Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 11215 по описа за 2019
година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по иска на Г.К.Г., ЕГН **********,***, срещу „З.О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20
/двадесет/ лева, представляваща частичен иск от общо 375.44 лева – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен
калник, причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на 19.04.2018
г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
0020090201700594 от 26.04.2017 г., за лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, peг. № *****,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
разноските за производството.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 26.04.2017 г. сключила
застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ с ответника „З.****“ АД за личния ѝ
лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, peг. № *****, със срок на действие от
27.04.2017 г. до 26.04.2018 г. В застрахователна полица № 0020090201700594 от
26.04.2017 г. била определена застрахователна сума от 5 900 лева и
застрахователната премия в размер на 383.64 лева. Заявява, че последната била
разсрочена, като към момента на предявяване на исковата молба всички вноски са
платени. Излага, че на 12.04.2018 г. паркирала автомобила в гр. Варна, ****“ на
паркинга на магазин „****“. Когато на 19.04.2018 г. отишла до автомобила,
установила, че е увреден предният десен калник. На 20.04.2018 г. уведомила
ответника за настъпило застрахователно събитие, като същият извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис по щета. Посочва, че на
04.07.2018 г. получила уведомление от застрахователя, с което последният
отказал да ѝ изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл.
18, ал. 4 от Общите условия по застраховка
„Каско на МПС“. Съгласно цитираната клауза застрахователят не изплаща
застрахователно обезщетение, в случай че при извършената проверка се установят
различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал. Ищцата счита отказа
за неоснователен, като поддържа, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила, е в размер на 375.44 лв.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се прави ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА.
Представят се доказателства за пълно плащане на
вредите, доколкото същите са в установен размер по гр. д. № 1987/2019г. на ВРС,
47 състав.
В хода по същество на делото
ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен иска поради
плащане на исковата сума, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът моли
за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски в негова полза.
Съдът приема за
установено следното:
Не са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска, тъй като решението при
признание на иска предполага уважаване на исковата претенция.
В случая в хода на производството – на
02.03.2020г., е извършено плащане на исковата сума /на цялата стойност, а не на
частичната претенция/, което означава, че искът към момента на постановяване на
решението се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Направено е искане за присъждане на разноски от
ищеца, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, а ответникът прави искане за присъждане
на разноски в тяхна полза.
Съдът намира, че разноските за производството се
възлагат върху страната, станала причина за завеждане на делото и неоснователно
причинила на другата страна в производството разноски. Всички правила,
съдържащи се в разпоредбата на чл. 78 от ГПК са насочени именно към удовлетворяване
на тази цел. В конкретния случай, въпреки че искът се отхвърля, отхвърлителния
диспозитив на решението е в следствие на извършеното в хода на производството
плащане от страна на ответника. Плащането само по себе си има характер на
конклудентно признаване на основателността на претенцията, а отделно от това в
настоящия случай е налице и признание на иска. В този случай независимо от
отхвърлянето на иска като краен резултат, то искът се явява основателно заведен
към датата на исковата молба. Именно ответникът с неизпълнението на
задължението си за плащане на основателната претенция на ищеца в срок до
завеждане на иска, е причинил вредата на ищеца, изразяваща се в сторените по
делото разноски. Поради това дължи заплащане на същите, по арг. от чл. 78 ал. 2
от ГПК. Същите са в размер на сумата от 410лв., съгласно списъка на разноските
и доказателствата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.К.Г., ЕГН **********,***, срещу „З.О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20
/двадесет/ лева, представляваща частичен иск от общо 375.44 лева – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен
калник, причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на
19.04.2018 г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
0020090201700594 от 26.04.2017 г., за лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, peг. № *****,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА
„З.О.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от
410лв. /четиристотин и десет лева/,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание и по агр. от чл.78,
ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: