Решение по дело №2542/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1070
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Мирела Георгиева Чипова
Дело: 20215300502542
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1070
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. А. К., ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител адв. Д., против Решение № 1117 от
07.07.2021 г., постановено по гр. д. № 10626 по описа на РС – Пловдив за 2020
г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Община
Пловдив, код по БУЛСТАТ: *********, иск за признаване за установено, че
същата не е собственик на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 56784.530.300 съгласно действащата КК и КР на гр.
Пловдив с площ от 274 кв.м. и административен адрес: гр. ***.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на така
постановеното решение. Поддържа се, че ответната община не е доказала, при
носена от нея доказателствена тежест, че е собственик на процесния имот.
Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционния акт и
постановяване на друг по съществото на спора, с който предявената искова
претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата Община Пловдив, в който отговор се взема становище за
неоснователност на жалбата и се отправя молба за оставянето без уважение
и за потвърждаване на обжалване на обжалваното решение. Претендират се
1
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
от С. А. К. против Община Пловдив, с която е предявен иск за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.530.300 съгласно
действащата КК и КР на гр. Пловдив с площ от 274 кв.м. и административен
адрес: гр. ***. Ищецът твърди, че придобил ½ ид.ч. от правото на собственост
върху имота въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка. Посочва, че поземлен имот с
идентификатор 56784.530.300 бил идентичен с имот пл. № 300 от кв. 27 – стар
по плана на гр. Пловдив – „***“ с обща площ от 275 кв.м. Заявява, че
ответната община оспорвала правото му на собственост, като за имота бил
съставен акт за частна общинска собственост, вписан в Службата по
вписванията – Пловдив под № *** г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Община Пловдив, в който искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че
поземленият имот бил отчужден от държавата по предвидения в закон ред за
реализиране на мероприятие със Заповед № СД-177/26.06.1984 г. на ОбНС –
Пловдив, като впоследствие правото на собственост върху него преминало
върху общината.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, съдът приема за установено
следното:
Въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 25.05.1982 г., сключен между А. Н. К.,
със съгласието на съпругата му Д. С. К., и техния син ищеца С. А. К.,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № *** г., последният е придобил правото
на собственост върху следния недвижим имот: целия втори етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, построена на около 56 кв.м. в имота,
находящ се в гр. ***, който етаж се състои от две стаи, кухня, клозет и две
тераси, заедно с двете избени помещения в северната част на избата с общ
вход и предверие за тях и помещенията в южната част на избата; ½ ид.ч. от
общите части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, включително общата за
двата етажа стълбищна клетка и ½ ид. ч. от дворното място, в което сградата
е построена, съставляващо имот с пл. № 300 в кв. 27 – стар по плана на гр.
Пловдив – „***“ с обща площ на същото от 275 кв.м.
От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че А.
2
Н. К. е починал на *** г., като е оставил наследници по закон: Д. С. К. –
съпруга, Н. А. К. и С. А. К. – синове.
Представено е и удостовение за наследниците на Н. А. К., починал на
*** г., според което същият е оставил наследници: С. Д. К.а – съпруга, И. Н.
К., П. Н. К. и А. Н. К. – синове.
По делото е представен протокол от 28.12.1977 г. от проведено
заседание по гр. д. № 8310 по описа на РС – Пловдив за 1977 г., от който се
установява, че с постановено по делото определение е одобрена сключената
от страните спогодба за подялба на недвижими имоти, останали в наследство
от общия им наследодател Н. А. К., починал на *** г. От посочения протокол
се установява, че в дял на А. Н. К. е предоставен целият втори етаж от
двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състоящ се от две стаи,
кухня, клозет и две тераси, заедно с двете избени помещения в северната част
на избата с общ вход и предверие; ½ ид.ч. от общите части на сградата по
смисъла на чл. 38 ЗС, включително от общата за двата етажа стълбищна
клетка, както и от дворното място, в което сградата е построена,
съставляващо имот с пл. № 300 в кв. 27 – стар по плана на гр. Пловдив – „***“
с обща площ на същото от 275 кв.м. В дял на П. Н. К. е предоставен целия
първи етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състоящ
се от две стаи, кухня, салон и клозет, заедно с двете избени помещения в
южната част на избата с общ вход и предверие; ½ ид.ч. от общите части на
сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, включително от общата за двата етажа
стълбищна клетка, както и от дворното място, в което сградата е построена,
съставляващо имот с пл. № 300 в кв. 27 – стар по плана на гр. Пловдив – „***“
с обща площ на същото от 275 кв.м.
Със Заповед № СД-177/26.06.1984 г. на Общински народен съвет –
Пловдив, издадена на основание чл. 95, вр. с чл. 98 ЗТСУ (отм.), за
строителството на жил. блок *** кв. „***“ е отчужден имот пл. № 300 в кв. 27
- стар по плана на кв. ***, находящ се на ул. ***, собственост на: П. Н. К. с
обща стойност на частта му от имота 10225,09 лв., С. А. К. със стойност на
частта му от имота 9884,25 лв., И. Н. К. със стойност на частта му от имота
1589,07 лв. и А. Н. К. със стойност на частта му от имота 1589,07 лв. Според
посочената заповед П. Н. К. следва да бъде обезщетен с тристаен апартамент,
С. А. К. – с двустаен апартамент, а И. Н. К. и А. Н. К. – парично. В заповедта
се сочи, че обезщетението с апартаменти следва да се счита в жил. блок ***
„***“. В раздел „В“ от заповедта се съдържа описание на частта на ищеца от
отчуждавания имот, както и нейната оценка. В раздел „Г“ е описана и е
направена оценка на частта от имота, собственост на наследниците на Н. А.
К.. За имота, ведно с постройките в него, е съставен Акт за държавна
собственост № *** г., според който същият е предоставен за оперативно
управление на РНС.
Със Заповед № ОА-1379/19.08.1992 г., издадена на основание чл. 1, ал. 1
ЗВСОНИ по ЗТСУ, е отменена заповедта от 26.06.1984 г. по отношение на
3
собствеността на И. Н. К. – обезщетен парично, като видно от направеното
върху заповедта отбелязване паричното обезщетение е възстановено на
24.09.1992 г. Със Заповед № ОА-1380/19.08.1992 г. заповедта от 26.06.1984 г.
е отменена и по отношение собствеността на наследниците на А. Н. К. –
обезщетен парично, като паричното обезщетение е възстановено на
13.10.1992 г. Със Заповед № ОА-1831/26.10.1992 г., издадена на основание чл.
88, ал.4 НДИ, от актовите книги за държавните имоти е отписан следния
имот: част от имот пл. № 300, кв.27 стар по плана на кв. „***“, находящ се на
ул. ***, собственост на наследници на Н. А. К., а именно: И. Н. К. и
наследници на А. Н. К.: за 2/3 ид.ч. от паянтово жилище в североизточната
част на имота от 31,28 кв.м., паянтов магазин от 71 куб.м., паянтова стопанска
постройка от 256 куб.м., масивна с ж.б. конструкция стопанска постройка от
39 куб.м., стопанска постройка (месалня) от 49 куб.м.
По делото е представен Акт № 214 за частна общинска собственост,
издаден на 05.08.1999 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, вр. § 7 ЗМСМА за
имот пл. № 300, кв. 27 стар по плана на кв. „***“, представляващ дворно
място от 275 кв.м., ведно с двуетажна масивна жилищна сграда и 1/3 ид.ч. от
източната част на имота – фурна. В графа „Забележки“ от акта е посочено, че
останалите 2/3 ид.ч. от източната сграда – фурна са възстановени и отписани
от актовите книги със Заповед № ОА-1831/26.10.1992 г.
В хода на производството пред въззивната инстанция е изслушано
заключението по назначената от съда съдебнотехническа експертиза. От
заключението, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че към датата на издаване на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №
*** г. е действал КРП „*** север“ гр. Пловдив, одобрен със Заповед №
449,450/15.06.1981 г., като в имот пл. № 300 са заснети сграда 2МЖ с площ 70
кв.м. и сграда 2ПМЖ с площ 123 кв.м. Със Заповед № РД-02-14-
2235/27.12.2000 г. на МРРБ е одобрен кадастрален план „Квартал ***“, гр.
Пловдив, а със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК е
одобрена КККР на гр. Пловдив. Според заключението няма промяна в
границите на процесния имот с идентификатор 56784.530.300 съгласно
действащата кадастрална карта на гр. Пловдив и заснетите в него сгради при
сравнение с предходните планове: КП от 2000 г. и КП от 1981 г. Съгласно
предвижданията на регулацията по КРП от 1981 г. част от имот пл. № 300 с
площ 212 кв.м. е включена в разширение на ул. „***“, а част от имота с площ
62 кв.м. – в УПИ VII-299, кв. 27. Разширението на горепосочената улица не е
осъществено регулационно мероприятие. Не е приложена и регулацията и по
отношение на УПИ VII-299. Жилищен блок *** е изграден в границите на
УПИ I-комплексно застрояване, като имот пл. № 300 не е включен в
границите на посочения УПИ. Със Заповед № СД-177/26.06.1984 г. на
Общински народен съвет – Пловдив е отчужден имот пл. № 300 в кв. 27 стар
по плана на кв. ***, находящ се на ул. ***, собственост на: П. Н. К., С. А. К.,
И. Н. К. и А. Н. К., включен в терен, определен за строителство на жил. блок
4
*** кв. „***“. Определено е било обезщетение за всеки от собствениците,
като за И. Н. К. и А. Н. К. обезщетението е парично, а за П. Н. К. и С. А. К. – с
апартаменти в предвидения за построяване жилищен блок. Мероприятието по
отчуждителната заповед фактически е започнало и е осъществено, като е
построен жилищен блок ***. За имота са подадени молби за отмяна на
отчуждаването от наследниците на А. Н. К. и от И. Н. К. и по отношение на
тях отчуждаването е отменено. При проверка в отдел „Общинска
собственост“ на Община Пловдив вещото лице не е установило да са
подавани молби за отмяна на отчуждаването от П. Н. К. и С. А. К.. При оглед
на място експертът е констатирал, че процесният имот съществува в
границите, заснети в КК, и по тях са материализирани огради. Няма промяна
и по отношение на заснетите в КК сгради в имота. Понастоящем сграда с ИД
530.300.1 – 2МЖ не се ползва, а сграда с ИД 530.300.2 – МС се ползва като
сервиз за диагностика.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият
въззивен състав прави следните правни изводи:
От ищеца С. А. К. е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Община Пловдив не е собственик
на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.530.300 съгласно действащите КК и КР на гр. Пловдив
с площ от 274 кв.м. и административен адрес: гр. ***. При така предявения
иск в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, от които произтича
правният му интерес за предявяване на иска, за които е навел твърдения в
исковата молба – че е носител на право на собственост върху процесните
идеални части от недвижимия имот, като ответникът оспорва правото му на
собственост и е съставил за имота акт за общинска собственост. В тежест на
ответника е да докаже, че е придобил правото на собственост върху
процесния имот на посоченото в отговора на исковата молба основание - че
имотът е бил отчужден от държавата със Заповед № СД-177/26.06.1984 г. и че
впоследствие същият е преминал в негова собственост.
Ищецът се легитимира като собственик на процесните идеални части от
поземлен имот с идентификатор 56784.530.300 въз основа на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 25.05.1982 г.
Посоченият имот е актуван като частна общинска собственост с Акт № *** г.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и това се потвърждава от
заключението на вещото лице, че поземлен имот с идентификатор №
56784.530.300 съгласно действащата КК и КР на гр. Пловдив с площ от 274
кв.м. с административен адрес: гр. ***, представлява имот бивш имот пл. №
300, кв. 27 - стар по плана на кв. „***“ гр. Пловдив. В случая от съществено
значение за спора е установяването дали държавата е била собственик на
недвижимия имот на основание проведено отчуждително производство по
реда на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) и дали Община Пловдив е придобила
собствеността върху имота чрез трансформиране на държавната собственост
5
в общинска. Съставянето на акт за частна общинска собственост без съмнение
не влияе върху режима на собствеността, доколкото с него се констатира, че
по силата на основанието вписано в него, общината е придобила правото на
собственост на конкретен недвижим имот. Ответната община доказа
отчуждаването на процесния имот в полза на държавата през 1984 г.,
представяйки отчуждителната преписка и съдържащата се в нея заповед за
отчуждаване. Следва да се има предвид, че заповедта по чл. 95, вр. чл. 98
ЗТСУ (отм.) има вещен ефект от влизането в сила. По делото няма данни
заповедта в частта досежно дворното място да е обжалвана, да е отменена
или да е проведено реституционно производство. Възстановяването на
собствеността върху имоти, отчуждени по реда на ЗТСУ се извършва по реда
на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Реституцията по този
закон съставлява сложен юридически факт, включващ в състава си като
елемент решението за отмяна на отчуждаването (при вземането на което се
преценява дали са налице предпоставките по чл. 1, чл. 2 и чл. 3), чието
вещноправно действие настъпва под отлагателно условие – да се възстанови в
патримониума на държавата (общината) дадено имотно/парично обезщетение.
Едва при сбъдване на отлагателното условие настъпва реституцията върху
отчуждения по благоустройствените закони имот (в този смисъл Решение №
91/19.07.2016 г. по гр.д. № 706/2016 г., II, г.о.). Важно е да се отбележи, че
собствеността по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. не се възстановява по силата на
самия закон, а само по искане на гражданите, което следва да бъде направено
в 6-месечен срок от влизане на в сила на закона. В случая не се установи от
страна на ищеца С. А. К. да е била подадена молба за отмяна на
отчуждаването по отношение на отчуждената му ½ ид.ч. от дворното място.
Съдът намира с оглед събраните по делото доказателства, че отмяната на
отчуждаването със заповедите от 19.08.1992 г. не засяга описаната в раздел
„В“ от отчуждителната заповед част от имота, включваща и процесната ½
ид.ч. от дворното място. Отмяната на отчуждаването засяга ищеца
единствено с оглед качеството му на наследник по закон на А. Н. К..
Последният е бил обезщетен парично за припадащата му се част от
отчуждения имот като наследник на Н. А. К.. При това положение следва да
се приеме, че процесната идеална част от дворното място е останала в
патримониума на държавата. При диференциацията на единно
съществуващата държавна собственост още с влизане в сила на ЗМСМА, а
впоследствие и ЗОС нормативно са били разграничени патримониума на
общините от този на държавата. В настоящия случай ответникът се позовава
на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, вр. § 7 от ПЗР на ЗМСМА, която е
посочена и като правно основание за издаване на процесния акт за общинска
собственост. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС в действащата към датата на
съставяне на акта редакция общинска собственост са незастроените парцели и
имотите в селищните територии, предназначени за жилищно строителство,
обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез
отчуждително производство. От събраните по делото доказателства се
6
установи, че процесният имот е бил придобит от държавата през 1984 г. след
проведено отчуждително производство. Както се посочи по-горе, частичната
отмяна на отчуждаването не засяга поземления имот, а единствено части от
построените върху него сгради. Действително по делото се установи, че
мероприятието по отчуждителната заповед фактически е осъществено и е
построен жилищен блок ***, но не върху процесния поземлен имот. Установи
се обаче също така, че според предвижданията на регулацията по плана от
1981 г., който регулационен план е действащ и към момента, голяма част от
имота (около 212 кв.м.) е била включена в разширение на ул. „***“, т.е. била е
отредена за обществено мероприятие. При това положение съдът намира за
правилен изводът на районния съд за преминаване на правото на собственост
върху процесния имот в патримониума на общината.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение –
да се потвърди.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което
съдът определя в размер на 100 лв., както и разноските за внесения депозит за
вещо лице в размер на 270 лв.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1117 от 07.07.2021 г., постановено по гр.
д. № 10626 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН: **********, да заплати на Община Пловдив,
код по БУЛСТАТ: *********, сумата от 370 лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7