Определение по дело №214/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 208

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ­­­­­­­­­ граждански състав, в закрито заседание на 17.06.2020 г., в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                    ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно частно гражданско дело № 214/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 4514/21.05.2020 г. от О.М.– Х. против определение № 660/13.03.2020 г., постановено по в. г. д. № 166/2020 г. по описа на ОС – Х., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът не е взел становище по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 660/13.03.2020 г., постановено по в. г. д. № 166/2020 г. по описа на ОС – Х. е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че предметът на тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС има преюдициален характер по отношение на предмета на настоящото дело.

На първо място, под „дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се разбира такова дело, по което ще е налице решаване на конкретен правен спор със сила на пресъдено нещо. А тълкувателното дело не е такова. При него ще има изясняване смисъла на обективното право, а не защита съдържанието на конкретно субективно право.   

На второ място, е налице т. 1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, която е задължителна за съдилищата, съобразно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ: „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“.

Следователно не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – няма условия за спиране на производството.

Обстоятелството, че, с оглед цената на иска, решението на въззивния съд по конкретния спор не ще подлежи на касационно обжалване, не дава възможност за промяна на действащото право.

Не до тези правни изводи е достигнал съставът на окръжния съд, по-ради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 660/13.03.2020 г., постановено по в. г. д. № 166/2020 г. по описа на ОС – Х., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

ВРЪЩА делото на ОС – Х. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: