РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Перник, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500048 по описа за 2022 година
С решение № 404 / 08. 12. 2021г., постановено по гр. д. № 02319 / 2021г. по
описа на Пернишкия районен съд, е осъдено „Неткредит” ООД, да заплати на
А. К. Р., недължимо платени суми по потребителски кредити, както следва :
115.25 лева - начислена неустойка по Договор за потребителски кредит № ***
от ***, както и 236.00 лева - възнаградителна лихва, 64.43 лева - начислена
неустойка по Договор за потребителски кредит № *** от ***, поради
нищожност на клаузите, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба – 19.05.2021г., до
окончателното им изплащане, сумата от 203.20 лева, направените по делото
разноски съобразно уважената част на исковите претенции, като иска за
заплащане на сумата от 13.90 лева - възнаградителна лихва, по Договор за
потребителски кредит № *** от ***, е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Осъдено „Неткредит” ООД да заплати на адв. Г. Г. Ч., сумата от 300 лева
адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
1
Осъдена А. К. Р., да заплати на „Неткредит” ООД, сумата от 28.08 лева
за направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които са подали въззивни жалби :
-А. К. Р., чрез адвокат Г.Ч., го е обжалвала в частта,с която
частично е отхвърлен иска и същата е осъдена да заплати разноски на
дружеството. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като
неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон и искът да бъде уважен в пълния претендиран размер. Моли да й бъдат
присъдени направените разноски, включително и адвокатски хонорар и пред
двете съдебни инстанции.
„Неткредит“ ООД не е подало писмен отговор на тази въззивна
жалба.
-„Нетредит“ ООД, чрез адвокат А.А., е обжалвало решението в
частта, с която е уважен предявения иск срещу него и е осъдено да заплати
разноски. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като
неправилно и необосновано и предявеният иск в тази му част да бъде
отхвърлен като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените
разноски, включително и адвокатски хонорар и пред двете съдебни
инстанции. Насрещната страна А. К. Р., чрез адвокат Г.Ч., в срок е подала
писмен отговор на тази въззивна жалба. С него я оспорва като неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение.
За съдебно заседание всяка от страните е подала писмена молба, с която
поддържа собствената си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна,
както и моли да й бъдат присъдени направените разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
2
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти,
който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са
налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивните жалби, от
доводите на насрещните страни по тях и от събраните по делото
доказателства, в това число и от приетото от Пернишкия окръжен съд
уточнение от вещото лице Я. П. А. на допусната техническа грешка в
съдебно – счетоводната експертиза пред първоинстанционния съд,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
На *** А. К. Р. е сключила договор за потребителски кредит „До 500“
№ *** с „Неткредит” ООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия
заем е в размер на 500 лева. В чл. 4, ал. 3 от процесния договор е уговорено,
че в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата по първия
транш от потребителски кредит „До 500“, чрез превеждане на сумата на
първия транш от кредита по банковата сметка на кредитополучателя или чрез
системата на ePay.bg /в настоящият случай процесната сума в размер на 500
лева е предоставена на ищцата на дата ***/, кредитополучателят е длъжен да
предостави на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на 1000 лева и със срок на валидност до ***.
В чл. 6, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4.
ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени
в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер
на 4.00 лева плюс 0.89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки
3
лихвен период и 89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.
Според ал. 2 от същата разпоредба неустойката се начислява на ден, считано
от изтичането на срока по чл. 4. ал. 3. Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора
начислената неустойка се заплаща заедно със следващото лихвено плащане
по кредита на падежа на лихвеното плащане.
На това основание на ищцата е била начислена неустойка в общ
размер на 115.25 лева /видно от представения към исковата молба Анекс към
последващо сключен договор за потребителски кредит с ответното
дружество/, тъй като същата не е представила в срок банкова гаранция или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция, посочени в
процесния договор.
В чл. 11, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че фиксираният
годишен лихвен процент е в размер на 40.60 %. В чл. 11, ал. 5 от договора е
посочено, че общата сума, дължима от Кредитополучателя по настоящия
договор, е в размер на 703.04 лева. В чл. 11, ал. 3 от същата разпоредба е
посочено, че чистата стойност на кредита е в размер на 500 лева. В чл. 11, ал.
4 е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.09 %
Впоследствие на *** ищцата е сключила нов втори поред договор за
потребителски кредит № *** с „Неткредит” ООД. В договора е посочено, че
сумата по отпуснатия заем е в размер на 1000 лева.
В чл. 4, ал. 3 от договора е уговорено, че в срок до края на следващия
ден от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на
кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в
общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от
небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1236
лева със срок на валидност до ***.
В чл. 6, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че в случай че
кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4.
ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени
в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в
размер на 1080 лева. Според ал. 2 от същата разпоредба неустойката се
начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4. ал. 3. Съгласно
чл. 6. ал. 5 от договора начислената неустойка се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен
4
план.
На ищцата е била начислена неустойка в общ размер на 219.67 лева,
тъй като същата не е представила в срок банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, посочени в процесния
договор.
В чл. 11, ал. 1 от договора е уговорено, че фиксираният годишен
лихвен процент е в размер на 41.05 %. В чл. 11, ал. 2 е посочено, че
кредитополучателят погасява задълженията си по договора на равни месечни
вноски, съгласно съдържащия се в същата алинея погасителен план /на 12
равни месечни вноски/, като общият размер на сумата, която следва да върне
е 1 236.00 лева. В чл. 11, ал. 3 от същата разпоредба е посочено, че чистата
стойност на кредита е в размер на 1000.00 лева. В чл. 11. ал. 4 е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 49.72 %.
На същия ден – *** ищцата е сключила Анекс към втория поред
договор за потребителски кредит № ***, който на практика означава
рефинансиране. В чл. 2, ал. 1 от същия е посочено, че кредиторът се
задължава с част от отпуснатия кредит /в размер на 629.15 лева от цялата
отпусната сума в размер на 1000.00 лева/ да погаси главница в размер на
500.00 лева, лихва в размер на 13.90 лева и „неустойки“ в размер на 115.25
лева, дължими по първоначално сключения договор за потребителски кредит
„До 500“ № *** от *** В чл. 2, ал. 1 от този Анекс е посочено, че кредиторът
е длъжен да предостави на Кредитополучателя еднократно и в пълен размер
остатъка от уговорената главница по кредита в размер на 370.85 лева.
По делото не се спори, а и видно от заключението на вещото лице
Я.А., ищцата е погасила предсрочно и изцяло сумата по сключения втори
поред договор за потребителски кредит № ***, а именно в общ размер на
1300.43 лева /включваща главница в размер на 1000.00 лева, лихва в размер
на 80.76 лева и „неустойки“ в размер на 219.67 лева/, както следва: 193 лева
на дата - *** и 1107.43 лева - на дата ***.
Тази фактическа обстановка се установява от двата договора, справки
за тях, анекса към втория договор, разписки, удостоверения за погасени
кредити, справки към двата договора и както и от заключението на вещото
лице Я.А., по приетата съдебно – счетоводна експертиза.
От това заключение се установява :
5
По Договора за предоставяне на потребителски кредит № ***/***
сключен между „Неткредит"ООД и А. К. Р. за сумата от 500,00 лева - при
условия описани в договора и Договора за потребителски кредит № *** /***
сключен между „Неткредит" ООД и А. К. Р. за сумата от 1000,00 лева, при
условия описани в договора и Съгласно чл. 2 от Анекс към Договор за
потребителски кредит № *** от /***, от отпуснатия кредит 629,15 лева да
погаси главница в размер на 500,00 лева, лихва в размер на 13,90 лева и
неустойка в размер на 115,25 лева по Договор за потребителски кредит №
***/***, съгласно приложените до делото документи А. К. Р. е платила:
629,15 лева по Договор за потребителски кредит № ***/*** 1 300,43 лева по
Договор за потребителски кредит № ***/***, като в платежните документи не
е посочено какви задължения се погасяват.
По Договор за потребителски кредит № *** от *** са платени 629,15
лева, и съгласно приложени справки от ответника са погасени: 500.00 лева
главница, 13,90 лева лихва, 115,25 лева неустойка.
По Договор за потребителски кредит № ***/*** са платени 1 300,43
лева, и съгласно приложени справки от ответника са погасени: 100.00 лева
главница, 236.00 лева лихва и 64.43 лева неустойка.
Годишният размер на разходите по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***/*** от 500 лева при годишна лихва от 40,60% и
срок на издължаване 12 месеца е в размер на 49,09 %. Изчисления Годишен
размер на разходите по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***/*** съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК за периода на сключване на договора -
за 12 месеца е в размер на 49,08 %. Изчисления Годишен размер на разходите
по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/*** съгласно чл.
19, ал. 2 от ЗПК за периода на издължаване на кредита - за 1 месец е в размер
на 49,09 % (изчислен за периода до датата на плащане размерът е същият,
защото размера на лихвата, който е компонент при определяне на ГПР е по-
малък 13,90 лева).
Вещото лице сочи, че годишният размер на разходите по Договор за
кредит № ***/*** от 1000 лева при годишна лихва от 41,05% и срок на
издължаване 12 месеца е в размер на 49,72 % /съгласно уточнението на
вещото лице с писмен електронен подпис от същото, приобщено от
Пернишкия окръжен съд по делото/. Изчисления Годишен размер на
6
разходите по Договор за кредит №*** /*** съгласно чл.19, ал. 2 от ЗПК за
периода на сключване на договора - за 12 месеца е в размер на 49,72 %.
Изчисления Годишен размер на разходите по Договор за кредит № *** /
*** съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК за периода на издължаване на кредита *** -
за 2 месеца е в размер на 49,725% и за 3 месеца е 49,73%.
Ищовата страна се позовава на нищожност на целия договор, на
отделни негови клаузи, както и на унищожаемост на същия по доводи
подробно изложени в исковата молба.
Предвид така приетото от фактическа страна и с оглед доводите на
ищцата за нищожност на клаузи и на двата договора, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки
на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директива
93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка
7
на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено
изискването чл. 10. (1) ЗПК, според което договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. По делото може да се направи
обоснован извод, че двата договора са формуляр, който видно от изложените
параметри, са били подписани от ищцата при предварително посочени от
кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в
договорите в срок. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на
формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е
посочено как се изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във
връзка изискванията на ЗПК. Посоченото не дава основание да се приеме, че
ищцата е била наясно с начина на формиране на дължимото към кредитора
възнаграждение, като не е имала възможност да влияе върху съдържанието на
договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Не се
установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
налице страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия ответник.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно ал.2 т.5 на същата разпоредба неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
В случая са налице тъкмо такива неравноправни клаузи – чл.4, ал.3 вр. с
чл. 6, ал.1 и от двата договора. Ако имаше сумата от 1000лв., тя не би
сключила първия договор за заем в размер на 500лв. и ако имаше сумата
1236лв., то тя не би сключила втория договор за заем в размер на 1000лв.
8
Настоящият състав счита, че посочената клауза за уговорена неустойка,
следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието му с добрите нрави, отново поради изключително завишения
размер на неустойката, която излиза извън присъщите на неустойката
функции – гаранционна, обезпечителна и обезщетителна. Както бе посочено,
подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на
правилата на ЗПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че клаузите на чл. 4, ал.3 вр. с
чл. 6, ал.1 и от двата договора, задължаващи ищцата в срок до другия ден да
представи банкова или друга гаранция, тъй като в противен случай
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в уговорените размери, се
явяват нищожни.
Следователно при предсрочно връщане на договорните суми,
кретитополучателката не е дължала връщане на сумата 115,25лв. начислена
неустойка по първия договор и сумата 64,43лв. начислена неустойка по
втория договор. Същите са получени от страна на ответното дружество без
правно основание и подлежат на връщане на кредитополучателката.
Следователно исковите претенции за тези суми се явяват основателни, поради
което въззивната жалба на дружеството в тази й част се явява неоснователна.
Решението в тези му обжалвани части от страна на дружеството се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на исковите претенции за лихвите за забава.
Съдът намира, че клаузата, с която е договорена възнаградителна
/договорна/ лихва, по първия договор от *** не се явява нищожна, поради
което иска за заплащане на разликата до пълния предявен размер от 13.90
лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Същото се отнася и до клаузата, с която е уговорена възнаградителна
/договорна/ лихва по втория договор от ***. Видно от заключението на
вещото лице Я.П., както и от писменото й уточнение, представено пред
Пернишкия окръжен съд, се установява, че в договора за кредит № ***/*** в
размер на 1000 лева, при годишна лихва от 41,05% и срок на издължаване 12
месеца е ГПР е в размер на 49,72 %, което не надвишава законоустановения
годишен процент на разходите.
Предвид изложеното, искът за заплащане на сумата от 236.00 лева -
9
възнаградителна лихва, като недължимо платена, също се явява
неоснователен.
Следователно решението в частта, с която е уважен иска за сумата
236лв., следва да бъде отменено в тази му част и искът за сумата 236лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на сумата 13,90лв. се явява правилно и
законосъобразно се явява правилно и законосъобразно в тази му част и в
същата част следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При предявен иск на обща стойност 429,58лв., същият е уважен за
351,25лв. и отхвърлен за 78,33лв. Следователно с оглед отхвърлената част от
иска А.Р. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството още 26,62лв.
разноски пред Пернишкия районен съд. Дружеството е направило разноски в
размер на 865лв. пред Пернишкия окръжен съд, от които 25лв. за държавна
такса и 840лв. за адвокатско възнаграждение, за което насрещната страна не е
направила възражение за прекомерност. С оглед изхода по делото А.Р. следва
да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата 129,73лв., представляваща
направените от дружеството разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.7,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 зае минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Г.
Г. Ч. сумата 300лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на А. К. Р. пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменява решение № 404 / 08. 12. 2021г., постановено по гр. д. № 02319 /
2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е осъдено
„Неткредит” ООД, да заплати на А. К. Р., недължимо платена сума в размер
на 236.00 лева - възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит
№ *** от ***, поради нищожност на клаузите, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на настоящата искова
10
молба – 19.05.2021г., до окончателното им изплащане, сумата от 203.20 лева,
направените по делото разноски съобразно уважената част на исковите
претенции и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля иска на А. К. Р., с ЕГН **********, от ***, в частта му, с
който моли да бъде осъдено „Неткредит“ ООД, с ЕИК 20201253421, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3
(Литекс Тауър), ет.10, да й заплати сумата 236.00 лева - възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит № *** от ***, поради нищожност
на клаузите на договора, като неоснователен.
Потвърждава решение № 404 / 08. 12. 2021г., постановено по гр. д. №
02319 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в останалите му
обжалвани от страните части.
Осъжда А. К. Р., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Неткредит“
ООД, с ЕИК 20201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет.10, още 26,62лв. разноски пред
Пернишкия районен съд, както и сумата 129,73лв., представляваща
направените от дружеството разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Осъжда „Неткредит“ ООД, с ЕИК 20201253421, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет.10,
да заплати на адвокат Г. Г. Ч. сумата 300лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на А. К. Р. пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11