№ 7083
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20221100103177 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ,
предявен от М. С. А. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД.
Предявен е обратен иск от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД срещу Б.
Й. И..
По главния иск: ищцата М. С. А. твърди, че на 06.12.2021 г., около 17:50
часа, в гр. София, при пресичане на ул. „Хайдут Сидер“ на пешеходна пътека
М8.1., означена с пътен знак Д17, в района на кръстовището с ул. „Цар Иван
А.“, е била блъсната от л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****, управляван от Б. И.,
движещ се по ул. „Хайдут Сидер“ с посока на движение от ул. „Цар Симеон“
към бул. „Сливница“. Ищцата е пресичала отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила, когато същият не осигурил предимство и
предизвикал ПТП. Твърди се в резултат на процесния инциденти ищцата да е
получила следните телесни увреждания: фрактура на дясна тибиа, травма на
структури на коляното, травматична латерализация на дясно коляно, травма и
хематом на приорбитални меки тъкани. Ищцата била настанена за лечение в
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД в периода 06.12.2021 г. – 13.12.2021 г.,
1
където била извършена оперативна интервенция: открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. За операцията ищцата
заплатила сума в общ размер 1 854,8 лв. След изписването й и до днешна дата
ищцата ползвала постоянна помощ на близки за извършване на елементарни
дейности от ежедневието, свързани с битови и хигиенни нужди - тоалет,
храна, прием на лекарства. Твърди се ищцата да не се е възстановила,
изисквало се да продължава да лежи и това й създавало постоянен
дискомфорт. Изпитвала силни болки в областта на счупванията, вътрешните
органи, имала затруднено дишане, чувствала цялото си тяло сковано и
безчувствено. Нощем не можела да спи, всяко завъртане в леглото било
съпроводено с болка. При последващ преглед на 21.02.2022 г. се констатират
болка и оток в областта на дясна подбедрица. Твърди се инцидентът да се е
отразил негативно на психиката на ищцата, страдала от нарушения на съня,
понижено настроение, тревожност. Засегнат бил социалния й живот.
Чувствала се безпомощна и малоценна. Невъзможността да води активен
живот се отразявала на емоционалното й състояние и на доходите й. Ищцата
твърди да е сторила разходи за лечение, изследвани и рехабилитация на обща
стойност 3492,70 лв. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес“ с
рег. № **** е била застрахована от ответното дружество. По изложените
съображения се претендира на основание чл. 432 КЗ ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70000 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното
изплащане на претендирата сума, както и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 3492,70 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до
окончателното изплащане на претендирата сума.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва предявения
иск. Посочва, че липсва виновно противоправно поведение на застрахования
водач, евентуално – налице е случайно деяние. Счита претендираното
застрахователно обезщетение за прекомерно. Прави възражение за
съпричиняване при твърдение пешеходката, която облечена в тъмни дрехи в
тъмната част на денонощието е навлязла на платното за движение без да
съобрази приближаващия се автомобил, както и да е удължила ненужно
престоя си на пътното платно по време на пресичане. Оспорва ищцата да е
претърпяла в пряка причинно-следствена връзка с ПТП посочените
увреждания, продължителност на възстановителния период, необходимост от
2
рехабилитация, претърпян стрес. Не оспорва съществуването на
застрахователно правоотношение с предмет гражданска отговорност на водача
на л.а. „Мерцедес“ с рег. № **** към датата на процесното ПТП. Прави искане
за привличане на Б. И. като трето лице-помагач при твърдения при
правоуправление на МПС без притежаване на свидетелство – чл. 500, ал. 2 КЗ.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД предявява в условията на
евентуалност обратен иск срещу Б. Й. И.. Посочва, че процесният инцидент е
настъпил при управление на застрахования автомобил от страна на Б. И. без
притежаване на СУМПС. Предявява обратен иск с правно на основание чл.
550, ал. 2 КЗ частичен иск за сумата от 26000 (частично от 53429,70 лв.).
В отговор на обратния иск Б. И. посочва, че към момента е висящо
наказателно производство, резултатът от който е от значение по отношение
механизма на ПТП. Твърди пешеходката да е навлязла внезапно на платното за
движение, без да съобрази приближаващите се автомобили, метеорологични
условия и намалена видимост. Посочва, че претендираното възнаграждение е
в прекомерен размер.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез адв. Пенчев, оспорва иска. Третото лице-помагач и ответник
по обратния иск чрез адв. П. оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Към 06.12.2021 г. гражданската отговорност на водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № **** е застрахована от ответното дружество.
