Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260034
гр.Свищов,
18.03.2021 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 18.02.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 724 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А.П.“ООД ***, представляван
от Д.П.Д., чрез пълномощника адв. Б.Г. твърди, че дружеството имало за основен
предмет на дейност производство и продажба на строителни разтвори. Притежавал
бетонов възел в източната индустриална зона на града и извършал услуги по
роизводството и продажбата на бетон, услуги по транспортирането и полагането му. Заявява, че на 03.08.2015г..
извършило следната доставка на стоки и услуги: произвел и доставил до
строителния обект на ответното дружество 10,46 куб.м. бетон клас В15 на
стойност 836,80 лева и 118 куб.м. бетон клас В30 на стойност 11 210 лева;
осъществил транспортна услуга с бетоновоз – 18 курса на стойност 1980,00 лева;
извършена била услуга с бетон – помпа за полагането на 118 куб.м. бетон на
стойност 1 180 лева; извършена била услуга с багер за 8 работни часа на
стойност 400,00 лева и услуга с кран на стойност 200,00 лева. Посочва, че
цените на доставените стрителни разтвори и извършените услуги били без ДДС. За
така извършените достатвки на стоки и услуги била издадена фактура № 91/03.08.2015г.
на обща стойност 18 968,16 лева с включен ДДС, която носела подписа на
управителя на ответното дружество и била получена от него. За времето от
издаване на фактурата до датата на подаване на молбата ответното дружество
извършило на няколко пъти частични плащания по нея, като продължавал да дължи
остатък в размер на 6 000 лева. Въпреки отправените покани, това
задължение не било изпълнено. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 6 000 лева – главница- неплатен остатък на доставени
бетон и извършени услуги с бетон помпа, багер, кран и за транспорт по фактура
№ 91/03.08.2015г. , заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на която е предявен иска до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. В хода на
устните състезания взема становище предявения иск да бъде уважен като
основателен и доказан, тъй като било установено, че ответникът не е заплатил в
цялост стойността на извършените услуги и доставени бет, а е извършил частично
плащане, което по същество представлява признание на иска. Посочва, че
ответникът е осчетоводил своето задължение, включил го е в справките –
декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит. Претендира разноски, включително
за обезпечителното производство.
Ответникът
„С.“ООД ***, представлявано от М.Р.М. в
дадения от съда срок не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание
не ангажира доказателства. В хода на устните състезания взема становище, че
причината , поради която е спрял плащането не била установена по делото, тъй
като не било уважено доказателственото му искане.
Съдът,
като обсъди представените по делото
доказателства, намери за установено следното:
Между страните по делото е бил
сключен договор за търговска продажба на стоки и за извършване на услуги, като стоките
са получени от ответника. Издадена е приложената по делото
фактура № ********** от 03.08.2015г. за
доставка на 10,46 куб.м. бетон
клас В15 на стойност 836,80 лева и 118 куб.м. бетон клас В30 на стойност
11 210 лева и за транспортна услуга
с бетоновоз – 18 курса на стойност 1980,00 лева, услуга с бетон – помпа за полагането на 118
куб.м. бетон на стойност 1 180 лева; услуга с багер за 8 работни часа на
стойност 400,00 лева и услуга с кран на стойност 200,00 лева
, в която фигурират подписите и на двете страни – на
представител на ищеца – като доставчик и на ответника – като получател. . Общата
стойност на задължението на ответника по тази фактура е 15 806,80 лева без
ДДС или 18 968,16 лева с ДДС. За дата на данъчното събитие или дата на
получено плащане е посочена датата 03.08.2015г.. Видно от аналитичен регистър, по сметка 411
Клиенти за периода 01.01.2020г. до 20.07.2020г. , фигурира крайно салдо по партидата на
ответника в размер на 6 000,00 лева по фактура № ********** от 03.08.2015г..
Съобразно разпоредбата на чл. 327
ал. 1 от ТЗ, ако не е уговорено друго, плащането на цената следва да бъде
извършено на деня, на който стоката е предадена от продавача на купувача или в
деня, в който на купувача са предадени документите, въз основа на които следва
да извърши плащането на цената. В случая страните изрично уговорили и датата на
която да се извърши плащането на цената
на доставката по тази фактура. Те постигнали съгласие плащането на цената за
доставката и услугите по фактурата да е на датата 03.08 .2015г.., с платежно
нареждане. По тази търговска продажба, безспорно е установено, че ищецът е изпълнил
задължението си, предмет на договора-предал е стоките, които са посочени във фактурата, която е подписана от
получателя, и в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на
цената. По тази фактура ищецът е осъществил
и услугите, описани в нея. Ответникът не оспорва истинността на представения
документ, както и получаването на стоките по фактурата и извършването на
услугите по фактура, поради което съдът
приема, че тази фактура, като годно по
делото доказателство, обективира сключената търговска сделка между страните на
датата, на която е издадена.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната екстпертиза, процентата фактура №
**********/03.08.2015г.. на стойност 18 968,16 лева с ДДС е осчетводена в
счетоводството на ищеца по делото, съгласно изисванията на Закона за
счетоводството, Закона за ДДС и Правилника за неговото приложение. Вещото лице
е заключило, че към момента на извършената справка в счетоводството на ищеца
салтото по тази фактура е 6 000,00 лева, като процесната фактура отговаря
на изискванията на чл. 7 ал. 1 от ЗС и чл. 113 от ЗДДС. Вещото лице е дало
заключение, че съгласно представените счетоводни регистри на „С.М.“ ООД
процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника по делото,
съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за ДДС и правилника
за неговото приложение и по процесната фактура ответното дружество е ползвало
данъчен кредит. Заключението на вещото лице е и, че по процесната фактура „С.М.“ООД
е извършило частично плащане в размер на 12 968,16 лева на 19.10.2016г. с
платежно нареждане и след извършеното частично плащане салдото по процесната
фактура е в размер на 6 000 лева. Видно от заключението на вещото лице Д.,
към момента на извършената справка в счетоводството на ответника салдото по
процесната фактура е 6000,00 лева. Вещото лице е посочило, че с писмо изх. №
01-12/16.12.2020г. управителят на ответното друшество съобщава, че
счетоводителят на дружеството е предприел действия за отписване на задължението
към 31.08.2020г. , поради изтичане на давностен срок. Според заключението, по
отношение на процесната фактура в счетоводството на страните, е извършено
точно, своевременно и павилно отразяване на счетоводната информация в
счетоводните регистри, като са спазени всички изисквания на ЗС – чл. 2 за
отразяване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на
извършването им и чл. 4 ал. 1 т. 1 за текущо начисляване на приходите и
разходите.
При тези данни от фактическа страна,
съдът намира ищцовата претенция основателна и доказана. В случая е предявен иск
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска изпълнение на поето от ответника задължение, произтичащо от
сключен между страните договор за търговска продажба /изхождайки от
качеството на страните по тях/ и за извършване на услуга, на 03.08.2015г.
Преценявайки основателността на иска следва да се изхожда от доказателствената
тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането. С представената фактура № **********/03.08.2015г. ищецът
доказва сключения договор и собствената си изправност по него. Въз основа на тези доказателства е видно, че
ищецът има качеството на кредитор, както и обстоятелството, че има ликвидно
/установено по основание и размер/ и изискуемо /от датата на падежа на фактурата/
вземане спрямо ответникът. Ответникът не ангажира никакви доказателства, че е
изпълнил задълженията си по този договор
в цялост, което е в негова тежест. Ищецът
претендира сумата от 6 000,00 лева – остатък по процесната фактура. Видно
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, към момента
на извършване на справката в счетоводството на страните, салдото по процесната
фактура е 6 000 лева при всяка от страните, процесната фактура отговаря на
изискванията на чл. 7 ал. 1 от ЗС и чл. 113 от ЗДДС, осчетоводена е от
страните, ответника е ползвал данъчен кредит по нея, извършвал е частично
плащане в размер на 12 968,16 лева на 19.10.2016г. и продължава да дължи
остатък от 6 000 лева. Това извършено частично плащане се явява признание
на ответника за доставката на стоките и извършване на услугите по фактурата. И
за дължимост на сумата по фактурата. Ето защо следва да се приеме, че
претенцията на ищеца е основателна и доказана и следва да се уважи изцяло за
сумата от 6 000,00 лева – главница,
представляваща неплатен остатък на доставени бетон и извършени услуги с
бетон-помпа, багер, кран и за транспорт по фактура № **********/03.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 21.07.2020г., до окончателното и заплащане.
При този изход на делото ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1095,00 лева, от които 240,00 лева ДТ, 500 лева –
адвокатско възнаграждение, 120,00 лева – депозит за вещо лице, 200,00 лева –
адвокатско възнаграждение във връзка с обезпечаването на иска и 35,00 лева – ДТ
за образуване на изпълнително дело и обезпечителен запор. В исковото
производство следва да се присъдят и сторените от ищеца разноски във връзка с
допуснатото обезпечение на така предявения от него иск.
Въз
основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление *** Константинов 15а, представляван от управителя М.Р.М. да ЗАПЛАТИ на
„А.П.“ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван от
управителя Д.П.Д., сумата от 6 000,00 лева/шест хиляди лева/ – главница,
представляваща неплатен остатък на доставени бетон и извършени услуги с
бетон-помпа, багер, кран и за транспорт по фактура № **********/03.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 21.07.2020г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА
„С.“ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** Константинов 15а,
представляван от управителя М.Р.М. да ЗАПЛАТИ на „А.П.“ООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.П.Д., направените по
делото разноски в размер на 1095,00
лева/хиляда деветдесет и пет лева/, от които 240,00 лева ДТ, 500 лева –
адвокатско възнаграждение, 120,00 лева – депозит за вещо лице, 200,00 лева –
адвокатско възнаграждение във връзка с обезпечаването на иска и 35,00 лева – ДТ
за образуване на изпълнително дело и обезпечителен запор.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: