№ 260061
Силистра,
15.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, публично заседание на първи декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
КРЕМЕНА КРАЕВА
при секретаря Мирена Стефанова и в
присъствието на прокурора…………. като
разгледа докладваното от съдия Д.
Стоева гр.д. №
349 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 196 и сл. от ГПК
С решение
№
397/29.07.20г., постановено по гр.д. № 256/2020г. по описа на СРС, съдът осъдил
е М.А.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на Т.К.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***
и М.Н.А. с ЕГН ********** с адрес: *** в качеството си на наследници на
починалия в хода на производството Николай Иванов Денчев, с ЕГН **********,
общо сумата от 35 250.00 / тридесет и
пет хиляди двеста и петдесет / лева, дължима по договори за заем, сключени
между М.А.Д. и Николай Иванов Денчев на 20. 03. 2017 г. за сумата от 5 000.00
лева със срок за връщане 31. 07.2017 г., на 30. 03. 2017 г. за сумата от 7
000.00 лева, със срок за връщане – 31. 12. 2017 г., на 19. 04. 2017 г. за
сумата от 5 000.00 лева със срок за връщане – 20. 05. 2017 г., на 23. 06. 2017
г. за сумата от 15 100.00 лева със срок за връщане – 23. 09. 2017 г. и на 31.
10. 2017 г. за сумата от 3 150.00 лева със срок за връщане – 31. 12. 2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019г. до окончателното плащане,
както и разноски по производството в размер на 3 159.00 / три хиляди сто
петдесет и девет/ лева.
Недоволна от решението, е останал М.А.Д.. Обжалва го в законоустановения
срок, като счита че същото е незаконосъобразно. Моли съда да отмени атакуваното
решение като вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове или да върне делото на СРС за ново разглеждане.
Ответните страни по жалбата Т.К.Д. и М.Н.А. депозират писмен отговор, в
който изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на деловодни разноски.
Съдът като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Ищецът в първоинстанционното производство Николай Денчев твърди, че между
него и ответницата са сключени договори за заем, както следва: на 20. 03. 2017
г. за сумата от 5 000.00 лева със срок за връщане 31. 07.2017 г., на 30. 03.
2017 г. за сумата от 7 000.00 лева, със срок за връщане – 31. 12. 2017 г., на
19. 04. 2017 г. за сумата от 5 000.00 лева със срок за връщане – 20. 05. 2017
г., на 23. 06. 2017 г. за сумата от 15 100.00 лева със срок за връщане – 23.
09. 2017 г. и на 31. 10. 2017 г. за сумата от 3 150.00 лева със срок за връщане
– 31. 12. 2017 г., като в изпълнение на договорните задължения на ответницата
са престирани в заем посочените суми, а тя от своя страна се е задължила да ги върне.
Твърди също, че заемните суми не са му върнати, което го мотивира да установи
правата си по исков ред.
Ответницата и настояща жалбоподателка М.А.Д. не отрича, че между страните
са съществували валидни облигационни правоотношения въз основа на сключени
между тях договори за заем, но твърди, че задълженията са погасени изцяло от нея.
Твърди също, че за обезпечаване на вземанията по цитираните договори, тя е издавала
в полза на ищеца записи на заповеди, като след връщане на всяка конкретна сума,
съответната ценна книга е била унищожавана от ищеца пред нея. Навежда доводи
във връзка със съзнателна злоупотреба с права от страна на ищеца, с оглед
отказана му интимност от нейна страна, по повод на което е получила и конкретни заплахи.
Видно от представените по делото 5 броя договори за заем, между наследодателят
на конституираните в хода на процеса ищци и ответницата са сключени договори за
заем за определени във всеки договор суми, като е уговорена дължимост на лихва
в размер на 0.05 % месечно, както и краен срок за връщане на заетите суми. Спори
се между страните относно връщането на заемните суми, като ответницата твърди
връщане изцяло на сумите по всеки от договорите. По делото обаче липсват доказателства, от които да се
установява, че сумите, предмет на процесните договори за заем, са върнати от
заемополучателя на заемодателя. В тежест на ответницата е да докаже, че е
върнала заетите суми. Твърденията й за наличието на издадени въз основа на
договорите ценни книги и унищожаването им от наследодателя на ищците, когато тя
му се е издължавала, също са недоказани.
След като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи връщане
на заетите суми от заемателя в уговорения срок, СРС правилно е приел, че той е
неизправен длъжник по см. на чл. 79,ал.1 ЗЗД и за заемодателя, респ.неговите
наследници, възниква право да претендират връщане на заетите суми. Ето защо,
съдът, отчитайки това право на ищците, правилно е уважил предявените претенции
от техния наследодател за връщане на заетите суми, предмет на процесните
договори.
Аксесорните искове за присъждане на законна лихва за забава върху главниците,
считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задълженията,
също се явяват основателни и подлежат на уважаване, тъй като ответницата не е
изпълнила паричните си задължения в определените в договорите срокове и е
изпаднала в забава от посочените дати.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
жалбоподателката не следва да се присъждат разноски, а ответниците по жалбата
не са направили такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397/29.07.20г., постановено по гр.д. № 256/2020г.
по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: