Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 28.11.2016г., град Дупница
IV
Районен съд – Дупница състав
08.11. 2016
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 594 2016
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от „АКОС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ул. „Солун” № 3, управлявано и представлявано от Ц.С.С.
със съдебен адрес: *** срещу Я.Г.Й., ЕГН ********** и Ю.М.Й., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 13.04.2006г. сключил договор за
покупко – продажба на недвижим имот с
идентификатор № 68789.250.85, находящ се в гр. Дупница, община Дупница, област
Кюстендил, по кадастралната карта одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004г.
на ИД на АК, изменена със заповед № КД – 14-10-300/21.12.2005г., който имот с
площ по кадастрална карта от 1 912 кв.м. с трайно предназначение: „урбанизирана“,
начин на трайно ползване - „друг вид застрояване“, при граници и съседи: имот №
68789.250.10 - собственост на МЗГАР, имот № 68789.250.55 - собственост на
Община Дупница - второстепенна улица и имот № 68789.250.86 - собственост на Я.Г.Й..
Продавачите се легитимирали като собственици с документи, които нотариусът
проверил и се уверил, че са достатъчни, за да се закупи имотът, поради което
ищецът се съгласил на сделката. При подписване на нотариалния акт заплатил
продажната цена, а продавачите декларирали, че са я получили. През 2008г. срещу
ищеца бил предявен ревандикационен иск от трети лица, които твърдяли, че имат
самостоятелни права, изключващи тези на продавачите. С решение № 115 по гр.
дело № 163/2014г. на I ГО на ВКС ищецът бил осъден да предаде владението на
имота, да заплати сумата в размер на 4 940 лева,
съставляваща обезщетение за ползване на имота без основание за периода
13.04.2006г. – 02.01.2008г., както и разноски за водене на делото пред всички
инстанции в размер на 2 500,
13 лева, което решение
било постановено при участието на трето лице помагач, а именно: Я.Г.Й.. Срещу
ищецът било образувано изпълнително производство № 20147430400411 по описа на
частен съдебен изпълнител Елица Христова с район на действие КОС с взискател
Теменужка Валентинова Мирчева и Бойко Борисов Мирчев за предаване на владението
на имота и принудително събиране на присъдените суми. Предвид изложеното
твърди, че е претърпяло имуществени вреди в размер на 24 000 лева, представляващи цената на процесния
имот към 02.06.2014г., а с настоящата
искова молба претендира сумата в размер на сумата от 12 000 лева,
представляваща частичен иск от общия размер на претърпените вреди. При
условията на евентуалност претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор за прехвърляне на недвижим имот от 13.04.2006г. в размер на 7 080 лева.
Предвид горното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците му заплатят, както следва: сумата в
размер на 7 440,
13, представляващи
стойността на плодовете, които е осъден да върне и разноските по
ревандикационния иск; 12, 000 лева -
частичен иск от 24 000 лева, представляващи вреди от неизпълнението на
договор да прехвърляне на недвижим имот; 7 080 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот от 13.04.2006г.,
както и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
предявяване на иска. Претендира сторените в производството разноски, както и
тези по гр. дело № 439/ 2016г. на по описа на РС – Дупница.
В срока за отговор на исковата молба са депозирани
такива от ответниците. Ответникът Я.Й. намира исковете за допустими, но
неоснователни. Сочи, че се касае до правен резултат - сила на пресъденото нещо
между ищеца и ответника Й. от една страна и Теменужка Валентинова Мирчева и
Бойко Борисов Мирчев, от друга с влязлото в сила на 02.06.2014 г. решение на
ВКС № 115 от същата дата, постановено по гр. дело № 163/2014 г. на ГК, 1-о г.
о., с който е приключил ревандикационният иск, предмет на гр. дело № 2/2008 г.
по описа на ДРС. Сочи, че настъпилите неблагоприятни последици от предстоящата
евикция или ако такива се очаква да настъпят не са резултат от действия или
бездействия на ответника. Излага подробни съображения относно твърденията си за
неоснователност на исковете. Прави възражение за намаляване на неустойката.
Претендира разноски.
Ответникът Ю.М. Гулева изразява
становище за неоснователност на предявените срещу нея искове, твърди, че
сделката е извършена на 13.04.2006 г., а тя е заминала за Швеция на 12.04.2006
г. през Аерогара София, т. е. тя не е присъствала и не е могла да присъства
пред нотариус Луиза Стоева в гр. Дупница, което било установено от писмо рег. №
7411/06.07.2009 г. на МВР - Кюстендил,
представено по гр.дело № 2/2008 г. на Районен съд – Дупница и пари по
тази сделка не е получавала. След заминаването си в Швеция Ю.М. Гулева е
изпратила пълномощно на Я.Г.Й., заверено в Българското посолство в Стокхолм -
изх. № 78/03-04.2007 г., с което го е упълномощила да се разпорежда с всички
недвижими имоти както намери за добре, включително и описания имот с
идентификатор 68789.250.86. По воденето дело на основание чл. 108 от ЗС срещу
ищеца „Акос“ ООД № 2/2008 г. по описа на РС – Дупница Ю.М.Й. (Гулева) не е
привлечена и не е участвала като трето лице помагач, решението по това дело
няма сила на присъдено нещо спрямо нея.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, ведно
с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Покана
за доброволно изпълнение по изп.д. № 20147430400411, изх.№ 5952/06.08.2014 г.,
респ. изпълнителен лист от 20.06.14 г. ищецът в настоящото производство е осъден
да заплати на Теменужка Валентинова Мирчева и Бойко Борисов Мирчев сумата в
размер на 4 940 лева, съставляваща обезщетение за
ползване на имот с идентификатор № 68789.250.85 по КК на с. Пиперево, община
Дупница без основание за периода 13.04.2006г. – 02.01.2008г., ведно със
законната лихва, считано от 02.01.2008г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноски за водене на делото пред всички инстанции в размер на 2 500, 13 лева, въз основа на който изпълнителен
лист е образувано изп. дело № 20147430400411 по описа на частен съдебен
изпълнител Елица Христова с район на действие ОС – Кюстендил с взискател
Теменужка Валентинова Мирчева и Бойко Борисов Мирчев, респ. е насрочен въвод
във владение на имот с идентификатор № 68789.250.85 по кадастралната карта на
с. Пиперево, община Дупница, област Кюстендил съобразно изменението й със
заповед № КД – 14-10-300/21.12.2005г.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 80, т.ІІ, рег.№ 2185, д. 257 от 2006 г.,
издаден от нотариус Луиза Стоева – нотариус с район на действие – района на РС
– Дупница ответниците в настоящото производство са продали на ищеца имот с
идентификатор № 68789.250.85, находящ се в гр. Дупница, община Дупница, област
Кюстендил, по кадастралната карта одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004г.
на ИД на АК, изменена със заповед № КД – 14-10-300/21.12.2005г. с описани
граници в нотариалния акт на имота за сумата от 3 540 лева.
С Решение № 115/02.06.2014 г. на ВКС,
постановено по гр.д. № 163/2014г., съдът е
отменил въззивното решение № 302 от 05.08.2013 г. по в. гр.д. №
232/2013г. на Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него решение от
05.08.2011 г. по гр. д. № 2/2008 г. на Районния съд гр. Дупница в частта, с
която са отхвърлени иск за ревандикация и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 4
940 лева и вместо това осъдил ищеца в
настоящото производство да предаде на Теменужка Валентинова Мирчева и Бойко
Борисов Мирчев владението на поземлен имот с идентификатор № 68789.250.85,
находящ се в гр. Дупница, община Дупница, област Кюстендил, по кадастралната
карта одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АК, изменена със
заповед № КД – 14-10-300/21.12.2005г. на СК - Кюстендил, както и да им заплати
сумата 4 940, съставляваща обезщетение за ползване на имота без основание
за периода 13.04.2006г. – 02.01.2008г., ведно със законната лихва, считано от
02.01.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за водене
на делото пред всички инстанции в размер на 2 500, 13 лева, като е оставил в сила въззивното решение № 302 от
05.08.2013 г. по в. гр.д. № 232/2013г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с
която искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 4 940 до 10 000
лева, което решение на ВКС е постановено при участието на Я.Г.Й. - трето лице -
помагач на „Акос” ООД гр. Дупница.
От приетото по делото заключение на
назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. Е.Т. се
установява, че справедливата пазарна
стойност на имот с идентификатор 68789.250.85, находящ се в гр. Дупница, общ.
Дупница, обл. Кюстендил по Кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрена със заповед № 300- 5-56 / 30.07.2004 г на ИД на АК изменена със
заповед № КД -14- 10- 300/21.12.2005 г. на Служба по Кадастъра гр. Кюстендил от
1912 кв. м. е 35 084 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпита на св. Георги Василиев Й. - баща на ответника Я.Й. и Димитров Йорданов Алексиев.
От показанията на св. Й. се установява, че процесният имот представлява силажовместилище
и склад за зърно, от източната страна
имотът завършва с автокантар, имотът е между кантара и силажната
яма, 1 500 кв.м. От 1994 г. го ползвал докато го продаде на Я.
около 2002г., който от своя страна го прода на фирма към 2005 – 2006 година,
парите, които Я. получил от фирма „Акос” си разделили с жена му Ю. Гулева в
присъствие на св. Й., Ю. учила задочно и й ги дал за образованието.
От
показанията на свидетелят Алексиев се установява, че Георги Й. е ползвал имота до около 2003
година, след което техника на Я. била разположена там, до около 2006-2007 година, след
като Я. го продал.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 04.10.2016г. ищецът е заявил, че фактически все още ползва
имота ( не оспорва това обстоятелство), а в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 08.11.2016г. на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал
изменение на предявения от ищеца иск за вреди по отношение размера на
същия - вместо за сумата от 12 000 лв. да се счита предявен за сумата от
20 000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 189, изр. 3 вр. чл. 79 ЗЗД, иск с правно основание чл. 191, иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съдът в доклада си по делото по реда
на чл. 146 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните и съобразно
правилата на чл. 154 ГПК, указал на ищеца, че следва да докаже: - по иска с
правно основание чл. 189, изр. 3 вр. чл. 79 ЗЗД възникнало валидно облигационно
отношение между страните в производството, изпълнение на задълженията си към
ответниците по него и размера на претендираните суми; по иска с правно
основание чл. 191 – съдебното му отстраняване, стойността на плодовете, които е
осъден да върне на третото лице, заплащане на разноските по делото и размера
им; по иска иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД – уговарянето на неустойка и
размера й.
Ответниците от своя страна следва да докажат онези свои
възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпят изгодни за себе
си правни последици.
По иска с правно основание чл. 189,
изр. 3 вр. чл. 79 ЗЗД:
В разпоредбите на чл. 188 – чл. 191 от ЗЗД са уредени задълженията на
продавача по един договор за покупко-продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 188
от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други
права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен
ако последният е знаел за това. Разпоредбата на чл. 189 от ЗЗД урежда
отговорността на продавача в хипотезите, в които продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице. Съгласно чл. 189, ал. 1 изр. 3
за другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на
задължението - чл. 82
и чл. 83 от ЗЗД.
Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, в който смисъл е и Решение
№ 294 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2010 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че е бил налице е валиден договор за покупко–продажба, сключен между страните в настоящото производство на 13.04.2006г., както и че през 2008г. е образувано гражданско дело по предявен иск за собственост от страна на Теменужка Валентинова Мирчева и Бойко Борисов Мирчев против ищеца в настоящото производство, чийто предмет е бил процесният недвижим имот. Пряка последица от това производство е установяването с влязло в сила съдебно решение, че продаденият имот принадлежи на трети лица. В този смисъл и в качеството си на продавачи по договора за покупко–продажба ответниците носят отговорност за неизпълнение на задълженията по договора във връзка с прехвърляне на собствеността върху процесния имот. Съобразно посочената разпоредба, установеното по делото, описано по - горе и приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза (неоспорена от ответниците в проведеното по делото открито съедно заседание на 08.11.2016г.) размерът на пряката вреда за ищеца от незипълнението на ответниците по сключения между страните договор за покупко – продажба, следва да бъде уважен така, както е предявен като частичен иск – за сумата от 20 000 лева (предвид допуснатото изменени на иска в проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.11.2016г.), като следва да се посочат дадените разрешения на касационната инстанция в постановеното в решение № 190 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6532/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК, че продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение, поради промени в пазарните условия, тъй като тя (вредата) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението.
Предвид
изхода от делото по предявения иск по
чл. 189, изр. 3 вр. чл. 79 ЗЗД, съдът не следва да разглежда предявения
евентуален иск по чл. 92 ЗЗД за неустойка в размер на на 7 080 лева.
По иска с правно основание чл. 191 ЗЗД:
Безспорно е установено съдебното отстраняване на ищеца, стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, предприетите действия по заплащане на разноските по делото и размера им, като тук следва да се посочи, че неоспореното от ищеца обстоятелство в проведеното по делото открито съдебно заседание на, че към датата на проведеното открито съдебно заседание на 04.10.2016г. фактически продължава да бъде във владение на имота е неотносимо към дължимостта на пртетенцията с това правно основание на ищеца предвид обстоятелството, че законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция по принцип, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще, при което няма как да прави разлика между вече реализирана евикция и фактическо изпълнение на същата – а от събраните по делото доказателства се установява, че е насочено вече принудително изпълнение по съдебното решение, по силата на което ищецът в настоящото производство е евинциран. Във връзка с възраженията на ответника Я.Й., касаещи твърдението му, че не дължи на ищеца претендираните суми на правно основание чл. 191 ЗЗД, тъй като е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска, съдът намира следното: Съобразно разпоредбата на нормата на чл. 191 ЗЗД продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска, т.е. освобождава се от тази отговорност при наличие на две кумулативно предвидени в закона предпоставки - да не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска, а в случая продавачът – ответник Я.Й. е бил привлечен в делото, поради което предвид разписаната от законодателя конюнкция в посочената правна норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 191, изр. ЗЗД, а не разписана дизюнкция, не освобождава ответника Й. в настоящия случай от задължението му на основание чл. 191 ЗЗД. Само за пълнота следва да се посочи следното: ответникът Й. в качесвтото му на трето – лице помагач на страна на ответника в процеса по гр.дело № 2/2008г. по описа на РС – Дупница съобразно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК не може да оспорва това, което съдът е установил в мотивите на решението си под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Сочените от ответника обстоятелства, касаещи твърдения за придобиване на имота по давност както в отговора на исковата молба, така и в писмените бележки, депозирани на основание чл. 149, ал. 3 ГПК са били известни на ответника Й. към момента на съдебното дирене в производството по гр.д. № 2/2008г. по описа на РС – Дупница. От друга страна отново само за пълнота следва да се посочи, че за придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин. Недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил, правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание - Решение № 159 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2014 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което в настоящия случай няма как ищецът, респ. праводателите му да са придобили по давност процесния имот след като вече е бил придобит от тях на други правни основания – видно от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед
горното следва да се уважи претенцията на ищеца за сумата от 4 940 лева,
съставляваща обезщетение за ползване на имота без основание за периода
13.04.2006г. – 02.01.2008г., както и разноски за водене на делото пред всички
инстанции в размер на 2 500,
13 лева.
Възраженията на ответника Ю.М. Гулева (Й.) касаят по съществото си оспорване на получаване на сумата по договора за покупко – продажба, сключен между страните в настоящото производство на 13.04.2006г., неотносими към предмета на доказване в настоящото производство, поради което не следва да се обсъждат в рамките на същото.
Предвид основателността на главните претенции по чл. 189, изр. 3 вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 191, основателна се явява и претенцията на ищеца по чл. 86 ЗЗД от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода от делото на ищеца се следват сторените в настоящото производство разноски, както и твзи, направени по гр. дело № 439/ 2016г. на по описа на РС – Дупница предвид т. 5 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012 на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, които съобразно представения списък на разноски от процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 80 ГПК възлизат на 3 137, 16 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я.Г.Й., ЕГН ********** и Ю.М. Гулева,
ЕГН ********** *** да заплатят на „АКОС” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Солун” № 3, управлявано и представлявано
от Ц.С.С. със съдебен адрес: ***, както следва: сумата в размер на 20 000 лева, представяваща вреди
от неизпълнението на договор да прехвърляне на недвижим имот на основание чл.
189, ал. 1, изр. ЗЗД, която сума предявена
като частичен иск от сумата в размер на 24 00 лева; сумата в размер на на 7 440, 13
лева, представляващи стойността на
плодовете, които ищецът в настоящото производство е осъден да върне – 4 940
лева и разноските по ревандикационния иск, по който е образувано гр.д. №
2/2008г. по описа на РС – Дупница – 2 500, 13 лева, на основание чл. 191 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.05.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Я.Г.Й.,
ЕГН ********** и Ю.М. Гулева, ЕГН ********** *** да заплатят на „АКОС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Солун” № 3,
управлявано и представлявано от Ц.С.С. със съдебен адрес: *** сумата в размер
на 3 137, 16 лева,
представляваща сторените в настоящото производство разноски, както и
тези, направени по гр. дело № 439/ 2016г. на по описа на РС – Дупница.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: