№ 458
гр. Пазарджик , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. ЛЮБ. ЯН. от гр.София, ЕГН
********** против Електронен фиш серия К, № 4036093 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2,
т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 300,00 лв. /триста лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се
иска. Сочи се, че жалбоподателят никога не е управлявал описания в ЕФ
автомобил и не е извършил нарушени ес него. Твърди се, че някой бил
злоупотребил с личните данни на жалбоподателя, за което била сезирана
прокуратурата.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но постъпва
писмено становище от негов пълномощник, който поддържа жалбата и излага
съображения за нейната основателност. Иска отмяна на обжалвания ЕФ. Не
претендира присъждане на разноски.
1
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на
горепосочената дирекция, с което излага съображения за потвърждаване на
ЕФ. Претендира се и присъждане на разноски, като се прави възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 26.02.2020 година, в 06:59
часа, на АМ „Тракия“, км 86+400, в посока за гр.София, при максимално
допустима скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч, е управлявала
л. а. „Мерцедес ЦЛК 200“ с ДК № ***, като се е движил с превишена скорост
от 179 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство /АТСС/ – стационарана радарна система „MULTA
RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 185
км.час, т.е. превишение на скоростта от 45 км.час, но от това превишение били
извадени 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км.час,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 39
км.час.
Въз основа на това първоначално бил издаден ЕФ серия К, № 3901163 на
името на собственика на горепосочения автомобил, а именно разпитания като
свидетел по делото В. ХР. ХР..
Въз основа на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП обаче, горепосоченият
ЕФ бил анулиран и след това бил издаден обжалвания в настоящото
производство ЕФ против посочения като водач на процесната дата в
декларацията – Т.Я..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на св. В.Х..
2
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата
против атакувания ЕФ е основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, обжалваният ЕФ е издаден против
жалбоподателя Я. въз основа на неистински частен документ – декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДП, на която е бил придаден вид, че е издадена от собственика
на горепосочения автомобил - В. ХР. ХР. от гр.Карлово с ЕГН ***, в която
декларация е било посочено, че водач на автомобила на процесната дата е бил
Т. ЛЮБ. ЯН..
От разпита на св. Х. стана ясно, че той не е подавал тази декларация, не я
е подписвал, още по-малко да е вписвал в нея, че водач на автомобила е бил
жалбоподателя. Св. Х. потвърди под страх от наказателна отговорност, че не
познава жалбоподателя, никога не го е виждал и не му е предоставял за
управление автомобила си.
При това положение е очевидно, че някой наистина е злоупотребил с
личните данни на жалбоподателят Я., но в настоящото производство е
безпредметно да се изследва кой е сторил това. Дори хипотетично да се
приеме, че го е направил собственикът на автомобила, т.к. на първо място той
има интерес от това с оглед да се анулира издадения против него ЕФ, което в
съдебно заседание се отрече от св.Х., то пак издадения против Я. ЕФ е
незаконосъобразен, т.к. стана несъмнено ясно, че той никога не е управлявал
автомобила на Х. и двамата не се познават.
Всичко казано до тук предполага отмяна на ЕФ.
При този изход от делото – отмяна на ЕФ, не може да бъде
удовлетворено искането на пълномощника на директора на ОДМВР-
Пазарджик за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не бе
направено, при което съдът служебно не може да присъди такива.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4036093 на ОД на
МВР-Пазарджик, с който на Т. ЛЮБ. ЯН. от гр.София, ЕГН **********,
на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300,00 лв.
/триста лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4