РЕШЕНИЕ
№….
Гр.Плевен, 10.01. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в
публично заседание на дванедесит
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Якимова АНД №2568 от 2018 година по описа на Плевенския районен
съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е по
жалба на М.Г.А. против Наказателно постановление № 18-0938-003958 от
07.08.2018г. на ***.
С горното наказателно
постановление, издадено въз основа на Акт за установяване административно
нарушение № 957432/ 29.07.2018г., на основание чл.175 ал.2 вр.
чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
Санкцията
е наложена за това, че А. ***, на
второкласен път ІІ-35 на пътен възел с
първокласен път І-3, като водач на
собственият си мотоциклет ***, не спира на подаден сигнал за спиране, подаден
от контролен орган, като А. вижда и разбира подаденият сигнал, ускорява скоростта
и продължава движението си по ***в
посока към с. ***– нарушение по чл. 103
от ЗДвП,
за което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
В законоустановения
срок М.А.,*** горепосоченото наказателно постановление.
В хода на разглеждане
на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В жалбата си твърди ,че не е извършил
нарушението, за което е санкциониран с обжалваното НП.
Ответникът – ОДМВР
Плевен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по основателността на така депозираната жалба.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе
предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният
срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
По основателността на
жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно
от приложената към делото в заверено ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че Началниците на сектор
ПП при ОД на МВР са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДП.
На 29.07.2018г.
жалбоподателят около 08:33 часа,
жалбоподателят на ***като мотоциклетист
с мотоциклет ***, не спира на
подаден сигнал за спиране, подаден от
контролен орган - полицейските служители К.П. и Д.Д.,
като А. вижда и разбира така подаденият
сигнал, ускорява скоростта и продължава движението си по ***в посока с. ***.
Горните обстоятелства
се установяват от показанията на разпитания актосъставител
К.Ч.П. и свидетеля ***Д.Л.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените
по делото писмени доказателства – приложена и приета като доказателство е справка,
относно данните за правоспособност на жалбоподателя А. и наложени санкции по
ЗДвП/л.11/.
В акт за установяване
на административно нарушение, от който е последвало издаване на обжалваното НП е вписано
констатираното нарушение в присъствие свидетеля по акта - М.А. не е подписал
АУАН, като в поле „нарушител“ е отразено „отказва“.
Нарушената норма -
чл.103 ЗДвП /която се
сочи в НП като такава/ изисква при подаден
сигнал за
спиране от
контролните органи, водачът на пътно превозно средство да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение, или на посоченото от представителят
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Последните
са от съществено значение, относно преценка осъществяване на нарушението по
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, който текст е санкциониран жалбоподателя. Необходима
предпоставка за съставомерност: нарушението е
възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контролните органи
сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания. Следователно за да е налице
нарушение, е необходимо подадения сигнал да е бил възприет от водача на
превозното средство и той да не е спрял, с което на практика е извършен отказ
за изпълнение нареждането за спира органите за контрол. От данните по делото се
установява по категоричен начин, че сигнал за спиране е
бил подаден достатъчно ясно за възприемане от водача. Свидетелските показания
тази насока не са противоречиви. Свидетелят П.: “Последвахме го със
свидетеля и при подаден светлинен и звуков сигнал, мотоциклета не спря…“
Свидетелят Д.: „Подадохме ясен видим сигнал със стоп палка. Водача разпозна
сигнала. Бяхме включили звуков и
светилен сигнал. Разбра и увеличи скоростта и създаде предпоставка за ПТП…“.
Че водачът - жалбоподател в настоящото производство е възприел сигнала, че
следва да спре, безспорно е установено. Индиция в тази насока е последващото
му поведение, изразяващо се в опит да
избегне извършването на проверка, ускоряване на скоростта и бързо отдалечаване
което наложило полицейските служители да го последват. Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП /която се сочи в НП като нарушена/ и която кореспондира
с приложената санкционна разпоредба /чл.175 ал.1 т.4/, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява дадените от него
указания. Доказано по този начин е нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят,
относно отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол съгласно чл.175
от ЗДвП за спиране. Подаден е достатъчно
ясен и недвусмислен сигнал за спиране на водача и неговите действия по
продължаване управлението на МПС могат да обосноват отговорността в посочения в
НП текст - този по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП. Административнонаказващият
орган не е имал задължението да извършва разследване на спорни обстоятелства,
съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като такива не са били наведени нито с
възражение по АУАН, нито с възражение по реда на чл. 44 от ЗАНН.
Жалбоподателят е
санкциониран от административнонаказващия орган при
наличие на безспорност, относно неговата вина за констатираното нарушение по
чл.103 от ЗДвП. Настоящата инстанция намира, че в случая и АУАН и НП в частта
относно нарушение чл.103 ЗДвП притежават изискуемите от закона реквизити,
спазена е формата за тя: съставяне и същите са годни да послужат за реализиране
на административнонаказа отговорност по отношение на
жалбоподателя, по безспорен начин е доказано извършеното нарушение,
нарушителят и неговата вина. Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.
В
тази връзка несъстоятелно се явява твърдението на жалбоподателя,че не е
извършил нарушението.
В
случая за извършването на посоченото
по-горе нарушение обаче, неправилно спрямо А. е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.2 от
ЗДвП, във вр. с
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. В чл.175, ал.2 от ЗДвП е предвидено налагане на
наказание лишаване от право на управление на МПС на водач, който извърши
повторно нарушение по ал.1. Съгласно легалната дефиниция в § 6 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, когато е извършено в
едногодишен срок
от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от
неговото изтърпяване. В случая, не е налице хипотезата на чл.175, ал.2 от ЗДвП
- не е налице влязло в сила наказателно
постановление, с което нарушителят да е наказан за същото по вид нарушение. Твърди
се,че жалбоподателят като водач за втори
път през същия ден не бил спрял на подаден сигнал за спиране от
униформените служители на Сектор „ПП“, със стоп палка по образец, с което за
втори път е отказал да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране
на движението, нарушавайки чл.103 от ЗДвП. За това нарушение е следвало на А.
да бъде наложено друго наказание отново по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, вместо по
чл.175, ал.2 от ЗДвП.
Изложеното налага
извод за незаконосъобразност на наказателното постановление,поради което Съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0938-003958 от 07.08.2018г. на *** с което на М.Г.А. на основание чл.175 ал.2 вр. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението може да се обжалва в 14 - дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд –
Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: