№ 92
гр. Несебър, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:П. Сл. Петров
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от П. Сл. Петров Административно наказателно
дело № 20242150200651 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Д. Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес:
град Н., улица М**** № ***, срещу Наказателно постановление № 24-0304-001059 от
15.08.2024г., издадено от А. Г. А. на длъжност Началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ Н., с
което: 1) за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание Глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП; 2) за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания Глоба в
размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3) за нарушение по чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от
ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и
незаконосъобразно, като отрича да е извършил вменените му административни нарушения.
Отрича и мотоциклетът да е бил с неизправно шумозаглушително устройство, а към момента
на проверката регистрационната табела е била на предназначеното за това място.
Наказващият орган не е доказал нито едно от нарушенията, за което му е наложил
санкциите. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искане за отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно. Отбелязва, че при проверката не е
1
констатирано по предвидения законов ред шумът, издаван от мотоциклета, да е извън
нормите, предвидени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. Освен това табелата с
регистрационните номера си е била поставена на предназначеното за това място, като без
значение в случая е обстоятелството дали тя е била перпендикулярно на земната повърхност
или под ъгъл, тъй като това не е съставомерно за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е извършил и нарушението по 100, ал.1, т.6 от ЗДвП, тъй като носенето
на документа, от който да е видно датата на следващия годишен технически преглед, се
явява „архаично“, като контролните органи имат възможност на място да установят, чрез
достъп до системата, това обстоятелство.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. С отделно писмено становище е изразена позиция, че нарушенията, описани в
НП, са доказани от събраните по делото доказателства, както и че в хода на
административно наказателното производство, включително при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването въз основа на него на
обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а неоснователната
жалба срещу него да бъде отхвърлена. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следното от фактическа страна:
На 22.07.2024г. Б. Т. П. и П. Т. М., двамата на длъжност старши полицай в група 01
„СИГМА“, сектор СПС в ОДМВР – Пловдив, са изпълнявали служебните си задължения на
територията на РУ Н., по силата на Заповед № 317з-6936 от 26.06.2024г., издадена от
Директора на ОДМВР – Пловдив. На 22.07.2024г. около 20:17 часа двамата спрели за
проверка мотоциклет „Я*****“ с рег.№ ****, който се е движил в южна посока, а проверката
е извършена пред хотел „Aquamarin“, квартал Стадиона в град Н.. Поводът за проверката
било обстоятелството, че табелата с регистрационния номер на мотоциклета не е поставена
правилно, като тя е била поставена хоризонтално, което не позволява регистрационният
номер да се вижда от контролните органи и да бъде заснет от камерите за видеонаблюдение,
поставени край пътното платно. При проверката се установило, че поставянето й по този
начин е било умишлено, а не се е изместила в резултат на движението и вибрациите на
превозното средство. Наред с това мотоциклетът със запален двигател издавал силен шум,
който може да си чуе от много далечно разстояние и създава неприятно впечатление, а
установената от контролните органи причина за този силен шум била липсата на самият
заглушител на шумозаглушителното устройство, като самото шумозаглушително устройство
не е било оригинално от производителя. Замерване на шума не е извършвано, а и
проверяващите не са разполагали с уред за измерване нивото на шума. При проверката на
документите на водача установили същия като П. Д. Ш..
Б. Т. П. на длъжност младши инспектор при ОДМВР Пловдив, Група 01 СИГМА, е
съставил на П. Д. Ш. АУАН серия GA № 1381416/22.07.2024г. за това, че на 22.07.2024г. в
2
20:17 часа в град Н., квартал Стадиона, пред хотел „Aquamarin“, в посока юг – север,
управлява личния си мотоциклет „**** ХР **, с рег.№ ****, мотоциклетът е технически
неизправен – шумозаглушаващото устройство не е оригинално и не влиза в действащите
норми на шум, като затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните
имоти, което нарушение е квалифицирано по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; вменено му е, че не е
поставил табелата с регистрационния номер на определеното за това място, като табелата е
вдигната в хоризонтално положение, поради което не е видима от другите участници в
движението и от контролните органи – нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Третото вменено
на П. Д. Ш. нарушение е за това, че не носи документ, отразяващ датата за извършване на
следващия периодичен технически преглед, което е квалифицирано по чл.100, ал.1, т.6 от
ЗДвП. В акта е посочено, че по повод нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП са направени
снимки със служебен таблет номер 116 на с-р СПС – Пловдив. След съставянето на акта
същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от
жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването му,
нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации и извършените по време на проверката действия, както и че целта на
направените снимки на мотоциклета при проверката е била да се види, че поставянето на
табелата с регистрационния номер е по начин да не се вижда, както и че е заснето самото
„гърне“, на което липсва тапата, която представлява самият шумозаглушител.
Административно наказващият орган е преценил, че и трите нарушения за
доказани, поради което е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел съдържанието на
акта и е наложил санкциите.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението,
в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на 09.09.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 20.09.2024г.
Настоящият съдебен състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава
наказателни постановления по силата на Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи), в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и НП са
спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Посочени са датата,
часът и мястото на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които се твърди, че са
извършени, пълно, точно и в достатъчна степен са индивидуализирани вменените на
въззивника административни нарушения, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво
е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
3
1. Според нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни.
Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи на
МПС. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите,
при наличието на които МПС-а следва да се считат за технически неизправни. Сред
изброените в чл.10, ал.1, т.10 б.“б“ е посочено, че МПС е технически неизправно, ако има
някоя от следните повреди или неизправности, а именно при които нивото на шума не
съответства на предписаните нормативни стойности.
Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са
дефинирани в § 6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Според т.72 „значителни неизправности“,
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата,
както и други по-значителни несъответствия.
В разпоредбата на чл.37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, освен
категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни
неизправности и опасни неизправности (ал.1), в следващите три алинеи видовете
неизправности са дефинирани в по-разгърнат вид спрямо § 6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на
неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства –
Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от цитираната наредба.
В конкретния случай е доказано нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
неизправността на МПС се изразявала в това, че има неизправно шумозаглушително
устройство – то не е оригинално и липсва шумозаглушителя. От текста на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство е принципно
забранено и осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява
нарушения. В случая наказващият орган е приел, че е налице значителна техническа
неизправност. Предвид естеството на неизправността в процесния случай, същата е
съотносима към т.8.1.1, б.“б“ от цитираната по-горе Методика за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС (Приложение № 5 към чл.31, ал.1
от Наредба № Н-32 / 16.12.2011г.) „Част от системата за намаляване на шума е хлабава,
повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал
неблагоприятно въздействие върху нивото на шума“, и попада в „значителна техническа
неизправност.
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 22.07.2024г. управлява МПС –
мотоциклет, с техническа неизправност – липсва шумозаглушителят на
шумозаглушителното устройство. Доводът относно необходимостта от измерване с
4
техническо средство на издавания от мотоциклета шум е неотносим към извършването на
процесното административно нарушение. Административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за техническа неизправност, представляваща липса на елемент
от шумозаглушителната система, а не за високо ниво на издавания от мотоциклета шум, т.е.,
че нивото на шум е надвишавало допустимите изисквания, като липсата му представлява
значителна неизправност по т.8.1.1, б.“б“ от Методиката. В този случай не е необходимо
изрично посочване на степента на въздействие върху околната среда и измерване на шума.
Самата липса на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на
неблагоприятно въздействие върху нивото на шума (т.8.1.1, б.б“ от Методиката), респ. върху
околната среда (§ 6, т.72 от ДР на ЗДвП). След като контролните органи установили, че
липсва шумозаглушителното устройство, правилно е била ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за налична неизправност на мотоциклета, като
не е било необходимо да се извършват каквито и да било замервания. Установената липса на
шумозаглушителя води до категоричен извод за осъществен състав на нарушение по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като фактическият състав не включва установяване на нивото на шум на
мотоциклет, управляван с неизправен шумозаглушител. Предвид установеното нарушение
на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП като относима в настоящия случай. Съгласно чл.179, ал.6, т.2 от
ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба
от двеста лева – при констатирани значителни неизправности. Посочената санкционна
разпоредбата предвижда фиксиран размер на наказанието глоба, а именно 200 лева.
2. По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на § 2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, регистрацията
представлява административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Същевременно разпоредбата на § 6, т.25 от ДР на
ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътното превозно
средство.