По НОХД 10509/2023 на СРС, 14 с-в на 18.06.2025 г. е одобрено
споразумение, с което Б. Й. И. е призната за виновна в това, че на 06.12.2021 г.
около 17:50 часа в гр. София, при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****
по ул. „Хайдут Сидер“ с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към бул.
„Сливница“ на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1. и
пътен знак Д17 от ЗДвП, в района на кръстовището, образувано с ул. „Цар
Иван А.“ е нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в
чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснала пресичащата по пешеходна пътека от
ляво надясно спрямо посоката й на движение пешеходка М. С. А., в следствие
на което с предна лява част на автомобила блъснала А. и по непредпазливост й
причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК, изразяваща
3
се в счупване на дясна голямопищялна кост с отмесване на колянната
капачка“, като деецът е управлявал МПС без да има необходимата
правоспособност – престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 5 и пр. 6, б. „а“, пр. 2 вр.
ал. 1 б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Според показанията на свидетеля В. П. П., очевидец на пътния
инцидент, след напускане на метростанция „Вардар“, свидетелят е вървял
пеша по посока бул. „Хайдут Сидер“, ориентирайки се към пешеходна пътека
тип „зебра“ със съответната пътна маркировка и сигнализация, разположена в
близост до училище и обозначена със знаци за намаляване на скоростта и
съпътстващи предпазни мерки. Булевардът има трамвайни релси и по две
платна за движение в посока, като дясната лента често се използва за
паркиране. На около 15 метра от пешеходната пътека свидетелят видял жена,
която вече е стъпила върху обозначението. Тя пресичала булеварда от
училището към жилищната зона, а непосредствено преди инцидента по
пътеката били пресекли и други пешеходци. Свидетелят изтъква, че преди и
след инцидента част от автомобилите спирали, за да пропуснат пешеходци. В
този момент сив бус, движещ се от „Вардар“ към тунела на „Люлин“, не спрял
на пешеходната пътека и ударил жената, която под влияние на удара се
завъртяла във въздуха на разстояние от 2-3 метра от мястото на контакта.
Автомобилът не предприел незабавно спиране, а спрял едва след изминаване
на 50-60 метра. Свидетелят реагирал, като се опитва да достигне буса и заснел
регистрационния номер и превозното средство. Той заявява, че сблъсъкът е
станал между предната лява част на буса и пешеходката, като тялото се
оказва върху трамвайния участък, леко встрани от пешеходната пътека.
По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза
само в частта по твърдяното съпричиняване. Анализирайки събраните по
делото доказателства и в частност – видеозапис на инцидента, експертът инж.
С. М. отговаря, че произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на
изкуствена светлина – автомобилни фарове и улично осветление. Платното за
движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която е била
мокра от валеж от дъжд. Между пешеходката и л.а. „Мерцедес В 220 ЦДИ“
няма препятствия, които да са ограничавали видимостта им една към друга.
Скоростта на пешеходката е била около 5,63 km/h което съответства на
характер на движението бърз ход за жена на 46 г. Пешеходката М. С. А. е
4
пресичала платното за движение върху маркираната пешеходна пътека в
посока от запад на изток, от ляво на дясно пред автомобила. Пешеходката би
избегнала удара, ако бе спряла движението си преди да навлезе в коридора на
движение на л.а. „Мерцедес В 220 ЦДИ“. При навлизане на пешеходката на
платното за движение около 6,4 s преди удара, автомобилът се е намирал на
около 59,92 m преди мястото на удара. Водачът на автомобила би имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако бе реагирал на
разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път
(опасна зона) или на разстояние поне 24,87 m преди мястото на удара или поне
2,7 s преди да настъпи удара. Следователно водачът е разполагал с време
около 3,7 s за да реагира с намаляване на скоростта или спиране, след като
пешеходката е навлязла на платното и водачът е имал възможност да я
забележи. Вместо това, видно от приложения видеозапис, водачът на л.а.
„Мерцедес В 220 ЦДИ“ е заобиколил от ляво спрелия в лента пред него друг
автомобил и така е настъпил удар с пешеходката върху трамвайното трасе.
В съдебно заседание експертът допълва, че отдясно на лентата за
движение на л.а. „Мерцедес“ е имало паркирани автомобили, поради което
движението се е осъществявало в съседна лява лента. Пред л.а. „Мерцедес“ се
е движел друг лек автомобил, който спрял преди пешеходата пътека. След
това лекият автомобил „Мерцедес“ без да спира се отклонил в ляво,
заобиколил спрелия пред него лек автомобил като навлязъл и се движел вече
на трамвайната линия, където и настъпил ударът с пешеходката. Според
експерта не може да се очаква пешеходецът да предвиди отклоняване в ляво
върху трамвайната линия на л.а. „Мерцедес“ при положение, че предходно
движещият се автомобил преустановява движението, за да осигури
предимство на ищцата. От техническа гледна точка пешеходката би могла да
спре преди да достигне л.а. „Мерцедес“.
По делото е приета Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Б. К.. Експертът сочи, че в резултат на пътния инцидент в
пряка-причинно следствена връзка М. А. е получила фрактура в проксималния
(горен) край на дясната тибия (голям пищял), засягаща латералния (външен)
кондил на костта и фрактура на главата на фибулата (малък пищял), както и
разкъсно-контузна рана в областта на десния горен клепач и хематом на
периорбитални меки тъкани. Ищцата е лекувана в УМБАЛ „Царица Йоанна -
ИСУЛ“ ЕАД, където е предприета оперативна интервенция на 07.12.2021г. -
5
открита репозиция на фрактурата, костна пластика със снонгиозна присадка и
остеосинтеза със заключваща плака за дистален радиус и винтове. Според
вещото лице операцията е била абсолютно необходима и е имала за цел
възстановяване целостта на кондила и задържане на наместените фрагменти
посредством използваните остеосинтезни средства - плака за дистален радиус
с ббр. винтове (4 - проксимални и 2 - дистални) и един канюлиран винт 60мм
за фиксиране на отцепения латерален кондил. Освен това е осъществена
костна пластика. Експертът посочва, че този тип счупвания изискват пълно
отбременяване на засегнатия крайник, за срок от три месеца, което ще рече, че
през този период не трябва да се стъпва с цялата телесна маса върху този крак.
След това се налага провеждането на няколко курса активна рехабилитация и
ЛФК, необходими за възстановяване обема на движение в коленната става и
силата на мускулите на бедрото и подбедрицата. Очакваният срок за
зарастване на фрактурата при ищцата е три до четири месеца, а завръщане към
физическа активност се очаква в рамките на шест до девет месеца след
настъпване на травмата. Въпреки правилното и навременно проведено
оперативно лечение, невъзможността за анатомично наместване на ставната
депресия и наличието на остатъчни вътреставни прагове по повърхността на
хрущяла, обуславя задължителното развитие на посттравматична гонартроза
(дегенеративно заболяване на коленната става в резултат на травмата) напред
във времето. Поради тази причина вещото лице заключава, че пострадалата
никога няма да се възстанови напълно от получената в резултат на процесното
ПТП фрактура на латералния тибиален кондил в дясно и да достигне
анатомичния и функционален статус на ставата отпреди настъпването на
инцидента. Експертът приема, че болките на ищцата са били най-силни в
периода между настъпването на фрактурата в областта на дясното коляно и
предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период,
като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради
действието на оздравителните процеси в организма. Според вещото лице
ищцата ще продължава да изпитва болки в дясното коляно и за напред, които
най-вероятно с течение на времето ще се засилват поради развитието на
посттравматичната гонартроза и нейния прогресиращ и необратим характер.
Доктор К. приема за почти сигурно, че в бъдеще ще се наложи ищцата да
претърпи поне още две оперативни интервенции, свързани с процесната
увреда на дясното коляно. Едната се изразява в екстракция (отстраняване) на
6
имплантите, тъй като тяхното присъствие би попречило на поставянето на
изкуствена коленна става, и на следващ етап извършване на самото
ендопротезиране, което е продиктувано от развитието на посттравматичната
гонартроза. Като необходими за лечението вещото лице приема разходи в общ
размер 3 242,7 лв. с подробна аргументация защо част от предприетите
прегледи и образни изследвания са ненужни. Експертът отбелязва, че
наличната информация за това как е протекъл оздравителния процес при
ищцата е твърде оскъдна, като никъде не се откриват данни за забавено
срастване или несрастване на фрактурата, откъдето може да се предположи,
че самият период на възстановяване е протекъл без особени проблеми и то в
обичайните за такъв тип счупвания срокове, а именно - зарастване на
фрактурата за три до четири месеца и завръщане към нормална физическа
активност в рамките на шест до девет месеца след настъпване на травмата.
При ищцата са настъпили две усложнения. Първото е сковаването на
коленната става, което е било преходно и е отшумяло в резултат на
проведената рехабилитация. Второто усложнение се определя като по-
сериозно и с необратим характер. Това е посттравматичната гонартроза. По
литературни данни 3-7% от пациентите развили посттравматична артроза на
коляното подлежат на тотално ендопротезиране на ставата в рамките на десет
години от настъпване на травмата. Ищцата М. С. А. е провела трикратно
рехабилитация. Вещото лице не отговаря дали проведената в този обем
трикратна рехабилитация е била достатъчна за възстановяване
функционалното състояние на дясната коленна става на ищцата, тъй като към
делото не са приложени физиопроцедурните карти, от които да се установи
какъв е бил локалният статус (обем на движения, антропометрия, мануално-
мускулно тестуване и др.) преди и след провеждането на съответния курс, за
да се каже дали е имало някакво подобрение или не.
При личен преглед на ищцата вещото лице К. констатира, че тя
реализира самостоятелен изправен стоеж на двата долни крайника поотделно.
Пълният обем на клякане е затруднен поради ограничение в дясното коляно. В
медиалната (вътрешна) половина на дясната задколенна ямка се наблюдава
цикатрикс от стар оперативен достъп с дължина 7,0 см, а по латералната
(външна) повърхност на дясното коляно се забелязва цикатрикс, направен с
върха на скалпела. И двата белега са зараснали първично на нивото на
околната кожа без хипер- или хипопигментация и без данни за възпалителни
7
промени. Те не загрозяват външния вид на пострадалата. Няма обективни
данни за ограничение в мускулната сила на двата долни крайника. Към
момента на прегледа е налице лек оток в ставните торбички около коленното
капаче. Не се установяват съдово-неврологични смущения в дисталните
отдели на долните крайници на ищцата. Активните и пасивни движения в
дясната коленна става са болезнени в края на арката на движение и с
ограничения при флексия и екстензия на дясна коленна става и сгъване при
лява коленна става. Констатираната от документите по делото през 2019 г.
травма - хондропатия 111-та степен по Outerbridge (дълбоки фисури на нивото
на субхондралната кост с диаметър над 1,5 см) на латералния бедрен кондил в
носещата му зона, според експерта е предпоставка за по-бързото развитие на
настъпилата след травмата посттравматична артроза на дясната коленна става,
тъй като към нея се е добавила и увредата на ставния хрущял на латералния
кондил на тибията, резултат от пътно-транспортното произшествие, което
ищцата е претърпяла на 06.12.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Ш.Ю.Р., във фактическо съжителство с ищцата. Свидетелят сочи, че на
06.12.2021 г. ищцата му позвънила, за да сподели, че е ударена на пешеходна
пътека пред училището, в близост до дома им. Ищецът заварил ищцата вече в
линейката, която се отправила към ИСУЛ. При срещата им на място в
болницата ищцата плачела, страхувала се, че ще й отрежат крака. Болничното
лечение продължило 7 дни. След изписването свидетелят й синът им помагали
на ищцата в грижите. След 3-4 месеца започнало раздвижване, ищцата
посещавала рехабилитация. След 6-тия месец продължила да прави
упражнения в дома си. Последователно се придвижвала с инвалидна количка,
след това с патерици или подпирайки се за стената. На 9-10-тия месец
започнала леко да стъпва на крака и да мести пръсти и пета. По отношение на
емоционалното състояние свидетелят сочи, че след 3-4 месеца от инцидента
ищцата изпаднала в депресия, отказвала да общува и да ходи на фитнес.
Посетили психиатър. Както към инцидента, така и сега ищцата не работела.
Свидетелят сочи, че ищцата се придвижва трудно и куца. След 3 изкачени
стъпала има нужда от почивка. Преди това ходела на фитнес, след инцидента
преустановила посещенията.
