Определение по дело №1015/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК.

С Определение № 1551/05.06.2023г. по адм.д. № 1015/2023г., на основание чл.159, т.8 АПК, Варненският административен съд, VІІІ - ми състав, е оставил без разглеждане жалбата на С.Г.Г., ЕГН: **********,***, против мълчалив отказ на Кмета на Община-Варна по заявление рег.№ АУ028960ВН/27.03.2023г. за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, прекратил е производството по адм.д. № 1015/2023г. по описа на Административен съд - Варна и е осъдил Община-Варна да заплати на С.Г.Г., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 910 (деветстотин и десет лева).

С молба С.д. № 8682/07.06.2023г. кметът на Община-Варна, чрез юрк.Тодорова, прави искане за изменение на Определение № 1551/05.06.2023г. в частта за разноските по съображения, че при прекратяване на производството поради оттегляне на оспорването, разноски не се дължат. Сочи, че такава хипотеза не е предвидена в чл.143 АПК и разширително тълкуване е недопустимо. Отделно в молбата са наведени доводи и за това, че адвокатското възнаграждение следва да е съобразено с обема и сложността на извършената дейност, а в случая изготвената жалба е абсолютно идентична с множество други, депозирани от името на жалбоподателя от процесуалния му представител. Направено е искане определението в частта за разноските да се измени, като искането за присъждането им се остави без уважение.

С Разпореждане № 6341/08.06.2023г. съдът е разпоредил препис от молбата да се връчи на другата страна с указание, че в едноседмичен срок може да представи отговор по нея.

Съобщението за Разпореждане № 6341/08.06.2023г. е връчено на С.Г.Г., чрез адв.Я. на12.06.2023г. и в указания срок не е постъпил отговор по молбата за изменение на Определение № 1551/05.06.2023г. в частта за разноските.

Молбата за изменение на Определение № 1551/05.06.2023г. по адм.д. № 1015/2023г. в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователно е твърдението на молителя, че при прекратяване на производството поради оттегляне на оспорването - в процесната хипотеза, разноски не се дължат.

Отговорността за разноските в съдебното административно производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в АПК. Когато административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен от съда, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта. Респективно, когато производството по делото се прекрати, жалбоподателят също има право на разноски, включително и при отпаднал правен интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му.

Съгласно чл.143, ал.2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Видно от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК във връзка с чл.144 АПК, както и чл.143, ал.3 АПК, когато ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, то същият дължи разноски.

Неправилно молителят интерпретира разпоредбите на чл.143, ал.2 и ал.3 АПК и твърди, че жалбоподателя в производството няма право на разноски. След като в процесния случай не е налице мълчалив отказ на кмета на Община-Варна за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, а услугата е извършена след депозиране на жалбата в съда, то предвид поведението на административния орган жалбоподателят има право на разноски.

Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл.78, ал.2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно, поради което и е уважено от съда - така в Определение на ВАС № 710/23.01.2023г. по адм.д. № 7366/2022г.; Определение на ВАС № 5757/31.05.2023г. по адм.д. № 4643/2023г.

Както е посочено и в Определение № 1551/05.06.2023г. изплатеното адвокатско възнаграждение е под предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което всички доводи в молбата досежно неговата справедливост и обоснованост, са ирелевантни.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата със С.д. № 8682/07.06.2023г. на кмета на Община-Варна за изменение на Определение № 1551/05.06.2023г. по адм.д. № 1015/2023г. в частта за разноските

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните!

	Съдия: