№ 16
гр. гр. Добрич , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500142 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. Т. П.
от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №876/23.11.2020г. по гр.д.
№2106/2020г. на Добричкия районен съд, с което изменен размерът на издръжката, която
въззивникът следва да заплаща на детето си М. Д. П., чрез неговата майка и законен
представител Н. Й. И., като същата е увеличена от 140 лева на 250 лева месечно, считано от
24.08.2020г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, като искът е отхвърлен за
горницата над 250 лева до предявения му размер от 300 лева.
Решението се обжалва в частта, в която задължението на въззивника за издръжка е
увеличено над 180 лева до 250 лева.
В жалбата са изложени съображения за необоснованост на изводите на първоинстанционния
съд по въпроса за средствата, необходими за задоволяване на нуждите на малолетния ищец
и по въпроса за податните възможности на въззивника. Възразява се, че възприетите от
първоинстанционния съд разходи на детето за спорт, чуждоезиково обучение, специално
хранене и хомеопатично лечение са недоказани и/или неоправдани. Възразява се, че не е
отчетен реалният, минимален размер на средствата, с които ответникът разполага за
задоволяване на собствените си нужди, след погасяване на данъчните, осигурителните и
1
кредитните му задължения. Посочено е и, че въззивникът вече не получава допълнителни
доходи от наеми. По тези съображения се настоява решението на районния съд да бъде
отменено в обжалваната част и претенцията за издръжка над 180 лева месечно да се
отхвърли със съответните последици касателно отговорността на страните за разноските по
делото във всяка инстанция.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият М. Д. П., чрез неговата майка и
законен представител Н. Й. И., чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на решението.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваният съдебен акт е постановен по предявения от М. Д. П., чрез неговата майка и
законен представител Н.Й. П.а, срещу Д. Т. П. иск по чл.150 от СК – за изменение на
дължимата от ответника в полза на ищеца издръжка, която да бъде увеличена от 140 лева на
300 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, до настъпването на
законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска.
Постановеното от първоинстанционния съд увеличение до 180 лева месечно и отхвърлянето
на претенцията за увеличение над 250 лева до претендираните 300 лева месечно не е
предмет на въззивно обжалване.
М. Д. П. е дете на Н.Й. П.а и Д. Т. П.. М. е роден на 08.09.2015г. Въз основа на
споразумение по чл.51 от СК, утвърдено с решение№329/16.04.2018г. по гр.д.№651/2018г.
на ДРС, родителските права се упражняват от майката, а възложената в тежест на бащата
издръжка за детето е в размер на 140 лева месечно.
Страните не спорят, че обстоятелствата, при които първоначално е определена дължимата от
ответника издръжка, са се изменили по начин, изискващ бащата да дава на детето си повече
средства.
В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от два показателя –
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи.
Несъмнено е, че нуждите на М. са нарастнали и за задоволяването им са необходими повече
средства отколкото при определяне на първоначалното задължение на бащата за издръжка.
Следва да се подчертае, че се имат предвид обичайните нужди на дете в предучилищна
възраст в съществуващата социално-икономическа обстановка, свързани с осигуряване на
храна, облекло, задължително обучение, а така също и участие незадължителни форми на
2
обучение, социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. М. няма никакви
специфични нужди, изискващи повече от обичайните за възрастта му средства за
задоволяването им. Не следва друго от факта на непоносимост на детето към някои
хранителни продукти - този проблем вече е преодолян и понастоящем М. не спазва
специален хранителен режим, както изрично е признала майката в съдебно заседание. В тази
връзка и регулярните консултации с хомеопат не са предопределени от действително
съществуващи здравословни проблеми на детето. Регулярни ежемесечни разходи за плуване
и изучаване на английски език в детската градина по делото не са категорично доказани, но
дори и да се извършват такива, касае се за разходи за обичайни форми на занимания при
подрастващите, а не специфично явление само за някои деца и в частност за М.. Както вече
се отбеляза, нуждите на детето са обичайните и за задоволяването им са необходими 400
лева месечно.
В съответствие с чл.143 ал.1 и 2 от СК задължени за издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца са двамата им родители - всеки от тях, съобразно податните си
възможности.
Установено е с писмени доказателства, че за период от една година преди предявяване на
исковата молба майката на детето е получила средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 2 544.83 лева.
Полученото от бащата брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 251 лева месечно.
За разлика от майката, която не притежава никакво имущество, бащата притежава лек
автомобил, апартамент в гр.Добрич и апартамент в гр.Варна. Безспорно е, че поне до
01.11.2020г. е получавал и доходи от наем в размер на 250 лева.
При тези данни податните възможности на двамата родители трябва да бъдат преценени
като приблизително еднакви. Така, майката е със значително по-високо брутно трудово
възнаграждение, но бащата от своя страна има имущество, което може да използва, за да
реализира доходи. Фактът на изплащаните от бащата суми за погасяване на кредит не се
отразява в негативна посока на податните му възможности, защото със средствата от
кредита той е увеличил имуществото си. Идентичен е изводът и що се касае до плащаните
от него задължения за данък върху доходите, социални и здравни осигуровки, каквито
задължения са относими и за майката.
В обобщение на горното, бащата следва да дава на детето си М. издръжка от 200 лева
месечно. Размерът от 180 лева, за който се настоява от бащата, е необоснован. Той е
несъществено по-висок от минималната по чл.142 ал.2 от СК издръжка, която родител е
длъжен да дава на детето си, но нито М. е в съвсем невръстна възраст, нито податните
възможности на бащата са минимални. При установеното му по-горе имуществено
положение, за бащата не е непосилно да дава издръжка на детето си от 200 лева, като
същевременно разполага с достатъчно оставащи средства за собствените си нужди. Освен
3
това бащата е трудоспособен и следователно в състояние да положи, ако е необходимо, и
допълнително усилия да осигури необходимите средства детето си. От друга страна
размерът над 200 лева месечно за издръжка на М. от бащата също е необоснован - с оглед
нуждите на детето и с оглед податните възможности на майката, вкл. при отчитане на факта,
че тя е тази, която е натоварена с преките грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
От изложеното следва, че въззивната жалба е частично основателна. Първоинстанционното
решение е неправилно и следва да се отмени в обжалваната част на постановеното
увеличение над 200 лева на издръжката, която въззивникът следва да заплаща на детето си
М.; съответно на това, претенцията за увеличение над 200 лева до 250 лева месечно следва
да се отхвърли. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди в
останалата обжалвана част на постановеното увеличение на задължението на въззивника за
издръжка над 180 лева до 200 лева месечно.
С оглед този резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 6 от ГПК първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, осъждаща въззивника – ответник по предявения иск
за държавна такса над размера от 86.40 лева и за адвокатско възнаграждение на ищеца над
размера от 112.50 лева.
В съответствие с чл.78 ал.3 от ГПК следващата се на ответника съразмерна част от
платеното от него адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е в
размер на 280.25 лева. С определение №44/08.02.2021г. по делото, постановено по реда на
чл.248 от ГПК, на ответника е присъдена сумата 140.63 лева и с въззивното решение следва
да му се присъдят още 139.62 лева.
За въззивното производство на същия следва да се присъди сумата 36 лева – съразмерна част
от платената държавна такса и сумата 250 лева – съразмерна част от адвокатското
възнаграждение, платено за тази инстанция.
На въззиваемата страна следва да се присъди сумата 86 лева – съразмерна част от платеното
от нея адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №876/23.11.2020г. по гр.д.№2106/2020г. на
Добричкия районен съд, с което изменен размерът на издръжката, която Д. Т.
П. следва да заплаща на детето си М. Д. П., чрез неговата майка и законен
представител Н. Й. И., като същата е увеличена от 140 лева на 250 лева
месечно, считано от 24.08.2020г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпването на законно основание за нейното
4
изменение или прекратяване, в обжалваната част, в която издръжката е
увеличена над 200 лева до 250 лева месечно, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. П. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Н.Й. П.а с ЕГН **********, срещу Д. Т. П. с
ЕГН **********, иск за изменение на издръжката, която ответникът следва
да заплаща на детето си М., в частта на претендираното увеличение над
200 лева до 250 лева месечно.
ПОТВЪРЖДАВА решение №876/23.11.2020г. по гр.д.№2106/2020г. на
Добричкия районен съд, с което изменен размерът на издръжката, която Д. Т.
П. следва да заплаща на детето си М. Д. П., чрез неговата майка и законен
представител Н. Й. И., като същата е увеличена от 140 лева на 250 лева
месечно, считано от 24.08.2020г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпването на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, в обжалваната част, в която издръжката е
увеличена над 180 лева до 200 лева месечно.
ОТМЕНЯ решение №876/23.11.2020г. по гр.д.№2106/2020г. на
Добричкия районен съд в частите, в които Д. Т. П. е осъден да заплати на М.
Д. П., чрез неговата майка и законен представител Н.Й. П.а, адвокатско
възнаграждение над 112.50 лева и по сметка на районния съд държавна над
86.40 лева.
ОСЪЖДА М. Д. П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.Й. П.а с ЕГН **********, двамата от гр.Д., да заплати на Д. Т.
П. с ЕГН ********** от гр.Д., сумата 139.62 лева – съразмерна част от
адвокатското възнаграждение за първата инстанция, сумата 36 лева –
съразмерна част от платената държавна такса за въззивната жалба и сумата
250 лева – съразмерна част от адвокатското възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Д. Т. П. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на М. Д. П. с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Й. П.а с ЕГН
**********, двамата от гр.Д., сумата 86 лева – съразмерна част от адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.2 т.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на
5
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6