Р Е
Ш Е Н
И Е
№………. /29.11.2021 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХХХІІІ с-в, в
публичното заседание на трети ноември 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Пенка Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 1778 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба от „Билдекс груп“ АД – в ликвидация, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *******, представлявано от С.А.Д.
- ликвидатор, против ревизионен акт /PA/ № Р-03000320006047-091-001/10.05.2021
г. на органи по приходите при ТД на НАП- Варна , с който са установени
задължения за ДДС за данъчен период м.05/2017 г. в размер от 2300 лв. главница и лихва за
забава в размер на 911.13 лв.
Жалбоподателят релевира, че РА е
постановен при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила. Не са обсъдени
възраженията на РЛ срещу ревизионния доклад /РД/ относно начисляване на ДДС и
изчисляване на лихви върху данъка.
Посочва, че неправилно в РА органът е приел, че ликвидаторът – С.Д., е била вписана като такава на 10.09.2019 г.,
а не на 17.09.2019 г. когато е положила подпис по образец пред нотариус и на
24.09.2019 г. е подала декларация за съгласие. В РД, както и в РА няма
констатации за процесуални действия на контролните органи по установяване на
отсъствие на подадена последната справка-декларация и дневниците към нея,
поради което посочват, че не може да се търси отговорност от дружеството за
бездействие на контролните органи. Достъпът до имотния регистър е публичен,
поради което НАП е могла да извърши проверка още през м.юни 2017 г., съответно
да констатира, че дружеството не е декларирало активи при дерегистрация, при
което да установят, че въпросните паркоместа са нови по смисъла на ЗДДС, съответно не се дължи
ДДС. Твърди, че при справка в базата данни по партидата на дружеството в
интернет платформата не се установяват задължения за ДДС, поради което
неоснователно с РА е начислен ДДС за внасяне.
Изложени са твърдения, че
сградата, в която се намират процесните паркоместа е въведена в експлоатация
преди повече от 5 г., който факт не е изследван от рев. екип. Разрешението за
ползване на сградата е от 01.07.2011 г., поради което жалбоподателят посочва,
че давността за начисляване на ДДС за обектите в сградата е изтекла на
30.06.2016 г. Позовава се на § 1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗДДС, според която
разпоредба сградите, които не са нови, респ. части от тях , не се дължи ДДС.
Органите по приходи са установили дължимост на ДДС за данъчен период м. май
2017 г., когато те все още не са били декларирани в АГКК Варна . Това е станало
на 30.09.2020 г., Към 31.05.2017
г.-„крайния срок” на ревизията, тези обекти не са съществували. Навеждат се
доводи, че неправилно е изчислен размерът на данъка, тъй като в сумата от11500
лв. се включва и ДДС . Твърди, че данъкът е следвало да бъде определен по реда
на чл. 67, ал. 2 и 3 от ЗДДС. Посочва, че за задължение на дружеството да внесе
ДДС за активи, с които се е разпоредило, когато не е било регистрирано по ЗДДС,
следва да понесе административнонаказателна отговорност по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на издадения РА с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез ликвидатор С.Д., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Излага
съображения, че РА е необоснован и незаконосъобразен.
Ответникът - директорът на
дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител гл.юриск. Г.Е., оспорва жалбата като неоснователна по
съображенията, изложени в потвърждаващото решение . Отправеното към съда искане
е за оставяне в сила на РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, преценявайки доказателствата
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу „Билдекс
груп“ АД – в ликвидация, е било образувано рев. производство с издаването на
ЗВР № Р-03000320006047-020-001/07.10.2020 г. от
началник сектор „ревизии“ при ТД на НАП-Варна ,надлежно упълномощен по
реда на чл.112 от ДОПК от директора на ТД на НАП-Варна /л. 1-8 от преписката/ .
Обхватът на ревизията е бил задължения за данък върху добавената стойност за
данъчен период м.05.2017 г. Определеният ревизиращ екип е бил М. Г. А. – Д. –
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П. Г. М. – главен инспектор по приходите . Срокът на
ревизията е бил 3 месеца от връчване на
ЗВР, Заповедта е била връчена електронно
на 20.10.2020 г.
Последвало е
удължаване на срока на ревизията до 19.03.2021 г. с издадена заповед № Р-03000320006047-020-002/19.01.2021
г. на началник сектор „ревизии“ при
същата териториална структура на НАП /л.4-6/.
На 02.04.2021 г.
посоченият рев. екип е изготвил ревизионен доклад (РД) №
Р-03000320006047-092-001/02.04.2021 г. /л. 220-234 от преписката/, връчен на
жалбоподателя по електронен път на 15.04.2021 г. /л. 220 от преписката/.
Срещу съставения РД
е постъпило писмено възражение по реда на чл.117 от ДОПК /л.243-245/
На 10.05.2021 г.
възложителят на ревизията и нейният ръководител са издали РА №
Р-03000320006047-091-001/10.05.2021 г. /л. 247-255 от преписката/, с който на
ревизираното дружество е било установен ДДС за внасяне за данъчен период м.
05.2017 г. в размер на 2300 лв. и лихва за забава в размер на 911.13 лв. В обстоятелствената
част на ревизионния акт е обективирана теза, че данъчен период м.05/2017 г. е
последен от регистрацията на ревизираното лице по реда на ЗДДС и за същия от
задълженото лице не са подадени отчетни регистри и СД по ЗДДС. Установено е, че
към датата на дерегистрация дружеството притежава три броя паркоместа, чиято
справедлива стойност е 11 500 лв. съгласно представена от РЛ експертна
оценка . Дружеството в ликвидация, не е начислило ДДС за наличните към датата
на дерегистрация по ЗДДС активи по смисъла на ЗСч или ЗКПО, каквото е
изискването на чл. 111, вр. чл. 27, ал. 5 от ЗДДС.
Възражението срещу РД е прието за
неоснователно, като е посочено, че разбирането на ликвидатора по отношение на
разпоредбите, относно доставките във връзка с дерегистрацията и определянето на
задълженията за последния данъчен период е погрешно, като същото не
кореспондира с действащото законодателство.
Ревизионният акт е бил връчен на
жалбоподателя по електронен път на 20.05.2021 г. /л.247 от преписката/.
Последвало е обжалване по административен ред, приключило с издаването на
решение № 139/21.07.2021 г. от ответника, с което РА е бил потвърден . Видно от
мотивите на това решение ответникът
твърди , че процесните три броя паркоместа безспорно представляват активи по
смисъла на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, и тъй като са налични към датата на
дерегистрация, за тях следва да бъде начислен ДДС, което не е сторено от
дружеството. Ревизионния орган е установил, че за изграждането на процесните
активи е ползван данъчен кредит, предвид което е изпълнено и условието визирано
в чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, да е упражнен данъчен кредит.
Събраните доказателствени
източници в досъдебната и съдебна фаза на производството сочат, че основната
дейност на дружеството-жалбоподател е строителство на жилищни и нежилищни
сгради. Дружеството е било регистрирано
по ЗДДС на 14.10.2004 г.
С решение №235/29.03.2017 г. на
Варненски окръжен съд дейността на „Билдекс груп“ АД е била
прекратена/л.260-261 от преписката/ . След влизане на решението в законна сила
на 21.04.2017 г., препис от същото е изпратено в Агенция по вписванията,
Търговски регистър за вписване и за откриване на производство по ликвидация и назначаване
на ликвидатор. Същото е било вписано на 02.05.2017 г. по партидата на
дружеството, като е била прекратена търговската дейност. С обявяването в
ликвидация на дружеството, е била вписана като ликвидатор С.А.Д. /л. 241/.
На 11.05.2017 г. е било издаден
акт за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 107, т. 4, б. „а“ ЗДДС с
начална дата на дерегистрацията 02.05.2017 г. / л. 259/ т.е. на 02.05.2017 г. „Билдекс груп“ АД е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива
на органа по приходи .
За данъчни периоди м. 03/2011 г.
– 04/2016 г. „Билдекс груп „ АД е
подавало отчетни регистри и справки-декларации с нулеви данни
. За времето от м. 05/2016 г. до м.05.2017 г. /до датата на
дерегистрация 02.05.2017 г./ не са били подадени отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС и СД. Последният данъчен период, за който са били подадени отчетни
регистри и СД по ЗДДС е м. 04/2016 г.
Няма спор между страните, че за данъчен
период м. 05/2017 г. „Билдекс груп“ АД не е декларирало доставка на процесите три паркоместа като активи на
дружеството , съответно не е начислило ДДС и не е внесло данъка по реда на чл.
89 от посочения закон.
Няма спор и относно това, че
процесните паркоместа не са нови сгради по смисъла на §1 т. 5 , , б. „б“ от ДР на ЗДДС , както и че след
дерегистрацията си на 02.05.2017 г. дружеството е преустановило облагаемата си
икономическа дейност. Не са налице данни за следваща регистрация по ЗДДС.
Според нотариален акт №160/19.03.2009 г./л.22, л.53/ „Силдекс строй“ ООД
продава на „Билдекс груп“ АД вещното право на строеж върху обекти, сред които и
8 броя паркоместа в жилищната сграда, която ще се построи в дворно място с площ
от 304 кв.м., находящо се в гр.****, ул. „******“ №**. В този нот. акт изрично са посочени процесните паркоместа - №*,
№ *, № *, всяко със застроена площ 15.50 кв.м., като същите фигурират и в
справка за определяне на застроената площ на сградата/л.137/.
От представени по делото извлечения от дневника за покупки на „Билдекс груп
„ АД това дружество е декларирало считано от д.п. 03/2009 г. т.е. след
придобиване правото на строеж на недвижими имоти с нотариален акт №***/19.03.2009
г. , голям брой фактури за закупени от доставчици стоки и получени услуги с
право на данъчен кредит, с предмет „******“ /л. 28-34 от делото/ .
Ползването на процесната жилищна сграда е било разрешено от ДНСК на 01.07.2011 г. / л. 135/
РЛ е подало в Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, декларация по чл.14
от ЗМДТ на 24.11.2011 г., в която е декларирало придобита собственост на
паркомясто №*, *, *, всяко от тях с разгърната застроена площ 15.50 кв.м., с
година на построяване 2011 г./л.29/.
Видно от нотариален акт №**/29.10.2020 г./л.159/ след датата на
дерегистрация по ЗДДС – 02.05.2017 г., дружество „Билдекс груп“ АД е извършило
продажба на 3 броя гаражи, всеки представляващ 15.50 кв.м. идеални части от
гараж, находящи се в сграда в гр. ****, ул. „****“ №**, чрез С.Д. на П. Р.П..
Данъчната оценка за всяко едно паркомясто е в размер на 14 212.20 лв.
или общо за трите паркоместа- 42 636.60 лв. /л. 132-133/.
Органите по приходи са изисквали от законния представител на РЛ- ликвидатора С.Д.,
счетоводни данни за стойността на процесните три паркоместа ката актив на
дружеството, но същата е дала писмено обяснение, че не притежава счетоводни
документи и не знае за сключен договор
за счетоводни услуги от „Билдекс груп“
АД / л. 208-213/ .
Събраните писмени обяснения от Б. Г. Б./л.191/ и М. И. Д. /л.201/, които са
бивши членове на съвета на директорите на акционерното дружество, дават
сведение, че същите не притежават счетоводна, търговска или друга архивна
документация на „Билдекс груп“ АД и нямат информация къде и при кого се намират
данни, сведения, документи и книжа и не могат да посочат трети лица и
учреждения, в които се намират.
Според подадено в НАП „заявление за подаване на документи с КЕП на
упълномощено лице“ „Билдекс груп” АД - в ликвидация , е упълномощило „Нова
темп“ ЕООД да подава СД за ДДС. „Нова темп“ ЕООД е посочило, че съставител и
отговорен за съдържанието на СД за ДДС е Д. Г. С., бившият член на съвета на
директорите на „Билдекс груп“ АД - в ликвидация. От Д. Г. С., в качеството му
на член на съвета на директорите на ревизираното дружество, ревизионния орган е
изискал информация и представяне на счетоводна и търговска документация към
02.05.2017 г. /стр.200/. В отговор на искането, в писмени обяснения съшият е
декларирал, че няма информация относно „Билдекс груп“ АД /л. 195/.
Ревизионният екип е изискал от дружеството „Нова темп“ ЕООД, което е
обслужвало счетоводно ревизираното дружество, информация и писмени обяснения, в
отговор на което е посочило, че не е осъществявало счетоводно отчитане на
дружеството.
По изпълнение на искане за
представяне на документи №
Р-03000320006047-040-001/11.01.2021г. ревизираното дружество е представило
експертна оценка на независим оценител за процесните три паркоместа и видно от
депозирана такава на рев. екип
справедливата стойност на активите е 11 500 лв. / л. 161-177 от
преписката/ .
Извършената проверка по чл.184 ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК в проведеното
открито съдебно заседание
на 03.11.2021 г. сочи следното относно
съставени в хода на ревизията електронни документи
1. Архивен файл Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000320006047-020-001 / 07.10.2020 г. е - Началник на сектор при ТД на НАП А.
Ц. Б. на 07.10.2020 г. в 08:55:50 часа. В това време сертификата на г-жа Б. е
бил валиден. Квалифицираният електронен подпис е с валидност за периода от
04.06.2020 г. до 04.06.2021 г.
2. Архивен файл Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
№ Р-03000320006047-020-002 / 19.01.2021 г. е подписана от Началник на сектор
при ТД на НАП А. Ц. Б. на 19.01.2021 г. в 10:34:25 часа. В момента на
подписване сертификата е валиден. Електронният подпис е с валидност за периода
от 04.06.2020 г. до 04.06.2021 г.
3. Архивен файл Ревизионен доклад № Р-03000320006047-092-001 /
02.04.2021 г. е подписан от Началник на сектор при ТД на НАП П. Г. М. на 02.04.2021 г. в 13:45:40 часа. Сертификата
към момент на подписване е валиден. Електронният подпис е с валидност за
периода от 05.03.2021 до 05.03.2022 г. и М.Г.А.-Д.- Главен инспектор по
приходите на 02.04.2021 г. в 12:58:44. Сертификата към момент на подписване е
валиден. Електронният подпис е с валидност за периода от 15.02.2021 г. до
15.02.2022 г.
4. Архивен файл Ревизионен акт № Р-03000320006047-091-001 / 10.05.2021
г. е подписан от Началник на сектор при ТД на НАП А. Ц. Б. на 10.05.2021 г. в
16:11:14 часа. Електронният подпис е с валидност за периода от 04.06.2020 до
04.06.2021 г., към монета на подписване сертификата е бил валиден и М.Г.А.-Д.-
Главен инспектор по приходите на 10.05.2021 г. в 16:18:47, към монета на
подписване сертификата е бил валиден. Електронният подпис е с валидност за
периода от 15.02.2021 г. до 15.02.2022 г.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
С атакувания рев. акт се
установяват данъчни задължения за оспорващото лице и това произнасяне покрива
критериите за индивидуален адм. акт по критериите на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Налице е годен обект за съдебен контрол за законосъобразност, както и пряк,
личен и непосредствен правен интерес за подателя на жалбата от провеждане на
съдебната проверка за обоснованост и законосъобразност на акта.
Жалбата е депозирана след
изчерпване на задължителната процедура по административно обжалване на РА.
Решение № 139/21.07.2021 г. е съобщено на жалбоподателя по електронен път на
22.07.2021 г. видно от приложеното към преписката удостоверение за извършено
връчване по електронен път. Потестативното процесуално право на жалба е
упражнено на 06.08.201 г. в рамките на срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК.
В контекста на гореизложеното
жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният по съдебен ред РА
изхожда от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП- Варна, който е възложил
ревизията, и гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се
издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. Предвид
изложените по-горе фактически данни за издатели на ревизионния акт това
нормативно изискване е спазено. Авторите на акта са разполагали с материална
компетентност и такава по степен. Налице е и териториална компетентност на
авторите на акта, които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна-
компетентната териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК,
тъй като седалището на жалбоподателя е в гр. Варна.
Атакуваният
ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/, обективира
както фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените
задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване.
Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по
основание, размер и субект.
Видно от
материалите по рев. преписка част от адм. актове са подписани
с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Електронният подпис
е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. По
определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014.
Съгласно последната разпоредба „електронен подпис” означава данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва. Квалифициран електронен подпис
съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран
електронен подпис” означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден
от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. А съгласно чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна
идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден
документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато за
еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова
удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен файл е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с електронен
подпис от лицата, посочени като негови издатели, с КЕП и в периода на действие
на удостоверението. В контекста на изложеното съдът приема оспорения по съдебен
ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120
от ДОПК.
Атакуваният РА обективира
волеизявление на органи по приходи по определяне на данъчни задължения по вид и
периоди, попадащи в обхвата на ревизията
по ЗВР. Постановената ЗВР е била надлежно връчена на РЛ на 20.10.2020 г. РД е
бил изготвен в рамките на определения срок на рев. производство при съблюдаване
на чл. 114 от ДОПК. Докладът е бил
надлежно връчен на ревизираното дружество , което е упражнило
процесуалното право на писмено възражение. Неоснователно е оплакването за липса
на обсъждане от рев. екип на това възражение, тъй като на трета страница от РА
има подобно обсъждане , което е
приключило с мнение за неговата неоснователност . В този контекст нормативното
предписание на чл. 120, ал.2 , изр. второ ДОПК е спазено. Рев. акт е бил издаден при спазване на
правилото на чл. 119 от ДОПК.
В жалбата до съда се твърди бездействие на
органите по приходи, които въпреки възможността своевременно да узнаят за
извършената продажба на процесните три паркоместа поради публичния достъп до имотния регистър ,
не са упражнили „ контролните си функции“
спрямо „Билдекс груп“ АД поради неподаване на последна
справка-декларация по ЗДДС . Противоправното бездействие по подаване на
справка-декларация е административно нарушение по чл.179, ал.1 ЗДДС и се санкционира
с издаването на наказателно постановление, а не с ревизионен акт. С ревизионен
акт могат да се установят само
задължения за данъци / арг. чл.118, ал.1 ДОПК/. В този контекст
евентуалното бездействие на органите на НАП по административнонаказателно
санкциониране на „Билдекс груп „АД няма касателство към конкретната ревизия по
установяване на данъчни задължения на това дружество . Пасивността на
дружеството по подаване на последна справка-декларация с надлежно деклариране на доставка на процесните три паркоместа по
повод дерегистрацията по ЗДДС е причина
за издаване на процесния РА, а не
пасивността на органите по приходи.
При изследване материалната законосъобразност
и обоснованост на оспорения рев. акт съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл.111, ал.1 ЗДДС към
датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на
закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или
пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е
ползвало данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за
счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за
корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
Това правно задължение е детайлизирано в
алинея трета на същата правна норма ,
която гласи, че данъкът по ал. 1 се
включва в резултата за последния данъчен
период, декларира се по реда и в
срока по чл. 125 и се внася по чл. 89 .
С разпоредбата на чл.111 ЗДДС е
транспонирана в националното
законодателство правната норма на чл.18в на Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност , според която
държавите-членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна
доставка на стоки освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките
от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то
преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки
ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното
придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а).
Според решение на Съда на
Европейския съюз от 8 май 2013 година по дело C-142/12 член 18, буква „в“ от Директива 2006/112/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на
облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по
данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице.
Жалбоподателят твърди, че не дължи ДДС, тъй като процесните три
паркоместа се намират в сграда, която не е нова по смисъла на §1 т. 5 , б.“б“
от ДР на ЗДДС . Разпоредбата
на § 1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗДДС гласи, че „Нови сгради“ са сградите за които
към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли
60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на
територията.
Съгласно чл. 45, ал.3 този нормативен акт доставката на сгради или на части от тях, които не са
нови, е освободена доставка а според чл.
45, ал. 7 от същия закон доставчикът може да избере те да бъдат облагаеми.
В конкретния случай нормативното основание за
данъчно облагане е разпоредбата на чл.111, ал.1 ЗДДС, а изключенията за нейната
приложимост се съдържат в особено
правило на алинея втора на същата правна норма, а не чл. в 45, ал.3 от
споменатия нормативен акт . Тези изключения са следните:
1. при дерегистрация
поради смърт на физическо лице или физическо лице – едноличен търговец, когато
общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по чл. 27, ал. 5, за които изцяло,
частично или пропорционално на степента на използване за независима
икономическа дейност е ползвало данъчен кредит, е до 25 000 лв. включително;
когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги надвишава 25
000 лв., данък се начислява върху общата сума на данъчните основи на стоките и
услугите;
2. когато общата сума
на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 25 000 лв. при
дерегистрация поради смърт на физическо лице, което:
а) не е едноличен
търговец, ако независимата икономическа дейност на починалото лице бъде
продължена от лице, регистрирано по този закон на основание, което дава право
на приспадане на данъчен кредит – само за приетите по наследство или по завет
стоки и услуги, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право
на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително
на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице – само за
приетите по наследство или по завет стоки и услуги, налични към датата на
регистрация;
б) е едноличен
търговец, ако предприятието му е поето по наследство или по завет и
независимата му икономическа дейност бъде продължена от лице, което е
регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на
данъчен кредит, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право
на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително
на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице – само за
стоките и услугите, налични към датата на регистрация;
3. при преобразуване
на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице
е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 - само за наличните стоки и услуги към датата на
регистрация;
4. за наличните
активи - публична държавна или публична общинска собственост;
Настоящият случай не попада в нито едно от
лимитативно посочените основания за
освобождаване от задължение по определяне на ДДС при дерегистрация.
На
следващо място, основната цел на член
18, буква в) от Директивата за ДДС , транспонирана в чл.111 ЗДДС, е да се
избегне възможността стоките, за които ДДС е подлежал на приспадане, да станат
обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването
на облагаемата дейност, независимо от свързаните с последното причини или
обстоятелства (решение от 8 май 2013 г., М., C‑142/12, EU:C:2013:292, т.
27).
Начисляването
на ДДС върху наличните активи при прекратяване на облагаемата икономическа
дейност не може да бъде поставено в зависимост от това дали е възможна корекция
на начисления ДДС по чл. 79, ал. 1 ЗДДС, когато активите се използват за
освободени доставки. В този смисъл е даденото от СЕС тълкуване на нормите на
директивата ДДС в решението му от 16 юни 2016 г. по дело С-229/15, J. M..
Според т. 36 и т. 37 от същото корекцията на сумата за приспадане, която се
извършва в частност когато след декларирането на данъка са настъпили промени
във факторите, въз основа на които е определена тази сума на ДДС, и която цели
да гарантира, че извършеното приспадане отразява тясно използването на стоките
за целите на стопанската дейност, е механизъм за поправяне на тази сума към
съответния минал момент. За разлика от това облагането по член 18, буква в)
от Директивата за ДДС не се опира на констатация, че сумата на
пълното или частично приспадане на ДДС при придобиването на стоките, задържани
след преустановяването на облагаемата икономическа дейност, е по-голяма или
по-малка от сумата, на която данъчнозадълженото лице е имало право, а на факта
на осъществяването на нова облагаема доставка в деня на преустановяването на
икономическата дейност.
Процесното имущество представлява актив . Законът за данък добавена стойност не съдържа легална дефиниция за
понятието "актив", но препраща към разпоредбите на ЗСч., респективно разпоредбите на ЗКПО. Съгласно чл. 14 Зсч., активите и пасивите се класифицират и
представят във финансовите отчети при условията и по реда на приложимите
счетоводни стандарти. Процесното имущество е актив според регламентацията на т.
13 от националния счетоводен стандарт №1 „ Представяне на финансови отчети“ ,
както и кореспондира с дефиницията за актив , дадена в общите разпоредби на националните счетоводни
стандарти (НСС), а именно ресурс, контролиран от предприятието в резултат на
минали събития, от който се очаква в предприятието да постъпят съдещи
икономически ползи.
РЛ е придобило суперфиция върху
обекти в сградата в гр. **** ,
ул. „*** *** „ №*, на 19.03.2009 г. На 01.07.2011 г. тази сграда е била
въведена в експлоатация , респективно правото на строеж се е трансформирало в
право на собственост . Разпореждане с това с това вещно право е било извършено
след дерегистрацията по ЗДДС – на 29.10.2020 г. , което доказва факта, че това
недвижимо имущество е било налично към
датата на дерегистрация на РЛ , било е в неговия патримониум и именно
поради тази причина впоследствие „Билдекс груп“ АД е могло да извърши продажба
на същото .
Според даденото тълкуване на чл.111, ал.1 ЗДДС в решение № 3032 от 9.03.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 11246/2020 г. след като законодателят
въвежда фикция в цитираната разпоредба, като се счита, че лицето към датата на
дерегистрацията извършва доставки по смисъла на ЗДДС, то облагането следва да бъде само и
единствено върху действително налични стоки, находящи се в дружеството.
Неоснователно е възражението на оспорващото
дружество , че към месец май 2017 г. процесните три броя паркоместа №*, №* и №*
не са „съществували“, защото не са били нанесени в КККР на гр. Варна и поради
тази причина не се дължи ДДС.
Отразяването на процесните паркоместа в кадастралната карта и кадастралните
регистри няма конститутивно правно действие , а единствено декларативно такова
. В тази връзка вписването в кадастъра няма правопораждащ за правото на
собственост ефект.
На следващо място, „Билдекс груп „ АД е
декларирало придобито право на собственост върху процесните имоти още на
24.11.2011 г. с подаване на данъчна
декларация по чл. 14 ЗМДТ за целите по облагане на това дружество с данък върху
притежаваните недвижими имоти и този неблагоприятен за жалбоподателя юридически факт свидетелства за
придобито вещно право преди датата на дерегистрацията / 02.05.2017 г./л
Ревизираното дружество е ползвало данъчен
кредит за закупуването на строителни материали за изграждането на
горепосочените имоти, който юридически факт не се оспорва от законния
представител на РЛ, а освен това се
доказва и от представеното по
делото извлечение от дневника за покупки на „Билдекс груп“ АД/л. 28-34/, което
е поредното доказателство за осъществен
фактически състав на чл111, ал.1 ЗДДС по облагане във връзка с
дерегистрация.
В жалбата до съда се обективира оплакване
за неправилно определена данъчна основа,
тъй като в посочената такава от рев. екип от 11 500 лв. се включва и ДДС ,
но това оплакване е лишено от нормативна опора.
Чл.27 , ал. 5 ЗДДС гласи, че данъчната основа
на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на
месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при
придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на
данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на
услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот
на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този
ред, данъчната основа е пазарната цена.
Рев. екип е проявил в достатъчна степен
активност по събиране на данни за счетоводното отчитане на активите от „Билдекс груп“ АД чрез изискване на счетоводната документация
от ликвидатора на дружеството , от предходните законни представители на РЛ , от
счетоводната фирма „Нова темп“ ЕООД , но
такива не са били представени от изброените лица. В тази връзка при отсъствието
на сведение за историческа цена на актива, за
себестойност на стоката , за разходи
във връзка с нейното изхабяване законодателят предписва ползването на
пазарната цена като данъчна основа . Информацията за пазарна цена е предоставена
на органи по приходи в хода на ревизията именно от жалбоподателя във
връзка с ИПДПДЗЛ № Р-03000320006047-040-001/11.01.2021 г. След като точно
ревизираното лице предоставя за целите на ревизията данни за пазарна цена от
11 500 лв., респективно твърди неизгоден за себе си юридически факт ,
който е основание за данъчното му облагане, не може да се приеме за основателно заявеното
впоследствие негово оплакване, че това не е пазарна цена към датата на
дерегистрация . Възражението обслужва единствено защитната теза на данъчно
задълженото лице в съдебното производство.
Освен това изготвената експертна оценка от лицензиран оценител на
недвижими имоти благоприятства дружеството –жалбоподател, защото е по –ниска от
данъчната оценка на процесните три паркоместа, която е 42 636.60 лв.
На следващо място, според разпоредбата на §1
т. 16 от ДР на ЗДДС „Пазарна цена „ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени
по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно §1 , т. 8 от ДР на ДОПК
"Пазарна цена" е сумата
без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при
същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица,
които не са свързани.
При тази норматива регламентация се налага
извод, че в пазарната цена от 11500 лв.
не е включен данък върху добавената стойност , поради което правилно органите
по приходи са определили дължимият размер на данъка от 2300 лв., съотнасяйки
към данъчната основа от 11 500 лв. ставка на данъка от 20 %.
За периода от 15.06.2017 г. до 10.05.2021г.,
определен съобразно предписанието на чл.111 ал.3 ЗДДС , дължимата лихва за
забава ,изчислена при ползване на
лихвения калкулатор в портала за електронни услуги на НАП е 911.13 лв.
Идентичен размер на това публично вземане е посочен в обжалвания РА.
В обобщение при извършената съдебна проверка
се установи обоснованост и законосъобразност на атакувания ревизионен акт,
поради което подадената жалба от
„Билдекс груп „АД следва да се остави без уважение.
При този изход на правния спор на
основание чл. 161 ДОПК съдът следва да удовлетвори своевременно направеното
искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение в размер на 454.78
лв., определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билдекс груп“ АД – в ликвидация, ЕИК *******,
, със седалище и
адрес на управление гр. ****, ул. „***“ № **, вх. *, ет.*, ап.* , срещу
Ревизионен акт № Р-03000320006047-091-001/10.05.2021 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 139/21.07.2021 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който за данъчен период м.05.2017 г. са
му определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 2300
лв. и законна лихва от 911.13 лв.
ОСЪЖДА „Билдекс
груп“ АД – в ликвидация, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ****,
ул. „****“ № **, вх. *, ет.*, ап.* , представлявано от ликвидатора С.А.Д. ,да
заплати на Национална
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 454.78 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: