РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500141 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. Ф. Д.
и Н. В. Д., граждани на Р. Ф., чрез техните пълномощници адв. Т. и адв. Д.,
против решение №531 от 18.11.2021 г. по в.гр.дело №1794/2021 г. на
Бургаския окръжен съд, с което е уважена подадената от А. С. Б. и П. А. Б.
жалба и е отменено разпределение от 12.03.2021 г. по изп.дело №742/2019 г.
на ЧСИ Ивелина Божилова.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че съдът не с е произнесъл по възражението на Н. Ф. Д. и Н. В. Д.
за липса на процесуална легитимация и правен интерес на жалбоподателите
да обжалват размера на разноските на първоначалните взискатели. Цитира
практика на настоящата инстанция, на Бургаския окръжен съд и други
съдилища, според която присъединеният взискател не е насрещна страна и не
е легитимиран да иска намаляване на разноските на друг взискател.
Допълнително се сочи, че съгласно чл.435, ал.2 ГПК легитимиран да обжалва
постановлението за разноските е единствено длъжника по изпълнителното
дело.
1
На следващо място се твърди, че съдът незаконосъобразно е приел, че
разноските в размер на 17 224, 20 лв. не следва да бъдат включени в
разпределението, в нарушение на разпоредбата на чл.136 ЗЗД и на т.6 от
ТР№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според жалбоподателите разноските,
направени от тях като първоначални взискатели се ползват с привилегия
едновременно с разноските, направени в производството по чл.135 ЗЗД.
Размерът на разноските, направени от първоначалните взискатели е съобразен
с техния брой и броя и вида на извършените по изпълнителното дело
действия.
На следващо място считат, че съдът неправилно е приел, че с право на
предпочтително удовлетворение се ползват само 1/3 от сумите, включени в
разпределението, тъй като продадени са само два от общо шест имота. Освен
това, съдът се е произнесъл при свръхпетитум, тъй като такова оплакване не е
заявено в сезиращата жалба.
Подаден е отговор от А. С. Б. и П. А. Б., чрез техния пълномощник адв.
Н., с който се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане като
недопустима и при условията на евентуалност –без уважение като
неоснователна. Сочи се, че предмет на жалбата са мотивите на решението, но
не и правенният резултат, тъй като оплаквания за незаконосъобразност на
решението в останалите му части, извън частта за разноските, не са наведени.
Намира жалбата за неоснователна, като сочи, че в нея е направено
недопустимо смесване на производство по обжалване на разноските и това на
обжалване на разпределението. Сочи, че в производството по чл.463 ГПК
взискателят има право да оспори размера и привилегията на всяко включено
в разпределението вземане. В случая е разпределен като привилегирован
адвокатски хонорар в абсурдно висок размер, който пряко рефлектира върху
вземанията на останалите взискатели по изпълнителното дело. Вземанията на
първоначалните взискатели са в общ размер от 77 432,55 лв., в тяхна полза са
разпределени разноски в размер на 16 800 лв. – адвокатски хонорар, за който
липсват доказателства да е действително заплатен. Предвид размера на
вземанията, минималният адвокатски хонорар съгласно Тарифата е 2853лв., а
с ДДС - 3423 лв, т.е значително по – нисък.
На следващо място съдът е съобразил, че привилегията на разноските,
направени в производството по чл.135 ЗЗД обхваща само имотите, продадени
2
на публична продан, които са два от общо шест, предмет на съдебното
производство.
Предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
приложимия закон, настоящата инстанция намира следното:
Изпълнително дело №742/2019 г. на ЧСИ Ивелина Божилова е
образувано по молба на настоящите частни жалбоподатели за реализиране на
вземането им против длъжниците „СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********
и „ККП 77“ООД, ЕИК ********* по изпълнителен лист №248/08.08.2019 г.
по т.д №557/2018 г. на БОС и изпълнителен лист от 19.03.2018 г. по в.т .д
№427/2017 г. на ПАС. Присъединено е и вземането им по изп.дело №24/2017
г. на ЧСИ Иванка Миндова.
Преди образуване на изпълнителното дело, спрямо първоначалните
взискатели е обявен за недействителен извършеният от „СТАРТ
ИНВЕСТ“ЕООД в капитала на „ККП 77“ООД апорт на шест недвижими
имота, резултат от иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от
кредиторите Н. Ф. Д. и Н. В. Д.
Присъединени по изпълнителното дело взискатели са А. С. Б., П.А. Б.,
община Несебър и НАП.
Предмет на разпределението е сума, получена от проданта на имоти с
идентификатори – 51500.506.637.4.20 и 51500.506.637.4.26 на стойност
съответно от 25 000 лв. и 24 625 лв., разпределена както следва :
За първия имот – сумата от 523.10 лв. – такси и разноски в полза на
ЧСИ, сумата от 2064 лв. такса по т.26 ТТРЗЧСИ, за данъци и такса „битови
отпадъци“ сумата от 764,62 лв. и за разноски по изпълнението – 21 648,28 лв.
Получената от втория имот сума е разпределена съответно – за такси и
разноски в полза на ЧСИ сумата от 523,10 лв., такса по т.26 ТТРЗЧСИ – 2037
лв., за данъци и такси за имота – 764,62 лв. и за разноски по изпълнението
сумата от 21 300,28 лв.
В сезиращата жалба са изложени оплаквания за неправилност на
разпределението в частта, с която са определени таксите по т.26 ТТРЗЧСИ и
в частта с която са разпределени разноските на първоначалния взискател с
оплаквания за тяхната прекомерност.
С обжалваното в настоящото производство решение Бургаският
3
окръжен съд е уважил жалбата и е постановил отмяна на разпределението и
връщане на делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново
разпределение. За да достигне до този извод, съдът е приел, че неправилно е
определена таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и неправилно са разпределени
направените от първоначалните взискатели разноски в производството по
чл.135 ЗЗД, тъй като са включени разноските за шестте имота, предмет на
това производство, а в публичната продан са продадени само два от тях.
Съдът е уважил и направеното възражение за прекомерност на разноските на
първоначалните взискатели за процесуално представителство по
изпълнителното дело, като е посочил, че при изготвяне на новото
разпределение, адвокатският хонорар следва да бъде редуциран до сумата от
8 400 лв., вместо посочената сума от 16 800 лв. Констатирана е неяснота в
разпределението и в частта, с която е отредена сума от 240 лв. за държавни
такси.
Решението в частта, с която е констатирано неправилно определяне на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е неправилно. Съгласно посочената разпоредба, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както
следва:
а) до 100 лв. - 10 лв.;
б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;
в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;
г) от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;
д) от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000
лв.;
е) над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.
При частично събиране на паричното вземане, таксата се определя за
целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата,
събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху
общо събраната сума.
За да констатира неправилно изчисляване на тази такса, предходната
инстанция при определяне на размера на следващата се такса е взела
предвид единствено вземането на първоначалните взискатели по
изпълнителното дело, но не и на останалите взискатели съгласно
4
разпоредбата, която предвижда сумата да бъде изчислена върху целия размер
на дълга. Основателно обаче съдът е констатирал неяснота при формиране на
посочената в разпределението такса за опис на имоти и предвид относимостта
към правилното определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, съгласно ал.4 на
разпоредбата, разпределението в тази част е неправилно.
Неправилно е разгледано в обжалваното решение възражението на
присъединените взискатели за прекомерност на приетото по изпълнителното
дело възнаграждение за процесуално представителство на първоначалните
взискатели по изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.7 ГПК, единствено длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението
за разноски. Присъединените взискатели не са насрещна страна по
изпълнителното дело и не са легитимирани да искат намаляване на
разноските на друг взискател, тъй като според чл. 79 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Следва да се посочи обаче, че
съгласно разпореждане за приемане на разноски на л.266 по изпълнителното
дело, приетото от ЧСИ и неоспорено от длъжниците възнаграждение за
процесуално представителство на първоначалните взискатели е в размер на по
6 500 лв. за всеки от двамата или общо 13 000 лв., вместо посочения в
разпределението размер от 16 800 лв.
Разпределението е неясно в частта, с която като привилегировано
вземане е посочена сума за разноски по изпълнителното производство, тъй
като тази сума е посочена в общ размер, без да бъдат индивидуализирани
перата, които я формират. Предходната инстанция основателно е
констатирала, че по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД следва да бъдат разпределени
разноските в производството по чл.135 ЗЗД, направени от първоначалните
взискатели само за двата имота, сумата от чиято продан е предмет на
разпределението, вместо за шестте имота, предмет на съдебното
производство. Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 ЗЗД, с право на
предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134
и 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Неправилно в разпределението като сума с привилегия по чл.136, ал.1
ЗЗД е включено вземането за съдебни разноски в размер на 17 224, 20 лв. по
5
изпълнителен лист от 19.03.2018 г., издаден от Окръжен съд – Пловдив въз
основа на решение №314/14.11.2017 г. по в.т.д №427/2017 г. на ПАС за
вземане на Н.Д. и Н.Д. против „Старт инвест“ ЕООД в размер на 17 224,20
лв., тъй като това съдебно производство не е по иск с правно основание чл.135
ЗЗД, а по иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Посочените разноски не са
направени по изпълнителното дело и не се ползват с привилегията на чл.136,
ал.1 ЗЗД. Неяснотата относно начина на формиране на посоченото като
привилегировано в т. V и т.VI на разпределението вземане за разноски е
самостоятелно основание за отмяната му.
При горните констатации обжалваното решение като краен резултат е
правилно. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба на Н. Ф. Д. и Н. В. Д.,
граждани на Р. Ф., чрез пълномощници адв. Т. и адв. Д., против решение №
531 от 18.11.2021 г. по в.гр.дело №1794/2021 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6