Р Е Ш Е Н И Е №260236
Град Несебър, 14.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 877 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2, вр. ал.3
от ГПК, връзка с чл.38, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 и чл.50
от ЗУЕС.
Ищецът Етажната собственост на
комплекс Ш.С.У.”, с адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, община
Несебър, представлявана от управителя М.Г.А., твърди в исковата молба, че
ответниците К.С.П., роден на ***г., Код по Булстат ******, С.К.П., роден на ***г.,
Код по Булстат *********, и Л.М.П., родена на ***г., Код по Булстат ****, тримата
с адрес в Република България: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”,
комплекс Ш.С.У.”, студио **, са собственици на студио/жилище
№ **, находящо се в Ш.С.У.”, с адрес: град Свети
Влас, местност “Юрта под пътя”, община Несебър, като собствеността са придобили
на 13.02.2012г., както и че на 17.06.2016г. е проведено Общо събрание на
Етажната собственост на комплекса, като с решение по т.6 от дневния ред на
ответниците е била определена годишната такса за управление и поддръжка в
размер общо на 526,20 евро, или по 175,40 евро за всеки от тях, която е следвало
да се заплащат ежегодно до 1-и април за текущата година. Ответниците не са
изпълнили задължението си да заплатят изцяло дължимите такси за 2017-а и 2018-а
години, като в резулат на извършени частични плащания, за 2017-а година те
остава да дължат сумата в общ размер на 226 евро, или по 75,30 евро за всеки от
тях, и за 2018-а година остава да дължат сумата в общ размер на 226 евро, или
по 75,30 евро за всеки от ответниците. С решение по т.8 от дневния ред на
събранието е прието ответниците да дължат общо сумата в размер на 35,34 лева за
извършване на ремонтни дейности, или по 11,66 лева за всеки от ответниците,
които те е следвало да заплатят в срок до 15.07.2016г. За вземането си Етажната
собственост е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 831/2019г. по описа на
Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на тримата длъжници на основание чл.47, ал.5
от ГПК, като заявителят е уведомен за този начин на връчване и едновременно с
това са му дадени указания, че има право да предяви иск за съществуване на
вземането в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с тези указания е
връчено на заявителя на 21.09.2020г. Ищецът моли да бъде признато за установено
по отношение на тримата ответници, че същите му дължат следните суми: по 150,66
евро от всеки от тях от общо дължимата и незаплатена такса поддръжка в размер
на 452 евро, от които по 75,30 евро за 2017г. (общо 226 евро), и по 75,30 евро
за 2018г. (общо 226 евро).; мораторна лихва върху главницата от 75,30 евро общо
за периода от 01.04.2017г. до 25.08.2019г. – по 18,35 евро за всеки от
ответниците, и мораторна лихва върху главницата от 75,30 евро общо за периода
от 01.04.2018г. до 25.08.2018г. – по 10,71 евро за всеки от ответниците; сумата
в общ размер на 35 лева за извършени СМР – по 11,66 лева за всеки от
ответниците. Главниците се претендират ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковете. Претендира разноски, направени в настоящото
исково производство, както и тези в заповедното производство. Към молбата си
прилага писмени документи.
В отговора на исковата молба, подаден
от особения представител на тримата ответници, се посочва, че размерът на
дължимата годишна такса за управление и поддръжка, дължима от тримата
ответници, е неправилно определена на базата, на която е прието тя да се
изчислява. Позовава се на изтекла погасителна давност на таксата за 2017г., на
което основание счита че тя не се дължи.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа предявените
искове и моли за уважаването им, а ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
направените по делото разноски, за които представят списък на разноските.
Ответниците не се явяват в
съдебно заседание. Представляват се от особен представител, който заявява, че
поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 13.02.2012г. ответниците Л.М.П., С.К.П. и К.С.П., в качеството
им на купувачи, са закупили в съсобственост при равни дялове, следния недвижим
имот, а именно: СТУДИО № ** със застроена площ от 37,80
кв.м., като площта на студиото ведно с припадащите се общи части възлиза на
43,85 кв.м., находящо се на втори жилищен етаж, представляващо Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****с административен адрес: град Свети Влас –
Юг, местност “Юрта – под пътя”, а.к. “Ш.С.У.”,
етаж 2, ап.**, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж ****32 и ****, под обекта – ****2, над обекта
– ****60, ведно с числящите се към него 0.361%, равняващи се на 6.05 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, находящо се в сградата на апартаментен комплекс “Ш.С.У.” със
застроена площ 2 907 кв.м., състоящ се от приземен, партерен етаж, четири
жилищни и два терасовидни жилищни етажи, представляващ самостоятелна сграда с
идентификатор ******1, с адрес: град Свети Влас, а.к.
“Ш.С.У.”, с предназначение: “апартаментен комплекс”, видно с числящите се към
всеки от тях съответен процент идеални части от правото на строеж върху
урегулиран поземлен имот с номер ІІІ-3097, в квартал 13, по подробния
устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПЗР) на курортна зона
между “Морски санаториум” и Свети Влас – юг, находяща се в местността “Юрта –
под пътя”, землището на град Свети Влас, община Несебър, одобрен със Заповед №
771 от 11.08.2005г. на Кмета на Община Несебър, имотът на площ от 5 142
кв.м., който УПИ съотвества на поземлен имот с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община
Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор
на АГКК, изменени със Заповед КД-14-02-414 от 02.04.2007г. на Началника на СГКК
– Бургас, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: за курортно рекреационен обект, с площ по кадастрална скица от
6 142 кв.м. Договорът, с който ответниците са придобили собствеността
върху Самостоятелния обект в сграда, е обективиран в нотариален акт № 37, том
І, рег.№ 219, дело № 37/2012г. на нотариус Линка Чукина с рег.№ 600 на НК и
район на действие Несебърския районен съд.
На 17.06.2016г. е проведено Общо
събрание на собствениците в етажната собственост на сградата – комплекс Ш.С.У.”
с административен адрес: град Свети Влас, к.к. Свети Влас, община Несебър,
местност “Юрта – под пътя”, а в съставения Протокол от събранието са
обективирани взетите на него решения. За управител на Етажната собственост е
избрана М.Г.А.. С решението по т.6 от дневния ред на събранието е прието
годишната такса за управление и поддръжка да е в размер на 12 евро на всеки
квадратен метър площ с включен ДДС на година, като срокът на заплащането й е до
първи април всяка година, а плащането да се извършва в брой срещу разписка или
по банковата сметка на Етажната собственост. По т.8 от дневния ред е взето
решение да бъде изградено фасадно осветление на стойност 5 000 лева, както и да
бъде извършен ремонт на асансьори, като стойността на ремонта е 585 лева, като
необходимите суми да се съберат от етажните собственици като се раздели между обектите
в етажната собственост, по който начин от всеки обект следва да се събере
сумата по 35,34 лева, която да бъде платена в срок до 15.07.2016г. Съобщението
за изготвения протокол от ОСЕС е изготвено от М.Г.А. и е било поставено на
22.06.2018г. в 19:40 часа на видно и общодостъпно място – на входа на сградата
и на мястото за обяви във фоайето на комплекса, за което действие е съставен
протокол по чл.16, ал.7 от ЗУЕС.
Площта на самостоятелния обект в
сграда, собственост на отвениците, е 37,80 кв.м., а припадащите се към него
идеални части от общите части е 0.361%, равняващи се на 6.05 кв.м., по който
начин общата площ на студиото на ответниците възлиза на 43,85 кв.м. Когато
ищецът твърди, че годишната такса за управление и поддръжка, дължима за
жилището на ответниците, възлиза на сумата в размер на 526,20 лева, означава,
че тя е определяема и изчислена върху тази обща площ, включваща площта на
жилището ведно с прилежащите към него идеални части от общите части на сградата.
Така всеки от тримата ответници с равни права от правото на собственост – по
1/3 идеална част от жилището, дължи по 175,40 лева. С оглед твърдението в
исковата молба, че ответниците не са заплатили дължимите от тях такси в пълен
размер, по същество означава, че са извършвали частични плащания за двата годишни
периода, съответно исковете срещу тях са предявени като частични за неплатените
части от задълженията им.
На 26.08.2019г. Етажната собственост
на комплекс Ш.С.У.”, град Свети Влас, е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите, произтичащи от задълженията на
ответниците за годишните такси за управление и поддръжка за 2017-а и 2018-а,
въз основа на което заявление е образувано ч.гр.д.№ 831/2019г. по описа на
Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 475 от
29.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която длъжниците К.С.П., Код по Булстат ******, С. К.П., Код поБулстат *********
и Л.М.П., Код по Булстат ****, тримата с адрес: град Свети Влас, улица ******,
вак. с. Ш.„С.У.”, етаж 2, ап. **, следва да заплатят разделно на
кредитора Етажна собственост на сграда на комплекс Ш.С.У.”, с административен
адрес: град Свети Влас, община Несебър, местност “Юрта под пътя”,
представлявано от управителя М.Г.А., сумата от 452 евро – главница,
представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС,
дължими от собствениците на самостоятелен обект в нея за периодите 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. и 01.01.2018г. – 31.12.2018г., от която К.П. дължи 150,66 евро, С.П.
дължи 150,66 евро и Л.П. дължи 150,66 евро; сумата от 35 лева – незаплатена
вноска за фонд “Ремонтни дейности”, определена с решение на ОСЕС от 17.06.2016г. и дължима от собствениците на
самостоятелен обект, от която К.П. дължи 11,66 лева, С.П. дължи 11,66 лева и Л.П.
дължи 11,66 лева; сумата от 55,05 евро лихва за забава върху сумата от 226 евро
(остатък от такса поддръжка и управление за 2017г.) за периода от 01.04.2017г.
до 25.08.2019г., от която К.П. дължи 18,35 евро, С.П. дължи 18,35 евро и Л.П.
дължи 18,35 евро; сумата от 32,14 евро – лихва за забава върху сумата от 226
евро (остатък от такса поддръжка и управление за 2018г.) за периода от
01.04.2018г. до 25.08.2019г., от която К.П. дължи 10,71 евро, С.П. дължи 10,71
евро и Л.П. дължи 10,71 евро, ведно със законната лихва върху главниците от 452
евро и 35 лева, считано от 26.08.2019г. до изплащане на задължението. Заповедта
за изпълнение е връчена на тримата длъжници по нея при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът в заповедното производство е указал на заявителя за
този начин на връчване и са му дадени указания, че има право да предяви
установителен иск за съществуване на вземанията си по издадената заповед за
изпълнение в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с тези указания е
получено от заявителя на 21.09.2020г.
Установителният иск, въз основа
на който е образувано настоящото дело, е предавен на 10.10.2020г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 и т.7
от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание на Етажната собственост е да
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата и размера на паричните вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“, а съгласно чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС,
собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат
разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата и разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за
фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части.
Задълженията на ответниците да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата
произтичат на първо място от закона и от решението на Общото събрание на
Етажната собственост. Размерите на вземанията на ищеца в конкретния случай се
определят от решенията на ОС на ЕС от 17.06.2016г., според които размерът на
годишната такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за всеки
жилищен обект се определя за всеки квадратен метър площ от имота (застроена
площ и общи части), умножен по 12 евро. Правомощията в тази насока на общото
събрание са осигурени с горецитираната разпоредба на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС,
като няма регламентиран механизъм за разпределението на парични вноски за
разходи като такива „за управление“ и такива „за поддръжка“, или
законоустановен алгоритъм за изчисляването им. Според нормата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържането на общите части на етажната собственост, собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят вноски, чийто размер
се определя именно с решение на Общото събрание (или с Правилника за вътрешния
ред). Разпоредбата на чл.51 от ЗЕУС касае разпределението на разходите между
собственици, ползватели и обитатели на етажната собственост. Така, доколкото
спорното решение е взето от орган, разполагащ с правомощия за това, има за
предмет въпрос от неговата компетенция и намира опора в разпоредбите на ЗУЕС,
липсва съществена колизия с императивни разпоредби, чието съществуване да бъде
непърпимо в правния мир. Същите съображения важат и за решението, с което са
разпределени между етажните собственици, от гледна точка на броя на
самостоятелните обекти в Етажната собственост, вноските, които да се съберат за
извършването на ремонтните дейности, което пак е в правомощията на Общото
събрание на Етажната собственост по смисъла на чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС,
съответстващо на задължението на етажните собственици съгласно чл.6, ал.1, т.9
от ЗУЕС, и което решение не противоречи на начините на събирането и разходването
на средствата, предвидени в чл.50 от ЗУЕС.
Съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС
председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общо събрание или задълженията си по
този закон. По искове срещу трети лица във връзка с общите части, председателят
на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде
упълномощен от общото събрание.
С оглед цитираната норма на
чл.23, ал.4 от ЗУЕС управителят е легитимиран да представлява собствениците в
настоящото производство, тъй като е предявен иск срещу етажен собственик, който
не изпълнява задълженията си по ЗУЕС. В ЗУЕС няма изискване като положителна
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск ОС изрично да е
упълномощило управителя да предяви такъв иск, нито да е взело решение за водене
на такъв иск, нито пък трето лице, освен етажна собственост, има правен интерес
да предявява такъв иск срещу етажен собственик, който не изпълнява задълженията
си на етажен собственик, съответно решенията на ОС на ЕС. Управителят на ЕС М.Г.А.
е била избрана за такъв както на събранието, проведено на 17.06.2016г., така и
на последващото такова на 15.06.2020г., поради което тя е имала право да
представлява етажните собственици както към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 26.08.2019г., така и
към датата нта предявяване на настоящия установителен иск – 10.10.2020г., срещу
длъжниците/ответниците за заплащане на претендираните от ЕС парични задължения.
Липсва задължение от страна на
етажната собственост да изпраща покани до етажните собственици, с които да им
определя срокове на плащане, след като сроковете се съдържат в самото решение
на ОС на ЕС, като от настъпване на падежите длъжникът изпада в забава (чл.84 от ЗЗД)
По наведеното от особения
представител на ответниците правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на дължимите суми за такса управление и поддръжка за
2017г., следва да се отбележи само, че изискуемостта на това парично задължение
е възникнала на 01.04.2017г., а искът за нейното заплащане следва да се счита
предявен на 28.08.2019г. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК), т.е. две години и четири
месеца след настъпването на изискуемостта.
Начините на плащане на дължимите от
етажните собственици такси за управление и поддръжка на общите части, както и
за разходите за извършването на СМР, са посочени в решенията на ОС на ЕС, с
които са определени размерите им, съответно начина им на изчисляване
(определяеми), като те са предвидени алтернативно – в брой или по банков път.
По изложените съображения съдът
намира исковете за основателни и доказани, включително и по размер. Главниците
следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, като основателни се явяват
и акцесорните претенции за мораторните лихви върху отделните главници за
дължимите суми за такса управление и поддръжка, които също са доказани в
претендираните размери.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за платена държавна такса в размер на 733 лева, за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и за платено
възнаграждение за особения представител на ответниците в размер на 308 лева,
или общо сума по разноските в размер на 1941 лева, съгласно списъка на
разноските, която сума ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят, като
за целта всеки от тях следва да заплати 1/3 част от тях съобразно дела му от
задължението, или по 647 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на
особения представител на ответниците за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като за всеки един от исковете, предавени при
условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване,
заплатеният адвокатски хонорар е по 300 лева за всеки иск, който е и
минималният размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид разясненията, дадени в
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 25
лева, която сума ответниците също следва
да бъде осъдени да заплатят на ищеца.
Ответниците не са направили
разноски по делото, не претендират заплащането на такива, поради което съдът не
следва да се произнася по присъждането на такива разноски.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.С.П., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Република България: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, комплекс Ш.С.У.”,
студио **, Код по Булстат ******, че ДЪЛЖИ на Етажната собственост на комплекс Ш.С.У.”,
с адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, община Несебър,
представлявана от управителя М.Г.А., следните суми: сумата в размер на 75,30 евро (седемдесет и пет евро и 30
евроцента), представляваща дължима и неизплатена част от таксата за управление
и поддръжка на общите части за 2017г., ведно със законната лихва, считато от 26.08.2019г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 18,35 евро
(осемнадесет евро и 35 евроцента), представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 01.04.2017г. до 25.08.2019г.; сумата в
размер на 75,30 евро (седемдесет и
пет евро и 30 евроцента), представляваща дължима и неизплатена част от таксата
за управление и поддръжка на общите части за 2018г., ведно със законната лихва, считано от
26.08.2019г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 10,71 евро (десет евро и 71 евроцента),
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
01.04.2018г. до 25.08.2019г.; сумата в размер 11,66 лв. (единадесет лева и 66 ст.), представляваща припадащата му
се част от разноските за извършени СМР за необходими ремонти на общите части на
Етажната собственост, ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 475 от 29.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д. № 831/2019г. по
описа на Несебърския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.К.П., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Република България: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, комплекс Ш.С.У.”,
студио **, Код по Булстат *********, че ДЪЛЖИ на Етажната собственост на комплекс Ш.С.У.”,
с адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, община Несебър,
представлявана от управителя М.Г.А., следните суми: сумата в размер на 75,30 евро (седемдесет и пет евро и 30
евроцента), представляваща дължима и неизплатена част от таксата за управление
и поддръжка на общите части за 2017г., ведно със законната лихва, считато от 26.08.2019г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 18,35 евро
(осемнадесет евро и 35 евроцента), представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 01.04.2017г. до 25.08.2019г.; сумата в
размер на 75,30 евро (седемдесет и
пет евро и 30 евроцента), представляваща дължима и неизплатена част от таксата
за управление и поддръжка на общите части за 2018г., ведно със законната лихва, считано от
26.08.2019г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 10,71 евро (десет евро и 71 евроцента),
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
01.04.2018г. до 25.08.2019г.; сумата в размер 11,66 лв. (единадесет лева и 66 ст.), представляваща припадащата му
се част от разноските за извършени СМР за необходими ремонти на общите части на
Етажната собственост, ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 475 от 29.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д. № 831/2019г. по
описа на Несебърския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.М.П., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Република България: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, комплекс Ш.С.У.”,
студио **, Код по Булстат ****, че ДЪЛЖИ на Етажната собственост на комплекс Ш.С.У.”,
с адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, община Несебър,
представлявана от управителя М.Г.А., следните суми: сумата в размер на 75,30 евро (седемдесет и пет евро и 30
евроцента), представляваща дължима и неизплатена част от таксата за управление
и поддръжка на общите части за 2017г., ведно със законната лихва, считато от 26.08.2019г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 18,35 евро
(осемнадесет евро и 35 евроцента), представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 01.04.2017г. до 25.08.2019г.; сумата в
размер на 75,30 евро (седемдесет и
пет евро и 30 евроцента), представляваща дължима и неизплатена част от таксата
за управление и поддръжка на общите части за 2018г., ведно със законната лихва, считано от
26.08.2019г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 10,71 евро (десет евро и 71 евроцента),
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
01.04.2018г. до 25.08.2019г.; сумата в размер 11,66 лв. (единадесет лева и 66 ст.), представляваща припадащата му
се част от разноските за извършени СМР за необходими ремонти на общите части на
Етажната собственост, ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 475 от 29.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д. № 831/2019г. по
описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА К.С.П., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с адрес в Република България: град Свети Влас, местност “Юрта под
пътя”, комплекс Ш.С.У.”, студио **, Код по
Булстат ******, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната
собственост на комплекс Ш.С.У.”, с адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под
пътя”, община Несебър, представлявана от управителя М.Г.А., сумата в размер на 647 лв. (шестстотин четиридесет и седем
лева), представляваща направени по настоящото дело разноски, както и сумата в
размер на 8,33 лв. (осем лева и 33
ст.), представляваща направени по заповедното производство разноски за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА С.К.П., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: град Свети Влас,
местност “Юрта под пътя”, комплекс Ш.С.У.”, студио **, Код по Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс Ш.С.У.”,
с адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, община Несебър,
представлявана от управителя М.Г.А., сумата в размер на 647 лв. (шестстотин четиридесет и седем лева), представляваща
направени по настоящото дело разноски, както и сумата в размер на 8,33 лв. (осем лева и 33 ст.),
представляваща направени по заповедното производство разноски за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА Л.М.П., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: град Свети Влас,
местност “Юрта под пътя”, комплекс Ш.С.У.”, студио **, Код по Булстат ****, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс Ш.С.У.”,
с адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, община Несебър,
представлявана от управителя М.Г.А., сумата в размер на 647 лв. (шестстотин четиридесет и седем лева), представляваща
направени по настоящото дело разноски, както и сумата в размер на 8,33 лв. (осем лева и 33 ст.),
представляваща направени по заповедното производство разноски за платена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: