Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 05.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1427/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „В.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „***“ № 22, представлявано от управителя И.Г.И., против
Наказателно постановление № 442534-F474537 от 13.06.2019 г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП гр. София, с което за
нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 във
вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева (петстотин лева).
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, като
се иска неговата отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, не изпраща законовия си представител, не се представлява и от
процесуален такъв. По делото не е депозирано становище от същия.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява обосновано становище,
че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона, като моли съда да
потвърди същото, а жалбата да остави без уважение като неоснователна.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на жалбоподателя и
становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП при
следната приета за установена фактология:
На 20.02.2019 г. от инспектори при ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП била извършена проверка в къща за гости „Т.“, находяща
се в гр. В., на ул. „***“ № 22, стопанисвана от дружество „В.С.“ ЕООД. От
контролните органи била извършена контролна покупка, като била направена
резервация през сайта за услуги и настаняване Booking. В хода на проверката
било установено, че дружеството жалбоподател използва услугите на Booking.com
B.V. 1000 ВР Амстердам, Холандия, което не е установено на територията на
РБългария. Констатирало се също, че в периода от 01.09.2018 г.- 30.09.2018 г.
дружеството било получател на доставки на услуги по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС на
стойност 685.15 лева по фактура № ********** от 03.09.2018 г., издадена от
Booking.com B.V. с ДДС № NL805734958B01, за предоставена услуга- използване на
онлайн резервационна система за настаняване на Booking.com, чрез която са
извършени резервации (услуги относно настаняване) в къща за гости „Т.“ през
периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. Констатирано било , че в този период
дружеството-жалбоподател не било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало
заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
Съгласно общите условия на договора с Booking.com
B.V., комисионната за резервации се фактурира на календарен месец, като така
издадената фактура следва да бъде разплатена в 14-дневен срок от издаването й.
В изпълнение на уговореното с договора, във фактура № ********** от 03.09.2018
г. било отбелязано, че същата подлежи на разплащане на 16.09.2018 г. Същата
била платена авансово на 11.09.2018 г.
Тъй като в случая се касае за доставка с периодично
изпълнение съгласно чл.25 ал. 4 от ЗДДС, данъчното събитие настъпва на датата,
на която плащането е станало дължимо, а именно на уговорената от страните дата-
16.09.2018 г. Предвид факта, че услугата е платена на 11.09.2018 г., преди
датата на възникване на данъчното събитие, ДДС става изискуем на датата на извършеното
авансово плащане, а именно на 11.09.2018 г. съгласно чл.25 ал.7 от ЗДДС.
В хода на проверката било установено, че „В.С.“ ЕООД,
като нерегистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на услуги по
чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната,
съгласно чл.21 ал.2 от ЗДДС, е следвало да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС в гр. Пазарджик най-късно до 07.01.2018г. (включително), като такова не
било подадено до датата на извършване на проверката.
Съгласно разпоредбите на чл.86 ал.2 пр.2 от ЗДДС,
данъкът е дължим в случаите когато не е издаден данъчен документ или не е
издаден в срока по този закон- за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем, в случая през м. септември 2018 г.
Ако през периода 01.09.2018 г.- 30.09.2018 г.
дружеството е било регистрирано по ЗДДС, за него щеше да възникне задължение за
начисляване на данъка на основание чл.86 ал.1 от ЗДДС в размер на 114.19 лв.,
като същото е следвало да издаде протокол на основание чл.117 ал.1 т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка е станал изискуем. В
този протокол е следвало да впише услугата, датата на възникване на данъчното
събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за
начисляване на данъка и размера на данъка и да отрази в дневника за продажби за
месец септември 2018 г. получените доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС, да посочи данъчната основа и
начисления данък в справката-декларация за данък върху добавената стойност,
която е следвало да подаде в ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 15.10.2018 г.,
включително.
За получените услуги дружеството нямало право на данъчен
кредит на основание чл.71 ал.4 от ЗДДС.
Нарушението било извършено на 16.10.2018 г. в гр.
Пазарджик.
Нарушението било установено с протоколи за извършена
проверка Кд78 cep. АА № 0381796 от 20.02.2019 г. и № 0381802 от 27.02.2019 г.
Размерът на неначисления ДДС, а именно 114,19 лв. за
данъмчен преиод 01.09.2018 г.- 30.09.2018 г., бил определен в ПИП № 0381802 г.
от 27.02.2019 г. На основание чл.67 ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се че той
е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка бил определен по
формулата в чл.53 ал.2 от ППЗДДС.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180
ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.180 ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.102 ал.3 т.1 вр. с
чл.86 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и ал.2 вр. с чл.82 ал.2 т.3 вр. с чл.117 ал.1 т.1 и
ал.3 и чл.25 ал.7 от ЗДДС, поради което Е.Ф.- инспектор по приходите в ГД
„Фискален контрол“ към ЦУ на НАП- София съставила АУАН № F474537 от 27.02.2019 г. срещу „В.С.“ ЕООД в
присъствието на управителя на дружеството, на който бил предявен и връчен срещу
подпис.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното
НП. То било връчено на управителя на санкционираното дружество НА 03.07.2019
г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП е подадена от управителя на
санкционираното дружество чрез АНО по пощата на 10.07.2019 г. (видно от
пощенското клеймо на плика на л.38 от делото) до РС- Пазарджик, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя
Е.Ф., които като категорични, съдът напълно кредитира, независимо, че
свидетелят е служебно обвързан с АНО. В същото време тази свидетелка няма
никакъв личен мотив да уличава дружеството-жалбоподател като му приписва
поведение или деяние, което обективно да не е извършило. Св. Ф. бе категорична,
че във връзка с извършената проверка в обекта стопанисван от
дружеството-жалбоподател къща за гости „Т.“ и извършената контролна покупка,
представляваща резервация през сайта за
услуги и настаняване „Booking”, било установено, че дружество „В.С.“ не е
регистрирано по ДДС, а е следвало да се регистрира съгласно чл.97а от ЗДДС, тъй
като използва услуги от „Booking”- холандско дружество, което не установено на
територията на страната. Свидетелката бе категорична, че дружеството е следвало
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок преди датата, когато
данъкът е станал изискуем. Първата издадена фактура от „Booking” била от м.
декември 2017г., издадена на 03.01.2018 г. и платена на 15.01.2018г..
Категорична е, че в този случай дружеството е следвало да се регистрира по ЗДДС
до 07.01.2018г., но не подало заявление за регистрация. В хода на проверката
били изискани документи от „В.С.“, а именно фактури, издадени от „Booking”,
както и банкови извлечения с цел установяване кога са извършени плащанията по
съответните фактури. Св. Ф. беше категорична, че дружеството е извършвало
услуги през м. август 2018 г., като е получавало доставки чрез „Booking“, за
които е издало фактура на 03.09.2018г., платена на 11.09.2018г. Понеже не е
регистрирано по ДДС, дружеството не е отразило и в справка-декларация по ДДС
изискуемия данък по тази фактура. Справка-декларацията е следвало да бъде
подадена до 15.10.2018г.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на
правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението. НП
също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП
нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация.
Разпоредбата на чл.180 от ЗДДС предвижда санкция за
лицата, които като са били длъжни, не са начислили данък в предвидените от
закона срокове, като ал.2 на посочената разпоредба предвижда санкция за лицата
и в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл.97а ал.1 от ЗДДС, което е следвало да стори
на 07.01.2018 г. Не е спорно също, че извършената от контролните органи
проверка във връзка с това заявление, е установила, че за периода 01.09.2018
г.-30.09.2018 г. сдружението е получило доставки на услуги по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС наи стойност 685,15 лева по фактура от 03.09.2018 г. издадена от „Booking“ и платена на 11.09.2018 г. Няма спор също,
че на посочената дата на плащане ДДС е станал изискуем съгласно чл.25 ал.7 от
ЗДДДС. Установено е, че с оглед на така констатираното,
неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата, описана в чл.53
ал.2 от ППЗДДС е в размер на 114,19 лева. Няма съмнение, че ако дружеството бе
регистрирано по ЗДДС щеше да подаде и справка-декларация, в която да отрази
данъчната основа и начисления данък добавена стойност, в срок до 14-то число на
месеца следващ съответния данъчен период, в случая м. септември 2018 г., т.е.
до 15.10.2018 г. Безспорно се установи, че дружеството не е подало
справка-декларация в законоустановения срок и на 16.10.2018 г. то вече е
осъществило нарушението.
Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие по
отношение на задължението за начисляване на дължимия данък и отразяването му в
справка-декларация, която е следвало да се подаде в законоустановения срок..
Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което
са били налице основанията за регистрация, но то не е подяло заявление за
регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече
да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, разписва, че
за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок- се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на
административните органи, че ако дружеството е било изпълнило в срок своето
задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 22.01.2018 г. и
за периодите след тази дата дружеството дължи данък за получените от него
доставки на услуги.
Съгласно разпоредбите на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли,
като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа по т.
1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон- за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Предвид разпоредбата на чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС когато
доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на
страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е
облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на
услуги- когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3 ал.1, 5 и 6.
Съгласно, че чл.117
ал.1 т. 1 и ал.3 от ЗДДС, дружеството като лице-получател по доставка, е
следвало да издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка е
станал изискуем, в който да впише услугата, датата на възникване на данъчното
събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за
начисляване на данъка и размера на данъка и да отрази в дневника за продажби за
месец септември 2018 г. получените доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС,
С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че
дружеството е извършило нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС във
връзка с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС във вр. с ч.117 ал.1 т.1 и ал.3 от ЗДДС и
чл.25 ал.7 от ЗДДС.
Съдът счита, че административнонаказващият орган
правилно е определил и санкционната норма, тъй като чл.180 ал.2 от ЗДДС
предвижда санкция в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева. В
случая размерът на неначисления данък е 114,19 лева, с оглед на което и
санкцията следва да бъде в размер на минимално предвидения в санкционната норма
размер от 500 лева, поради което не следва да се обсъжда възможността за
изменение на определения размер.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН, каквито възражения са наведени в жалбата. За да се приеме, че
има маловажен случай на административно нарушение, следва от данните по делото
категорично да се установява, че е налице правонарушение с изключително ниска
степен на обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента на
обществена опасност на останалите административни нарушения от същия вид, което
от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното
налагане на нормативно установената за нарушението санкция. С оглед на
възприетите факти по случая, не може да се приеме подобна заниженост на
обществената опасност на деянието. Нарушението е резултатно и е довело до щета
за държавния бюджет в размер на невнесения данък. Освен това се констатира, че
наред с настоящето са извършени още 14 подобни нарушения. Вярно е че
нарушението е извършено за първи път, но това обстоятелство не е достатъчно за
да доведе до основателност на претенцията за маловажност на случая.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442534-F474537
от 13.06.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив
в ЦУ на НАП гр. София, с което на „В.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „***“ № 22, представлявано от управителя И.Г.И., за
нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 във
вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева (петстотин лева), като законосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: