Решение по дело №4254/2019 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. В., 13.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ районен съд, втори гр.състав, в публичното заседание на 25 септември Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

При секретаря В.Апостолова като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гр. дело № 4254 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            С влязло в сила решение на Врачански районен съд №195/20.03.2020г., постановено по гр. дело №4254/2019г., е допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 12259.1015.36 по КККР на гр. В., находящ се в гр.В., *** с площ 189 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходния план 14853, кв.187, парцел 6, заедно със сградите върху имота: 1.Сграда с идентификатор 12259.1015.36.1 и застроена площ 16 кв.м., брой етажи:1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; 2. Сграда 12259.1015.36.2,  застроена площ 4 кв.м., брой етажи:1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на имота: 12259.1015.214, 12259.1015.37, 12259.1015.33, 12259.1015.35.

МЕЖДУ И ПРИ ПРАВА:

За С.В.З., ЕГН ********** – 24/36 ид.части.

За Е.Н.Б., ЕГН ********** – 3/36 ид.части.

За В.Н.Т., ЕГН ********** - 3/36 ид.части.

За Д.Н.Г., ЕГН ********** - 3/36 ид.части.

За Н.Т.Н., ЕГН ********** - 1/36 ид.част.

За С.Т.Н., ЕГН ********** - 1/36 ид.част.

За С.Д.Т., ЕГН ********** - 1/36 ид.част.

В първото с.з. след влизане в сила на решението по допускане на делбата е заявено искане от С.В.З. с правно основание чл.349, ал.2 ГПК делбения имот да бъде поставен в негов дял със съответно уравнение на дяловете на другите съделители.

Искът е с правно основание чл. 69 от ЗН, а делбеното производство е във втора фаза по извършване на делбата и уравнение на сметките между съделителите.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, възприета от съда като обективна, компетентна и неоспорена от страните, от заключението на която се установява, че пазарната цена на имота, допуснат до делба е общо в размер на 10200 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно изискванията на ЗУТ най-малкият имот, който може да се формира при делба е 240 кв.м. или изискуемите 300 кв.м., намалени с 1/5 ид.ч. Лицето на новообразуван имот в гр.В. трябва да бъде с дължина 11,2 м. или 14 м., намалени с 1/5 ид.ч. Процесният поземлен имот е с площ 189 кв.м., съгласно регулационния план на гр.В., одобрен с решение на Общински съвет от 19.04.2011г. и е неподелим при определените квоти на съсобственост, тъй като е маломерен още при изготвяне на плана. Експертът е отговорила, че имота има характер на жилищен и предназначението му е определено от регулационния план или плана за застрояване, като по последния действащ регулационен план от 2011г. е с предназначение за жилищно застрояване. Посочено е в експертизата, че на първия етаж на сградата има една стая, която се ползва като спалня и към нея е достроена кухня, която не е нанесена в кадастъра. Има изграден и външен санитарен възел-тоалетна. Според вещото лице жилищната сграда също е неподеляема, тъй като не могат да се обособят за всеки дял необходимите по закон помещения - спалня, кухня, санитарен възел, а в процесната сграда няма и достатъчен брой такива.

По отношение искането на ищеца С.З. с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на делбения имот, съдът намира следното:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл.347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл.352 от ГПК. Посоченият способ гарантира, от една страна, равенството на страните в процеса и от друга - осигурява възможността, предвидена в чл.69, ал. 2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този основен способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 349 от ГПК, каквото искане е предмет на разглеждане по настоящото дело.

Възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, като способ за извършване на делбата, е допустимо при наличието на четири кумулативни предпоставки: съсобственият имот да е неподеляемо жилище; съсобствеността да е възникнала по наследяване; наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата.

От събраните по делото писмени доказателства категорично се установява наличието на част от горепосочените предпоставки за възлагане на този имот, а именно – имота е неподеляем, съсобствеността е възникнала от наследяване и наследникът с възлагателна претенция не притежава друг жилищен имот към момента на делбата. Последното е изводимо от представевното от ищеца у-ние от Община В. за декларирани данни, видно от което същият е декларирал по реда на чл.14 от ЗМДТ собственост само върху процесния имот на адрес гр.В., ***. Съдът приема за безспорно, че този имот е жилищен и реално неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗУТ.

Това обстоятелство не е спорно между страните, които не са направили и искане за реално поделяне на имота, чрез представяне на одобрен инвестиционен проект.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ответниците, че процесният имот няма характер на жилищен, тъй като постройките в него са в лошо състояние и подлежат на събаряне.

Разпоредбата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ посочва определение за "жилище", което е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ "всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него". Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на глава IV от ЗС "Етажната собственост". По аргумент от чл. 39 от ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж, е и да може да се ползва самостоятелно, в т. ч. да има самостоятелен вход за него. В този смисъл е Решение № 261/23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2013 г., I г. о., ГК.

В случая вещото лице в експертизата сочи, че процесния имот отговаря на посочините характеристики, в т.ч. има и изградено санитарно помещение - външна тоалетна, което е една от характеристиките на жилище. Макар че, за да бъде един обект жилищен е необходимо санитарното помещение да бъде на територията на това жилище, каквото е изискването за всички новопроектирани сгради съгласно Наредбата за проектиране от 2003 г., за старите сгради, които са изградени назад във времето, не е налице допълнително изискване всяка сграда да се приспособи към сегашните условия, т. е. остава така, както е заварена. Това важи само за стари жилищни сгради, какъвто е настоящият случай. Единствено за сегашното проектиране, санитарния възел трябва да бъде вътре в сградата, но при заварено положение не се изисква. В този скмисъл е ТР № 96/1971 г. на ОСГК.

При анализа на предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК отсъства положителната такава – наследникът с възлагателна претенция да е живял в жилището към момента на откриване на наследството. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство се носи от този наследник и доказването може да се осъществи чрез предвидените в ГПК способи. Не са ангажирани от ищеца никакви доказателства в тази насока и такова доказване не е проведено, поради което съдът приема тази предпоставка за недоказана. С оглед на това искането с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на делбения имот следва да се отхвърли.

Предвид безспорно установения факт, че делбения имот е неподеляем, същият следва да бъде изнесен на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, при първоначална цена определената такава по заключението на експертизата от 10200 лева.

Получената от проданта сума следва да се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан, съгласно чл. 348 изр. второ от ГПК.                                                                                    

По държавните такси:

На основание  чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В. съобразно квотите им в съсобствеността в размер на 4 % от стойността на всеки от дяловете.

По разпределението на разноските:

Съгласно  чл. 355 от ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по чл. 78 от ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Ето защо, предвид факта, че страните не са оспорили правата си в общността, направените от същите разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с допускане и извършване на делбата ще останат в тежест на всяка от страните, така както ги е направила.

В случая деловодни разноски се претендират от ищеца С.З. и с оглед отхвърляне на искането му за възлагане не следва де му се присъждат.

         

      Водим от горното и на основание чл.348 ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 12259.1015.36 по КККР на гр.В., находящ се в гр.В., *** с площ 189 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходния план 14853, кв.187, парцел 6, заедно със сградите върху имота: 1.Сграда с идентификатор 12259.1015.36.1 и застроена площ 16 кв.м., брой етажи:1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; 2. Сграда 12259.1015.36.2,  застроена площ 4 кв.м., брой етажи:1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на имота: 12259.1015.214, 12259.1015.37, 12259.1015.33, 12259.1015.35, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА 10200.00 лева, съгласно заключението на СТЕ вх.№260900/17.09.2020г. на ВРС, изготвена от в.л. Л.А. и ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да се разпредели между съделителите: С.В.З., ЕГН ********** – 24/36 ид.части.

Е.Н.Б., ЕГН ********** – 3/36 ид.части.

В.Н.Т., ЕГН ********** - 3/36 ид.части.

Д.Н.Г., ЕГН ********** - 3/36 ид.части.

Н.Т.Н., ЕГН ********** - 1/36 ид.част.

С.Т.Н., ЕГН ********** - 1/36 ид.част.

С.Д.Т., ЕГН ********** - 1/36 ид.част.

ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК на С.В.З. за възлагане на делбения имот.

ОСЪЖДА С.В.З., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 272.00 лева.

ОСЪЖДА Е.Н.Б., ЕГН **********, В.Н.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дяловете си в размер на по 34.00 лева всеки.

ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН ********** ***, С.Т.Н., ЕГН ********** *** и С.Д.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дяловете си в размер на по 11.33 лева всеки.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………