Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 05.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шести юни, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.д.№ 13271 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.” АД срещу решение № 156150 от 26.06.2017 г.,
постановено по гр.д. № 1522/20171 г., по описа на СРС, ГО, 41 състав, в частта , с която са отхвърлени
исковете на "Т.С." ЕАД срещу ответницата Л.Ц.Н., както следва: 1/ с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79,ал.1 от ЗЗД – за разликата сумата
над 465,14лв. - до пълния предявен размер от 721,51лв., както и за месец
септември 2013г. и 2/ с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата от 119,73лв.-
до пълния предявен размер от 171,51лв., претендирана като мораторна лихва върху
главницата за периода 31.10.2013г.-25.10.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 60866/2016г. по описа на СРС, 41 състав. Решението
се обжалва и в частта за разноските.
Решението се обжалва в
горепосочената част от ищеца.
Въззивникът, „Т.С.” ЕАД поддържа, че в
обжалваната част решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
неправилно по подробно изложените в жалбата съображения. Твърденията му са за
неправилно приложение от първоинстанционния съд на нормите, регламентиращи
погасителната давност, в резултат на което – неправилно е прието, че вземането
му за главницата за м.09.2013г. е погасено по давност. Въззивникът твърди, че
от първата инстанция не е съобразен фактът, че вземането за м.09.2013г. става
изискуемо , съгласно клаузата на чл.32,ал.1 от ОУ през м.10.2013г., поради
което и не попада в обхвата на давността.
Поддържа, че неправилно размерът на задължението на ответницата е определен
по заключението на СТЕ и не е съобразено заключението на ССЕ, с което размерът
на задължението е определен на база на реалното потребление на топлинна
енергия, с включени изравнителни сметки, които
са станали изискуеми именно в рамките на процесния период от време. С
изложените доводи въззивникът- ищец мотивира искането си за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него- постановяването
на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълните им предявени
размери. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, Л.Ц.Н. - не заявява
становище по жалбата.
Третото
лице-помагач на ищеца –„Т.с.” ЕООД - не заявява становище по въззивна
жалба.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената от съда проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав приема, че от
първоинстанционния съд е установена правилната фактическата обстановка, с оглед
събраните по делото доказателства и въз основа на нея са изведени
законосъобразни правни изводи, към които препраща, на основание чл.272 от ГПК.
С оглед
предмета на жалбата, а именно – атакуване на първоинстанционното решение само в
отхвърлителната му част, доколкото в другата част, с която са признати за
установени задълженията на ответната страна, решението е влязло в сила, настоящият
съдебен състав приема, че със силата на
пресъдно нещо е установено наличието на облигационно правоотношение между
страните в рамките на процесния период от време, както и изпълнението на
задължението на ищеца по това правоотношение – за доставка на ТЕ за процесния
имот. Правният спор между страните в рамките на настоящото въззивно
производство, с оглед доводите, заявени с въззиваната жалба на ищеца, е по
въпроса за размера на вземането му, представляващо стойността на доставената ТЕ
за исковия период от време и съответно- размера на мораторната лихва върху
вземането за главница, както и относно наличието или липсата на предпоставките
за приложение на погасителната давност по отношение на вземането за главницата-
стойност на ТЕ за месец 09.2013г.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно и
обосновано от първата инстанция е прието, че размерът на вземането на ищеца за
целия исков период от време /м.09.2013г.- м.04.2014г./ , представляващо цена на
доставената ТЕ - от 502,58лв., е доказан със заключението на комплексната
експертиза. От приетото по делото
комплексно заключение на СТЕ и ССЕ се установява, че за целия исков период от време по прогнозен дял за
имота на ответницата стойността на доставената ТЕ възлиза на сумата от
464,56лв., като за същия този период по издадената изравнителна сметка, с която
стойността на доставената ТЕ е определена на база на отчетеното реално доставено
количество, от страна на ответницата следва да бъде доплатена сумата от
38,02лв. Т.е., определена, съгласно нормативното правило на чл.155,ал.1,т.2 от
ЗЕ, стойността на реално доставеното количество ТЕ за процесния имот за исковия
период от време възлиза на сумата от 502,58лв. /= 464,56лв. + 38,02лв./. От ищеца не е представена по делото процесната
фактура № **********/ 30.09.2013г. , поради което и не се установява
основателността на твърдението му, че тя касае негово вземане за доплащане по
изравнителна сметка за предходен период, чиято изискуемост е настъпила именно в
рамките на исковия период от време. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно от първата инстанция е
прието, че размерът на вземането на ищеца, доказано със събраните по делото
доказателства, /комплексната експертиза/, възлиза на сумата от 502,58лв.
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода
на въззивника –ищец, за неправилно приложение на нормата на чл.111,б.“в“ от ЗЗД
по отношение на вземането на ищеца за главница, представляваща стойността на
доставената ТЕ за м.09.2013г. в размер на 37,64лв. Законосъобразно с обжалваното решение е
прието, че вземането на „Т.С.” ЕАД представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите, по
отношение на което се прилага тригодишен давностен срок, като това е и
разрешението на задължителната съдебна практика- ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 33
ал.1 от Общите условия за 2008г., приложими към процесния месец 09.2013г., е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 –дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същите
разпоредби е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. От горното следва, че
задължението на ответницата за заплащане на сумата за месец септември 2013г.–
първият от претенцията за главницата, е с падеж – 30.10.2013г. и от деня, следващ тази дата /31.10.2013г./ тече погасителната давност за това
вземане. Тъй като не се спори и
след служебна справка за датата на връчване на съобщението с разпореждането с
указания по чл. 415 ГПК съдът е установил, че искът е предявен в срока по чл.
415 от ГПК, съобразно изричната разпоредба на чл. 422 ал.1 от ГПК искът се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – в случая от 27.10.2016г. Към тази датата настоящият съдебен състав
приема, че не е изтекла тригодишната
давност за вземането за м.09.2013г., тъй като давността е прекъсната с подаване на заявлението – на
датата 27.10.2016г., преди да изтече давността /на датата 31.10.2016г./. Ето защо, настоящият съдебен състав намира,
че неправилно с обжалваното решение е прието, че вземането за главницата за
м.09.2013г. в размер на 37,64лв. е погасено по давност. Като последица от това
приема, че обжалваното решение в частта, с която искът за главницата е
отхвърлен за сумата от 37,64лв. следва да бъде отменено и вместо него-
постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена за тази сума.
Съответно, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД , ответницата дължи и мораторна лихва
върху главницата за м.09.2013г. от 37,,64лв., натрупана за времето на забавата
31.10.2013г.-25.10.2016г., която съдът определя по реда на чл.162 от ГПК в
размер на 11,53лв. Обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията за мораторна
лихва за разликата над признатия размер от 119,73лв.- до дължимия размер от
131,26лв. /или за сумата от 11,53лв./ и вместо него- следва да бъде постановено
друго, с което претенцията да бъде уважена за тази разлика.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция, съразмерно с уважената част
от исковете от 408,24лв., поради което допълнително следва да му се присъдят
32,78лв. над присъдените с обжалваното решение разноски от 375,46л. За
заповедното производство дължимите на ищеца разноски са в размер на 229,29лв.,
поради което допълнително над присъденото с обжалваното решение разноски от
176,38лв. следва да му се присъдят още 52,91лв. За въззивното производство на
ищеца се следват разноски, съразмерно с уважената част от жалбата от 23,93лв.
Съответно, ответницата има правото
на разноски за първата инстанция , съразмерно с отхвърлената част от исковете,
но поради липса на доказателства за реално извършени такива- не й се следват.
За въззивното производство от ответницата не е направено искане за присъждане
на разноски, поради което те остават в нейна тежест така, както са направени.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 156150
от 26.06.2017 г., постановено
по гр.д. № 1522/20171 г., по описа на СРС, ГО, 41 състав, в частта , с която са отхвърлени исковете на "Т.С." ЕАД
срещу ответницата Л.Ц.Н., както следва: 1/ с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД – за
разликата сумата над 465,14лв. - до размера
на сумата от 502,58лв. /или за сумата от 37,64лв./, представляваща стойност на
доставена ТЕ за месец септември 2013г. и
2/ с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД – за разликата над
сумата от 119,73лв.- до размера на сумата от 131,26лв. /или за сумата от
11,53лв./, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 37,64лв. – стойност на ТЕ за м.09.2013г. , натрупана
за периода 31.10.2013г.-25.10.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
60866/2016г. по описа на СРС, 41 състав , ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените по реда на чл.422, вр. с чл.415 от ГПК искове от "Т.С." ЕАД срещу ответницата Л.Ц.Н.,
че Л.Ц.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД
– разликата сумата над 465,14лв. - до размера на сумата
от 502,58лв. /или сумата от 37,64лв./,
представляваща стойност на доставена ТЕ за
месец септември 2013г. и 2/ на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – разликата над сумата от 119,73лв.- до размера
на сумата от 131,26лв. /или сумата от
11,53лв./, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 37,64лв. – стойност на ТЕ за м.09.2013г. , натрупана
за периода 31.10.2013г.-25.10.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
60866/2016г. по описа на СРС, 41 състав .
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 156150 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1522/20171 г., по описа на
СРС, ГО, 41 състав, в останалата
обжалвана отхвърлителна част.
В останалата част, с която исковете са уважени, като
необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л.Ц.Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 32,78лв.- допълнително дължими
разноски за първата инстанция, сумата от 52,91лв.- допълнително дължими
разноски за заповедното производство и сумата от 23,93лв.- разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване , на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/