Решение по дело №171/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1338
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20241110200171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1338
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. Б.А
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110200171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0008209 от
23.10.2023г., издадено от В.И.К.- и.д. директор на РД "АА", София, ул.
"Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр, за нарушение на
чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, на В. И. К. ЕГН
**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000
/две хиляди/лева.
Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалваното НП. Счита същото за постановено
като неправилно и незаконосъобразно. Пледира за отмяна на оспореното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
За него се явява упълномощеният му защитник - адв. П. Й.. Защитникът
застава на тезата, че извършеното нарушение не е доказано от субективна
страна, тъй като водачът няма отношение дали фирмата собственик на ППС
има или няма лиценз. Счита, че водачът е просто изпълнител на възложеното
му по трудов договор и не му е вменено подобно задължение. Моли съда да
1
отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е
изпратена жалбата до СРС, въззиваемата страна взема становище по жалбата
и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 22.09.2023 г. около 18:40 часа в гр. София, кв. Требич, ул. Тоше
Маринков №6- Складова база, като водач на влекач Рено Т от кат. N3 с per. №
РВ **** ТВ с прикачено полуремарке Шварцмюлер Х- Серия с peг. № СВ
**** ЕВ и двете собственост на фирмата превозвач „Трионика Логистик“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив, ул. Марица №8, извършвал
международен обществен превоз на товари по маршрут от Р. Гърция до Р.
България съгласно от CMR/ 21.09.2023г. като извършвал гореописания превоз
с ППС без заверено копие на Лиценз на Общността. Нарушението било
установено след извършена справка в Информационна система Лицензи на
ИААА- София, като е установено, че процесното МПС не е вписано в списъка
с МПС на лиценз ЕО №17269 за международен превоз на товари, като нямало
и издадено такова заверено копие.
Описаните факти, св. Р. А. счел за нарушение на чл. 19, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС и на място съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 338008/22.09.2023г., в който жалбоподателя се възползвал от дадената му
възможност и възразил. В АУАН било отразено, че е отнето СУМПС, СМР и
рег. табела № РВ **** ТВ.
На жалбоподателя била издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3431/25.09.2023 г., с която на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗАвП е спрян от движение влекач Рено Т
с рег. №РВ ****ТВ за срок до отстраняване на нарушението и отнемане на
свидетелство за управление №********* на водача до отстраняване на
нарушението.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление (НП)
№ 42-0008209 от 23.10.2023г., издадено от В.И.К.- и.д. директор на РД "АА",
2
София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2
ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр, за
нарушение на чл. 19,ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, на В.
И. К. ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Р. Б. А., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания
свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни. От показанията
на този свидетел се установяват детайли във връзка с извършената проверка,
обстоятелството, че той е извършил проверката, но констатацията за
извършеното нарушение била на колегите му от междуведомствения център,
в който участват експерти от различни ведомства – НАП, Агенция Митници,
икономическа полиция, АПИ, ГДИН. ППС минало граница с Гърция и
влезнал в България, където на границата се установило, че няма лиценз.
Проверката била извършена в същия ден в склада в Требич и било
установено, че няма лиценз за извършване на международен превоз-
евролиценз. Съставил акта за това, че е извършен международен превоз на
товари без превозното средство да е вкарано в лиценз.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
3
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които водят до
опорочаване на цялото административно производство:
Съдът счита, че е нарушен чл. 42, ал.1, т.4, пр.1, както и чл. 57, ал.1, т.
5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП налице е описание на нарушението,
което дава възможност за противоречиво тълкуване, което от своя страна до
възможно противоречие с правната му квалификация. Описаното нарушение,
съобразно АУАН и НП се изразява в това, че водачът- жалбоподател е
извършил международен превоз на товари "без заверено копие на Лиценз на
Общността. Нарушението е констатирано след извършена справка в
Информационна система Лицензи на ИААА- София". При тази конструкция
остава неясно дали водачът на процесното МПС е извършвал международен
превоз без изобщо да има издаден лиценз или не е носил в себе си заверено
копие на Лиценза на Общността, което по своята същност са две различни
нарушения. От граматическото тълкуване на текста се сочи първия възможен
вариант, съобразно който следва че нарушението би било за това, че водачът
извършва посочения превоз без въобще да има издаден лиценз на Общността.
В НП обаче се твърди, че е нарушен текстът на чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, който гласи: При извършване на международен превоз на
товари в превозното средство трябва да се намират следните документи:1.
заверено копие на лиценза на Общността“. От тук се установява, че
административно наказващия орган е приел втората хипотеза на тълкуване на
описанието на извършеното нарушение, според който нарушението се
изразява в това, че водачът не го е носил със себе си в превозното средство.
Посочено е обаче, че жалбоподателят е наказан на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАП, според който текст водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
4
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
2000 лв. - при първо нарушение. В случая е налице противоречие между
посоченото задължение на водача в наредбата и санкционираното му за липса
на лиценз въобще.
Съдът счита, че констатираното нарушение, при издаване на
процесното НП е от вида на съществените, тъй като на наказаното лице не му
е представена ясно и разбираемо фактическата обстановка и
правнорелевантните факти, което ограничава правото му на защита. За този
вид процесуални нарушения не съществува правна възможност да бъдат
санирани в хода на съдебното производство и са основание за отмяна на
наказателното постановление. Това е така, доколкото съдът счита, че
допуснатото нарушение е съществено, тъй като опорочава изцяло
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Посочената неяснота несъмнено се отразява
на правото на защита на нарушителя, който следва да разбере какво именно е
нарушението, което е извършил, което изискване е елемент от правото на
справедлив процес.
Ето защо, съдът, като прецени, че при съставянето на АУАН и при
издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, намира, че атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено.

По разноските: Право на разноски има жалбоподателят, който не
претендира такива.

Така мотивиран СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0008209 от
23.10.2023г., издадено от В.И.К.- и.д. директор на РД "АА", София, ул.
"Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр, за нарушение на
чл. 19,ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, на В. И. К. ЕГН
5
**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000
/две хиляди/лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София - град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6