В приета и неоспорена Съдебно психиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А. П. се дава заключение, че вследствие процесното ПТП
8
ищцата е развила остра стресова реакция с тревожно-депресивни симптоми,
намира се и частично удовлетворяване на критериите за Разстройство в
адаптацията. Тези забовявания сизразяват в конградна амнезия, страх от
осакатяване, треперене и плач, депресивна реакция, страх за близките, като
дезаптационните прояви са обусловени и от общото телесно състояние на
ищцата. Констатираното паническо разстройство, от което ищцата страда от
2005 г., няма отношение към процесния инцидент и не способства за
задълбочаване на стресовата ситуация. Според д-р П. двете заболявания
подлежат на възстановяване. В съдебно заседание експертът разяснява, че
острата стресова реакция по правило отшумява за няколко месеца.
Констатираните проблеми не са психични, а психичен отговор травмите,
които са се случили и са затруднили телесното и психично функциониране.
Претенция по чл. 380 КЗ е предявена от ищцата до ответното дружество
на 23.12.2021 г.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Мерцедес“ с рег. №
**** към 06.12.2021 г. В качеството си на застраховател, ответникът е поел
риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би
отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и
тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили
болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка
между деянието и вредите. На основание чл. 300 ГПК съдът съобразява
одобреното споразумение по 10509/2023 г. на СРС, 14 с-в и приема за
установено, че в нарушение на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 119, ал. 1 ЗДвП Б. И., при управление на л.а. „Мерцедес“
с рег. № **** не е пропуснала пресичащата по пешеходна пътека от ляво
надясно спрямо посоката й на движение пешеходка М. С. А., в следствие на
което с предна лява част на автомобила блъснала А. и по непредпазливост й
9
причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
голямопищялна кост с отмесване на колянната капачка“, като водачът е
управлявала МПС без да има необходимата правоспособност
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пешеходеца. Според разпоредбата на чл.
119, ал. 5 ЗДвП ри пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. В конкретния случай от приетата Съдебна автотехническа
експертиза се установява, че водачът на л.а. „Мерцедес“ е навлязъл от лява
лента за движение върху трамвайната линия с цел изпреварване на предходно
преустановилия движение л.а. и наред с това не е пропуснал пресичащия с
предимство пешеходец в нарушение на правилото на чл. 119, ал. 2 ЗДвП. Ето
защо макар от техническа гледна точка да се установи, че пешеходката е могла
да възприеме действията на водача на л.а. „Мерцедес“ и да преустанови
временно пресичането, за да пропусне движещия се в нарушение на правилата
за движение лек автомобил, по аргумент от ал. 5 на чл. 119 хипотезата на
съпричиняване в случая е неприложима.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от претърпяното травматично увреждане, както и
необходимите разходи за лечение.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
10
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите,
чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на
застрахователя.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания,
породени от произшествието, непосредствено след инцидента, след
проведеното оперативно лечение и в началото на раздвижването. През първия
месец след инцидента ищцата е била зависима от чужда помощ, след което е
започнала да се придвижва с помощни средства, като общият възстановителен
период е траял девет месеца. Фрактурата е напълно консолидирана. Въпреки
това следва да се отчете наличието на дефинитивни увреждания на колянната
става, а именно: развилата се посттравматична гонартроза и очакваната
необходимост от тотално ендопротезиране на коляното, както и
предхождащата го операция за екстракция на имплантите, тоест поне още две
оперативни вмешателства.
Съдът взема предвид, че ищцата ще продължи да изпитва болки в
дясното коляно, които ще се усилват във времето поради прогресирането на
гонартрозата. Ограниченията в обема на движение (флексия и екстензия)
също са постоянни и не могат да бъдат преодолени напълно посредством
консервативни или рехабилитационни методи.
Следва също така да се отбележи, че инцидентът е повлиял върху начина
на живот на ищцата и към момента тя продължава да изпитва страх от нов
пътен инцидент. За период от три месеца след настъпването на
произшествието е страдала от остра стресова реакция и разстройство в
адаптацията, които обаче подлежат на преодоляване. Преустановила е
спортните си занимания. Въпреки това, към настоящия момент ищцата се е
върнала към самостоятелното извършване на обичайните си ежедневни
дейности.
По изложените мотиви съдът приема, че справедлив размер на
претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди е сумата от 50000 лв.
(срв. Определение № 2594/10.10.2024 г. по т.д. № 636/2024 г. на ВКС, I т.о. със
11
счупване на малка и голямопищялна кост, Определение № 1957/22.04.2024 г.
по гр.д. № 3287/2023 г. на ВКС, III г.о. счупване на бедрена кост и на
голямопищялна кост, Определение № 59551/14.12.2023 г. по т.д. № 1920/2022
г. на ВКС, II т.о.), като за разликата до пълния претендиран размер от 70 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен. Основателна е претенцията за заплащане
на претърпени имуществени вреди до сумата от 3 242,7 лв., като за разликата
до пълния претендиран размер от 3492,70 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на така определената главница ответникът дължи на
основание чл. 429 КЗ заплащане и на законна лихва считано от 23.12.2021 г. по
отношение на обезщетението за неимуществени вреди (така Решение №
50010/05.04.2024 г. по т.д. № 1920/2022 г. на ВКС, II т.о.) и при съблюдаване на
диспозитивното начало по отношение на претенцията за имуществени вреди
лихва е дължима от подаване на исковата молба на 28.03.2022 г.
По обратния иск с правно основание чл. 500, ал. 2, т. 3 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
На основание чл. 300 ГПК, при съобразяване на споразумение по НОХД
10509/2023 с-в, съдът приема за установено, че Б. И. е управлявала
автомобила без правоспособността й да е удостоверена чрез свидетелство за
управление за категория „Б“.
По изложените съображения съдът намира претенциите по обратните
искове за изцяло основателни в частта, в която същите са намерени за
основателни, а именно: 26000 лв. частично от 50000 лв. по претенцията за
неимуществени вреди и 3 242,7 лв. относно претендираните имуществени
вреди.
По разноските.
По главния иск
С определение от 24.05.2022 г. (преди депозиране на одобреното по
НОХД споразумение) ищцата е частично освободена от заплащане на
12
държавна такса. Сторените от ищцата разноски са в общ размер 680 лв., като
предвид уважената част от иска (0,72%) ответникът следва да бъде осъден да
й заплати сумата от 489,60 лв.
На адв. К. М. Д. ответникът следва да заплати на основание чл. 38 ЗАдв.
възнаграждение за процесуално представителство за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 4 701,17 лв. (6 529,41 лв.*0,72).
Сторените от ответната страна разноски са в общ размер 2065 лв.
(юрисконсултско възнаграждение и такси и депозити), при съобразяване на
отхвърлената част от иска (0,28%) ищцата следва да заплати на ответника
сумата 578,20 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 2 839,71 лв.
Ответникът по обратния иск следва да възстанови сторените от ищеца
по обратния иск разноски, които възлизат на сумата от 1040 лева държавна
такса по обратния иск. В рамките на вземането на ищеца към ответника по
обратния иск на основание чл. 500, ал. 1 КЗ, са и платените по главния иск и
държавната такса по обратния иск в общ размер 7 806,17 лв., които следва да
се включат във вземането. Съдът взе предвид и че към настоящия момент
ответницата по обратния иск не е изпълнила дадените указания за внасяне на
депозит в размер на 300 лв. по съдебномедицинската експертиза, като
искането за освобождаването й от разноски е оставено без уважение, поради
което на основание чл. 77 ГПК дължи заплащане на сумата по сметка на
Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД , ЕИК ********* да
заплати на М. С. А., ЕГН **********:
1. На основание чл. 432 КЗ разноски за претърпени от ищцата вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 06.12.2021 г. по вина на Б. Й. И.,
EГН********** като водач на л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована от ответното дружество, както
13
следва:
- сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. до окончателното
заплащане на претендираната сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 70 000 лв.;
- сумата от 3 242,7 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022
г. до окончателното заплащане на претендираната сума като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния претендиран размер от 3492,70 лв.;
2. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 489,60 лв. – държавна такса
и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД , ЕИК ********* да
заплати на адв. К. М. Д. от САК, личен номер ********** сумата от 4 701,17
лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД , ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2 839,71 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг
Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 578,20 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението по главните искове е постановено при участието на Б. Й. И.,
ЕГН ********** като трето лице – помагач на ЗАД „ДаллБогг Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Б. Й. И., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг
Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл.
500, ал. 2 КЗ по обратните искове: сумата от 26000 лв., (частично от 50000
лв.) – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021
г. до окончателното заплащане на претендираната сума, сумата от 3 242,7 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата по главния иск –
разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022 г. до
14
окончателното заплащане на претендираната сума, както и сумата от 7806,17
лв. – държавна такса и разноски, при условие, че ЗАД „ДаллБогг Живот и
здраве“ АД, ЕИК ********* заплати на М. С. А., ЕГН **********, респ. на
адв. К. М. Д. от САК.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Б. Й. И., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 300 лв. – разноски за
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15