Не се спори по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
собствения си мотоциклет, при което е имал качеството „водач“ на моторно превозно
средство. Не е спорно и обстоятелството, че мотоциклетът се е движел по път, отворен за
обществено ползване. В качеството си на водач на мотоциклет, управляван по път, отворен
за обществено ползване, Ш. е бил длъжен да управлява моторното превозно средство с
табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място. Спорът между
страните се свежда до въпроса надлежно ли е изпълнил жалбоподателя това свое
5
задължение.
Според разпоредбата на чл.10, ал.4, изр. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.,
табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете за регистрация от служители на
отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя.
Седмата алинея на цитираната норма указва, че на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и
ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад. Следователно за
изпълнението на задълженията по чл.140, ал.1 от ЗДвП, при управление на превозно
средство от вида на процесното – мотоциклет, табелата с регистрационния номер следва да
бъде поставена отзад и монтирана на мястото, определено от производителя. От
показанията на свидетеля П., преценени от съда като изцяло достоверни, се установява, че
макар и в задната част на мотоциклета да е имало монтирана регистрационна табела и да е
била поставена на предназначеното за тази цел място от производителя, а именно на
специална стойка в най-крайната точка на мотоциклета, тя не е била поставена във
вертикално положение, което е предвидено, а хоризонтално или под ъгъл. При това
положение съдът приема, че наличието на регистрационна табела, поставена на
предназначеното за това място, но по различен от предвидения начин, не удовлетворява
нормативните изисквания. Така поставената табела не съответства и на целта на закона, тъй
като не осигурява видимост и възможност регистрационния номер да бъде възприет.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят не е изпълнил надлежно
задължението си по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
На следващо място съдът намира, че наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна норма и е наложил наказания на основание чл.175, ал.1, т.1 от
ЗДвП, предвиждащ специални наказания за водач, който управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за
това места, какъвто е разглеждания случай.
При така установеното липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и в тази му част.
Съдът намира обаче, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно
първата санкция за констатираното нарушение. Наказанието глоба е наложено в минимален
размер, но наказанието Лишаване от право да управлява МПС е определено към средния
размер, предвиден в закона, като в наказателното постановление не са изложени конкретни
съображения за това. Липсата на мотиви, обосноваващи справедливостта на конкретния
размер на санкцията, свидетелства за порочна практика по реализиране на административно
наказателната деятелност, понеже не дава възможност не само на адресата на НП да узнае
мотивите за определяне размера на наказанието, но също така препятства и съда да провери
обосноваността и законосъобразността при определяне на размера на санкцията. При това
положение съдът намира за справедливо наказанието Лишаване от право да управлява МПС
да бъде намалено до законоустановения минимум от 3 месеца на 1 месец.
6
3. С оглед позицията, изразена от процесуалния представител на жалбоподателя в
съдебно заседание, а именно че неносенето на документа, отразяващ датата на
извършване на следващия периодичен технически преглед, или не представлява
административно нарушение или за него не следва да се налага санкция, съдът приема,
че в нея се съдържа своеобразно признание, че жалбоподателят не е носил към
момента на проверката този документ, поради което това нарушение се явява доказано
по безспорен начин, като наказателното постановление и в частта му, с която за
нарушение по чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложена Глоба на основание чл.185 от
ЗДвП във фиксирания размер от 20 лева следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение, поради което претенцията му за заплащане на такива следва да
бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, чл.63, ал.7, т.2,
вр. ал.2, т. 4 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0304-001059 от 15.08.2024г., издадено
от А. Г. А. на длъжност Началник Група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА, с която
на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, на П. Д. Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес: град
Н., улица М**** № ***, е наложено административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ срока на наложеното административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, като НАМАЛЯВА същия от 3 (три) месеца на 1 (един) месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0304-001059 от 15.08.2024г.,
издадено от А. Г. А. на длъжност Началник Група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В
ЧАСТТА, с която на П. Д. Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Н., улица М**** №
***: 1) на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2) на
основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 лв. (петдесет лева) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; 3) на основание
чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв.
(двадесет лева), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. Д. Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес: град
Н., улица М**** № ***, за осъждане на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Бургас да му заплати сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева),
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като
неоснователна.
7
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8