Р Е Ш Е Н И Е №
87
гр. Сливница, 27.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 168 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "А.З." ООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. . ул.“А.Б.“ № …, представлявано от управителя А.В.П.срещу наказателно постановление № 320633-0333102/22.02.2018 г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
В жалбата се поддържат доводи относно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното НП, както и позоваване на маловажност на случая. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени изцяло НП.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП не изпращат представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.11.2017 г. е извършена оперативна проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С.., ул.“А.Б.“ № 21, стопанисван от "А.З." ООД, с ЕИК ….. При проверката е установено, че в 7 – дневен срок след изтичане на м. септември 2017 г. не е отпечатан съкратеният отчет на фискалната памет за периода 01.09.2017 г. – 30.09.2017 г. С това "А.З." ООД е нарушило изискването на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ - за отпечатване в 7 – дневен срок след изтичане на всеки месец на съкратен отчет на фискалната памет на всяко фискално устройство в обекта за съответния период.
За констатациите по извършената проверка е съставен ПИП сер. АА № 0818882/30.11.2017 г.
На 08.12.2017 г. свидетелят Д.Н.Г. на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с оглед констатациите по време на извършената проверка съставил на "А.З." ООД АУАН № 03333102/08.12.2017 г. за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Актът е предявен и подписан от А.В.П.управител на дружеството като не е подадено възражение.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на "А.З." ООД на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.Н.Г. и А.З.П., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на съда в тази насока са следните:
След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Спазени са разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН като в АУАН и в НП са описани белезите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорност на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с оглед на което доводът в тази насока на жалбоподателя е несъстоятелен.
В АУАН и в НП по идентичен начин словесно са описани фактите, които правно са квалифицирани като нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тази разпоредба предвижда, че в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец лицето, извършило продажби на стоки и услуги, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.
За"А.З." ООД е съществувало задължение да отпечата съкратения отчет на фискалната памет на въведеното в експлоатация фискално устройство в посочения срок.
Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и съставът на административното нарушение от обективна страна е осъществен.
Тъй като се касае за юридическо лице, въпросът за вината не стои, а отговорността е обективна и безвиновна.
Съдът обаче прие, че става дума за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В казуса по делото налагането на имуществена санкция за същото не оправдава целта на санкцията - контролът върху отчитането на приходи.
Липсва легално определение на понятието "маловажни случаи" по чл. 28 ЗАНН. По силата на чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността следва да се приложи общата част на НК, конкретно легалното определение по чл. 93, т.9. Съгласно тази разпоредба, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Законодателят изрично не е изключил преценката за "маловажен случай" по чл. 28 ЗАНН за нарушения като процесното. Следва да се съблюдава принципът за пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл. 35, ал.3 НК - наказанието да бъде съответно на престъплението, и да постига целите му по чл. 36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл. 93, т.9 НК - да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните последици.
При приложение на принципа за пропорционалност към фактите по делото следва извод, че целта на санкцията в случая е могло да бъде постигната и без изпълнение на задължението за отпечатване на съкратения отчет от фискалната памет, доколкото по делото не се установява да са извършени нарушения при отразяването на дневните отчети във фискалното устройство за периода.
Съкратеният фискален отчет само улеснява - поради обобщения си характер, проверката от органите по приходите на отчетените приходи от търговците за определен период от време, но липсата на такъв отчет в разпечатан вид не затруднява посочената проверка, тъй като се съхранява във фискалната памет на касовия апарат и може да бъде проверен винаги. Поради това е неоправдано налагането на санкция в конкретния случай.
Прилагането на принципа за пропорционалност при преценка на наложената имуществена санкция в казуса по делото произтича и от задължението за спазване на принципите по правото на Европейския съюз. Тъй като задължението за отчитането на приходите от продажби чрез фискално устройство произтича от чл. 118 от ЗДДС като общо задължение за регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС лица и се касае за отчетността на приходите от продажби, която безспорно има за цел предотвратяване на избягване от данъчно облагане, то правото на държавите членки да въведат такива изисквания се основава на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Съгласно тази разпоредба, държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Тази разпоредба се намира в Дял ХI, озаглавен "Задължения на данъчно задължените лица и на някои данъчно незадължени лица" от Директивата. Тъй като изискванията по чл. 118 ЗДДС и приетите в тази връзка правила на процесната Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, са относими към всички задължени да отчитат с фискално устройство лица, то съответствието с разпоредбата на директивата следва да е налице във всички случаи.
Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите финансови интереси, а борбата срещу данъчните измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните злоупотреби представлява цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В практиката на Съда на ЕС е възприето,че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността. Също когато правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС - относно принципа за лоялното сътрудничество, налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер. Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, в който случай "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели".
При приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза към казуса по делото, предвид преследваната цел - избягване от данъчно облагане, за постигането на която са регламентирани правилата за отчитането на приходите чрез фискалните устройства по националното право, то налагането на процесната санкция за несъхраняване на страницата за датата на последния ден от периода на съкратения отчет от фискалната памет, при положение, че този отчет следва да се съдържа и в електронен вид в това устройство и съставлява сбор от ежедневните отчети, за които факти не се твърди да са установени нарушения, надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели.
Не е опровергана възможността, че по друг, по-малко обвързващ начин, е постижима целта за контрол върху приходите - чрез проверка в паметта на фискалното устройство, за която няма данни да е повредена или на ежедневните отчети за периода, които сумарно съответстват на съкратения отчет.
Различна е ситуацията на невъзможност да бъдат установени приходите за съответния период, отчетени чрез фискалното устройство, каквито обстоятелства не се твърдят и не следват от фактите по делото.
С оглед горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 320633-0333102/22.02.2018 г., издадено
от Началник сектор „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на "А.З."
ООД, с ЕИК ….. със седалище и адрес на
управление гр. С.., ул.“А.Б.“ № .., представлявано от управителя А. В. П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
500,00 лева на основание чл.
185, ал.2, вр. ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.
41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: