Решение по дело №12515/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 174
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 11 януари 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110212515
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.А
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно
наказателно дело № 20221110212515 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Н. Й. Г. срещу наказателно постановление (НП) №22-
4332-003694/21.03.2022 г. на началник сектор към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание: чл.183, ал.5,
т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто
лева) лв. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба излага, че е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал преминал в жълт и е бил длъжен да продължи
пътя си, за да не създава опасност аз движението, като е правил ляв завой
към бул. „Цар Освободител“, зад него в дясната лента бил автомобил на
„ПП“, които го спряли със светлинен сигнал и той спрял като им обяснил, че
до напускане на кръстовището е светел жълт сигнал, но те не взели
твърдението му под внимание, светофарните уредби работят на ротационен
принцип, поради което не може да е приближил, навлязъл и преминал на
червен сигнал на светофара, работещ в нормален режим и тъй като няма ПТП
не е преминал на червен сигнал.
1
Жалбоподателят редовно призован се явява. Поддържа жалбата си и по
същество пледира да му бъде отложено наказателното постановление.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 18.02.2022 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата около 06:30
часа в гр. София по бул. „Княгиня Мария Луиза“ с посока от ул. „Цар
Симеон“ към бул. „Цар Освободител“ управлява собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“, с ДК № РА 6497 АВ като на
кръстовището с бул. „Тодор Александров“ приближава, навлиза и преминава
на червен сигнал, при работеща в нормален режим светофарна уредба.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят М. твърди, че не си
спомня за случая, но той е съставил акта и поддържа написаното в него.
Свидетелят - очевидец М., разпитан по делото като свидетел излага в
показанията си, че няма конкретен спомен за ситуацията, описана в акта, но
твърди, че написаното отговаря на действителността, тъй като е посочен като
свидетел и подписа като такъв в акта е негов.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Цв. М. - мл.
автоконтрольор при О „ПП” – СДВР, видно от Заповед №513з-
5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР. В АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е вписал, че няма
възражения. Такива не са били депозирани и по-късно в писмена форма.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена
е заповед №8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с
която Д Д Д е преназначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР.
Не се кредитира от съда, приложената по делото компютърна разпечатка,
тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
Съдът кредитира показанията на свидетелите които макар и да нямат
2
спомен за случилото се потвърждават истинността на вписаното в акта, както
и че всеки един от тях М. е съставил акта, а М. се е подписал в него като
свидетел. Кредитират се и останалите писмени доказателства, а именно
докладна записка и два броя заповеди за компетентност.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези
обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово
поведение е квалифицирано като административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти,
които реализират хипотезата на нарушение по сочената като нарушена правна
норма чл.6, т.1 от ЗДвП.
От събраните и кредитирани доказателства се констатира следното:
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф“, с ДК № РА 6497 АВ като на кръстовището с бул. „Тодор
Александров“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал, при
работеща в нормален режим светофарна уредба, като е нарушил „червен“
светлинен сигнал, забраняващ му да се движи и указващ да спре. Като
подадения червен сигнал е при работеща в нормален режим светофарна
уредба. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си със светлинните сигнали. Предвид което така описаното
3
словесно нарушение в АУАН и НП, с правна квалификация по чл.6, т.1 от
ЗДвП е реализирано. Като този факт се установява от всички доказателства по
делото. Нещо повече в близост до жалбоподателя е бил полицейския
автомобил, което като факт се твърди и в процесната жалба, която е
инициирала настоящето производство, т.е. полицейските служители, които са
го спряли са имали възможност да констатират процесното му поведение
Предвид което са налице предпоставките за носене на
административнонаказателна отговорност по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която
предвижда, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал
на светофара, който не разрешава преминаването.
Като съдът счита, че с така определената административна санкция в
наказателното постановление ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
От наказващият орган, с оглед факта на потвърждаване на наказателното
постановление, не се претендират разноски до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №22-4332-
003694/21.03.2022 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
законосъобразно.
Решението чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- София град на основанията предвидени в НПК по реда
на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н Й Г срещу наказателно постановление (НП) №22-4332-003694/21.03.2022 г. на
началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание: чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на
100 (сто лева) лв. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба излага, че е навлязъл в кръстовището на зелен
сигнал преминал в жълт и е бил длъжен да продължи пътя си, за да не създава опасност аз
движението, като е правил ляв завой към бул. „Цар Освободител“, зад него в дясната лента
бил автомобил на „ПП“, които го спряли със светлинен сигнал и той спрял като им обяснил,
че до напускане на кръстовището е светел жълт сигнал, но те не взели твърдението му под
внимание, светофарните уредби работят на ротационен принцип, поради което не може да е
приближил, навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара, работещ в нормален режим
и тъй като няма ПТП не е преминал на червен сигнал.
Жалбоподателят редовно призован се явява. Поддържа жалбата си и по същество пледира
да му бъде отложено наказателното постановление.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява
представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните
писмени доказателства:
На 18.02.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на жалбоподателя за това, че на същата дата около 06:30 часа в гр. София по бул. „Княгиня
Мария Луиза“ с посока от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Цар Освободител“ управлява
собствения си лек автомобил марка „Ф”, модел „Г“, с ДК № като на кръстовището с бул.
„Тодор Александров“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал, при работеща в
нормален режим светофарна уредба.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят М твърди, че не си спомня за
случая, но той е съставил акта и поддържа написаното в него. Свидетелят - очевидец М,
разпитан по делото като свидетел излага в показанията си, че няма конкретен спомен за
ситуацията, описана в акта, но твърди, че написаното отговаря на действителността, тъй
като е посочен като свидетел и подписа като такъв в акта е негов.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Цв. Матейков - мл.
автоконтрольор при О „ПП” – СДВР, видно от Заповед №513з-5073/21.07.2015 г. на
директора на СДВР. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Такива не са били депозирани и по-късно в
писмена форма.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от
началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е заповед №8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която Д Д Д е преназначена на
длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР.
Не се кредитира от съда, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй като
същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и длъжността на лицето,
което я е издало.
Съдът кредитира показанията на свидетелите които макар и да нямат спомен за
случилото се потвърждават истинността на вписаното в акта, както и че всеки един от тях
Матейков е съставил акта, а М се е подписал в него като свидетел. Кредитират се и
останалите писмени доказателства, а именно докладна записка и два броя заповеди за
1
компетентност.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява
неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и
процедурата по съставянето им, намира следното:
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на
нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, а
извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое
негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира
адекватно защитата си.
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти, които реализират
хипотезата на нарушение по сочената като нарушена правна норма чл.6, т.1 от ЗДвП.
От събраните и кредитирани доказателства се констатира следното:
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление административно нарушение. От обективна страна същият
като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек
автомобил марка „Ф”, модел „Г“, с ДК № като на кръстовището с бул. „Тодор Александров“
приближава, навлиза и преминава на червен сигнал, при работеща в нормален режим
светофарна уредба, като е нарушил „червен“ светлинен сигнал, забраняващ му да се движи и
указващ да спре. Като подадения червен сигнал е при работеща в нормален режим
светофарна уредба. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си със
светлинните сигнали. Предвид което така описаното словесно нарушение в АУАН и НП, с
правна квалификация по чл.6, т.1 от ЗДвП е реализирано. Като този факт се установява от
всички доказателства по делото. Нещо повече в близост до жалбоподателя е бил
полицейския автомобил, което като факт се твърди и в процесната жалба, която е
инициирала настоящето производство, т.е. полицейските служители, които са го спряли са
имали възможност да констатират процесното му поведение
Предвид което са налице предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба 100 лв.
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Като съдът счита, че с така определената административна санкция в наказателното
постановление ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло
като законосъобразно.
От наказващият орган, с оглед факта на потвърждаване на наказателното постановление,
не се претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като крайният
момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80,
ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.


2
Районен съдия:
С. Георгиева

3