Решение по дело №1024/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 819
Дата: 1 август 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20222100501024
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Бургас, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по жалбата на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул.“Н.В.Гогол“ № 18-20, в качеството на взискател по изп.дело №
202280404000136 срещу отказа на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ, да извърши
поискано от взискателя изпълнително действие, а именно – да изнесе на публична продан
недвижим имот с идентификатор 51500.506.430.1.62, представляващ ателие, собственост на
длъжника. Твърди се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като са неправилни
аргументите на ЧСИ, че имотът е несеквестируем. Твърди се, че ателието не представлява
"жилище" по смисъла на чл.40 ЗУТ, тъй като не е с жилищно предназначение, а е
помещение, предназначено за творческа дейност. Сочи се, че промяна на статута на ателие в
жилище може да се извърши единствено по реда на чл.147а от ЗУТ, каквато процедура в
случая не е проведена. Цитира се съдебна практика, съгласно която е прието, че дори
длъжникът да живее в ателието и да го ползва за задоволяване на жилищни нужди, това не
го прави жилище преди промяната на предназначението му. Претендира се съдът да отмени
отказа на съдебния изпълнител да опише и изнесе на публична продан недвижим имот с
идентификатор 51500.506.430.1.62. Не се сочат доказателства.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнителното дело Ю. Ц. П. не е
представил в предоставения му срок възражение по жалбата.
Представени са мотиви на съдебния изпълнител, в които е изразено становище за
1
допустимост, и за неоснователност на жалбата. Позовава се на съдебна практика, съгласно
която при преценката на наличието или не на несеквестируемост по отношение на един
имот, съдебният изпълнител и съдът не следва да се ограничават само до наименованието на
съответния самостоятелен обект, а следва във всеки отделен случай да преценяват
конкретните обстоятелства. Позовава се и на приетото понятие „дом“/“жилище“ от
Европейския съд за правата на човека и чл.8, т.1 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека. На последно място се сочи, че дори в ЗУТ /§5, т.29 и т.29а/, ателиетата се
приравняват на жилища.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против подлежащо
на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което съдът я намира за допустима.
Установява се от приложеното изпълнително дело, че длъжникът Ю.П., след
смъртта на съпругата си Р. П. и направеният отказ от наследство от двамата им сина, е
останал единствен собственик на две ателиета в *** – съответно с идентификатори
51500.506.430.1.62 и 51500.506.430.1.63, които са под възбрана в полза на различни
кредитори. Установява се също, че към настоящия момент длъжникът П. не притежава
други недвижими имоти, с изключение на поземлени имоти – земеделски земи, които не
биха могли да задоволят жилищните му нужди.
С обжалваното Разпореждане изх.№ 17020/28.04.2022 г. ЧСИ Д.Николов е приел,
че тъй като длъжникът не притежава друго недвижимо имущество, едното от ателиетата се
явява несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК, поради което е отказал да
продължи принудителното изпълнение върху недвижим имот идентификатор
51500.506.430.1.62 и да го изнесе на публична продан. Със същото разпореждане ЧСИ е
постановил, че продължава принудителното изпълнение върху недвижим имот с
идентификатор 51500.506.430.1.63, върху който следва да бъде насрочен опис, оценка и
публична продан.
Настоящият състав намира обжалвания отказ на ЧСИ Д.Николов да насочи
изпълнението срещу ателие с идентификатор 51500.506.430.1.62, за правилен и
законосъобразен, като споделя изводите му, че предвид липсата на друг имот /след
изнасянето насочването на изпълнението върху другото ателие/, който да може да изпълнява
функциите на жилище, процесното ателие представлява "несеквестируемо" имущество по
смисъла на чл. 444, т.7 ГПК.
Жалбоподателят-взискател не твърди, че длъжникът П. притежава жилище.
Излага твърдения, че процесното ателие не представлява "жилище".
Съгласно чл.442 ГПК, вр.чл.133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворение на неговите кредитори. Нормата на чл.444, т.7 ГПК урежда изключение от
това правило - единственото жилище на длъжника е "несеквестируемо" и срещу него по
силата на закона е недопустимо да се насочи изпълнение за удовлетворение вземането на
кредитора, при това – независимо дали длъжникът живее в него, освен, ако изпълнението не
е за удовлетворение на задължения за издръжка, за непозволено увреждане и по финансов
2
начет и не е ипотекирано в полза на взискателя. Както се посочи по-горе, в случая, видно от
документите по изпълнителното дело, длъжникът няма друго жилище, съпругата му е
починала, двамата му сина са пълнолетни. Ателиетата не са ипотекирани в полза на
взискателя.
"Ателие" по смисъла на чл.38, ал.1 и ал.3 и чл.39, ал.1 ЗУТ представлява
обособено в сградата помещение, което е с предназначение да служи за задоволяване на
индивидуална творческа дейност. Съгласно §5, т.30 от ДР на ЗУТ "жилище " е съвкупност
от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, с според нормата на чл.40,
ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. Т.е.правилата на ЗУТ разграничават обекта
"ателие" от обекта „жилище“. Следва да се посочи, че независимо от това, че ЗУТ различава
двата обекта „ателие“ и „жилище“, §5, т.29 и т.29а от ДР на ЗУТ приравнява „ателието“ на
„жилище“ по повод определяне предназначението на сграда, в която са изградени.
На второ място обстоятелството, че един обект в архитектурния проект на
сградата, респ. в документа за собственост, е индивидуализиран като "ателие", не изключва
възможността този обект да задоволява жилищни нужди, съотв.да представлява фактически
"жилище", ако отговаря на законовите изисквания.
От описанието на процесното ателие в нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот N 174, том II, рег.№ 1118, дело N 327/2003 г. на нотариус М.Бакърджиева, рег.№ 110
на НК се установява, че то е с площ от 21,33 кв.м. и се състои от работно помещение,
санитарен възел, коридор и тераса. При това описание съдът приема, че ателието притежава
повечето от основните характеристики на жилище, предвидени в нормата на чл.40, ал.1 ЗУТ
– има самостоятелен вход, санитарен възел и работно помещение, което би могло да се
ползва за жилищно.
Съдът приема, че процесният имот, при индивидуализацията в нот.акт, може да
задоволява жилищни нужди.
На съда са известни не само посоченото от жалбоподателя в жалбата му решение
на СГС, но и други решения на въззивните съдилища в същия смисъл, а именно, че дори
длъжникът да живее в ателието и да го ползва за задоволяване на жилищните си нужди, то
няма характера на жилище до промяната на предназначението му по съответния ред.
Настоящият състав обаче не споделя това становище, тъй като намира, че под „жилище“
нормата на чл.444, т.7 ГПК има предвид по-широко понятие, предвид идеята на тази норма –
да осигури на длъжника възможност за задоволи жилищните си нужди. В този смисъл
следва да се тълкува и изричното посочване в чл.444, т.7 ГПК, че е несеквестируемо
единственото жилище на длъжника, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ето
защо настоящият състав намира, че за преценка на несеквестируемостта на един имот следва
да се преценява не неговото наименование, а възможността той да задоволява жилищните
нужди на длъжника. В този смисъл също има постановени актове на въззивни съдилища,
3
вкл.на БОС – на същия докладчик.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата като неоснователна следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу отказа на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ по изп.дело №
202280404000136, да извърши поискано от взискателя изпълнително действие, а именно – да
извърши опис, оценка и публична продан на собствения на длъжника Ю. Ц. П. недвижим
имот с идентификатор 51500.506.430.1.62, представляващ ателие.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4