№ 7862
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110167003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „З. А. Д. О. З.“ АД („З.
А. Д. О. З.“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С....., представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., чрез адв. Г. Х. срещу „З. А.
Д. А.“ АД (З. А. Д. А. АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С...., представлявано от М. П. И. и К. С. В. — изпълнителни
директори, чрез юрк. Г. В. с която се иска осъждане на ответника да заплати
сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) предявена частично от претенция в пълен
размер от 13 334,21 лв. (тринадесет хиляди триста тридесет и четири лева и
двадесет и една стотинки), представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение изплатено във връзка със застрахователна
преписка - щета № 0020-700- 0153-2023 г., образувана във връзка с настъпило
застрахователно събитие ПТП от 26.05.2023г. и 100 лв. (сто лева) предявена
частично от претенция в пълен размер от 2 081,62 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.09.2023 г. - датата на
постановения отказ до 07.11.2024 г. - датата преди предявяване на иска.
Ишецът твърди, че на 26.05.2023 г., около 11:55 ч., в гр. Варна, по бул.
Княз Борис I се движи МПС марка „Соларис“, модел „Урбино“, с per. № *
**** **, управлявано от П. Д. П.. На бул. Княз Борис I 124, до входа за
делфинариума, водачът на МПС марка „Соларис“, модел „Урбино“, с per. № *
**** **, навлиза частично в съседната дясна пътна лента като не пропуска и
блъска в предната лява част движещото се по нея МПС марка „Фолксваген“,
модел „Кади“, с per. № * **** **, управлявано от Р. И. В.. Вследствие на удара
се л. а. „Фолксваген“ се завърта и се установява върху тротоара. За
произшествието е съставен Протокол за ПТП № 1864866/26.05.2023 г., по
описа на СПП към ОД на МВР - Варна, видно от който действията на водача
на МПС марка „Соларис“, модел „Урбино“, с per. № * **** **, са станали
1
причина за настъпване на процесното ПТП. Спрямо виновния водач е взето
административно отношение с АУАН № 1864866/26.05.2023 г., по описа на
СПП към ОД на МВР - Варна., Към датата на процесното ПТП, собственикът
на МПС марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с per. № * **** **, е имал
валидна имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключена със „З. А. Д. О.
З.“ АД, полица № 0020700202300108, валидна от 20.05.2023 г. до 20.05.2023 г.
Вследствие на настъпилото застрахователно събитие, на 30.05.2023 г.
представител на собственика на увреденото МПС подал уведомление за щета
в представителството на „З. А. Д. О. З.“ АД, с което претендирал изплащане
на застрахователно обезщетение. По повод уведомлението в дружеството била
образувана щета № 0020-700- 0153-2023 г. На 31.05.2023 г., на 09.06.2023 г. и
на 06.07.2023 г. експерти при застрахователя извършили оглед на увредения
автомобил и съставили три броя Опис-технически експертизи по щетата, в
които са описани увредените детайли. Ремонтът на увреденото МПС бил
възложен на сервиз „А. Е. БГ“ ООД. За извършените ремонтни дейности била
издадена Фактура № **********/08.08.2023 г., на стойност 13 319,21 лв. С
Платежно нареждане с реф. № L027016082307335/16.08.2023 г„ „З. А. Д. О.
З.“ АД изплатило по сметка на автосервиза сума в общ размер на 40 017,48 лв.
по 25 броя щети, включваща и сумата по горепосочената фактура, видно от
приложения опис на плащането. Била отправена покана до ответника, но той
отказал да заплати регресно обезщетение. Ето защо моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
механизма. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка Каско между „О. - З.” и собственика на т. а. „Фолксваген
Кади“, per. № ******. Не са представени подписани от застрахования Общите
условия за застраховката, които са неразделна част от застрахователна полица
№ 0020700202300108, т. е. същият не ги е получил, не е запознат със
съдържанието им като страна по договора и не ги е приел. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
период на застрахователно покритие, обхващащ датата на настъпване на
процесното ПТП, между З. А. Д. А. АД и собственика на автобус „Соларис
Урбино 12“ с per. № *******, обективиран в застрахователна полица за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука №
BG/11/122002742470/13.09.2022 г. Оспорва вината на застрахования при
ответника водач. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и наличието на
причинно-следствена връзка. Основна причина за настъпване на процесното
ПТП на кръстовището на булевард „Княз Борис I“, до изхода за
Делфинариума, е поведението на водача на т.а. „Фолксваген Кади“, per. №
******, застрахован при ищеца, Р. И. В.. Същият изцяло е пренебрегнал
поставения на бул. „Княз Борис I“ пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите
се е предимство!“, не е спрял, не се е огледал, съответно не е намалил
скоростта достатъчно за безопасно преминаване. Тъй като не е спрял и не се е
огледал преди да извърши маневрата си, водачът Р. И. В. не е могъл да реагира
нито навременно, нито адекватно в създалата си ситуация, поради което и е
блъснат в предната си част от движещият се по път с предимство автобус
„Соларис Урбино 12“, рег.№ *******. Р. И. В., в качеството му на водач на т.а.
..Фолксваген Кади“, per. № ******, виновно е нарушил разпоредбата на чл.92,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Това са действителните фактически обстоятелства по
2
отношение на механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване.
Оспорва размера на застрахователното обезщетение и плащането.
В хода на проведеното открито съдебно заседание е направено искане за
увеличаване на размера на исковете до техния пълен размер от 13 334,21 лв.
(тринадесет хиляди триста тридесет и четири лева и двадесет и една
стотинки), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение изплатено във връзка със застрахователна преписка - щета №
0020-700- 0153-2023 г., образувана във връзка с настъпило застрахователно
събитие ПТП от 26.05.2023г. 2 081,62 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 21.09.2023 г. - датата на постановения отказ до
07.11.2024 г. - датата преди предявяване на иска.
С протоколно определение съдът е уважил направеното искане.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1,
предл. II КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата
молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/,
както и да обори презумпцията за вина на водача МПС марка „Соларис“,
модел „Урбино“, с peг. № * **** **.
Не е спорно в настоящото производство, че ответникът е имал сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
собственика на МПС марка „Соларис“, модел „Урбино“, с per. № * **** **,
валидна към датата на процесното ПТП.
Във връзка с оспорването на наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Каско между „О. З.“ и собственика на
товарния автомобил „Фолксваген Кади“, тъй като не са представени
подписани от застрахования Общи условия, които са неразделна част от
полицата, т.е. същият не ги е получил, не е запознат със съдържанието им и не
ги е приел следва да се посочи че съгласно разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ
Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението може
да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Правилата
на тази норма следва да се разпростират и по отношение на трети лица в тази
връзка е постановено Решение № 29 по т.д. № 535/2008 г. на II ТО на ВКС,
Решение № 50 по т.д. № 95/2011 г. на II ТО на ВКС
3
Съгласно практиката на ВКС /виж. Решение № 47 от 18.07.2013 г. на
ВКС по т.д. № 1021/2011 г., I т. о., ТК по силата на чл. 184, ал. 1 КЗ(отм.)/
застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или други писмен акт, като писмената форма е форма
за действителност на договора. Според нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има
такива, са неразделна част от договора. В конкретния казус, като
доказателства за сключването на договора са представени: Уведомление за
настъпило застрахователно събитие, опис на щета, фактура за ремонт на
процесния автомобил на името на собственика, заведена щета при
застрахователя, изплатено застрахователно обезщетение, експертиза по щета,
сравнителна експертиза, и т.н. Според трайно установената съдебна практика
(Определение № 371 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 896/2011 г., II т. о., ТК,
Решение № 184 от 7.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2744/2014 г., I т. о., ТК)
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска
сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори
действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до
унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ. Върховният касационен
съд е посочил, че когато фактите по делото недвусмислено сочат на
неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на
застрахования в застрахователния договор, като въпреки неточното попълване
на данните за автомобила и липсата на подпис на страните, застрахователят е
приел плащането на премията, осчетоводил е полицата и е изпратил данните
от нея в Информационния център към Гаранционния фонд (касае се за
застраховка "Гражданска отговорност"), изискването за форма на
застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се
позовава на нищожността на застрахователния договор поради липсата на
подпис на застрахования.
Ето защо въпреки че в представената застрахователната полица е същата
е придружена от общи условия, а такива не са представени по делото то не
следва да се приема че не е доказано наличие на застрахователно
правоотоншение покриващо и процесния автомобил, тъй като то се
установява от останалите приложени документи.
Във връзка с направеното оспорване на плащането съдът намира, че
същото е неоснователно. Това е така, тъй като от представените доказателства
се установява, че ремонта на процесното МПС е възложен на третото за
производството лице А. Е. БГ ООД, което е издало фактура от 28.08.2023г.
Също така е представено платежно нареждане, от 16.08.2023г., по което на
третото лице е преведена сумата от 40017,48 лева с описание щети по опис.
От приложеният по делото опис е видно че сумата от 13 319,21 лева е била
включена към сумата наредена с платежното нареждане от 28.08.2023г.
Следващият спорен въпрос е свързан с механизма на ПТП.
За изясняване на механизма на ПТП и участниците в него е изслушано и
прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза, и са разпитани
по делегация свидетелите Р. И. В. и П. Д. П..
От свидетелските показания на Р. И. В. съдът кредитира като пълни,
подробни, логични и съответни на останалия доказателствен материал и
4
частично от показанията на П. Д. П. и от заключението по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза, което в тази му част съдът кредитира,
като компетентно, пълно и обективно се установява, че на 26.05.2023 г., около
11:55 часа, Автобус марка „Соларис Урбино 12“ (или само „Соларис Урбино“),
с регистрационен номер *******, управляван от П. Д. П. който се е движил по
бул. „Княз Борис I“, с посока от бул. „Цар Освободител“ към бул. „Васил
Левски“, в района на №124, при наличието на защрихован участък с
маркировка „М15“ и двойна непрекъсната линия, е предприел маневра за
престрояване от средната в дясната пътна лента. Вследствие на тази маневра е
реализиран удар с движещия се от дясната му страна товарен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кади“, с регистрационен номер ******, управляван от
Р. И. В..
При това положение виновен за настъпването на ПТП вина има водачът
на Автобус марка „Соларис Урбино 12“ (или само „Соларис Урбино“), с
регистрационен номер *******, който нарушил правилата на чл. 25, ал.2
ЗДВП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента.
Освен това същият е нарушил и правилото на чл. 6, т.1 ЗДВП вр. с чл.63,
ал.2, т.2 ППЗДВП според която водачите са длъжни да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая според чл.63, ал.2,
т.2 ППЗДВП при двойна непрекъсната линия „М2“ на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат.
П. Д. П. е следвало да съобрази, че между лентата в която се намира и
тази в която иска да навлезе е налице двойна непрекъсната линия която не
следва да пресича. Освен това е следвало да съобрази наличието на друг
автомобил в най-дясната лента който е следвало да пропусне.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че в показанията си
свидетелят П. Д. П. заявява, че водачът на Товарен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кади“, с регистрационен номер ****** не е спрял на
знак „Б2“ Спри и пропусни движещите се по пътя с предимство и се ударил в
средата на автобуса. Тази част от свидетелските показания съдът не
кредитира.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 136 - 10.03.2025 по дело №
2981 – 2024 по описа на ВКС) при преценка на гласни доказателства, съдът е
длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които
приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна, са в
еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да
приложи чл. 136 ГПК (отм.) - чл. 172 от сега действащия ГПК, като посочи
съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни
(решение № 70 от 30.11.1980 г. по гр. д. № 65/1980 г. на ОСГК на ВС). При
това съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички
събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато
някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи
мотиви за това.
5
В тази част съдът не дава вяра на показанията на, поради
обстоятелството, че същите противоречат на доказателствения материал.
Същите не кореспондират с показанията на другия свидетел представения
протокол на ПТП и заключението по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза в частта и относно уврежданията на лекия автомобил.
Следва да се посочи че в тази им част свидетелските показания са
изолирани. Свидетелят не е възразил нито при съставянето на констативния
протокол за ПТП нито срещу съставения му АУАН. Следва да се посочи че от
доказателствата по делото се установява, че въз основа на този акт за
установяване на административно нарушение на свидетелят е наложено
административно наказание с влязло в сила наказателно постановление.
На следващо място свидетелските показания в тази част са вътрешно
противоречиви тъй като е невъзможно да настъпи съприкосновение между
другия автомобил и средата на автобуса и уврежданията по Товарен
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с регистрационен номер
****** да са в предната част.
При това положение в частта където свидетелят заявява, водачът на
Товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с регистрационен
номер ****** не е спрял на знак „стоп“ не следва да се кредитират.
Съдът намира, че не следва да се кредитира и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза в частта където е посочено че П. Д. П. предприел
маневра без да се съобрази с положението на другото МПС в тази част
заключението съдържа правен извод и не следва да се кредитира.
По отношение на размера на вредите.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за
обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена
по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция
между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни
разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по
изслушаната САТЕ е сумата от 10 122,10 лв. с ДДС.
Доколкото в настоящия случай се претендира сума в по-висок размер то
искът следва да се уважи до размера на действителните вреди и отхвърли за
разликата.
6
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде
присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
По отношение на законната лихва.
На уважаване подлежи и акцесорния иск за законната лихва като се
установява наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава
съразмерно на уважената част наглавния иск или за сумата от 1694,21 лева и
отхвърли за разликата.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на товарен
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с регистрационен номер
****** да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Следва да се
посочи че изложеното по отношение на свидетелските показания на водача на
автобуса се отнасят и до вързажението за съпричиняване.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. На ищеца се
следват 2369,39 лева. На ответника се следват разноски в размер на 119,40
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. А. Д. А.“ АД (З. А. Д. А. АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С...., представлявано от М. П. И. и К. С. В.
— изпълнителни директори, чрез юрк. Г. В., ДА ЗАПЛАТИ на „З. А. Д. О. З.“
АД („З. А. Д. О. З.“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С....., представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., чрез адв. Г. Х., на
основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 10 122,10
лева представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение изплатено във връзка със застрахователна преписка - щета №
0020-700- 0153-2023 г., образувана във връзка с настъпило застрахователно
събитие ПТП от 26.05.2023г. и 1694,21 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 21.09.2023 г. - датата на постановения отказ до
07.11.2024 г. - датата преди предявяване на иска КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „З. А. Д. О. З.“ АД („З. А. Д. О. З.“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.....,
представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., чрез адв. Г. Х. СРЕЩУ „З. А. Д.
А.“ АД (З. А. Д. А. АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С...., представлявано от М. П. И. и К. С. В. — изпълнителни директори,
чрез юрк. Г. В. искове на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за разликата над присъдения размер от 10 122,10 лева представляваща
7
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение изплатено във
връзка със застрахователна преписка - щета № 0020-700- 0153-2023 г.,
образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие ПТП от
26.05.2023г. до пълния претендиран размер от 13334,21 лева и за разликата
над присъдения размер от 1694,21 лева мораторна лихва върху главницата до
пълния претендиран размер от 2081,62 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „З. А. Д. А.“ АД (З. А. Д. А. АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С...., представлявано от М. П. И. и К. С. В.
— изпълнителни директори, чрез юрк. Г. В., ДА ЗАПЛАТИ на „З. А. Д. О. З.“
АД („З. А. Д. О. З.“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С....., представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., чрез адв. Г. Х., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2369,39 лева, представляваща дължими
съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА З. А. Д. О. З.“ АД („З. А. Д. О. З.“ АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С....., представлявано заедно от А. П. Л. и
Р. К. Д., чрез адв. Г. Х. ДА ЗАПЛАТИ на „З. А. Д. А.“ АД (З. А. Д. А. АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...., представлявано
от М. П. И. и К. С. В. — изпълнителни директори, чрез юрк. Г. В., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 119,40 лева, представляваща дължими
съдебни разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8