№ 6102
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110147643 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „А.У. 2019“
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **************,
представлявано от Н.Н.- управител, чрез адв. Х. К., със съдебен адрес ***********, против
„П.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************,
представлявано от Е.П. - управител, с която са предявени обективно съединени искове по чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 6000
лева, представляваща възнаграждение за извършена ремонтна услуга на л.а. "Ф.П." 2185,
т.а. "М." 7661 и т.а. "К." 4473, ведно със законна лихва от 13.04.2021 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 221,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.11.2020
г. до 09.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
28.05.2021 по ч. гр. д. № 20665/2021г., по описа на СРС, 162-и състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
изработка, изразяващ се в извършване на ремонтни дейности по л.а. "Ф.П." 2185, т.а. "М."
7661 и т.а. "К." 4473, за които услуги ищецът издал фактура № №/28.11.2020 г. на стойност
6000 лева. Твърди се, че ответникът получил фактурата, но не погасил задълженията си към
ищеца, вследствие на което изпаднал в забава, считано от 28.11.2020 г. Моли за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за събирането на
гласни такива.
В съдебно заседание „А.У. 2019“ ООД, чрез пълномощника си поддържа предявените
искове и направените доказателствени искания. Във връзка с възраженията в отговора на
ответника и дадените от съда указания, ищецът ангажира допълнителни писмени
доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „П.Г.“
ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че
цената на ремонтните дейности по принцип била заплащана в брой при получаване на
1
отремонтираните автомобили. Оспорва да дължи процесните суми. Посочва, че ищецът не
бил представил доказателства, от които да се установи възлагането на твърдените ремонтни
услуги, предаването на процесните МПС за ремонт от ответника на ищеца и завършване на
съответните ремонтни дейности. Оспорва да е получил процесната фактура, респективно да
е изпаднал в забава, с оглед което моли да бъде отхвърлена и претенцията за акцесорно
вземане за лихва. Моли съдът да отхвърли предявените искове и претендира присъждане на
разноски.
Прави доказателствено искане за допускане на един свидетел при режим на
довеждане.
В съдебно заседание процесуалният представител на „П.Г.“ ЕООД поддържа
направените в отговора възражения и искания.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори,че ищецът е сключвал с ответника неформални договори за
извършване на ремонтни дейности на превозни средства. Цената на извършените ремонтни
дейности била платена в брой при получаване на отремонтираните автомобили. Ищецът е
издал фактура № №/28.11.2020 г. на стойност 6000 лева за извършване на ремонтни
дейности по л.а. "Ф.П." 2185, т.а. "М." 7661 и т.а. "К." 4473. Ответникът оспорва, че не е
получил процесната фактура, нито е бил поканен от ищеца по друг начин да погаси
паричното си задължение, вследствие на което не е изпаднал в забава, считано от 28.11.2020
г.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен договор за изработка - ремонт на процесните
автомобили, по който ищецът е изпълнил съобразно уговореното, работата е приета и за
ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата
молба размер, както и изпадането на ответника в забава.
В тази връзка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като последния го възприема като
компетентно. Вещото лице е посочило, че процесната фактура е осчетоводена в
счетоводството на ищеца, съответно не е осчетоводена в счетоводството на ответника и не е
отразена в дневници – покупки на ответното дружество.
Като писмени доказателства по делото са приети разпечатки от електронно писмо на
ищеца към ответника с прикачено приложение към него, както и попълнени от ищеца 6 на
брой работни карти за извършени ремонти на превозни средства.
В съдебно заседание, проведено на 04.10.2022 г., са оставени без уважение исканията
на страните за разпит на свидетели. Искането на ищеца е недопустимо с оглед чл. 164, ал. 1,
т. 3 , предл. 2 ГПК, тъй като се касае за доказването на договор за изработка със стойност
над 5000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените
установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за неоснователен, предвид следните съображения:
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за изпълнителя (ищеца па делото) са породени две основни
облигаторни задължения - да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ответника – да
приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
От доказателствата по делото не се установява наличието на твърдяното
2
облигационно правоотношение, произтичащо от договор, сключен между „А.У. 2019“ ООД,
в качеството му на изпълнител и „П.Г.“ ЕООД, в качеството му на възложител. За да
възникне правото на възнаграждение за изпълнителя е необходимо освен задължението да е
изпълнено и работата да е приета. Съгласно практиката на ВКС, в същината си приемането
на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така
и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му. Простото разместване на фактическата власт върху
работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия,
че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл.
264, ал. 1 ЗЗД (вж. решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о.,
ТК; решение № 181 от 10.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2079/2014 г., I т. о., ТК; определение
№ 359 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2012 г., IV г. о., ГК).
От приетата и неоспорена от страните ССчЕ е видно, че счетоводствата на страните
са водени редовно, като процесната фактура № №/28.11.2020 г. е отразена при ищеца, но не
и при ответника, поради което и с оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че
не е налице конклудентно приемане на изработеното. Съгласно трайната практика на ВКС,
фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице,
което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките,
нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните. Отразяването на
фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите
по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете
страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС
и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява
приемането на работата, нито доказва сключване на договор за изработка (в този смисъл
решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК; решение № 46 от
27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, решение № 47 от 8.04.2013 г. на
ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК; решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
593/2009 г., II т. о., ТК; решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о.,
ТК; решение № 109 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК; решение № 211
от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК; решение № 30 от 8.04.2011 г. на
ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК).
Предвид липсата на подпис на получателя върху посочената фактура,
неосчетоводяването от ответника, невключването в дневника за покупко-продажби и
липсата на данни за ползван данъчен кредит, не е налице недвусмислено признание на
задължението и не е доказано неговото съществуване.
В допълнение, представените по делото разпечатки от електронната поща на ищеца,
представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, чл. 2, ал.
1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
3
квалифициран електронен подпис, чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ, но допуска страните да се съгласят
в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен, чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението съставлява
признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената
стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът
признава само на подписаните официални документи, чл. 179, ал. 1 ГПК (в този смисъл
решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК). В настоящия
случай разпечатките на електронното съобщение са представени в заверен препис по делото
и са оспорени от ответника. От тях не е възможно да се установи съдържанието на
приложения към електронното съобщение файл. Обективираното изявление не е подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, не е с неблагоприятно за ищеца съдържание и
следователно, съобразно горепосочената съдебна практика, не притежава необходимата
доказателствена стойност.
Представените от ищеца работни карти също не позволяват установяването на връзка
с процесния договор, тъй като са едностранно попълнени от ищцовото дружество,
съдържащата се в тях информация относно извършваните дейности и датите им е непълна и
липсва подпис на ответника.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита предявеният иск за
неоснователен, като недоказан, тъй като н хода на производство ищецът не проведе пълно и
главно доказване на фактите, от които черпи права – сключването на договор за изработка,
извършването на работата и приемането й от ответника. Неоснователността на главния иск
обуС.я отхвърлянето и на акцесорната претенция за заплащане не обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В кориците на делото липсват доказателства за направени от ответника разходи. Не
се представят доказателства и за разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.У. 2019“ ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление **************, представлявано от Н.Н.- управител, против „П.Г.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************, представлявано
от Е.П. – управител, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 6000 лева,
представляваща възнаграждение за извършена ремонтна услуга на л.а. "Ф.П." 2185, т.а. "М."
7661 и т.а. "К." 4473, ведно със законна лихва от 13.04.2021 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 221,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.11.2020 г. до
09.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.05.2021
по ч. гр. д. № 20665/2021г., по описа на СРС, 162-и състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5