№ 142
гр. Севлиево, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200354 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Ю. А. Ч. от гр. Севлиево е обжалвал Наказателно
постановление № 22-0341-000109 от 28.04.2022 година на Началника на РУ в ОДМВР
Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се
прави искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 27.09.2022 година. Жалбата е подадена на 04.10.2022 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 08.03.2022 година в 21:14 часа в гр. Севлиево, на ул. „Васил Левски“,
свидетелите П. К. и И. М. – служители в РУ на МВР – Севлиево, спрели за проверка
лек автомобил „Мерцедес С220 ЦДИ“ с рег. № ОВ *** АТ, собственост на Р. А. С., и
управляван от жалбоподателя. По време на проверката се установило, че
управляваният от жалбоподателя Ч. автомобил е със служебно прекратена регистрация
1
на 07.02.2022 година на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради това, че
собственикът на автомобила не е регистрирал превозното средство в двумесечен срок
от придобиването му. За констатираното от служителите на реда деяние свидетелят П.
К. съставил в присъствието на свид. М. акт за установяване на административно
нарушение срещу жалбоподателя за това, че на 08.03.2022 година в 21:14 часа в гр.
Севлиево, ул. „Васил Левски“ в посока ул. „Лозарска“, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Мерцедес С220 ЦДИ“ с рег. № ОВ *** АТ, собственост на Р. А. С., като
при извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от 07.02.2022 година на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателят да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно
от приложения по делото АУАН жалбоподателят Ч. е подписала акта, без да впише
възражения срещу отразените в него констатации. Писмени възражения срещу
съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган
е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на
основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното
постановление е отразено, че НП се издава на основание Постановление на РП –
Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство от 25.03.2022 година. По
делото е приложен заверен препис от това постановление. От него е видно, че
прокурорът е приел, че извършеното от Ю. Ч. деяние не покрива признаците на състава
на престъплението по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК от субективна страна, тъй
като обстоятелството, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, не
е станала достояние на жалбоподателя и същият съответно не е знаел за нея.
Жалбоподателят се яви в провелото се съдебно заседание. Процесуалният му
представител разви доводи за отмяна на наказателното постановление поради липса на
субективния състав на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от НК.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели К. и М. потвърдиха пред съда
вписаните от тях констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
2
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на
вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на Ю. Ч. е ангажирана на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. По делото безспорно се установи, че на 08.03.2022 година жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Мерцедес С220 ЦДИ“ с рег. № ОВ *** АТ, собственост на
Р. А. С., и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради това, че
собственикът на автомобила не е регистрирал превозното средство в двумесечен срок
от придобиването му. Това означава, че към момента на управлението и проверката
превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Изложеното сочи, че в
случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние,
то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в
настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се,
че жалбоподателят е управлявала МПС, което е чужда собственост, и че той не е знаел,
че автомобилът е с прекратена регистрация. В тази връзка следва да се отбележи, че от
разпита на свид. Р. С. – собственика на процесния автомобил, безспорно се установи,
че след придобиването на същия, е забравил да го регистрира в законовия срок, както и
това, че това обстоятелство не е било известно на жалбоподателя. Освен това
автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и жалбоподателят, който не е
негов собственик, няма как да е знаел, че автомобилът е бил дерегистриран. Липсата на
субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно. Ето защо, макар да са налице
обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че
автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа
обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
3
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази
причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на
жалбоподателят направените от него разноски по делото за адвокатски хонорар в
размер на сумата от 400,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0341-000109 от 28.04.2022 година
на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на Ю. А. Ч., ЕГН:
**********, от гр. Севлиево, ул. „***“ № 1, вх. А, на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Габрово да заплати на Ю. А. Ч., ЕГН: **********, от
гр. Севлиево, ул. „***“ № 1, вх. А, направените от него разноски за адвокатски хонорар
в размер на сумата от 400,00лв. /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4