Решение по дело №43/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Стела Александрова Динчева
Дело: 20227220700043
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 77

гр. Сливен, 04.05.2022  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при участието на секретаря Галя Георгиева и прокурора Руси Русев като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 43 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.С.П. чрез адв. Н.К. от ВТАК против Решение № 140 от 22.07.2021 год. постановено по АНД № 20212230200543 по описа за 2021 год. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 22-0000087/12.02.2021 год. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, с което на Б.С.П. ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че не са обсъдени в цялост наведените възражения против наказателното постановление, допуснати са нарушения при приложение на материалния закон при издаването на НП, като е сгрешена правната квалификация. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на НП. Същото било издадено при неизяснена фактическа обстановка. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище от пълномощник заявява, че подадената жалба е неоснователна. Посочва, че по безспорен начин било установено извършването на административното нарушение, като при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд - Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.02.2021 год. около 13:00 ч. на главен път I-6 на разклона за гр. Твърдица до бензиностанция "Лукойл" по посока на движение гр. Сливен служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас спрели за проверка жалбоподателя П., който осъществявал обществен превоз на товари "царевица". Било установено, че същият притежава товарителница №0133339 от 08.02.2021 год. и се движи по маршрут от с. Сашево обл. Велико Търново до гр. Сливен. П. представил на проверяващите пътен лист №0113313 от 08.02.2021 год. В хода на проверката било установено и обстоятелството,че управляваното от него МПС представлява съчленено ППС с пет оси - влекач марка "Мерцедес Арокс" с рег.№ ………. от категория N3C с две оси и прикачено към него полуремарке "Вилтон НВЗ" с рег.№ ……….. от категория 04 с три оси.

В хода на проверката било извършено замерване с техническо средство електронна мобилна везна марка "DINI ARGEO" с платформа модел "WWSE10TMRS" и идентификационен блок модел "DFWKR" с №**********, при което било констатирано следното: При допустимо максимално натоварване на една тройна ос на полуремарке като разстояние между осите е над 1,30 метра измерено със сертифицирана ролетка "ВМI – пет метра с фабричен № 1337, същото е 24 тона (24000 кг), съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква "б" от Наредба №11/03.07.2002 год. на МРРБ. Видно от разпечатка №262 от 08.02.2021 год. от горепосоченото техническо средство, една тройна ос на полуремаркето била натоварена с 37255 кг, тоест установено било претоварване с 13255 кг. Измерването било извършено в присъствието на водача, като било установено, че същият не притежава и разрешение от администрацията стопанисваща пътя (АПИ).

Въз основа на горепосочената констатация на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 276393 от 08.02.2021 год. за нарушение на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Актът бил връчен на П. на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН, от Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас издал  наказателно постановление № 22-0000087/12.02.2021 год., с което на Б.С.П. за нарушение на чл.139, ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП наложил глоба в размер на 3000 лева.

При гореустановената фактическа обстановка районният съд е приел за установено извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Направил е извод, че АНО правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя нарушение, което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лева, като при определяне размера на наложеното административно наказание, АНО е съобразил обстоятелството, че е установено претоварване с повече от 10 000 кг., а именно с 13 255 кг., което надвишава значително максимално допустимото по закон и води до повишаване на опасността от възникване на ПТП, поставяйки в риск както водача, така и останалите участници в движението. При тези мотиви съдът потвърдил НП като законосъобразно.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът констатира, че Актът за установяване на административно нарушение № 276393/ 08.02.2021 год. е съставен от С. Д. Д., з. д. и. при РД „А. а.“ гр. Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП службите за контрол определени от собствениците или администрацията управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Сред длъжностните лица посочени в чл. 167, ал. 3  изр. второ от ЗДвП, които осъществяват контрол върху общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства не са инспектори или други служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, нито на регионална дирекция „Автомобилна администрация“, каквато дл. з. актосъставителят Д.. В теорията и съдебната практика материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) е разграничена по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл.37, ал.1, б. „а“ ЗАНН) и оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН).

С оглед липсата на материалноправна компетентност на длъжностното лице да съставя АУАН, наказателното постановление е следвало да бъде отменено без да бъде разглежданo по същество, поради допусната изначална порочност на административнонаказателното производство. Такава е налице, с оглед липсата на материалноправна компетентност на Д., произтичаща от изискването издадените административни актове да отговарят на условията за законност и целесъобразност. За да бъде законосъобразен АУАН, той трябва да е съставен от орган, който притежава необходимата за това компетентност. Въпросът за материалната компетентност е от основно значение, т.к. само материално компетентно длъжностно лице може да състави валиден акт за установяване на административно нарушение само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия. В конкретния случай издаването на АУАН е извън правомощията, които притежават длъжностните лица в структурите на РД „Автомобилна администрация“.

От своя страна АНО вместо да констатира наличието на порок при съставянето на АУАН във фазата на проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас издал НП.

Този изначален порок не би могъл да бъде саниран в хода на проведеното съдебно производство, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно, а констатираното нарушение е самостоятелно основание за неговата отмяна. Издаденото в хода на такова производство наказателно постановление е следвало да бъде отменено от първоинстанционния съд, защото атакуваното НП е било издадено в нарушение на законово регламентираните изисквания. Само един законосъобразен и обоснован акт, съставен при спазване на законовите изисквания за спазване на законовата презумпция за невиновност на нарушителя, може да послужи като основание за привличането му към административнонаказателна отговорност с налагане на административно наказание. В конкретния случай тези изисквания не са били спазени. Тяхното погазване от страна на административните органи винаги води до съществено опорочаване, до невалидност на съставения АУАН, а от там при издаване на НП и до незаконосъобразност при налагането на административната санкция.

С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а атакуваното решение на районния съд следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с което наказателното постановление се отмени като незаконосъобразно.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съдът намира за неоснователно, т.к. доказателства за сторени такива не са представени, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 140 от 22.07.2021 год. постановено по АНД № 20212230200543/ 2021 год. по описа на Районен съд-Сливен като вместо това ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000087/12.02.2021 год. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, с което на Б.С.П. ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

 

ЧЛЕНОВЕ