РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 14.10.2020 г.
Русенският окръжен съд наказателна колегия в публично
заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав;
Председател: МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
Членове: РАЛИЦА
ТЕРАСИМОВА
при участието
на секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в
присъствието на прокурора ………. като разгледа докладваното от съдия Пейчева ВНЧХД № 639 по описа за 2020
г.,за да се произнесе съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С
присъда № 35/06.03.2020г. на Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 34/20
на РРС, подсъдимият Р.Б.А. е признат за невинен, в това, през периода 29.11.2018
до 23.12.2019г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на три
пъти, като родител на детето Б. А., не е изпълнил съдебно решение относно
упражняването на родителски права от майката Я.А., непредавайки детето Б.,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.182 ал.2, вр.ал.1 от НК,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
Със
същата присъда Я.А. е осъдена да заплати на подсъдимия сумата от 400
лева-разноски за адвокатско възнаграждение.
Присъдата е обжалвана от частната тъжителка Я.А., чрез повереникът й адв.И.П. от РАК, с
доводи за незаконосъобразност, неправилно и необоснованост. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на твърденията, които се поддържат в съдебно
заседание. Изразява се становище,че оправдателната присъда следва да бъде
отменена и постановена осъдителна такава, като на подсъдимия бъде определено съответно наказание.
Претендират се направените по делото разноски.
Постъпило е възражение от подсъдимия Р.А.,
чрез защитника му адв.Л.П. от РАК, в което се сочи,
че жалбата е неоснователна, присъдата е законосъобразна и правилна и следва да
бъде оставена в сила. Претендират се направените по делото разноски.
Частната тъжителка не се явява
пред въззивната инстанция и не взема становище.
Подсъдимият не се явява пред
въззивната инстанция и не взема становище по жалбата.
Като прецени доказателствата по
делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на
присъдата, Окръжният съд намира следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Р.А. е на 39 години, има завършено средно
образование, работи, не е осъждан, тъй като е реабилитиран.
В края на 2010г. подсъдимият и частната тъжителка сключват
граждански брак, като преди това на 24.09.2007г. от съвместното им
съжителство се ражда детето им Б.. На 18.07.2014г. се ражда и детето Ф.. Бракът
между съпрузите е прекратен с развод, постановен с определение от 29.11.2018 г.
по гр. д. № 6380/2018г. по описа на Районен съд - Русе, с което е одобрено
споразумение между страните, влязло в сила на 29.11.2018 г. По силата на това
споразумение родителските права над децата Б. и Ф.са предоставени на майката,
а подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка и му е определен
режим на лични отношения с децата.
Преди последното заседание по бракоразводното
дело отношенията между бившите съпрузи са много влошени. През този период
детето Б. живее при баща си в гр. М., обл.Русе.
На 29.11.2018 г. – датата на
съдебното заседание по бракоразводното дело подсъдимият и детето Б. отиват
заедно в съда, придружени от свид. Д.А. – майка
на подсъдимия. Докато трае съдебното заседание по делото детето е извън залата
с баба си. В хода на съдебното заседание страните се
споразумяват родителските права над децата Б. и Ф.да се осъществяват от на
майката. След като двамата родители излизат, Я.А. остава пред
залата, а детето Б. тръгва с баща си и баба си, без бащата да е извършвал
каквито и да било действия или да е изричал думи. Свидетел на това става свид. П., която се намира пред същата съдебна зала.
След делото детето Б. остава да
живее при бащата. Липсват каквито и да било доказателства за разговори между
майката и бащата или за откази на бащата да предаде детето.
През м.декември 2019г.подсъдимият води детето
до бившето семейно жилище, за да си вземе дрехи и други вещи. Б. придружава
баща си, когато последният е вземал братчето му Ф.в определените му за
това периоди. При всички срещи детето Б. и майката се опитват да разговарят, но
всички разговори завършват със скандали между майката и детето.
Между бившите съпрузи започват да
се водят граждански и изпълнителни дела, от които три за неспазване на режима
на лични отношения, образувани при ЧСИ В.Н..
Първото изпълнително дело - № 1009/2018 г., е образувано в края на 2018 г.,
за предаване на детето Б. от бащата на частната тъжителка. В отговор на
поканата за доброволно изпълнение на 31.12.2018г. в 14,30 ч. подс.А. подава молба при съдебния изпълнител, в която отбелязва,
че ще предаде детето на 31.12.2018г. в 16,00 ч. Поради липса на време за
реагиране, свид. Н.отсрочва предаването на
детето за дата 18.01.2019г. в гр.М., на която дата подсъдимият предава детето
на свид.Н.- ЧСИ. Въпреки
постановеното от съда решение и опитите на майката да говорят, детето Б. желае
да живее при баща си.
На 25.01.2019г. подсъдимият взема
двете деца за режим на лични отношения и на 27.01.2019г. ги връща при майката.
Децата слизат от колата на баща си, Ф.се прибира, а Б. остава във входа да
разговаря с майка си. През това време подс.А. е в
колата си и още не е отпътувал. Между майката и детето отново възниква
разправия, Б. излиза от входа и се насочва към баща си, като категорично
отказва да стои при майката, качва се в колата и двамата се прибират в гр. М..
За това, че бащата не е предал
детето Б. на 27.01.2019г. на 31.01.2019 г. тъжителката подава молба при частния
съдебен изпълнител да бъде насрочено предаване на детето. До датата на
предаване на детето с определение на Районен съд - Русе е спряно изпълнението
по изпълнителното дело и детето остава при подсъдимия.
Отношенията между страните са все
така влошени и до края на 2019г., когато на 03.12.2019г.при
ЧСИ В.Н. е образувано ново изпълнително дело с нов
изпълнителен лист, с който се предоставят родителските права по отношение на Б.
на майката и се определя местоживеенето на детето при майката. Насрочено е
предаване на детето на 23.12.2019 г., когато бащата отива в кантората на
частния съдебен изпълнител заедно с детето, но моли детето да остане при него
до 27.12.2019г., за да може да изкара празниците. Тъй като отново детето не
желае да тръгне с майката, свид.Н.решава да
предостави възможност на детето да прекара няколко часа с майката, за да
започне изграждане на доверие между тях и подобряване на отношенията им. Около
15 ч. частната тъжителка отива заедно със свид.Н.в
дома на подсъдимия в гр.М., вземат Б. и след като прекарват няколко часа заедно
връщат детето обратно в гр. М..
На 27.12.2019г. подсъдимият
предава детето Б. на майката, където то се намира и към настоящия момент.
Тази фактическа обстановка съответства на писмените и гласни доказателства събрани по делото, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
П., А. и Н.. Както и от приложените писмените доказателства: определение
от 29.11.2018г. по гр. д. № 6380/2018 г. по описа на РС
– Русе, покани за доброволно изпълнение, призовки и молби по ИД
№1009/2019г. на ЧСИ В.Н., постановления, покани за
доброволно изпълнение, призовки и молби по ИД № 1118/2019г. на ЧСИ В.Н., съдебни протоколи, изпълнителни листи,
свидетелство за съдимост и други.
При тази правилно установена
фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил анализ на събраните
доказателства и е достигнал до правилния извод, че подсъдимият не е осъществил
престъплението от обективна и субективна страна, поради което следва да бъде
признат за невинен.
По делото няма спор за влошените
отношения между бившите съпрузи, за постигнатото споразумение за развод и
родителските права върху децата, както и за фактическото положение, че детето Б.
е живеело при баща си към момента на развода. Няма спор и за водените изпълнителни
дела за предаване на детето на майката и за конкретните действия на ЧСИ във връзка
с това.
Спорният по делото въпрос е
свързан с поведението на подсъдимия и дали то покрива признаците на извършено
престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Само факта на наличието на съдебно
решение относно упражняването на родителските права от майката и наличието на изпълнителни
дела за предаване на детето Б. не е достатъчен, за да се приеме, че бащата е извършил
престъпление по чл.182 ал.2 от НК, тъй като това са само едни от признаците от
обективната страна на това престъпление. Освен това е необходимо да са
извършени конкретни действия или бездействия от стана на бащата, с които подсъдимият
да е препятствал предаването на детето на майката на конкретните посочени в
тъжбата дати.
Подсъдимият е предаден на съд за
извършени три отделни деяния, осъществени в продължавано престъпление, както
следва: на 29.11.2018г./ денят на бракоразводното дело, приключило със
спогодба/; на 25.01.2019г./когато детето Б. е предадено на майката, но след
скандал между нея и детето то се връща в автомобила на баща си/ и на 23.12.2019г.
/когато ЧСИ решава детето да не бъде предаден на майката/.
Законосъобразно, правилно и мотивирано
първоинстанционният съд е съобразил събраните по делото доказателства. Правилно
е дадена вяра на показанията на ЧСИ Н., който е възприел конкретните факти
и поведението на подсъдимия, в служебно качество и по никакъв начин не е
заинтересован от изхода на делото. Законосъобразно показанията на свид.А., като майка на подсъдимия, са кредитирани само доколкото
кореспондират с останалите доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия
са кредитирани с доверие, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите П. и А. и установяват
по категоричен начин действията на подсъдимия на 29.11.2018г. в сградата на
съда.
Относно
случилото се на 29.11.2018г. в сградата на Съдебната палата не се установяват
каквито и да било активни действия от страна на подсъдимия за запазване
местонахождението на детето и за неизпълнение на споразумението. Бездействието
му в случая е несъставомерно, тъй като липсват действия от страна на
майката за поискване на изпълнение на току що одобреното споразумение. По тези
причини съдът правилно е приел, че подсъдимият не е осъществил обективните
признаци от състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК, тъй като не е
извършил обществено-опасно деяние.
Относно случилото се на
27.01.2019г. от обясненията на подсъдимия и показанията на свид.А. се установяват действията на подсъдимия на тази
дата, както и действията на детето при предаването. Въпреки, че и двамата са
заинтересовани от изхода на делото правилно първата инстанция е дала вяра на обясненията
и показанията им по отношение на тези факти, тъй като са напълно логични и
житейски правдиви. Целта на подсъдимия е била да предаде на майката детето Б.,
както е предал детето Ф., което изключва друга причина, поради която в
уговорения час детето Б. е откарано от бащата от гр.М. до дома на майката в
гр.Русе. След възникналия конфликт между майката и Б., последният се връща при
баща си, явно демонстрирайки нежелание да остане с майка си. Касае се за 12
годишно дете, от приложените писмени доказателства е видно, че същото е в
конфликт с майка си, а с оглед последващото решение
на ЧСИ за срещи между майка и дете, с цел изграждане на доверие между тях, се
налага извода за наличието на безспорно напрежение между тях. В тази ситуация поведението
на бащата не е противоправно и обществено-опасно, тъй като той не би могъл да
остави детето разстроено пред блока, само за да изпълни съдебното решение. От субективна страна целта на подсъдимия е насочена
към запазване на психическата устойчивост и здравето на детето, поради което
той го е приел в лекия си автомобил и отвел отново в гр.М..
Действията на подсъдимия на
23.12.2019г. се установяват от показанията на свид.Н.-ЧСИ, На тази дата подсъдимият
се е явил с детето при свид.Н.и го е предал,
съгласно указанията на частния съдебен изпълнител. Решението детето да се върне
с бащата е взето от свид.Н.в длъжностното му
качество. Изложеното е видно и от приложените на л.25 и л.26 от
настоящето дело постановление и протокол на ЧСИ. С оглед на това не е извършено
противоправно и обществено-опасно деяние от страна на подсъдимия и на тази дата
насочено към неизпълнение на съдебното решение.
При горепосочената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства
и е достигнал до правилния извод, че подсъдимият не е осъществил престъплението
от обективна и субективна страна, поради което законосъобразно е признат за
невинен за престъплението почл.182 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК,
извършено през периода
29.11.2018г.-23.12.2019г. в гр. Русе на три пъти в условията на продължавано
престъпление като родител на детето Б. да не е изпълнил съдебно решение относно
упражняване на родителски права от майката Я.А., непредавайки детето Б..
С оглед изложеното доводите във
въззивната жалба са неоснователни. При извършената служебна проверка на
присъдата, съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат отмяна на атакуваната присъда и ново разглеждане на делото. Обжалваната
присъда се явява законосъобразна и правилна и следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото, направеното искане от защита на
подсъдимия за присъждане на съдебни разноски и на основание чл.190 ал.1 от НПК,
тъжителката дължи такива на подсъдимия. С обжалваната присъда са присъдени направените
от подсъдимия разноски за първоинстанционното производство, поради което на
подсъдимият се дължат разноските, направени пред въззивната инстанция. От приложеното
пълномощно и договор за правна помощ пред РОС на л.33 от делото е видно, че по
настоящето дело подсъдимият реално е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 650 лева, поради което тъжителката следва да бъде осъдена да заплати тази
сума на подсъдимия.
На основание чл.346 от НПК настоящето решение не подлежи
на обжалване.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35/06.03.2020г.на
Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 34/20 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Я.Т.А., ЕГН: ********** да заплати на Р.Б.А., ЕГН:
********** сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/ разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: