РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 685/10.4.2020г.
гр. Пловдив, 10.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 195 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
2. Образувано е по жалба на Т.П.Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Е.И., срещу Заповед № 19-1030-001785/20.12.2019г., издадена от М. В. М. - началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „МЕРЦЕДЕС МЛ 350 “ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
В
жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че издадената заповед
не отговора на процесуалните изисквания за форма и съдържание. Сочи се, че
липсват ясни фактически основания за налагането на принудителната мярка.
Оспорват се фактическите констатации на контролния орган. 
Признава
се фактът, че през 2013г. на оспорващия е била наложена ПАМ, с която временно
му е отнето СУМПС, но се поддържа че към момента на извършената ми проверка от
органите на реда, срокът на същата е отдавна изтекъл. В този аспект се твърди,
че заповедта е издавана при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не
е налице и материалноправното основание за прилагане на административна
принуда, тъй като оспорващият не е шофирал с временно отнето сумпс по реда на чл. 171, т. 1 здвп.
Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът - началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Съставен е АУАН № АА28701/20.12.2019 г. от С.С.К.- на длъжност старши полицай към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция”, в който е отразена следната фактическа обстановка:
На 20.12.2019 г., около 22:40 часа, в гр.Пловдив на ул. „Райно Попович” № 18 Т.П.Д. като водач на МПС – „МЕРЦЕДЕС МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК” с рег. № *** (лична собственост), управлява МПС с отнето сумпс с издадена ЗППАМ № 13-1030-014353/18.09.2013г; управлява МПС без преминат ГТП; не носи СУМПС и КТ; не носи СРМПС.
Установените нарушения са квалифицирани по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. За нарушенията е издадено наказателно постановление № 19-1030-010894/30.12.2019г., с което на Т.П.Д. са наложени четири броя административно наказание глоба.
7. Въз основа на така установеното М. В. М. в качеството на началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив е издадена Заповед № 19-1030-001785/20.12.2019г., с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е приложил спрямо оспорващия принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца.
8. Според писмо изх. № 103000-2037/екз. № 2/03.02.2020 г. от началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив Т.П.Д. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец с наказателно постановление, влязло в сила на 20.08.2013г. За получаване на СУМПС Т.Д. е следвало да е заплатил всички дължими глоби, което задължение не било изпълнено. Съгласно архивен картон на заповед № 13-1030-014353/18.09.2013г. спрямо Т.П.Д. е приложена предходна ПАМ за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП – носи връчено наказателно постановление за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане на глоба в размер на 300 лева по ел. фиш № Сер. К 454821/04.02.2013г., за което му е отнето СУМПС № ********* до заплащане на дължимата глоба.
Според представената по делото справка в периода 02.09.1997г. – 20.12.2019г. Т.П.Д. е извършил тридесет нарушения по ЗДвП, за които са издадени тринадесет наказателни постановления. За периода 01.10.2009г. – 04.05.2019г. спрямо Д. са издадени десет фиша за нарушения по ЗДвП, а от 18.09.2013г. до 20.12.2019г. – три броя заповеди за налагане на принудителни административни мерки.
9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен
акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР
– Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи сектор „Пътна
полиция”, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив,
да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171,
т.2а от ЗДвП.
Със заповед № 8121К-5154/02.06.2017г. на
министъра на вътрешните работи М. В. М. е назначен на длъжност началник
група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Пловдив.
IV. За правото:
10. Според
чл. 171,
т. 2а, б. „а” от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.
Друга принудителна
мярка е предвидена и в чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП, с поред който временно се отнема свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи
извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които и
свидетелството за управление на водача) и др.
Правилото
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
11. Заповедта
за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде
една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на
следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на
визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП мярка за административна принуда,
при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от
посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.
12. Обсъденият
правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че
процесната принудителна административна мярка е наложена от
материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и
ред, при спазване на административно- производствените правила и
материалноправните разпоредби. Описаните в АА28701/20.12.2019 г. фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за
издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. Оспорващият не подкрепя твърденията си за допуснати
в хода на проверката процесуални нарушения, нито оборва фактическите
констатации на контролните органи. Между страните не седи спор относно факта,
че със заповед № 13-1030-014353/18.09.2013г. спрямо Т.П.Д. е наложена
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д” – отнемане на СУМПС до заплащане на дължима глоба.
Жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че
основанието за прилагането на тази административна принуда е отпаднало.
Отразеното в архивния картон на заповед № 13-1030-014353/18.09.2013г.
обстоятелство, че глобата в размер на 300 лева по ел. фиш № Сер. К
454821/04.02.2013г. не е платена и към настоящия момент, не се оспорва, нито се
прави изрично възражение за изтекла погасителна давност. По смисъла на чл. 171,
т. 1, б. „д” от ЗДвП отнемането на СУМПС не е ограничено със срок, каквито са
възраженията на оспорващия, а е обвързано с настъпването на положителен
юридически факт – заплащане на дължимата глоба, който в случая остава
недоказан. При това положение съдът е длъжен да приеме, че към датата на
издаване на Заповед № 19-1030-001785/20.12.2019г. не са били удовлетворени
предпоставките за връщане на отнетото от жалбоподателя СУМПС № *********,
поради което същият законосъобразно е установен като водач, управляващ МПС с
отнето сумпс в хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП.
Ответният административен орган не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе казано, настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че жалбоподателят е нарушавал нееднократно правилата за движение по пътищата, при което се отчита тенденция за трайно поведение, което е в разрез с установения ред на държавно управление. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им релевантност не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката. Управлението на МПС след като на водача временно е било отнето СУМПС се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност и разкрива явно поведение в ущърб на особено важни обществени отношения. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) това деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца не се явява прекомерно спрямо тенденцията в поведението на оспорващия и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
13.
Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът
намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от
закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява неоснователна
V. За разноските.
14. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.П.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ал. 19, чрез адв. Е.И., срещу Заповед № 19-1030-001785/20.12.2019г., издадена от М. В. М. - началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: