Д О Б Р И Ч К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
17.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
тридесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№412 по описа на ДРС за 2019
г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
С.Х.С. ***, с ЕГН: ********** срещу наказателно постановление №18-0851-002075
от дата 10.10.2018 година на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
– гр.Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършени административни нарушения на чл.23,ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени следните адм.наказания:
1/За нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.2, пр.2-ро от
ЗДвП е наложено наказание ”глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева;
2/ За нарушение по
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.2-ро от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева.
С жалбата се моли за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно единствено в
частта, отнасяща се за описаното в пункт първи адм.нарушение по чл.23,ал.1 от ЗДвП. Навеждат се оплаквания в насока, че наказващият орган се е произнесъл при
спорна и неизяснена фактическа обстановка, както и че при издаване на постановлението
са допуснати особено съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Релевират се претенции и за
неправилно прилагане на материалния закон от наказващия орган, който не е
съобразил, че нарушението покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, при което жалбоподателят не следва да се наказва, а единствено
да се предупреди, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от процесуален представител - адв.С.С. ***, който поддържа
искането за отмяна на НП в частта,
отнасяща се за описаното в пункт първи нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП на
посочените в жалбата правни основания. Алтернативно пледира, съдът да приеме,
че нарушението съставлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид
изключително ниската степен на обществена опасност и липсата на настъпил
вредоносен резултат.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебното заседание, не се представлява от
процесуален представител. Изложено е бланкетно становище, с което се моли жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а наказателното постановление
да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.
След извършен
анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и
пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за
установено следното от фактическа страна:
На 23.09.2018
година през деня, свидетелите Е. И. С. и Д. Д. Д. /двамата изпълняват длъжността „горски
стражар” в Североизточно държавно предприятие - Шумен”/ се придвижвали по
второкласен път № 97 със служебен автомобил
”ВАЗ”, модел „Лада-Нива”, с рег. № ***, обозначен със съответните инициали на
държавното предприятие, когато получили сигнал от служител на ДЛС–Тервел, да
окажат съдействие за спиране на лекотоварен автомобил „Форд” Транзит , с рег.№ ***.
От подадената информация ставало ясно, че лекотоварният автомобил, който се
движел по същия път и в посока на гр.Добрич е превозвал незаконно придобит
дървесен марка, без обозначена контролна горска марка. В изпълнение на
поставената им задача, около 12,57 часа, движейки се по второкласния път, на
около 2,5 км. преди разклона за с.Смолница, общ.Добричка длъжностните лица
застигнали въпросния лекотоварен автомобил „Форд Транзит”, след което веднага предприели
действия по спирането му. В опита си да го
спрат служителите на СИДП-Шумен подали първоначално от служебния автомобил
„Лада-Нива” ясен светлинен сигнал с аварийните светлини, както и звуков към
водача на лекотоварния автомобил да спре. Едновременно с това, при застигането му
длъжностните лица подали друг сигнал през прозореца с палка на горското
стопанство, да спре веднага и отбие в дясно на пътното платно. Водачът обаче така
и не се подчинил на подадените му команди и продължил движението си напред,
което мотивирало свидетелите С. и Д. да го изпреварят, след което постепенно започнали
да намаляват скоростта си на движение, с цел по този начин да принудят водача да спре веднага. При опита си
да спрат лекотоварния автомобил същият преминал в съседната лява пътна лента, като
водачът имал очевидно намерение да ускори и избегне спирането от движение. Действията
му обаче са били осуетени своевремено, тъй като движещият се пред него л.а. „ВАЗ”
на СИДП-Шумен като по-маневрен преминал също в лявата лента, движейки се
непосредствено пред него, при което
лекотоварния автомобил бил принуден да се върне обратно в дясната лента.
При извършеното постепенно намаляване на скороста на движение на
л.а.”Лада-Нива”, движещият се на изключително близко разстояние зад него товарен
автомобил „Форд Транзит” също намалил скоростта си, но така и не могъл да спре
на безопасно разстояние. При настъпилото
изключително леко съприкосновение между двете превозни средства и то с
изключително ниска скорост, по служебния автомобил не са нанесени никакви материални щети, тъй като лекият удар е
понесен от задната подсилена броня. На лекотоварния автомобил, вследствие на съприкосновението
между превозните средства се откачила предната броня от щипките и увиснала леко,
както и била нанесена лека, малка
пукнатина.
След своевременно подаден сигнал
на тел.112 от св.Е.С. на мястото на произшествието се отзовали свидетелите Г.К.М.
и Г.Л.Д. /служители на СПП към ОД на МВР – Добрич, изпълняващи длъжността
„мл.автоконтрольор”/. При извършената проверка на място дл.лица установили
самоличността на водача на лекотоварния автомобил „Форд Транзит”, с ргг.№**** –
тази на жалбоподателя *** След направен щателен оглед на двата автомобила за
нанесени материални щети и проведен разговор с всеки един от водачите,
съобразявайки изложените от тях обстоятелства, св.Г.К.М. /актосъставител/
приел, че единствено неправомерното поведение на жалбоподателя С. , който се е
движел на недостатъчно разстояние от движещия се пред него л.а.”ВАЗ –НИВА” е
нарушил разпоредбата на чл.23,ал.1 от ЗДвП и е предизвикал настъпването на произшествието.
Мотивиран от изложените
обстоятелства по инцидента св.Г.М., в съответствие с притежаваните от него властнически
правомощия съставил на жалбоподателя АУАН, серия „Д” №0700572/23.09.2018 година,
с който привлякъл отговорността му за извършени нарушения по чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта длъжностното
лице изложило ясно и кратко описание на фактическата обстановка на двете административни
нарушения. По отношение на нарушението на чл.23,ал.1 от ЗДвП актосъставителят
приел, че се изразява в управление от жалбоподателя на товарен автомобил „Форд
Транзит”, с рег.№***, като поради движение на недостатъчно разстояние от
намиращия се пред него и намаляващ скоростта си л.а. „ВАЗ” го застига и блъска
леко отзад. В акта изрично е отразено и друго установено при проверката адм.нарушение,
изразяващо се в неносене от жалбоподателя на контролния талон към СУМПС.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното
дирене гласни доказателства - показанията на актосъставителя Г.М. и свидетелите
Г.Д., Е. С., Д. Д., отчасти на св.Т.И.С., както и от приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по предвидения от НПК процесуален ред.
Към момента на съставяне на АУАН
и предявяването му жалбоподателят не е вписал конкретни възражения или обяснения
във връзка с вменените му във вина нарушения. Обяснения е депозирал едва пред
наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на АУАН и в
законоустановения срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН административнонаказващият орган е
издал атакуваното наказателно постановление №18-0851-002075 от дата 10.10.2018
година, с което е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършени нарушения
на чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
В законоустановеният преклузивен
срок на чл.59 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на надлежна страна с правен
интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на НП единствено в
частта, отнасяща се за описаното в пункт първи нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП,
при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът я намира за основателна по следните съображения:
/ По отношение на нарушението по
чл.23,ал.1 от ЗДвП/
Правилно
и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая е налице осъществен
състав на адм. нарушение от страна на въззивника по текста на чл.23,ал.1 от ЗДвП. Преценката му се основава на представените по преписката писмени
доказателства, включително и попълнени от водачите декларации, с конкретни
отговори за причините за настъпване на ПТП. Съгласно този текст от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. Доколкото разпоредбата на
чл.23,ал.1 от ЗДвП предвижда конкретно правило за поведение, адресирано към
водачите на превозни средства, за съставомерността на деянието няма значение
конкретното разстояние във всеки отделен случай. От значение е самия факт, че
водачът не е успял да спре своевременно при наличието на друго движещо се непосредствено
пред него пътно превозно средство, при спирането на което е настъпило и пътно-транспортното
произшествие. За обстоятелството, че жалбоподателят не е съобразил поведението
с посочения текст от Закона за движението по пътищата съдим от
безпротиворечивите показания на св.Е. С. и св.Д. Д., които в качеството си на длъжностни
лица на СИДП-Шумен лично са предприели необходимите действия, по спиране на лекотоварния
автомобил „Форд Транзит”. В показанията си пред съда тези очевидци на
нарушението заявиха по категоричен начин, че след като са изпреварили
автомобила на жалбоподателя са предприели действия по спирането му. Тогава са
започнали да намаляват постепенно скоростта си на движение без да спират внезапно
и рязко. В насока, че няма установено рязко спиране, което да е предизвикало
настъпване на пътния инцидент са и показанията на актосъставителя Г.М. и св.Г.К.,
които пред съда заявиха, че след пристигането си на мястото на произшествието,
не са установили никакви следи по асфалта от рязко спиране, както и че е нямало
данни, сочещи за такова внезапно спиране, при което водачът на лекотоварния
автомобил да не може да избегне макари незначителното съприкосновение между
превозните средства. Изложените фактически обстоятелства от актосъставителя М. и св.К. компрометират изцяло твърденията на
св.Т.И.С. /сочена от защитата като очевидец/ за извършено от лекия автомобил
„ВАЗ” внезапно спиране и потвърждават достоверно изложените обстоятелства от св.Стрезев
и св.Д. за причините, довели до настъпване на пътния инцидент. Ето защо, съдът
не дава вяра на показанията на св.С., че със самото показване на палката от служебната
„Лада –Нива”, която е изпреварила, длъжностните лица са спрели внезапно пред
товарния автомобил „Форд Транзит”, на който водачът не е бил наясно защо го
спират. Очевидно е, че действията по спиране на лекотоварния автомобил са
осъществени през един сравнително не кратък период и то след неговото изпреварване,
при което показаната палка и подадените светлинни сигнали чрез аварийните
светлини на л.а.”ВАЗ” и звукови, са били възприети ясно от жалбоподателя. При
тези обстоятелства той е бил длъжен след изпреварването му да намали скоростта на
движение и да поддържа безопасна дистанция пред движенщия се пред него и
постепенно спиращ служебен автомобил „Лада –Нива”, а не се движи на
изключително близко разстояние зад него. На практика с това си поведение,
движейки се на непосредствена близост зад л.а. „ВАЗ” , жалбоподателят е осуетил
възможността да може да спре безосапно при намаляване на скоростта на лекия
автомобил и то така, че да избегне макар и незначително съприкосновение между двата
автомобила.
Съдът
намира за необходимо да коментира и друго съществено обстоятелство за
съставомерността на деянието, а именно, че от инцидента няма нанесени материални
щети по двата автомобила. Изцяло в тази насока са показанията на както на актосъставителя
Г.М. и свидетеля Г.Д., които на място след извършен оглед на
превозните средства са установили, че по тях е нямало причинени материални щети,освен откачената от щипките и
леко увиснала предна броня на лекотоварния автомобил „Форд”. Изцяло в тази
насока са и показанията на свидетелите Д.
Д., Е. С. и Т.С., които също потвърждават, че от възникналото ПТП по автомобилите
е нямало нанесени материални щети, а едниствено леко увиснала предна броня,
както и леко пукване. Това съществено за предмета на спора обстоятелство, не е
отчетено от наказващия орган при ангажиране отговорността на жалбоподателя. И
доколкото относима санкционна норма е разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.2-ро от ЗДвП то от значение за съставомерноста на деянието се явява наличието на причинено
„пътно-транспортно произшествие” поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал.1, би следвало да се съобрази това
понятие. Легално дефиниране на поняието „пътно-транспортно произшествие” е намираме
в §6,т.30 от ДР на ЗДвП , където се сочи, че това е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. От това следва, че законодателят въздига като условие за
наличието на възникнало ПТП настъпване на конкретен вреденосен резултат. В
разглеждания случай, няма настъпили материални щети по двата автомобила, а
по-скоро изключително незначителни , и то единствено по летоковарния автомобил.
Независимо от факта, че извършеното деяние формално
осъществява признаците на адм.нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП съдът счита,
че последващите действия на наказващия
орган по привличане на отговорността на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2,
пр.2-ро от ЗДвП се явяват незаконосъобразни и в нарушение на материалния
закон, доколкото е налице „маловажен случай” на нарушение - по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Поначало при извършване на преценка дали има основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да съобрази всички събрани по делото доказателства,
относими към предмета на спора, като приложи правилно закона и отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл.6 ЗАНН.
Когато конкретно деяние представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган съобразно делегираните му по
силата на ЗАНН правомощия в качеството на „особенна юристдикция” освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива
на преценка по целесъобразност. От друга страна, преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата му се включва и проверката за законосъобразност
на преценката по чл. 28 ЗАНН.
В случаите, когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е правно основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. При това, съдът е задължен да изследва
и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на
делото. От анализа на цитираните правни норми се налага извода, че преценката
на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол / в тази
насока Тълк.Решение №1/12.12.07 г. по тълк. н.д.№1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.
В нашия случай, наказващият орган не
е поставил на преценка дали описаното в АУАН нарушение покрива признаците на
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което несъмнено се явява в
нарушение на чл.53,ал.1 от ЗАНН. Липсата на такава оценка, и въобще на изложени
мотиви и съображения от наказващия орган в НП защо не прилага разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН засяга пряко правото на защита на привлечения към отговорност
субект, независимо от това, че не съставлява самостоятелно основание за отмяна
на НП. В ЗАНН не се съдържа легално дефиниране на понятието "маловажен
случай" и същото може да се изведе по аргумент от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН. Съгласно този текст
от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителност на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От това
следва, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. В разглеждания случай, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема че извършеното от нарушение покрива
белезите на "маловажен случай", доколкото представлява по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Аргумент в подкрепа на
изложеното е факта, че от настъплото макар и леко съприкосновение между двете
превозни средства няма настъпили материални щети / сочи се единствено за откачена предна броня на лекотоварния автомобил „Форд”,
която е била увиснала и леко пукната/. При това положение, след като съобразим и
друго обстоятелство, а именно, че жалбоподателят не е санкциониран до момента за
други драстични нарушения по ЗДвП /по арг. от справка/картон на водача на л.17
и л.18/ може да се заключи, че
настоящият случай се явява изолиран инцидент в поведението на извършителя. Наличните
многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи изключително ниската степен на
обществена опасност на дееца и деянието формират еднозначен извод у съда, че
регулираните обществени отношения не са засегнати в дълбочина, а в незначителна
степен. Макар и формално да е налице осъществен състав на административно
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, поради по-ниската степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, същото съставлява
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът
намира, че издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в
частта му, отнасяща се за извършено адм. нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП,
поради неправилно прилагане на материалния закон от страна на наказващия орган.
/ За нарушението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/
С атакуваното НП за извършено
адм. нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.2-ро от ЗДвП е наложено адм.наказание „Глоба” в размер на 10
/десет/ лева. Съдът счита, че ангажирането на отговорността на дееца по
посочения текст от ЗДвП се явява законосъобразно и правилно. От легалния прочит
на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е видно, че водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи у себе си свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
В разглеждания случай жалбоподателят при извършената проверка не е представил
контролния талон към СУМПС, което обстоятелство правилно е констатирано и
отразено от контролния орган на СПП-КАТ в АУАН. Изложеното фактическо
обстоятелство, което е отразено в пункт втори на НП не се оспорва с настоящата
жалба, поради което съдът намира нарушението за безспорно установено и доказано.
За това нарушение правилно наказващият орган е санкционирал водача на осн.
чл.183,ал.1т.1 от ЗДвП, като му е наложил административно наказание глоба в
размер на 10 / десет/ лева. Размерът на адм.наказание е конкретно определен и не
подлежи на преразглеждане.
При извършената проверка на НП и
АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК съдът констатира,
че същите са съставени при спазване на процесуалните правила. При съставянето
на Акта за установяване на административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В този смисъл, началото на административно-наказателното
производство е поставено с АУАН, съставен от компетентното длъжностно лице,
съобразно предоставените му правомощия. Наказателното постановение е издадено също
от компетентно длъжностно лице и в кръга на делегираните му правомощия със
Заповед МЗ-№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР. Вменените във вина
нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере за
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са конкретно нарушените
материално-правни норми, мястото и датата на констатиране на нарушенията, както
и други релеватни за предмета на спора обстоятелства са описани точно и ясно от
административнонаказващия орган. По тези съображения съдът отхвърля като несъстоятелни
и правно неиздържани претенциите на защитата, за формална незаконосъобразност
на НП, предвид наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон и в частност на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, довели до
ограничаване правото на защита.
С оглед на изложените правни
съображения и мотиви, съдът приема, че атакуваното НП следва да се отмени в
частта, отнасяща се за описаното в пункт първи адм. нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, за което е привлечен към отговорност въззивникът. В останалат част,
наказателното постановление като законосъобразно и правилно следва да се
потвърди.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я наказателно постановление №18-0851-002075
от дата 10.10.2018 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
– гр.Добрич, с което на С.Х.С. ***, с ЕГН ********** за извършено
административно нарушение по чл.23,ал.1 от Закона за движението по пътищата на
основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №18-0851-002075
от дата 10.10.2018 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
– гр.Добрич, с което на С.Х.С. ***, с ЕГН: ********** за извършено адм.нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро от Закона за движението по пътищата наказание „глоба” в размер на 10 /десет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :