Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Тервел,01.02.2021 година.
В името на народа
Теервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на осми октомври,през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж. и
участието на прокурора.........................................................
като сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия
..................................а.н.дело № 63 по описа на Тервелски районен съд за 2020
година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Съдебното производство е
образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано
е по жалба чрез
РУ на МВР гр. Тервел
до Районен съд гр. Тервел – вх.
№ от 20.08.2020 година, при съда
входирана : вх. № 1632 от 24.08.2020 година. Жалбата е подадена от Д.Д.П. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №20-0355-000310
от 02.07.2020 година на Началник РУ – гр. Тервел към ОД на МВР- Добрич в частта му, с която на жалбоподателя са
наложени следните наказания: 1.глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за
установено адм. Нарушение по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и
На основание Наредба І 3-2539 от 17.12.2012 г. На
водача са отнети 6 / шест / контролни точки.
С
жалбата се твърди ,че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Жалбоподателя
приема издаденото срещу него НП за нищожно,
издадено в нарушение на
материалния закон , издадено в
противоречия с адм. Процесуалните
правила а наложеното наказание според жалбоподателя се явява явно несправедливо. Жалбоподателя приема ,че по НП адм.
Наказващиа орган погрешно и изписал , че водача е приел акта и го е подписал без възражения, като в
действително това не е било така , тъй
като водача саморъчно е изписал по издадения му акт свои възражения. Сочи ,че по издаденото НП е допусната грешка
, тъй като по същия акт е изписано,че се отнемат на водача 6 контролни точки а по акта
в същото време е било записано
,че на водача остават 39 контролни точки . Според жалбоподателя по съставения му АУАН е бил сгрешен изписания модел на управлявания от него автомобил , по акта не е било изписано коя именно
разпоредба се приема за нарушена.
В проведените по делото две съдебни
заседания жалбоподателят редовно призован се явява лично . Подържа жалбата си на посочените по нея основания .
Ответната страна по жалбата РУ гр. Тервел към ОД на МВР –гр. Добрич – не излъчва по
делото свой процесуален представител . Страната
изразява становище по
жалбата което е депозирано при съда
ведно с жалбата и окомплектоватаната адм. Наказателна преписка .
Актосъставителя - А.Д.А.-*** , на
длъжност младши полицейски инспектор , без родствена връзка с жалбоподателя - редовно призован се явява лично .
Свидетеля при установяването на административното нарушение
и при съставянето на акта - Т.Ж.Т. *** ,
без родствена връзка с
жалбоподателя - редовно призован се
явява лично.
Тервелски
районен съд , като разгледа жалбата, изложените в
нея доводи Независимо от основанията за
атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт, посочени от жалбоподателя,
съдът прецени административно-наказателното производство изцяло, какъвто е
пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който
препраща чл. 84 от ЗАНН, при което след
преценка на събраните в хода
на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените от жалбоподателката доводи установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, поради което същата е процесуално допустима .
Разгледана по същество,съдът е мотивиран
да приеме жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 07.06.2020 година в село Кочмар ,общ. Тервел , обл. Добрич , около 21,40 часа
жалбоподателя Д.Д.П.
управлявал лек автомобил Мерцедес
с рег. № В 3600ВР .
По същото време, свидетелите А.Д.А.-*** , на длъжност младши полицейски инспектор и Т.Ж.Т. *** , изпълнявали служебните
си задължения по контрол на ЗДвП, като по предварително утвърден график
извършвали обход на територията на село Кочмар
, общ. Тервел .
По улица Четвърта на селото по
посока изхода за гр. Тервел
управлявания от жалбоподателя автомобил след подаден сигнал
от свидетелите бил спрян. Непосредствено при спирането на автомобила полицейските служители – свидетелите имали възможност визуално
да установят , че водача на автомобила
управлява моторното превозно
средство без да използва обезопасителен колан - в съдебно заседание свидетелите
сочат ,че обезопасителния колан бил
закончан към механизма ,но в долната си
част триточковия обезопасителен колан е
минавал зад гърба на проверявания
водач – формално закопчания колан не е
преминавал през таза на
проверявания водач .Неправилно
поставения обезопасителен колан дало на полицейските служители аснование да приемат ,че водача е
извършил административно нарушение
и видонно е нарушил разрпоредбата на чл. 137а ал. 1 от
ЗДвП.
За констатираното адм. Нарушение свидетеля А.Д.А. след извършената документална проверка
на водача съставил срищу него АУАН-
- серия АА , бл. № 453659 от 07.06.2020 година ,за това, че на 07.06.2020 година около
21,40 часа в село Кочмар ,
по ул. „ Четвърта „ по посока гр. Тервел , като водач
на собствения си лек автомолбил Мерцедес С200 СДИ с рег. № В 3600 ВР
управлява като не е поставил
обезопасителния колан с който е оборудвано МПС-то по установения от закона ред , с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1
от ЗДвП.
Актът бил подписан от свидетеля Т.Ж.Т. *** .
Акта е бил връчен лично
на жалбоподателя и подписан от него непосредствено
след съставянето му. По акта проверения
водач – в случая настоящия жалбоподател
е посочил и изписал свои
възражения по повод констатациите на полицейския
служител – актосъставителя .
По НП
е посочено,че жалбоподателя е бил
депозирал срещу акта писмено
възражение,но след извършена проверка
възражението не е взето от адм. Наказващия орган под внимание.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно-наказващият орган издал НП - в
случая обжалваното наказателното постановление, с което възприема за установена
напълно идентична фактическа
обстоновка и е наложил на жалбоподателя
адм. Наказание като следва :
глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за
установено адм. Нарушение по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и
На основание Наредба І 3-2539 от 17.12.2012 г. На
водача са отнети 6 / шест / контролни точки.
Наказателното постановление било връчено лично
срещу подпис на жалбоподателя на 20.08.2020 година .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите А.Д.А. и Т.Ж.Т. , както и от писмените
доказателства – АУАН сер. АА, № 453658
и поднадзорното НП .
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите ,
тъй като същите са последователни, логични, не се събраха доказателства за предубедеността на
свидетелите по отношение личността на
проверения водач на МПС, като и същите не са в противоречие с
останалия доказателствен материал. Показанията на двамата свидетели са
еднопосочни и взаимно допълващи се по отношение на обстоятелството, че
същите в село Кочмар са спрели за проверка автомобила управляван от
жалбоподателя, като и
непосредствено са възприели
фактическата обстановка сочеща на
това , че непосредствено към момента на
проверката жалбоподатиля е управлявал мотороното преводно средство , като актосъставителя приема че
нарушението покрива състава на чл. 137а
ал. 1 от ЗДвП –като водач на МПС жалбоподателя не използва обезопасителен колан
с който моторното превозно средства е било оборудвано.
Съдът кредитира с доверие фактите, изложени от
разпитаните по делото двама свидетели,като е мотивиран да приеме ,че същите дават показания за непосредствените си
възприятия по време на изпълнение на служебните си задължения- при и по повод
проверката на автомобила
управляван от настоящия жалбоподател . По делото не са налице каквито
и да било данни или твърдения за възможна заинтересованост на свидетелите от
изхода на делото, както и същите да са имали каквито и да било предходни
отношения с жалбоподателя, така че показанията им да се явяват преднамерено уличаващи жалбоподателя в извършване на процесното
адм. Нарушение . Не на последно
място свидетелите са изпълнявали служебните
си задължения за посочения по акта период
и време по контрол на разпоредбите на ЗДвП, поради което вниманието
им е било концентрирано именно в посока спазването на тези правила.
По делото не се събраха каквито и да било доказателства, които да
опровергаят изложените от свидетелите факти. Жалбоподателят не ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си ,че към момента на проверката е управлявал моторното превозно средство с поставен
обезопасителен колан.
В подкрепа на гласните доказателствени средства
са и приобщените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и
актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият
е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Същите са съставени от компетентни длъжностни лица- по което
и по делото не се
спори .
Не са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на
жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с
издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на
свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от него. Всички
предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта
наказателно постановление, нарушението, описано в него съответства на това в
акта, НП е предявено лично на жалбоподателя срещу подпис.
Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН
и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на
деянието.Според анализа на съда правилно е приложен материалния закон.
Предпазният колан или обезопасителен
колан -съгласно Закона за
движение по пътищата е средство за пасивна защита, предназначено за
удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на
внезапно спиране при авария или внезапно спиране. Използването на предпазните
колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по
инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с
други пасажери, а също така гарантира, че водача или пасажера ще се намира в положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздешната възглавница. Следва да се отбележи, че предпазният колан се разтяга малко при рязко
издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника.
В настоящия случай видноот
свидетелските показания триточкавия
обезопасителен колан с който е бил оборудва автомобила управляван от
жалбоподателя е бил поставен зад
гърба му , макар и формално заключен. При това положение при непредвидена пътна ситуация
предпазния обезопасителен колан не би могъл да
служи по предназначение, което и мотивира и актосъставителя а и в последствие при
финализирането на адм.
Наказателната преписка Началнике на РУ
Полиция гр. Тервел да приемат за
установено именно нарушение на
разпоредбата на чл. 137а
ал.1 от ЗДвП ,както и адвота на това нарушение .
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП създава
задължение за водачите и такова за пътниците в МПС от категории M1, M2, M3, N1, N2, N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които МПС е оборудвано.
По делото жалбоподателя не доказа наличие на хипотезата на чл. 137 а ал.2 т.2 от ЗДП,
която въвежда
изключенние от общото правило, посочено в ал.1 и предвижда възможност да не
поставят обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан. Съществуването на такива медицински
причини, препястващи ползването на обезопасителен колан не са твърдени от
жалбоподателя, нито по адм. Наказателната реписка е установено наличие на такива.
Фактически жалбоподателят не оспорва, че е
осъществил нарушението. Навежда възражения за това , че формално
колана бил закончан към арматурана намираща се в
централната част на автомобила , но това обстоятелство
при установения хакт ,че колана преминава зад гърба на водача не дава никакво
отражение на факта на осъщественото нарушение и не извинява по никакъв начин виновното му
поведение. Факта на нарушението се потвърждава, както от показанията на
свидетелите.
Правилно така очертаната деятелност е квалифицирана като административно
нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДП .
С чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е предвидена санкция
за водач на МПС, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен
колан .
Предвид на това, правилно
административно-наказващият орган е приел, че тялото на проверения водач не е било обхванато от долната лента на обезопасителния колан- същата била поставена зад гърба на
водача,както и че с това нарушение проверения водач е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
ЗдВП, при което и правилно е приложил
санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание за
това нарушение.
По делото се сочат, но при извършената служебна проверка
от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните
правила при съставянето на АУАН и издаване на поднадзорното НП. В тази връзка се
явяват неоснователни възраженията, наведени в жалбата за вероятно
несъответствие на модела ва
преводното средство посочен по АУАН
и модела изписан по контролия талон на автомобила , тъй като видно от
текстовете както на АУАН, така и на атакуваното НП, в
същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето,
начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. Последното
не се опровергава от други доказателства по делото. По своята същност това несъответствие
очевидно се дължи на
техническа грешка и по никакъв начин не препятства възможността на
жалбоподателя да упражни правата си, което всъщност е и сторено ,както
чрез депозираното възражение до адм. Наказващия орган а и чрез сезиране на настоящия състав на Тервелски
районен съд с жалбата.
В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица- по
което страните не спорят , в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Същественото в
административно – наказателното производство е да се установи : има ли
административно нарушение, извършено ли
е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило
виновно.
Предвид всичко изложено съдът
намира изложената от жалбоподателя версия за недостоверна . В процеса не се доказаха
факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени по
акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези възприети от административно наказващия орган по отношение
авторството.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, подробно анализирани по-горе, се установяват описаните в АУАН и
НП факти .
От събраните доказателства се установява, че към момента на проверката жалбоподателя е упралявал мотороното превозно средство
без поставен обезопасителен колан- долната част на обезопасителния колан минава зад
гърба на водача, което и обстоятелство е
мотивирало актосъставителя и в
последствие и адм. Наказващия орган
да приемат , че формално закопчания обезопасителен колан е поставен не по установения ред, което приемат за равнозначно на
непоставен обезопасителен колан .
Доколкото
АУАН е редовно съставен, то той се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП. Направените в него констатации не се опровергаха от събраните по делото
доказателства. Гласните доказателства сочат по безспорен начин за датата и
мястото на установеното нарушение, както и кой е неговият автор. В този смисъл
съдът намира за необосновани твърденията на жалбоподателя за недоказаност на
нарушението.
При тези налични данни може да се направи извод, че на посочената дата време и място
жалбоподателя е управлявал МПС
като не е използвал обезопасителния
колан с който е било оборудвано
това превозно средство .
При съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства, съдът намира, че безспорно е установено извършеното
нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба , която предвижда
отговорност за водач , който
не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в
акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в обжалваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация.
Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест,
подбудите за неговото извършване, административно наказващия орган
законосъобразно е наложил наказание към предвидения в закона размер от 50 лева.
Деянието не притежава характеристиките на маловажен
случай, поради което правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът счете обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова намира, че следва да бъде изцяло
потвърдено. Административно - наказващият орган правилно
е издирил и приложил действащата за така
посоченото нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, поради което НП следва да
бъде потвърдено.
Размерът на наказанието за това нарушение е строго фиксиран от закона, поради което по размер не подлежи на ревизия от съда .
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №20-0355-000310 от
02.07.2020 година на Началник РУ – гр. Тервел към ОД на МВР- Добрич в частта му, с която на жалбоподателя Д.Д.П.
с ЕГН ********** *** са наложени
следните наказания: 1.глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП за
установено адм. Нарушение по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба І 3-2539 от 17.12.2012 г. На
водача са отнети 6 / шест / контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Добрич в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Районен съдия :