собственост
вече са били обсъдени в производството по гр. дела №103/1993г. на ВКС и
№1654/1995г. на ВРС, като с влезли в сила решения е прието, че не ищцата, а
ответникът ДП БСП е собственик на процесния обект, представляващ
магазин/тото-пункт с площ 22.41 кв.м. Възможността за оспорване на всички
официални писмени досежно правото на собственост, които са съществували
и съответно са били представени по цитираните дела е преклудирана,
съобразно процесуалните правила и срокове, установени в ГПК /отм./
Новосъздадените административни актове не създават, нито могат да
променят правото на собственост по отношение на този имот. Ако същите са
незаконосъобразни, то подлежат на обжалване от заинтересованите страни в
сроковете и по реда, установен в АПК.
По изложените съображения, съдът намира, че искът, по който е било
образувано гр. дело №17396/2021г. по описа на ВРС е идентичен с този, по
който съдът вече се е произнесъл с влезли в сила решение №436/02.08.1994г.
по гр.д. №103/1993г. на ВКС и решение от 10.01.1997г. по гр.д. №1654/1995г.
на ВРС по отношение на страните и предмета, в т.ч. спорния имот, правното
основание и петитума.
Искът за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване,
както е посочил и ВРС, е иск за установяване на факт с правно значение.
Съгласно чл. 124 ГПК, иск за установяване на съществуването или
несъществуването на факт с правно значение е допустим само в случаите,
изрично предвидени в закона. Законът урежда основанията за нищожност на
нотариалните удостоверявания, но законът не предвижда иск за установяване
на нищожност на нотариалното удостоверяване. Следователно такъв иск е
недопустим. Твърденията, които се излагат в частната жалба, а именно за
нищожност на НА поради липса на законово основание или предписаната от
закона форма, са посочени в разпоредбата на чл. 26 ЗЗД, но са основания за
нищожност на сделка, а не на нотариален акт, поради което са неприложими в
конкретния случай, тъй като НА е констативен и не обективира договор.
7
Възможно е чрез "иска за нищожност на нотариалния акт" ищецът да твърди,
че е трето лице, на което правна сфера се засяга от съставения привиден
(нищожен) титул за вещно право върху недвижим имот, като тогава
предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 537, ал. 2 ГПК,
но самостоятелно предявяване на такъв иск отделно от иск за собственост
също е недопустимо, тъй като отмяната на констативния нотариален акт,
чиято нищожност се твърди, е само законна последица от уважения иск.
Доколкото съобразно мотивите, изложение по-горе съдът приема, че
предявеният отрицателен установителен иск за собственост на недвижимия
имот е недопустим, то недопустим се явява и кумулативно съединения иск по
чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА относно същи имот, тъй като е
невъзможно същият да се води самостоятелни и отделно от иск за правата,
които обективира.
С оглед изложеното, обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно. Предвид съвпадащи изводи на двете инстанции, частната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
определение- потвърдено.
С оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1276/03.02.2022г., постановено по гр.
дело №17396/2016г. по описа на ВPC, 7-ми състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8