№ 48
гр. ***, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100923 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез
процесуален представител адв. В. П. Г. САК, със съдебен адрес: гр. София,
бул. България, № 81В, ет. 8, ап. 22, с която е предявен установителен иск по
чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 112,96 лева дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури № ********** / 20. 07. 2019 г., ********** / 20. 08. 2019 г. и
********** / 20. 09. 2019 г.; 499, 75 лева представляващи незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 09. 01. 2019 г. за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy A6 Plus Black и по договор за лизинг от 13. 06.
2018 г. за мобилно устройство NOKIA 3 Black; сумата от 254, 03 лева
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги против Г. АТ. Г. ЕГН **********, от село ***, област Бургас.
С исковете се моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника с адрес: с. ***, област Бургас, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Д.К.Г. и М.С., в размер на 112.96 лв. (сто и дванадесет лв. и 96 ст.),
1
представляващо дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № *********,
за които са издадени фактури с №********** / 20. 07. 2019г., **********/
20. 08. 2019 г., ********** / 20. 09. 2019 за периода от 20. 06. 2019 г. до 19.
09. 2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на
сумата. Както и да се постанови решение с което да бъде признато за
установено по отношение на същия ответник, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, в
размер на 499.75 лв. (четиристотин деветдесет и девет лв. и 75 ст.),
представляващо незаплатени лизингови вноски, от които: 419. 85 лв.
(четиристотин и деветнадесет лв. и 85 ст.) по Договор за лизинг от дата 09.
01. 2019 г. за мобилно устройство SAMSUNG Gа1аху А6 Рlus В1аск и 79.90
лв. (седемдесет и девет лв. и 90 ст.) по Договор за лизинг от дата 13. 06. 2018
г. за мобилно устройство NOKIA 3 В1аск.
Желае се да бъде постановено решение с което да се признае за
установено по отношение на ответника Г. АТ. Г., ЕГН: **********, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ****, в размер на 254.03 лв. (двеста петдесет и четири лв. и 3 ст.),
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които 172. 57 лв. (Сто седемдесет и два лв. и 57 ст.)- неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19. 06. 2019 г. за
мобилен номер +359********* и 81.46 лв. (осемдесет и един лв. и 46 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09. 01.
2019 г. за мобилен номер +359*********.
Желае се постановяване на осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските в исковото производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
Съдът е извършил проверка за редовността на така предявената искова
молба и е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане,
съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК за което е изпратил
препис от нея ведно с приложенията, на ответника Г. АТ. Г. по реда на чл. 131
и сл. от ГПК, на който е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок,
като му е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от
ГПК, последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за
възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на
това. В същия едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответника Г. не е
подал писмен отговор по така предявените искове, не е изразил становище по
същите.
В съдебно заседание ищеца не се явява, не се явява и негов процесуален
представител. С нарочна молба процесуалният представител на ищецът е
посочил, че не възразява да се даде ход на делото и в негово отсъствие, със
същата молба е посочил, че поддържа изцяло изложеното в исковата молба.
2
Преди първото съдебно заседание по делото процесуалният представител на
ищеца е представил молба –становище, в което е доразвил изложените
съображения с исковата молба, желае уважаване на исковите претенции в
претендирания от ищеца размер, както и присъждане на разноските. В
условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната
страна е направила искане за присъждане на разноски се желае същите да
бъдат съобразени с разпоредбите на наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като бъдат присъдени в минимален размер. Представя
списък с разноски по заповедното и исковото производство.
В съдебно заседание ответника не се явява. Явява се негов
пълномощник, който оспорва предявените искове както по основание, така и
по размер. Излага становище, че не следва да бъдат приети като
доказателства, представените с исковата молба писмени доказателства, тъй
като същите са представени само като копия. Твърди, че представените
фактури, които са незаверени преписи, без подпис на ответника не доказват,
че той е ползвал тези услуги. Посочва, че ищецът не е доказал, че е изправна
страна по договора и липсват годни доказателства, с които да се установят
предоставените мобилни услуги, твърди, че ищцовата страна не е ангажирала
доказателства с които да установи претендирания размера на исковите
претенции. Посочва, че представените фактури като документи в незаверени
копия, на които липсва подпис на ответника не носят материално
доказателствена сила и исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 13. 06. 2018 г. между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
ответника Г. АТ. Г. е сключен договор за мобилни услуги за ползване на
мобилен номер +359*********, със срок на действие 24 месеца до 13. 06. 2020
г. по избран абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални
минути и роуминг в зоната на ЕС. Стандартен месечен абонамент за избрания
абонаментен план е в размер на 24, 99 лева на месец. На същата дата
ответника е сключил и договор за лизинг по силата на който ищеца е
предоставил на ответника за временно възмездно ползване мобилно
устройство NOKIA, модел 3 В1аск за период от 23 месеца срещу заплащане
на месечна лизингова вноска в размер на 7. 99 лв., съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 7. 99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. В
договора за мобилни услуги е посочено, че цената му в брой или обща
лизингова цена с абонаментен план е 191, 76 лв. , а стандартна цена на
устройството е 369, 90 лева. Посочена е отстъпка от стандартната цена в
размер на 178, 14 лева.
На 09. 01. 2019 г., между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
3
ответника Г. АТ. Г. е сключен нов договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* с първоначален срок на договора 24 месеца: от 09. 01.
2019 до 09. 01. 2021 г., като ответника е предпочел абонаментен план Тотал
12,99, който е с месечен абонамент 12, 99 лева на месец.
На същата дата ответника е сключил Договор за лизинг, съгласно който
му е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaху
А6 Рlus В1аск с в брой или с абонаментен план 671, 76 лева и стандартна цена
на устройството 759, 90 лева, като ползваната от ответника отстъпка е в
размер на 88, 14 лева. Съгласно лизинговият договор, лизингодателят /той и
ищец по делото/ се задължава да предостави на лизингополучателя
/ответника/ за временно и възмездно ползване устройството SAMSUNG
модел Galaху А6 Рlus В1аск с телефонен номер +359*********, а
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер
на 643, 77 лева с ДДС, за период от 23 месеца, с месечна лизингова вноска в
размер на 27, 99 лв., съгласно погасителния план към лизинговия договор,
както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане на допълнителна сума от 27,99 лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ.
С допълнително споразумение към договор за мобилни / фиксирани
услуги с мобилен номер +359********* от 19. 06. 2019 г. ответника Г. е
предпочел нов абонаментен план Тотал + 40,99 promo 36, 99 със срок на
действие 24 месеца изтичащ на 19. 06. 2021 г.
На основание посочените договори, ответникът Г. е ползвал
предоставяните от ищцовото дружеството мобилни услуги и потреблението е
било фактурирано на клиентски номер на абоната № *********.
За ползваните от ответника услуги за периода 20. 06. 2019 до 19. 09.
2019 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е издал следните фактури: Фактура №
********** / 20. 07. 2019 г. с отчетен период на потребление от 20. 06.
2019 г. до 19. 07. 2019 г. с дължима сума за плащане в размер на 93, 30 лева, с
включени абонаментни такси, разговори, вноски за лизинг, като към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера. Дължимата сума е следвало да бъде заплатена до 04. 08. 2019 г..
- Фактура № ********** / 20. 08. 2019 г. за отчетен период на
потребление от 20. 07. 2019- 19. 08. 2019 е дължима сума за плащане в
размер на 391, 63 лева, в която според представената фактура са включени
разговори, данни, съобщения и други ползвани услуги – 2, 32 лева, месечни
еднократни такси- 12, 46 лева, отстъпки 0, 11 лева, сума с ДДС -17, 87 лева.
Във фактурата са включени неустойки предсрочно прекратяване на договор
за услуги- 172, 57 лева, Вноска за лизинг 107, 89 лева, задължения от
предходен период с ДДС- 93, 30 лева. Като срок за плащане е посочен 04. 09.
2019 г.. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера.
Според представеното Кредитно известие № ********** от 20. 09.
4
2019 г. на абоната е възстановена сума в размер на -3.49 лв. без ДДС / 4, 19
лева с ДДС/, начислена е вноска за лизинг 27, 99 лева, задължения от
предходен период 391, 63 лева, след което като обща сума за плащане с ДДС
е посочена 415,43 лева, със срок за плащане 05. 10. 2019 г..
Според исковата молба неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 112,96 лв., е
ангажирало неговата договорна отговорност по т. 11 от процесните договори
за услуги, като във връзка с чл. 75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор България ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал фактура №
********** от 20.10. 2019 г.. От съдържанието на същата е видно, че са
посочени следните задължения: неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за услуги- 81, 46 лева; вноска за лизинг-419, 85 лева; задължения за
предходен период с ДДС -415,43 лева. Като обща сума за плащане с ДДС е
посочена- 916, 74 лева, със срок за плащане 04. 11. 2019 г..
Поради неизпълнението на ответника, ищцовото дружество е подало в
Районен съд ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, входирано на 16. 04. 2021 г. и по същото е образувано ч. гр. д. № 478
/ 2021 г.. По същото дело съдът е издал Заповед № 109 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с което е разпоредил на длъжника Г.
АТ. Г. ЕГН: ********** с. ***, общ. ***, обл. Бургас да заплати на кредитора
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК: **** гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4,
БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 6, общ. Столична, обл. София (столица) чрез
Пълномощник В. П. Г. Сумите: от 20.06.2019г. до 19.09.2019 г. в размер на
112,96 BGN /сто и дванадесет лева и 96 стотинки/ дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури № **********/20.07.2019 г., **********/20.08.2019 г. и
**********/20.09.2019 г. , ведно със законна лихва от 16.04.2021г. до
изплащане на вземането, главница от 01.10.2019г. до 01.12.2020 г. в размер на
419,85 BGN /четиристотин и деветнадесет лева и 85 стотинки/ 23 месечни
лизингови вноски в размер на 27.99 лв. и допълнителна сума в размер на
27.99 лева, ведно със законна лихва от 16.04.2021г. до изплащане на
вземането, санкционна лихва от 09.01.2019г. до изплащане на вземането в
размер на 81,46 BGN /осемдесет и един лева и 46 стотинки/, главница от
01.08.2019г. до 01.05.2020 г. в размер на 79,90 BGN /седемдесет и девет лева и
90 стотинки/ 9 бр. лизингови вноски в размер по на 7.99 лева и допълнителна
сума в размер на 7.99 лева, ведно със законна лихва от 16.04.2021г. до
изплащане на вземането, санкционна лихва от 19.06.2019г. в размер на 172,57
BGN /сто седемдесет и два лева и 57 стотинки/, държавна такса в размер на
25,00 BGN /двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на
180,00 BGN /сто и осемдесет лева/.
На 16. 06. 2021 г. е постъпило възражение от Г. АТ. Г. по чл. 414 от
ГПК, с което същия е заявил, че не дължи изпълнение на вземанията по
издадената заповед за изпълнение. Предвид подаденото възражение,
5
заповедния съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за
вземанията си спрямо длъжника в едномесечен срок.
От така установената фактическа обстановка на база събраните
доказателства съдът направи следните изводи:
В настоящото дело ищецът следва да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, обстоятелства, от които произтичат вземанията му по
издадената заповед по чл. 410 от ГПК. В случая това означава, че по исковете
по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договори за предоставяне на
мобилни услуги и по договори за лизинг, съдържанието на това
правоотношение, че е предоставил на ответника съответните мобилни
услуги, както и е предоставил на лизингополучателя телефонните апарати
съобразно уговореното в договорите. А по иска с правно основание чл. 92,
ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка в посочените в исковата молба
договори, че е изпълнил задълженията си по тези договори, както и размера
на претендираната неустойка.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията.
На първо място съдът счита, че следва да се произнесе по направеното в
хода на устните състезания твърдение от процесуалният представител на
ответника, относно липсата на годни доказателства, които да удостоверят
предоставените мобилни услуги, тъй като представените фактури са
незаверени копия и същите не носят подпис на ответника и съответно нямат
материално доказателствена сила. Действително към исковата молба са
представени копия от фактури, договори и общи условия, които не са
заверени от представилата ги ищцова страна. По аргумент от чл. 183 от ГПК
същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, поради
което съдът не ги цени и не ги е взел в предвид при обсъждане на
доказателствата. С Определение № 498 / 18. 11. 2021 г. по настоящото дело
съдът е допуснал освен представените от ищеца писмени доказателства, така
и служебно изисканото и приложено към настоящото гражданско дело частно
гражданско дело № 478 / 2021 г. по описа на РС- ***. С протоколно
определение от 17. 01.2022 г. съдът е приел като доказателства допуснатите с
определение № 478 / 2021 г. по описа на РС- *** доказателства и съответно
приложеното частно гражданско дело. В същото се съдържат, абсолютно
същите договори, фактури и общи условия, представени с исковата молба, но
същите са в заверени копия. От страна на ответника не е било направени
искане за представяне на оригиналите на документите, поради което съдът ги
цени и ще ползва същите при постановяване на решението си.
От изложената фактическа обстановка и от приложените към делото
доказателства, съдът намира за доказано, че между ищцовото дружество
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на
6
управление в град София, район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.Г. и М.С. и ответника Г. АТ. Г. са
били сключени: 1. Договор от 13. 06. 2018 г. за мобилни услуги за ползване
на мобилен номер +359*********, със срок на действие 24 месеца до 13. 06.
2020 г. по избран абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални
минути и роуминг в зоната на ЕС, със стандартен месечен абонамент за
избрания абонаментен план е в размер на 24, 99 лева на месец; 2. Договор от
13. 06. 2018 г. за лизинг на мобилно устройство NOKIA, модел 3 В1аск за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 7. 99 лв. ; 3. Договор от 09. 01. 2019 г. с предпочетен номер +359*********
и срок на договора 24 месеца- от 09. 01. 2019 до 09. 01. 2021 г., с
абонаментен план Тотал 12,99, с месечен абонамент 12, 99 лева на месец; 4.
Договор от 09. 01. 2019 г. за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaху А6 Рlus В1аск с цена с абонаментен план 671, 76 лева и
стандартна цена на устройството 759, 90 лева за период от 23 месеца, с
месечна лизингова вноска в размер на 27, 99 лв.. Сключването на въпросните
договори съдът приема за доказано от представените екземпляри на договори
по частно гражданско дело № 478 / 2021 г. по описа на РС- ***, които са
заверени по надлежния ред и носят подписите на ответника и не са оспорени
по съответния ред. От представените договори за мобилни услуги и лизинг,
подписани от страните, се установяват възникналите облигационни
правоотношения помежду им.
По отношение на иска по чл. 79 от ЗЗД. Ищцовото дружество
претендира за заплащане на сумата от 112, 96 лева представляващи дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
По делото не е поискано и съответно не е назначена и извършена съдебно
счетоводна експертиза. Въпреки твърденията на ищеца, не е възможно да се
установи как е формирана претендираната сума и какво е включено в същата,
даже напротив във процесните фактури, с които ищецът е направил опит да
обоснове вземането си не фигурират посочените в исковата молба суми и
съответно по делото не е доказано как същите са формирани и за кои точно
месеци се отнасят. В самите фактури са включени няколко компонента /
задължения за плащане, които не кореспондират с посочените в исковата
молба задължения, а настоящия съд няма счетоводни познания за да установи
дали посочените в исковата молба суми са формирани според посочените
задължения за плащане, за кои месеци и от кога същите са изискуеми.
Предвид което съдът намира, че искът по чл. 79 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 112, 96
лева се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл.92 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника Г. АТ. Г., че към същия съществува изискуемо
вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **** в размер на 254,
03 лв. представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които: 172, 57 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване
7
на договорен абонамент от дата 19. 06. 2019 г. за мобилен номер
+359********* и 81, 46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 09. 01. 2019 г. за мобилен номер +359*********,
съдът счита, че същото следва да бъде отхвърлено поради следните причини:
Действително за сочените отчетни периоди ответника не е представил
доказателства, че е заплащал дължимите абонаментни такси. Не се спори
отново, че съгласно текстове от общите условия, ползваните от ответника
телефонни номера са били спрени. Ищцовото дружество, чрез процесуалният
си представител твърди, че отговорността на ответника се ангажира съгласно
изрична клауза, съдържаща се в т. 11 от договорите. Въпреки старанието си,
съдът не успя да открие т. 11 от договорите, която да ангажира договорна
отговорност за неустойка на абоната. Действително в договорите се съдържа
клауза в която е записано „ В случай на прекратяване на настоящия договор
преди изтичане срока посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на
ПОТРЕБИТЕЛЯ или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи свързани с него, в това число и Общите
условия последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментни планове съответстваща на
оставащия срок от договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и
без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
Настоящият съд счита, че ищецът не е ангажира доказателства, че
процесната неустоечна клауза е индивидуално договорена. Дори и да се
приеме, че съдържането на клаузата е такова, каквото е посочено в исковата
молба, то вземането за неустойката би изхождало от неравноправна клауза.
Въпросната клауза е включена в договора, който е попълнен от представител
на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност да изрази
воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се
приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. В тази
връзка така уговорената клауза за неустойка се явява неравноправна и
съответно нищожна на основание чл. чл. 146, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с
чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Същата клауза е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, понеже по този начин
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага
8
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този
смисъл е и константната практика на ВКС: Решение №110 / 21. 07. 2016 по
дело №1226 / 2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 219 / 09. 05. 2016г. по т. д.
№ 203 / 2015г. на ВКС, I т. о. и др..
Предвид изложеното искането за признаване за установено по
отношение на ответника Г. АТ. Г., че към същия съществува изискуемо
вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **** в размер на 254,
03 лв. представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, следва да бъде отхвърлено.
По отношение на иска за изплащане на дължимите лизингови вноски –
чл. 342 и следващите от ТЗ. По делото безспорно се доказа, че мужду
ищцовото дружество и ответника са сключени два договора за лизинг на
мобилни устройства- Договор от 13. 06. 2018 г. за лизинг на мобилно
устройство NOKIA, модел 3 В1аск за период от 23 месеца срещу заплащане
на месечна лизингова вноска в размер на 7. 99 лв. и обща стойност на
устройството 191, 76 лева и Договор от 09. 01. 2019 г. за лизинг, съгласно
който му е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел
Galaху А6 Рlus В1аск с цена в брой или с абонаментен план 671, 76 лева и
стандартна цена на устройството 759, 90 лева, като ползваната от ответника
отстъпка е в размер на 88, 14 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, 3G CONNECT CENTER, телефонен
апарат или друго устройство, месечните вноски и другите дължими плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни или фиксирани ууслуги , сключени от
Лизингополучател, както и в случай на забава в плащане на дължимите
съгласно тези договори плащания.
От приложените по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че договорите са били прекратени поради неплащане от страна на
ответника на дължимите лизингови вноски и същите са станали предсрочно
изискуеми. Претендираните от ищцовото дружество предсрочно изискуеми
лизингови вноски са включени към фактурите, представени като
доказателство и сумите посочени по същите отговарят на оставащите до
изтичането на срока лизингови вноски и допълнителните вноски за
изкупуване на устройствата. В тази връзка не са представени каквито и да
било доказателства от ответника, че същия е заплатил устройствата или ги е
върнал на ищцовото дружество.
Предвид изложеното съдът счита за доказана по основание и размер
предявената искова претенция и да признае за установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата от 499, 75 лева представляващи
незаплатени лизингови вноски за предоставени мобилни устройства.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва
9
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането- предвид
уважаването на иска за заплащане на дължимите лизингови вноски, искът се
явява акцесорен по отношение на същия и следва да бъде уважен и да бъде
присъдена законовата лихва върху главницата за предсрочно изискуемите
лизингови вноски за посочения период, а по отношение на останалите искове,
които са отхвърлени следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на
законовата лихва.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото
производство: От ищеца са претендирани направените по делото разноски.
Съдът следва да присъди разноските съразмерно уважената част от иска. С
оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06.
2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът
намира, че на ищецът следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в размер на 118, 20 лева съобразно уважената част от
иска, както и направените разноски в исковото производство от 175, 86 лева
съобразно уважената част от иска.
Ответника не е направил искане за присъждане на направените по
делото разноски поради което такива и не му се следват.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответника Г. АТ.
Г., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, община ***, област Бургас, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.Г. и М.С. в размер на 499, 75 лв.
(четиристотин деветдесет и девет лв. и 75 ст.), представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които: 419, 85 лв. (Четиристотин и деветнадесет лв. и 85
ст.) по Договор за лизинг от дата 09. 01. 2019 г. за мобилно устройство
SAMSUNG модел Galaху А6 Рlus В1аск и 79.90 лв. (Седемдесет и девет лв. и
90 ст.) по Договор за лизинг от дата 13.06.2018 г. за мобилно устройство
мобилно устройство NOKIA, модел 3 В1аск, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 16. 04. 2021 г.- датата на постъпването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 109 / 19. 05. 2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20212130100478 /
2021 г. на КРС до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
10
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника Г. АТ. Г., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, община
***, област Бургас, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.Г. и М.С. в размер на 112.96 лв. (сто и дванадесет лв.
и 96 ст.), представляващо дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер №
*********, за които са издадени фактури № ********** / 20. 07. 2019г.,
********** / 20. 08. 2019 г., ********** / 20. 09. 2019 за периода от 20. 06.
2019 г. до 19. 09. 2019 г, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като нищожен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, по
отношение на ответника Г. АТ. Г., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, община
***, област Бургас, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.Г. и М.С. в размер на 254, 03 лв. (двеста петдесет и
четири лв. и 3 ст.), представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, от които: 172, 57 лв. (Сто седемдесет и два лв. и 57
ст.)- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
19. 06. 2019 г. за мобилен номер +359********* и 81, 46 лв. (осемдесет и един
лв. и 46 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 09. 01. 2019 г. за мобилен номер +359*********.
ОСЪЖДА Г. АТ. Г., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, община ***,
област Бургас да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.Г. и М.С.- направените по
заповедното производство-ч. гр. д. № 20212130100478 / 2021 г. на КРС,
разноски в размер на 118, 20 лева/ сто и осемнадесет лева и двадесет
стотинки/.
ОСЪЖДА Г. АТ. Г., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, община ***,
област Бургас да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.Г. и М.С.- направените по
настоящото гр. д. № 923 / 2021 г. по описа на КРС, разноски в размер на 185,
86 лева/ сто и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
11
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12